Решение № 635 от 16.5.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1210/2025 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 от ГПК. Образувано е по жалба вх. № 106 210 ОТ 04.10.2024 по регистъра на Софийски градски съд, подадена от А. Д. Х., ЕГН ••••••••••, в качеството на ипотекарен длъжник, чрез процесуален представител адв. В. С. М. от АК Пловдив с персонален номер •••••••••• срещу решение № 4949 от 23.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1333/2024 г. от Софийски градски съд, с което е потвърдено разпределение по чл. 495 от ГПК, извършено с Протокол за разпределение към 24.11.2023 г., изменено към дата 11.12.2023 г. и предявено на 14.12.2023 г. по изп.д. № 20239190400084 по описа на ЧСИ С. А., район на действие – Софийски градски съд. С посоченото решение е потвърдено същото разпределение и по подадената жалба от един от взискателите - „Д 2 2012“ ЕООД, ЕИК 202371248. Първоинстанционният съд е осъдил длъжника А. Д. Х., ЕГН •••••••••• да заплати направените деловодни разноски на взискателя „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663238, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 100 лева. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа, че ЧСИ при извършване на разпределението неправилно е приложил разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и извършеното разпределение по изпълнително дело № 20239190400084 по описа на ЧСИ, вписан под № ••• в регистъра на КЧСИ, район на действие - Софийски градски съд, като върне делото на съдебния изпълнител със задължителни указания във връзка с прилагането на закона, а при условията на евентуалност да отмени обжалваното решение и разпределение, като извърши ново такова, съобразено постановките на т. 2 от Тългувателно решение № 2 от 22.11.2022 г., постановено по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Преписи от жалбата са връчени на другите стари, като основателността е оспорена само от един от взискателите - „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663238, който моли да му се присъдят разноски за въззивното производство. Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното: Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок срещу решение, което подлежи на обжалване по посочения процесуален ред. Първоинстанционният съд внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти. От материалите по делото се установява, че жалбоподателят има качеството на ипотекарен длъжник, задължил се солидарно с кредитополучателя и издаден изпълнителен лист в полза на кредитодателя, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20239190400084 по описа на ЧСИ, вписан под № ••• в регистъра на КЧСИ, район на действие - Софийски градски съд. ЧСИ е конституирал като взискатели държавата и другите присъединени кредитори, имащи изпълнителни листа, удостоверяващи вземания към длъжниците. Принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания имот, който е оценен, изнесен на публична продан и възложен на един от взискателите. ЧСИ, при условията на чл. 495 във вр. с чл. 460 от ГПК е изготвил разпределение, което е съобразено с паричната сумата, при която е извършено възлагането, броя на взискателите и техните привилегии по реда на чл. 136, ал. 1 от ГПК. Разпределението е предявено на страните на 14.12.2023 г. с протокол, приложен на л. 1 174 от изп.д. Разпределението е обжалвано от длъжника А. Д. Х., ЕГН •••••••••• и един от взискателите - „Д 2 2012“ ЕООД, ЕИК 202371248, като по образуваното ч.гр.д. № 1333/2024 г. по описа на Софийски градски съд е постановено решение № 4949 от 23.08.2024 г. – предмет на настоящата въззивна проверка, с което е потвърдено разпределението. Софийски апелативен съд при посочените обстоятелства споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че разпределението е извършено при стриктното прилагане на разпоредбата на чл. 136 от ГПК и на задължителните постановки на тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г., постановено по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото ЧСИ е конституирал държавата и всички присъдени кредитори с парични вземания, за които има издадени изпълнителни листа. Паричните вземания са подредени в порядък, съобразно ползващата ги привилегия и взискатели. Вземанията на държавата и на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. Тази постановка е намерила място в разпределението. Не се установи неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД, неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД, относно съразмерността на удовлетворяване и грешки в пресмятането на сумите. Ето защо жалбата, подадена от ипотекарния длъжник е неоснователна и следва да се потвърди решенето на първоинстанционния съд в атакуваната част. Жалбоподателят следва да заплати направените деловодни разноски във възивното производство на взискателя „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663238, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 100 лева. По тези съображения Софийски апелативен съд