Решение № 160 от 18.9.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 350/2023 г.

Производството по ч.гр.д. № 350/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба на Н. С. П., подадена чрез адв. З., против решение № 639/26.05.2023 г., постановено по в.гр.д. № 829/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отменено разпределение от 30.01.2023 г., постановено по изпълнително дело № 20227170400478 по описа на ЧСИ Р.Т., рег. № 717 в КЧСИ и вместо него е изготвено ново разпределение на постъпилата сума от 741, 86 лв. както следва: Привилегировани вземания: І-ви ред – вземания на ЧСИ Р.Т. в размер на 120, 50 лв. обикновени такси и 114, 76 лв. по т.26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ/, на осн. чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. ІІ-ри ред – вземания на държавата за здравни осигуровки в размер на 506, 60 лв., на осн. чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. Жалбоподателят е навел оплаквания за недопустимост, евентуално - за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като е молил за обезсилването му, евентуално – за връщането му на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение и/или изготвяне на ново такова и за присъждане на сторените по делото разноски. Взискателят – Община Варна не е подал отговор на частната жалба. Взискателят НАП ТД – Варна е подал писмен отговор, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й и за правилността на обжалваното решение е молил за потвърждаване на последното. Жалбата е в срок, подадена e от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.Разгледана по същество - тя е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателката Н. С. П. е длъжник по изпълнителното дело № 20227170400478, образувано на 10.10.2022г. по молба на Община Варна въз основа на влязъл в сила Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по декларация № МД-АУ-3183-1/22.07.2021г., за събиране на публични вземания за неплатени от длъжника данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода от 2017г. до 2021г. в размер на 426, 57 лв. към 01.10.2022г., представляващ остатък от общо задължение от 1075, 27 лв. На 11.10.2022г. въз основа на удостоверение, на осн. чл.458 от ГПК, държавата чрез НАП е конституирана по делото като присъединен взискател за вземанията си към длъжника за неплатени задължения за здравно осигуряване в общ размер от 743, 37 лв. На 13.10.2022 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в Банка ДСК АД, а на 14.10.2022г. е вписана възбрана върху недвижим имот. На 01.11.2022г. е връчена поканата за доброволно изпълнение. На 08.11.2022г. и 22.12.2022г. по сметка на ЧСИ са постъпили суми в общ размер от 741, 86 лв. от запора на сметката на длъжника в Банка ДСК. На 23.11.2022г. с молба до ЧСИ и приложени доказателства за плащане по банковата му сметка, взискателят Община Варна е признал, че длъжникът му е изплатил изцяло дължимата сума и е поискал приключване на делото. На 23.11.2022г., след възражения на длъжника по разноските ЧСИ Тодорова е постановил изричен акт за разноските по изпълнението. Въз основа на актуалния размер на задължението към държавата и удостоверение на НАП от 29.11.2022г., на 30.01.2023г. съдебният изпълнител е изготвил и обжалваното пред окръжния съд разпределение на постъпилата от запора по делото сума от 741, 86 лв., като: - разноски по образуване на изпълнителното дело – 120, 50 лв.; - за НАП 500, 96 лв.; - и такса по т.26 - 120, 40лв. с ДДС. В протокола е посочено, че вземането на Община Варна в размер на 430, 17 лв. е погасено на 07.11.2022г., а вземането на НАП е в размер на 867, 11 лв. Обикновените такси и разноски са в размер на 148, 50 лв. с ДДС и описани идентично в постановлението за разноски от 23.11.2022г. (т.1 – 24 лв., т.5 – 24 лв., т.3 – 18 лв. 3 бр., т.9 – 18 лв., т.10 – 36 лв. 2 бр., т.31 – 28, 50 лв, всички с ДДС), а таксата по т. 26 е определена в размер на 148, 54 лв. с ДДС /430, 17+867, 11/. Пред окръжния съд, настоящата жалбоподателка е обжалвала постановлението за разноските и разпределението на ЧСИ, като с решението си, влязло в сила в тази част, окръжният съд е оставил без уважение жалбата й срещу постановлението за разноските. Затова и всички оплаквания в настоящата жалба по вида, размера и дължимостта на обикновените такси и разноски не могат да бъдат разглеждани. По повод обжалването на решението на окръжният съд в частта на отмененото разпределение и извършеното ново такова, на преценка подлежат оплакванията досежно приетите за привилегировани и разпределени на ЧСИ такси и разноски. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по т. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Решението на окръжния съд е валидно и допустимо в обжалваната му част, като оплакванията за липсата на компетентност за разглеждане на жалбата срещу разпределението от съда по реда на ГПК с доводи за приложимостта на реда за обжалване по ДОПК са неоснователни В случая, изпълнителното производство е образувано за събиране на публични общински вземания за местен данък и такса битови отпадъци с взискател Община Варна, като по делото е присъединена по реда на чл. чл.458 от ГПК и държавата за вземания за неплатени задължения за здравно осигуряване на длъжника към НАП – ТД Варна в размер 867, 11 лв. към датата на разпределението. Редът за събиране на публичните вземания в случая, като възложени за събиране на съдебен изпълнител, е по реда на Гражданския процесуален кодекс, съгл. изричната разпоредба на чл. 163, ал. 4 ГПК, поради което и редът за обжалване на действията на ЧСИ във връзка с изпълнението е пред окръжния съд. Компетентността за събиране по реда на ГПК от ЧСИ е както за местния данък, така и за таксата битови отпадъци, които са публични вземания на общината, предвид възлагането им за събиране от ЧСИ. Действия по събиране на публични вземания се извършват и от частния съдебен изпълнител по силата на закона- чл. 191, ал. 3, 4 и 5 от ДОПК във връзка с чл. 458 от ГПК. Съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон не е предвидено друго, а съгласно ал. 3 на същия член публичните вземания се събират от публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон не е предвидено друго. В конкретния случай е налице изключението на чл. 163, ал. 3 от ДОПК, тъй като по силата на чл. 191, ал. 3 и сл. от ДОПК във връзка с чл. 458 от ГПК съдебният изпълнител, а не публичният изпълнител, е този, който събира публичното вземане по реда на ГПК. Затова и неоснователни са оплакванията на длъжника в тази насока. Държавата чрез НАП е присъединен по право взискател в изпълнителното производство съгл. чл. 458 ГПК и извършените от първоначалния взискател изпълнителни действия ползват и нея, което се отнася и до запора по сметката на длъжника и за участие в разпределението на постъпилите от запора суми. Присъединяването на държавата е преди прекратяване на делото, поради доброволното плащане от длъжника на задължението към първоначалния взискател и преди молбата на общината по чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК, поради което неоснователно е и възражението, че тя няма качеството на взискател след погасяване на задължението към първоначалния взискател и не може да участва в разпределението на постъпилата от запора сума, както и това, че не се следва такса по т.26 от ТТЗЧСИ за ЧСИ по събраното й вземане. По сумите за разноски по изпълнението и отчетени с привилегия на ЧСИ: В реда по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД подлежат на удовлетворяване в пълен размер вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. В т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК, е прието, че вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. Затова и в съответствие с ТР, частният съдебен изпълнител е разпределил с привилегия от първи ред по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, свое вземане за разноски по принудителното изпълнение, представляващо такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, които не са платени от взискателя или длъжника и са дължими на осн. чл.79, ал.1 ГПК и чл.79, ал.2 ГПК. В случая, всички разноски на ЧСИ за възложеното събиране на вземането от първоначалния взискател – общината, която не дължи внасянето им предварително (установени по вид, основание и размер с потвърденото с влязлата в сила част от решението на окръжния съд), включени в разпределението (всички с ДДС) са по т.1 – 24 лв. (за образуване на ИД), т.5 – 24 лв. (за ПДИ), т.3 – 18 лв. (3 бр. справки), т.9 – 18 лв. (за запор), т. 10 – 18 лв. (за възбрана) и по т. 31 - 18, 50 лв. (допълнителни разноски като разходи за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество, заплащане на пощенски и/или куриерски услуги извършени по делото) и са за сметка на длъжника съгл. чл. 79, ал.1 ГПК. В случая не са включени в разпределението такси за неизвършени действия, като изрично е посочено от ЧСИ и обсъдено в решението на окръжния съд, че такси за заличаване на възбраната от 18 лв. по т.10 ТТЗЧСИ и за вписването в АВп – 10 лв. няма включени за ЧСИ в разпределението. Предвид, че всички тези такси се дължат за извършените по изпълнителното дело действия от ЧСИ за събиране на възложеното публично общинско вземане на първоначалния взискател, включително и таксата за наложената възбрана и са преди доброволното плащане от длъжника на целия дълг към общината, всички те са за сметка на длъжника съгл. 79, ал.1, т.1 ГПК и се ползват с първа привилегия в разпределението. Затова и неоснователни са оплакванията на длъжника за липсата на привилегия по отношение на таксата по т.10 от ТТЗЧСИ поради разпределение на сума по неосъществен изпълнителен способ във връзка с наложената възбрана. Таксата по т.26 от ТТЧСИ е правилно изчислена (от окръжния съд; в същия размер е посочена от ЧСИ) в общ размер на 148, 54 лв. (с вкл. ДДС) върху цялото вземане (430, 17 лв. и 867, 11 лв., или общо 1297, 28 лв.), като в съответствие с разпоредбата в забележка 1 към т. 26, включена от окръжния съд по разпределението е само част от нея, съответстваща на събраната сума, или това е сумата от 114, 76 лв. Окръжният съд е изложил подробни мотиви за изчислението в тази връзка, поради което и оплакванията на длъжника за неяснота при изчислението са неоснователни. Така, обжалваното решение на окръжния съд, с което е отменено разпределението на ЧСИ и извършено ново разпределение на постъпилата сума от 741, 86 лв., при което с привилегия от първи ред са вземанията на ЧСИ от 120, 50 лв. - обикновени такси и 114, 76 лв. по т.26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ, на осн. чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД и от втори ред – вземането на държавата за здравни осигуровки в размер на 506, 60 лв., на осн. чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, не страда от визираните в жалбата пороци и като правилно следва да бъде потвърдено. Предвид горното и на осн. чл. 463, ал. 2 ГПК, Варненският апелативен