Решение № 1992 от 4.5.2010 г. на Софийски градски съд по дело № 9964/2009 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди. Ищецът Б.З.С. твърди в исковата молба, че следствие на неоснователно обвинение срещу него / приключило с оправдателна присъда / е претърпял имуществени вреди в размер на 5 650 лв.-платени адвокатски хонорари по наказателното производство и разлики в покупателната стойност на валута иззета по делото-550 германски марки и внесена парична гаранция от 80 000 лв. Неимуществени вреди претендира в размер на 70 000 лв.- те са обезщетение за влошеното му здраве, за злепоставянето пред обществото и познати и приятели, за причинените стрес, притеснения и загуба на самочувствие и други вреди описани в исковата молба. Чрез своя пълномощник адвокат С., ищецът моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковете ведно със законните последици-лихви и разноски. Ответника Прокуратурата на Република България, не изпраща представител и не взема становище по предявеният иск. Софийска градска прокуратура чрез своя представител прокурор С. оспорва исковете и моли съда да постанови съдебно решение, с което ги отхвърли като неоснователни и недоказани.Евентуално поддържа становище, че неимуществените вреди са прекомерно завишени. Доказателствата са писмени и гласни. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: С постановление от 19.06.1996 год. Окръжа прокуратура М. е образувала предварително следствие срещу Б.С., повдигнала му е обвинение за престъпление по чл.302а във връзка с чл.302, ал.1 НК и е взела по отношение на същия мярка за неотклонение „задържане под стража”. Мярката е отменена с определение на Окръжен съд М. от 08.07.1996 г. и на ищеца е наложена по-лека мярка -„парична гаранция „ в размер на 80 000 лв. С влязла в сила на 10.03.2005 год. присъда по нохд № 63/2003 год. на Окръжен съд М. подсъдимият, които е ищец в настоящето производство, е признат на невиновен и оправдан по обвинението. Неоснователното обвинение, задържането под стража и продължилото повече от 8 години разследване на обвинението в досъдебна и съдебна фаза са причинили на ищеца здравословни проблеми.В психологичен аспект е преживял остра стресова реакция в първите дни след задържането, а по време на самия съдебен процес е бил в състояние на протрахирана депресивна реакция. Въпросните състояние са нарушили възможностите за социални контакти и социална активност, но последният не е потърсил медицинска помощ за тези проблеми.Констатирана е през 1998 год. язва на дванадесетопръстника, като не се изключва варианта тя да е предизвикана от стреса, лошото хранене и притесненията от ареста и обвиненията. Установен е размера и разликата на покупателната способност на 80 000 лв. и 550 германски марки през м.Май 2005 год. спрямо м.Юли 1996 год. по два различни метода. Разпитаните св.З. и М. установяват в показанията си стресовото състояние на ищеца след повдигане на обвинението, физическите и психически страдания, които е понесъл, както и срама и притесненията от близки и познати.Установено е нежеланието му за общуване с хора и липсата на вяра в правозащитните органи. Горната фактическа обстановка се установява и от приложените и приети като доказателства писмени документи приложен с опис към исковата молба, приложеното нохд № 62/2003 год. на МОС. Приети са заключенията по назначените по делото съдебномедицинска, съдебнопсихиатрична и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът възприема като професионални и обективни. При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: При посочената по-горе безспорно установена фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното: претенциите за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2, т. 2, предл. първо ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като обезщетението в тези случаи кумулира неправомерно постановената мярка за неотклонение "задържане под стража". С влязла в сила на 10.03.2005 год. присъда по нохд № 63/2003 год. на Окръжен съд М. подсъдимият, които е ищец в настоящето производство, е признат на невиновен и оправдан по обвинението.В конкретния казус безспорно по обвинителен акт на прокуратурата срещу ищеца е било образувано и водено наказателно производство за времето от 1996 г. до 2005 г. - около девет години. През времетраене на наказателното производство ищецът е бил задържан в следствен арест с мярка за неотклонение "задържане под стража" за периода от 19.06.1996 г. до 08.07.1996 г. В случая фактическият състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е осъществен чрез действия от страна на прокуратурата - повдигане и поддържане на обвинение в престъпление, за което подсъдимият е оправдан. Налице са, следователно, основания за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на вредите от наказателното преследване. По размера на претенциите: Имуществените вреди посочени от ищеца от 5650 лв. са обосновани в размера, в който са претендирани. Разликата в покупателната способност на 80 000 лв. и 550 германски марки през м. Май 2005 год. спрямо м. Юли 1996 год. са установени от експертизата по два метода, като съдът приема за обоснован средноаритметичния размер по двата варианта-за гаранцията-1810 лв. и за отнетата валута-1337 лв. Претендиран е по-малък размер-съответно 1800 лв. и 1250 лв. Разходите за адвокатски хонорари също са установени в поискания размер-2600 лв. и следва да бъдат уважени. Тези разходи не са възстановени по наказателното дело, факт е че са направени и тъй като се претендират в рамките на 5 годишния давностен срок няма пречка да бъдат уважени в настоящето производство. Неимуществените претенции са установени частично от събраните по делото гласни доказателства-свидетелски показания и заключения на две експертизи.От претендираните такива съдът приема за доказани разстройство на психическо здраве, стрес и притеснение и нарушаване на общуването с близки и познати.При повдигане на обвинението и задържането под стража за около 20 дни безспорно ищецът е изживял силен стрес, довел до безсъние, отказ от хранене и чувство за притесненост. Тези последици са продължили няколко дни и са отзвучали-т.5 от съдебнопсихиатричната експертиза. Увеличаване на стреса и притеснението са били налице при внасяне на обвинителния акт в съда, осъдителната присъда, но вече не с такъв силен интензитет.Разстройството в отношенията с близки и приятели е било с временен характер, след което е останало чувство за притеснение, но няма данни за пълна изолация или липса на социални контакти. По отношение на заболяването язва на дванадесетопръстника няма категорични данни, че е следствие на обвинението и задържането, поради което съдът не го приема като намиращо се в пряка причинна връзка- обвинение и разследване- заболяване. Съдът не възприема и претенциите за вреди посочени като препятствие на професионално развитие и професионално злепоставяне, тъй като няма спор и е установено, че след обвинението ищецът е заемал отговорна професионална длъжност-директор на обувен завод, което не би било възможно ако действително са били компрометирани професионалните му качества и умения. В тази връзка е и неоснователната претенция за срив на доверието в националните институции /обща формулировка/ - при работата си ищецът е следвало да работи с такива /данъчни, полиция, съд/ в оперативен порядък и няма данни да не е правил това. При гореизложеното съдът следва да уважи претенцията за неимуществени вреди по справедливост - разстройство на психическо здраве - 3000 лв., стрес и притеснение - 3000 лв. и нарушаване на общуването с близки и познати - 2000 лв. или в общ размер на 8 000 лв., а за останалата част до претендираните 70 000 лв. да отхвърли исковата молба като неоснователна. С оглед на изложеното ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 5650 лв. и обезщетение за неимуществени в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 10.03.2005 год. до окончателното й изплащане и разноски по настоящето дело в размер на 544 лв. съобразно уважените претенции На основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 2480 лв. и разноски в размер на 384 лв.. Водим от гореизложеното съдът: