Мотиви към Решение № 4507 от 14.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 10578/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по подадена жалба от М. Л. Л., ЕГН •••••••••• с адрес гр. С., ул. „•••••••••••• против наказателно постановление №III- 11/23.04.2024г., издадено от комисар Г. Г.- зам. началник на 01 РУ СДВР, с което на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.4 от ЗМВР. Жалбоподателят оспорва процесното НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на админстративнонаказателното производство. Навежда доводи, че не е извършил твърдяното нарушение, както и че описаното в НП не се е случило. При издаването му било допуснато неправилно приложение на материалния и процесуален закон и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Моли да бъде отменено процесното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и недоказано. В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, се явява лично и поддържа депозираната жалба. В дадената му последна дума заявява, че не е извършил вмененото му с процесното НП нарушение. Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – зам. началник на 01 РУ СДВР, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – главен юрк. М. В. Г., след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Твърди, че актът е издаден от компетентно лице и че събраните в хода на съдебното следствие доказателства допълнително потвърждават извършеното от жалбоподателя нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН №III- 11/05.04.2024 г., по данни от докладна записка с рег. №225р-10980 от К. М. Б., заемащ длъжността: полицейски инспектор VI степен в група „териториална полиция“ – Средец на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ СДВР, в присъствието на един свидетел- Ст. Илиева, също длъжностно лице, присъствал при съставянето на акта, против М. Л. Л., за това, че: На 04.04.2024 г., около 00: 30 часа, в гр.София, в градинката пред х-л „Кристал“, при полицейска проверка, при която му бил поискан документ за самоличност, жалбоподателят предоставил лична карта на полицейските служители Т. И.и Н. М.. След като многократно му било устно разпоредено да остане на място за извършване на полицейска проверка, лицето умишлено я осуетило като започнал да бяга и напуснал мястото, като по този начин възпрепятства служителите да изпълнят служебните си задължения. Актосъставителят посочил, като виновно нарушена разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗМВР, както и че като доказателства за извършеното нарушение е иззел данни от лична карта №••••••••••••. АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя срещу подпис, на датата на неговото издаване - 05.04.2024 г., като не е отразено върху него възражение. Жалбоподателят не се възползвал от правото си да представи писмени възражения пред наказващия орган в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице- зам. началник на 01 РУ СДВР, издал процесното НП, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР, за нарушение, изразяващо се в това, че: На 23.12.2022 г., около 10: 30 часа, в гр.София, на бул.“В. Левски“ и ул. „Славянска“, при полицейска проверка за лични документи посоченото лице след предоставяне на документ за самоличност – лична карта, е напуснало мястото на проверката. След издадените му многократни устни полицейски разпореждания да остане на място, същия избягал, с което си действие е възпрепятствал служителите да изпълнят служебните си задължения. Посочената фактическа обстановка била на основание приложена докладна записка, заведена с рег. №225р-10980/05.04.2024г. по описа на 01 РУ СДВР. Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля К. М. Б., които съдът кредитира с доверие, оценявайки ги доколкото същите са депозирани от лице, даващо показания на база възприета докладна записка и не присъствал лично на извършеното нарушение, без данни за пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по надлежния ред писмени доказателства - процесните АУАН и НП; Удостоверение №513р- 83443/16.08.2024г. за заемана длъжност от административнонаказващия орган, Удостоверение №513р-83448/16.08.2024г. за заемана длъжност от актосъставителя и двете актуални към датата на съставяне на АУАН и НП и датата на издаването им. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена на 18.07.2024г. от процесуално легитимирано лице да обжалва процесното НП. Жалбоподателят твърди, че обжалва процесното НП в срок. Тук е мястото да бъде посочено, че въпреки, че няма данни за надлежното връчване на наказателното постановление на жалбоподателя, съдът приема жалбата за допустима, с оглед гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Предвид на това, доколкото нито е налице доказателство за връчване на НП, нито пък са надлежно възникнали предпоставките на чл.58, ал.2 ЗАНН, то жалбата следва да се приеме като депозирана в рамките на преклузивния срок, респективно подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно представените два броя удостоверения за заемана длъжност от актосъставителя и АНО, а също така на съдът са служебно известни Заповеди №8121з-1098/25.08.2017г. и №8121з-1371/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи, съобразно които и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, както и в кръга на техните функции, актосъставитея и административнонаказаващия орган са издали по предвидения в закона ред и форма процесния акт и АУАН и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. В хода на административнонаказателното производство, обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, а също така и на НП, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Видно от съдържанието на АУАН в същия, съобразно чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН е посочено дата и място на извършване на нарушението, а в НП, съответно съобразно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Посочената дата в АУАН е 04.04.2024г., около 00.30 часа, а в процесния акт обаче е посочена 23.12.2022г., около 10.30 часа. Различните ден и час, посочени в АУАН и съответно в процесното постановление е съществено процесуално нарушение от вида, който ограничава правата на жалбоподателя тъй като самия той не може да разбере в кой ден е извършил нарушение, за което му е наложено администратвино наказание и срещу което следва да организира защитата си. Нещо повече в АУАН мястото на извършване на нарушението е посочено като „градинката пред х-л „Кристал“, което е абсолютно негодно описание на местоизвършителство тъй като не е посочено населено място, но дори и да се приеме, че това е гр. София, в района на който е 01 РУ СДВР, в което работи актосъставителя, то следва да бъде отбелязано, че на територията на гр. София към датата на извършване на нарушението не е съществувал хотел „Кристал“, което прави описанието на мястото неуточнено и описано в нарушение на чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН. Следва да бъде отбелязано, че в процесното НП административнонаказаващия орган, в опит да санира установения недостатък, на основание чл. 53, ал.2 от ЗАНН е описал мястото като „гр. София, на бул. „В. Левски“ и ул. „Славянска“, но съдът го намира отново за неточно, а и не установява на базата на какви точно доказателства съобразно чл. 53, ал.2 от ЗАНН е установил безспорно този факт. Според съдебната практика подобна неточност може да се преодолее по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, стига от обстоятелствената част на съставения акт да могат да се направят категорични изводи за обстоятелствата по чл.42, т.1, т.3-6 ЗАНН. Конкретният случай обаче не е такъв и такива изводи не могат да бъдат направени. Обстоятелствата касаещи мястото на извършеното нарушение не могат да бъдат установени от събраните в хода на наказателното производство доказателства, поради което този факт остава неустановен. Останал неустановен е фактът в кой точно ден и час е осъществено нарушението и на кое точно място е било, което е недопустимо според действащите към момента разпоредби на ЗАНН, и по този начин е било накърнено правото на защита на санкционираното лице, тъй като се е създала неяснота относно повдигнатото обвинение, което обуславя отмяна на атакуваното НП, само на това основание, без да се обсъжда обвинението по същество. Този недостатък не може да бъде отстранен в хода на съдебното производство, дори и да бъдат събрани доказателства в тази насока, тъй като АУАН и НП очертават предмета на доказване по делото, чрез описването на всички съставомерни признаци на възведеното нарушение, а посоченото непоправимо опорочава НП и е основание за неговата отмяна, като е недопустимо изследване на въпросите дали нарушението е извършено или не. В допълнение съдът намира за установено и друго процесуално нарушение на закона. В АУАН на основание чл. 40, ал.3 от ЗАНН на актосъставителя при съставяне на АУАН е вменено задължение при липса на свидетели, присъствали на извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави в тяхно присъствие да състави актът в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в АУАН. Както е записано в самия АУАН, същия е изготвен по данни от докладна записка с рег.№225р-10980, което обуславя спазване на законоустановеното изискване за двама свидетели. В конкретния случай се установява, че АУАН е съставен в присъствието само на свидетеля И., което е допълнително и съществено нарушение на процесуалните правила на административнонаказателния процес при издаване на АУАН. Законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализиране на административнонаказателната отговорност, и в този смисъл всяко формално нарушение на изискванията опорочава издадения санкционен акт и е основание за неговата отмяна. По тези съображения издаденото НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. По разноските: На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото - отмяна на обжалвания санкционен акт, право на разноски има жалбоподателя. В настоящото производство няма направено изрично и своевременно изявление от правоимащата страна в горния смисъл, и не са ангажирани съответни доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, поради което съдът не дължи произнасяне в тази посока.