Решение № 9904 от 28.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 1277/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. М. П. П. е подал молба до СРС против... за установяване спрямо ответника на трудов стаж за положения от нея труд с продължителност от 2 години и 7 дни в периода... –..., като служител в..., на длъжност „...“, при 8-часов (пълен) работен ден. Сочи, че положеният от нея труд й е бил заплащан в брой срещу подпис в разплащателната ведомост. Твърди, че работодателят й е прекратил дейността си, но не е предал за съхранение на ТП на НОИ –... ведомости за заплати за периода... –... Ето защо ищцата предявява иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ с искане да се признае трудовият й стаж за горепосочения период и работодател. Претендира сторените разноски в производството. Ответникът ТП на НОИ –..., оспорва иска по съображения, изложени в отговора. Сочи, че производството не е допустимо, доколкото не е представено удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, евентуално, че искът е неоснователен, доколкото не се е запознал със съдържанието на трудовата книжка на ищцата, както и доколкото относимите ведомости са предадени за съхранение на неустановено място. Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното: Предмет на настоящото производство е установяването на времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до... г., съгласно действащите дотогава разпоредби, на основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Производството по делото е допустимо, доколкото съгласно изискването на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, ищецът е представил Удостоверение от 30.08.2024 г., издадено от ТП на НОИ –..., видно от което работодателят..., преобразуван впоследствие в... (понастоящем заличен търговец), е предал за съхранение на ТП на НОИ –... разплащателните ведомости за времето от... г. до... г., като за претендирания от ищцата М. П. П. стаж в периода... –... липсват писмени данни в архивното стопанство. Под „установяване на трудов стаж” се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и да удостовери по съответния ред този период като такъв, какъвто е настоящият случай, възниква правен спор /така ТР № 2/ 2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/ 2015г. на ОСГК/. По делото е представена в заверен препис трудовата книжа на ищцата (в открито съдебно заседание на 08.05.2025 г., съдът е констатирал съответствието на преписа с оригинала), видно от която в периода от... до... г. М. П. е полагала труд като служител в „..., при 8-часов работен ден, с месечна заплата от 180, 00 лева, на длъжността „...“. За периода от... до..., когато е прекратено трудовото правоотношение между страните, в трудовата книжка се съдържа отбелязване, че ищцата е ползвала неплатен отпуск. При оформянето на трудовата книжка, във връзка с прекратяването на правоотношението между страните, работодателят е удостоверил (полагайки подпис чрез законния си представител), че в периода... –... ищцата П. има общо прослужено време в предприятието от две години и седем дни. На основание чл. 179, aл. 1 ГПК, отразеното в трудовата книжка има материална доказателствена сила, която не е опровергана в настоящия процес, като в този смисъл съдът приема за доказан удостоверения в рамките на работодателската правоспособност на управителя на „... период от време на съществуване на трудовото правоотношение, съответно и за установен трудовия стаж, вписан в трудовата книжка. По делото са ангажирани гласни доказателства средства чрез разпит на свидетелката Т. Д., като изнесените от същата сведения относно трудовия стаж на ищцата изцяло съвпадат с установеното по делото от трудовата книжка на П.. Свидетелката Д. е работила в „... заедно с ищцата през процесния период и поради това има непосредствени впечатления за прослуженото време от последната, изпълняваната длъжност, продължителността на работния ден в предприятието и начина на заплащане на труда, за който съобщава, че е в брой от касиерката срещу подпис на служителя във ведомостите за заплати. Съдът изцяло кредитира дадените от свидетелката показания, които са ясни, точни, не съдържат вътрешни противоречия и кореспондират изцяло с приобщените по делото доказателствени материали. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси. А съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца, поради което държавна такса не следва да бъде определяна от съда. Съобразно изхода на спора, право на разноски в производството има ищцата. Ищцата представя доказателства за заплащане в брой на сумата 1077, 00 лева, като адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 30.04.2025 г. Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР № 2/ 2015 г., постановено по ТД № 2/ 2015 г. по описа на ВКС, ОСГК, в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /какъвто именно е предявеният в настоящото дело иск/ са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторения разход в производството за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с осъщественото в негова полза представителство по делото от адвокат. Размерът на възнаграждението не е прекомерен, с оглед свършената от адвоката работа и предмета на делото, по преценка на съда, при съпоставка и с предвидения ориентировъчен размер на адвокатското възнаграждение по неоценяеми искове от 1000, 00 лева, какъвто е процесният, в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Мотивиран така, съдът