Решение № 686 от 23.6.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 269/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Производството е образувано по иск от Х. Н. П., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ул. "•••••" ••, действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. И. Н. от АК - В. и съдебен адрес: гр. В., ул. "••" № 40 ПРОТИВ: Т. С. Д., ЕГН: •••••••••• и постоянен и настоящ адрес: гр. В., ул. „••" ••, с която е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и цена на иска 45 000.00 лева. С исковата молба ищецът е заявил петитум, с който моли съда да постанови Решение, с което: ОБЯВИ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 20.03.2020 год. между страните Т. С. Д., ЕГН ••••••••••, като продавач и Х. Н. П., ЕГН ••••••••••, като купувач, по отношение на следния собствен недвижим имот, предмет на договора, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с ИДЕНТИФИКАТОР НА ОБЕКТА ••••••••••••• по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18- 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК; стар идентификатор: няма; с адрес на имота: гр. В., ул. „••" ••; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, с жилищна площ от 40, 24 кв.м., ВЕДНО с прилежащите: избено помещение № 102 и 0, 4940 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: •••••, •••••, под обекта: •••••, над обекта: •••••. Самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор •••••••••, с предназначение жилищна сграда - многофамилна, за сумата от 45 000.00 /четиридесет и пет хиляди лева/лева, която сума е изцяло заплатена от купувача. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, но се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска и моли съда да постанови решение по реда на чл.237 от ГПК. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който излага фактически твърдения, с които не оспорва въведената с исковата молба фактическа обстановка и признава иска. В съдебно заседание ответника призован ответника не се явява, но се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да постанови решение съобразно направеното признание. Настоящия съдебен състав намира че е изправен пред хипотезата на чл.237 от ГПК т.е. постановяване на решение при признание на иска. По силата на чл.362 от ЗЗД, съдът може да постанови решение и при признание на фактите по делото, с което да обяви предварителния договор за окончателен, под условия, че ищеца ще заплати цената в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Съобразно нормата на чл.364 от ГПК съдът следва да осъди ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и да впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски. Дължимата на държавна такса определена по реда на чл.47 ал.2 от ЗМДТ и чл.34 (Изм. с Решение № 61-2(3)/27.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 год. от Наредба Общински съвет гр.В. в размер на 3.0 на сто от цената е иска е 1350 лева/цена на иска 45 000 лева/. На основание чл.364 ал.1 от ГПК ищеца – приобритател на имота, получаващ на база съдебното решение титул за собственост върху него, следва да бъде осъден да заплати държавната такса по прехвърлянето на имота в размер на 440, 50 лева, съобразно т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, определена върху цената на иска. Съдът ще издаде препис от решението, след като ищеца докаже, че е заплатил, разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота. По отношение на разноските по делото, съдът след да присъди в тежест на ответника направените от ищеца разноски в размер на 4 772 лева. Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, съдът