РЕШЕНИЕ

№ 6868

гр. С• 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110153430 по описа за 2022 година Производствотo e по реда на чл.341 и сл. ГПК във фаза по допускането на делбата.

Образувано е по иск за делба от Р. С. Н., ЕГН •••••••••• срещу Р. С. Н., ЕГН •••••••••• на недвижим имот – апартамент •, находящ се в гр. С• ж.к. „М•“, ул. „М••• с площ от 99, 36 кв.м., което се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения, с таванско помещение № 28 с площ от 7, 60 кв.м. заедно с 1, 008 % ид.ч. от сградата, който имот по одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.545.1.36, при съседи обекти с идентификатори, както следва: на същия етаж - 68134.4082.545.1.7, под обекта - 68134.4082.545.1.32 и над обекта - 68134.4082.545.1.40.

Предявената с исковата молба претенция по чл.344, ал.2 ГПК е оттеглена с молба от 23.08.2023г. (л.34 от делото) и затова съдът не дължи произнасяне по същата.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Настоява за уточняване на вида и датата на допуснатото осиновяване на ищеца. Поддържа, че ищецът притежава 12, 5 % ид. ч. по наследство от осиновителя си С. Н. Х. и 21, 875 % по наследство от Е. С.а Н.а на основание чл. 8 ЗН или общо 34, 375 % от целия имот. Ответникът притежавал 12, 5 % по наследство от баща си С. Н. Х., 31, 25 % от това на майка си Д.Ц. Х.а и 21, 875 % от сестра си Е. С.а Н.а на основание чл. 8 ЗН или общо 65, 626 % от целия имот. Оспорва като невярно съдържанието на представените удостоверения за наследници, като поддържа, че неправилно ищецът е вписан като син на Е. С.а Н.а, доколкото при пълно осиновяване правата и задълженията на осиновения и роднините му по произход се прекъсват. При това навежда довод, че ищецът не наследява рождената си майка Е. Н.а като неин син, а при условията на чл.8 ЗН предвид допуснатото пълно осиновяване от неговия дядо - баща на Е. Н.а.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск и доказателствата по делото, намира следното:

От приетия като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.01.1985г. се установява, че процесният имот е придобит от С. Н. Х. по договор за продажба. Не е спорно между страните, че към датата на сключване на сде.та С. Х. е бил в сключен граждански брак с Д.Ц. Х.а. При това процесният имот е придобит от С. Н. Х. и Д.Ц. Х.а в режим на съпружеска имуществена общност – чл.13, ал.1 СК (обн. бр ДВ 23 от 1968г., отм.).

От приетото като доказателство решение от 06.11.1986г. на Ботевски районен съд, 3 -ти състав, по гр.д. № 343/1986г. се установява, че е допуснато осиновяването на ищеца Р. Е. Н., роден на ••• от майка Е. С.а Н.а и баща неизвестен, при условията на чл.61 СК от С. Н. Х., който е дядо по майчина линия на ищеца (осиновения). Прието е и като доказателство удостоверение за раждане № •••/04.02.1985г. на ищеца Р. С. Н., роден на •••, в което като родители са вписани майка Е. С.а Н.а и баща – С. Н. Х.. Видно от приетото като доказателство удостоверение за наследници на С. Н. Х., същият е починал на 13.09.2004г. и като негови наследници са вписани: съпруга Д.Ц. Х.а и деца – Р. С. Н., роден на 20.05.1949г. (ответник), Р. С. Н., роден на ••• (ищец), и Е. С.а Н.а.

Видно от приетото като доказателство удостоверение за наследници на Д.Ц. Х.а, същата е починала на 24.07.2007г. и като нейни наследници са вписани децата й - Р. С. Н., роден на 20.05.1949г. (ответник), и Е. С.а Н.а.

Видно от приетото като доказателство удостоверение за наследници на Е. С.а Н.а, същата е починала на 31.01.2017г., като неин наследник е вписан синът й Р. С. Н., роден на ••• (ищец).

Спорният по делото въпрос се отнася до това какви са наследствените права на ищеца Р. С. Н., роден на •••, предвид решението, с което е допуснато пълното му осиновяване от дядо му по майчина линия – С. Н. Х.. По – конкретно спорът се отнася до това дали след допуснатото спрямо ищеца пълно осиновяване от неговия дядо е прекъсната връзката между него и рождената му майка – Е. С.а Н.а.

Осиновяване на внук от баба или дядо или един от двамата е особена хипотеза (изключение от принципната забрана за осиновяване на роднина по права линия – чл.52, ал.1 СК) и се допуска само когато той е роден извън брак или когато са починали двамата или единият от родителите му – чл.52, ал.2 СК. В случая ищецът е осиновен от своя дядо при хипотеза на това, че ищецът е роден извън брак. Осиновяването е допуснато при условията на пълно осиновяване съгласно чл.61, ал.1 СК. Законовите последици на пълното осиновяване са възникване на права и задължения като роднини по произход между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини, от друга, и в същото време прекратяване на правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход. Изхождайки от основното предназначение на осиновяването, което се състои в осигуряване на родителски грижи за детето, то има за цел осигури предоставянето на грижи за отглеждане и възпитание чрез създаване на правна връзка като между родител и дете, когато тези грижи не се полагат от рождените родители – по воля на последните или когато същите са неизвестни/починали. В конкретния случай осиновяването е създало правна връзка дете - баща между ищеца и неговия дядо по майчина линия, без да се прекъсва правната връзка на осиновения с рождената му майка. В акта за раждане, съставен след допуснатото пълно осиновяване, именно майката Е. Н.а е записана като майка на ищеца, а на мястото на бащата, вписан преди това като неизвестен, е записан осиновителят – дядото на ищеца. Това е направено в съответствие с нормата на чл.61, ал.2 СК (отм.), която повелява след допуснато пълно осиновяване да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Вписването на осиновителя като родител в новосъставения акт за раждане манифестира правната връзка, която възниква по силата на пълното осиновяване и заличаване на връзката родител – дете по произход. В случая обаче в новосъставения акт за раждане като майка продължава да фигурира рождената майка на ищеца, което сочи, че правната връзка между ищеца и неговата майка не е прекратена, а е прекратена единствено връзката между ищеца и роднините му по произход по бащина линия.

Предвид изложеното по – горе допуснатото пълно осиновяване има за законови последици за негови родители да се считат С. Н. Х. (осиновител) и Е. С.а Н.а.

С оглед така установеното след смъртта на С. Н. Х. съпружеската имуществена общност върху процесния имот е прекратена при равни дялове между съпрузите (чл.26, ал.1 и чл.27 СК обн.ДВ бр.41 от 1985г., отм.), като децата му – Р. С. Н., роден на 20.05.1949г., Р. С. Н., роден на •••, и Е. С.а Н.а получават по 1/8 ид.ч. (чл.5, ал.1 и ал.2 и чл.9, ал.1 ЗН), като съпругата му Донка Х.а получава ½ ид.ч. при прекратяване на СИО и 1/8 част по наследство на починалия й съпруг или общо 5/8 ид.ч. След смъртта на Донка С.а Н.а нейната 5/8 ид.ч. от процесния имот се наследява поравно от нейните деца - Р. С. Н., роден на 20.05.1949г., и Е. С.а Н.а, които стават титуляри общо на по 7/16 ид.ч. от имота (1/8 ид.ч. по наследство на баща им + 5/16 ид.ч. по наследство от майка им). След смъртта на Е. С.а Н.а нейната 7/16 ид.ч. от имота се наследява от сина й – ищецът Р. С. Н., роден на •••, съгласно изложените по – горе мотиви.

Предвид горното собственици на процесния имот се явяват страните по делото при следните квоти: за ищеца Р. С. Н. – 9/16 ид.ч. (1/8 ид.ч. от наследството на С. Н. Х. и 7/16 ид.ч. по наследство от Е. С.а Н.а) и за ответника Р. С. Н. – 7/16 ид.ч. При това делба на процесния имот следва да се допусне между страните при посочените квоти в съсобствеността.

По разноските:

Не следва да се уважава искането на ищеца за присъждане на разноски, защото същите са направени във връзка с ликвидиране на съсобствеността и остават за сметка на страните така, както са направени, доколкото в това производство съдът се е произнасял по съединени искове – арг. чл.355 ГПК и Постановление на Пленума на ВС № 7/28.11.1973г.

Така мотивиран, съдът