Решение № 758 от 2.7.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 791/2022 г.

Районен съд - Пазарджик02.07.2023 г.докладчик Христо Георгиев

Диспозитив

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 128, ал. 1 СК мерки за лични отношения между Д. Д. И., ЕГН-•••••••••• от гр.Пазарджик, ул. „•••••••••• и нейният внук Д. Д. И., ЕГН: ••••••••••, произхождащ от майка Л. К. П., ЕГН- •••••••••• и баща Д. Й. И., ЕГН-••••••••••, както следва: всяка първа и трета събота от всеки календарен месец, считано от 10.00 часа до 18.00 часа на съботния ден, без преспиване на детето в дома на бабата по бащина линия, както седем дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката на детето, със съответните преспивания в дома на бабата Д. Д. И., ЕГН-••••••••••, като детето ще бъде взимано от дома на майката в 10.00 ч. на първия ден и ще бъде връщано същото място в 18.00 ч. на последния ден. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Пазарджик. Препис от решението да се връчи на страните. Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

Мотиви

Производството по делото е образувано по реда на чл.128 от СК по искане на ищцата, която е баба по бащина линия на детето Д. Д. И., ЕГН: ••••••••••, за определяне мерки за лични отношения с нейния внук и е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност. Съдът не е обвързан от формулираното от молителят Д. Д. И., ЕГН-•••••••••• от гр.Пазарджик, ул. „•••••••••• искане. В рамките на заявеното искане с молбата по чл.128 СК съдът разполага с властта да разреши изцяло по своя преценка конкретни мерки на лични отношения, като водещи и най-важни при решаване на въпросите за мерките на лични отношения са интересите на детето. Съгласно чл. 128, ал.1 СК, мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието интерес на детето. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под интереси на децата се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисципЛ., подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно §1, т. 5 ДР на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. В съдебната практика /така решение № 140 от 10.07.2015г. по гр.д.№ 3356/2014г. на ВКС, ІV г.о/ понятието, , интерес на детето” се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл.128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. Разрешение на въпроса, от какво се определя интересът на детето като водещ критерий при регламентиране на режим на лични отношения на това дете и неговите баба и дядо, се съдържа и в решение № 672 от 18.10.2010г. по гр.д.№ 914/2010г. на ВКС, ІV г.о. В това решение е прието, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т. н.), каквито данни не се събраха в хода на настоящото производство. Обстоятелството, че бащата на детето е извършил престъпление от общ характер и домашно насилие спрямо ответницата П., не би могло да се вмени във вина на бабата на детето Д. Д. И., ЕГН-•••••••••• от гр.Пазарджик, ул. „•••••••••• поради което съдът приема, че контактите на детето с неговата баба са изцяло в негов интерес. От приетите по делото доказателства се установява, че бащата към настоящия момент има право да осъществява контакти с детето в определения му от съда режим, който не се спазва стриктно от родителите, поради пребиваването на ответника И. в чужбина. От друга страна, запазването на връзката между детето и роднините му по бащина линия е възможно именно чрез определяне на по-разширен режим на лични контакти с тях. От събраните по делото доказателства, включително събраните гласни доказателства, съдът приема, че детето се чувства добре в семейството на своята баба по бащина линия, в дома й /в който е живяло през определен период от живота си/, както и че в този дом са налице добри битови условия, в които то да пребивава и родителски умения, опит и капацитет да задоволява потребностите на детето, свързани с цялостното му развитие по време на гостуване в дома й и домашната обстановка му е позната. От показанията на свидетелите, разпитани в първоинстанционното производство, е установено наличието на разногласия между майката на детето и бабата по бащина линия, по повод поддържането на лични отношения на детето с бабата, което е предизвикало инициирането на настоящото производство. Същевременно, между малолетното дете Д. Д. И., ЕГН: •••••••••• и ищцата е изградена силна емоционална връзка, тъй като бабата по бащина линия е участвала активно в отглеждането на детето и в грижите за него до фактическата раздяла между неговите родители, настъпила в началото на 2022г. Детето е прекарвало достатъчно време със своята баба Д. Д. И., за да се чувства спокойно и защитено в компанията й, поради което съдът приема, че за детето е налице интерес от осъществяването на тези контакти. Като преценява установените по делото факти, съдът намира, че интересите на детето Д. Д. И., ЕГН: •••••••••• изискват да бъде определен режим на лични отношения между него и неговата баба по бащина линия – ищцата по делото. Съгласно § 1, т.7 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) бабата и дядото са част от семейната среда на детето и в негов интерес е поддържането на отношения с тях. Относно режима на лични отношения на детето с ищцата, съдът взема предвид от една страна възрастта на детето – понастоящем детето е на навършени 8 години, изградената силна емоционална връзка на детето с майката, установените му навици за хранене и почивка, както и обстоятелството, че постоянното местоживеене на детето е в населено място, несъвпадащо с постоянното местоживеене на ищцата. От друга страна съдът съобразява, че бабата по бащина линия разполага с капацитет да задоволи потребностите на детето, свързани с цялостното му развитие по време на гостуване в дома й. Същата разполага с необходимите качества и с добри битови условия да приеме детето при себе си и да се грижи добре за него, и е мотивирана да окаже съдействие при отглеждането и възпитанието на внук си. При определяне на мерките съдът държи сметка, че контактите следва да осигурят стабилна връзка на детето с бабата по бащина линия, без обаче да натоварват прекомерно детето и родителят, който го отглежда и възпитава, и без да откъсват детето за продължително време от обичайната му среда. Като взема предвид изложеното, съдът преценява, че ищцата следва да има възможност да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа до 18.00 часа в съботния ден, без преспиване на детето в дома на бабата Д. Д. И., както и седем дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката на детето, с преспиване на детето в дома на неговата баба по бащина линия. Определените от съда дни са удобни за ищцата, която въпреки служебните си задължения, почива в съботните дни, както и за детето, за да може същото да си почине и подготви за учебните занимания през делничните дни. При осъществяване на контактите съдът не намира за необходимо да присъства майката на детето Л. К. П., ЕГН-••••••••••, тъй като детето е на навършени осем години, добре познава своята баба и обстановката в нейният дом, като не би могло да се направи обоснован извод, че в присъствието на ищцата детето би било поставено в риск за физическото или психическото си здраве. Справедливостта изисква детето да има възможност да прекарва по два уикенда в месеца както с роднините си по майчина, така и с тези по бащина линия. От приетите по делото доказателства се установява, че с влязло в сила Решение №1215/14.11.2022 г., постановено по гр.д. №1234/2022 г. по описа на PC-Пазарджик /приложено по делото/, упражняването на родителските права относно детето Д. Д. И., ЕГН: •••••••••• е било предоставено на майката Л. К. П., ЕГН-••••••••••.С посоченото влязло в сила съдебно решение бил определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: бащата има право да взима при себе си Д. Д. И., ЕГН: ••••••••••, след навършване на 8 годишна възраст, всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00 часа в петък до 15.00 часа в неделя с преспиване, ; 15 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и през определени дни на официалните празници. Съдебната практика се е насочила при определяме на режим на лични отношения на баба и дядо с детето, това да става във времето на определения на бащата режим на лични отношения с детето. По този начин режимът на лични отношения следва да се упражнява във времето на определения на бащата режим, в каквато насока е и установената съдебна практика. По този начин не се накърнява правото на ищцата на самостоятелни контакти с детето, отделно от контактите на сина й. От приетата фактическа обстановка се установява, че отношенията между бащата на детето и ищцата са много добри и те могат, без да е необходима съдебна намеса, да общуват и заедно, и поотделно с детето, в рамките на едни и същи дни. Ако обстоятелствата се променят, може да бъде поискано и изменение в режима на лични отношения - чл. 128, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК. Съдът намира, че това е оптималният режим на лични контакти на ищцата с малолетното дете, които са съобразени с установените по делото обстоятелства, както и с изготвения социален доклад и обхващат обстоятелствата по § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето. При така определените срещи, ищцата следва да взема и връща детето от и до дома на майката в с. Т., обл. Пловдив, където живее към настоящият момент. Установените по делото обстоятелства навеждат на извода, че не е необходимо контактите да се извършват в присъствието на майката, още повече, че отношенията на бабата с детето нито са конфликтни, нито са вредни и опасни за развитието му. Присъствието на майката не е необходимо и предвид съществуващите между нея и ищцата разногласия и влошена комуникация, които биха се явили пречка на пълноценното общуване на детето с бабата по бащина линия. Режимът на лични отношения по чл.128 СК следва да бъде регламентиран по начин, който да съблюдава в най-пълна степен интереса на детето и да препятства възможността за негативно въздействие върху него. При определения от настоящия съдебен състав режим на лични отношения ще бъде дадена възможност за изграждане у детето на усещане за семейна среда при посещенията в дома на бабата, а от друга страна няма да бъде възпрепятствана възможността на майката да обгрижва и общува с детето си в оставащите почивни дни от месеца. Според настоящия състав на съда така определения режим ще осигури на бабата по бащина линия нормални контакти с детето, а за последното няма да има затруднения да води обичайния си начин на живот. В тази връзка са основателни изложените в отговора на исковата молба възражения, че интересите на детето не изискват определяне на по-разширен режим с бабата по бащина линия. С разпоредбата на чл.128 СК е признато отделно, самостоятелно право на бабата и дядото да искат от съда определяне на режим на лични отношения с детето. По отношение на разноските: Разноски по делото не следва да бъдат присъждани съобразно заявеното от всяка от страните искане. Производството е на спорна съдебна администрация. За разлика от исковото, в него не се разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а се оказва съдействие относно начина на осъществяване на гарантирани от закона контакти между деца и техните близки.Съдебното решение не е предпоставено от заявения от молителя начин на осъществяване на контактите, изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето, ползва него и близките му, а повод за завеждането са станали всички участници-възходящи на детето от първа и втора степен, поради което и всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на делото. Мотивиран от гореизложеното, съдът

Цитирани разпоредби

15