РЕШЕНИЕ

№ 2606

гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100102490 по описа за 2022 година прецени:

Делото е образувано по предявен от адвокат В. О. като пълномощник на М. Х. Й., срещу "ЗД Б.и." АД гр. София осъдителен иск с правно основание чл.432 ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 09.09.2017 г. в гр. София, с твърдение за виновното му причиняване от И. А. А. при управление на л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ••••.

Пълномощникът на ищцата М. Х. Й. излага, че на 09.09.2017 г. около 11: 45 ч. в гр. Софияа на бул. „Рожен“ на кръстовището с бул. „Мария Луиза“ настъпило ПТП, като л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ••••, управляван от И. А. А., ударил спрелия на пешеходна пътека л.а. „Мазда 323“ с рег. № ••••, управляван от ищцата. Вследствие ПТП ищцата получила следните травматични увреждания: световъртеж от централен произход, мозъчно сътресение, шиен вертебрален синдром и вестибуларен синдром. След ПТП на ищцата била оказана медицинска помощ в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. На 16.09.2017 г. поради главоболие, дразнене от светлина, световъртеж, гадене и повръщане, ищцата била приета в УМБАЛ „Св. Анна“. След изписването била назначена медикаментозна терапия. На 24.11.2017 г. поради главоболие, световъртежи, болки в шийния и поясния отдел на гръбначния мозък ищцата била прегледана в спешния кабинет на УМБАЛ „Н.И.Пирогов“. Пълномощникът на ищцата твърди, че на 20.04.2018 г. при пореден пристъп на световъртеж ищцата загубила равновесие и паднала, при което ударила силно главата си. На 30.04.2018 г. била приета за лечение в отделение за интензивна терапия в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, , откъдето била изписана на 03.05.2018 г. В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП ищцата търпяла и продължавала да търпи силни болки и страдания. Те довели до затруднения в бита и негативно отражение върху самочувствието и тежък психически шок. Ищцата изпитвала страхови усещания и нарушения в съня.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави искане до съда да осъди ответника „ЗД Б.и.“ АД гр. София да заплати на ищцата М. Х. Й. обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 09.09.2017 г., ведно със законната лихва от 24.01.2019 г. до окончателното изплащане.

Ответникът „ЗД Б.и.“ АД гр. София чрез пълномощника си оспорва иска със следните възражения:

• възражение за недоказаност на настъпили травматични увреждания; - оспорване на причинната връзка между твърдените травматични увреждания и ПТП;

• възражение за прекомерност на претенцията; - възражение за изтекла погасителна давност. Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно установено с доклада на съда наличието на договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен с ответника „ЗД Б.и.“ АД за л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ••••. Прието е за безспорно установено настъпилото ПТП на 09.09.2017 г. в гр. София бул. „Рожен“ на кръстовището с бул. „Мария Луиза“ между л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ••••, управляван от И. А. А., и л.а. „Мазда 323“ с рег. № ••••, управляван от М. Х. Й.. Механизмът на ПТП се установява от показанията на свидетеля И. А. А., отчасти от показанията на свидетелката М. Х. Й. и от съдебно- автотехническата експертиза. Установено е, че св. А. с управлявания от него л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № •••• преминал от бул. „Ломско шосе“ през кръстовището с кръгово движение и продължил по дясната пътна лента на бул. „Рожен“ с посока на движение към кръстовището на бул. „Рожен“, бул. „Мария Луиза“ и ул. „Скопие“. При преминаването си от бул. „Ломско шосе“ по бул. „Рожен, автомобилът, управляван от свидетеля, бил изпреварен от л.а. „Мазда 323“ с рег. № ••••, управляван от М. Х. Й., който се движел със скорост около 60-70 км/ч (обяснения на ищцата в с.з. 27.01.2023 г. стр. 2 л. 160 и САТЕ зад. 6 л. 25) в най-лявата пътна лента по бул. „Рожен“ от зоната на ж.к. „Лев Толстой“ в посока към кръстовището на бул. „Рожен“, бул. „Мария Луиза“ и ул. „Скопие“. На около 250 метра преди стоп-линията на кръстовището л.а. „Рено Лагуна“, управляван от св. А., се престроил в лявата пътна лента, като поддържал дистанция около 15 метра зад л.а. „Мазда“, и продължил движението си със скорост около 74 км/ч (САТЕ зад. 2 стр. 20 л. 182). При приближаването на кръстовището по платното за движение към бул. „Мария Луиза“, ищцата възприела мигаща зелена светлина на светофара и предприела намаляване на скоростта и спиране с управлявания от нея л.а. „Мазда“, който бил приведен в покой на около 2 м преди стоп-линията.

Когато възприел действията на ищцата, св. А. предприел аварийно спиране на управлявания от него автомобил, но поради недостатъчната дистанция не успял да предотврати удара. Последвал удар на предната част на л.а. „Рено“ в задната част на л.а. „Мазда“, при което л.а. „Мазда“ бил преместен на около 3 м напред. След удава между автомобилите л.а. „Рено“ се ударил и в стълба на светофарната секция отляво на платното, след което последвал втори удар на л.а. „Рено Лагуна“ с л.а. „Мазда“.

От така описания механизъм на ПТП се установяват безспорно допуснатите нарушения на правилата за движение от свидетеля А., който непосредствено преди ПТП е управлявал автомобила със скорост над разрешената – 74, 54 км/ч – нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДП, и на дистанция от движещия се пред него автомобил, недостатъчна за избягване на удар, когато автомобилът пред него намали скоростта или спре рязко. Нарушенията се признават и от самия водач при неговия разпит като свидетел. Същевременно, установява се и допуснато от ищцата нарушение на правилата за движение, изразяващо се в рязко намаляване на скоростта на управлявания от нея л.а. „Мазда“ - от 65-70 км/ч до привеждане на МПС в покой, без да са налице условията на чл. 24 ал. 1 ЗДП. От обясненията на ищцата се установява, че преди намаляването на скоростта е възприела мигаща зелена светлина на светофара, която е предупреждения за предстояща смяна на светлините. Мигащата зелена светлина обаче не е забранявала преминаването през кръстовището – задължение за спиране възниква когато се задейства жълта светлина, съгласно чл. 31 ал. 7 т. 4 ППЗДП. При възприемането на мигащата зелена светлина и предприемането на спиране от ищцата, л.а. „Мазда“ се е намирал около началото на разположения отляво разделителен остров и е имал възможност да премине през кръстовището преди смяната на светлините, и дори на жълта светлина, по аргумент от чл. 31 ал. 7 т. 4 изр. 2 ППЗДП. Поради това, рязкото намаляване на скоростта и спиране, предприето от ищцата, не е било необходимо и е било в нарушение на чл. 24 ал. 1 ЗДП.

Основният спорен въпрос по делото е вследствие ПТП претърпяла ли е ищцата травматични увреждания, и ако е прекратяла, какъв е техният характер и тежест и довели ли са до последващо влошаване на здравословното й състояние.

От представения по делото лист за преглед на пациент № 047511 от 09.09.2017 г. (л. 78) се установява, че на 09.09.2017 г. в 13: 00 ч., 1 час и 20 мин. след ПТП (настъпило около 11: 40 – протокол за ПТП № 1663678 от 09.09.2017 г. л. 70) ищцата е била прегледана в спешното отделение на УМБАЛСМ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ с оплаквания за болки в тила и гърма, световъртеж, гадене и светлобоязън. В изготвеното медицинско направление за консултация (л. 79) се съдържат констатации за оплаквания за болки по хода на колана и зад врата, без видими травматични промени, без данни за фрактури на направените рентгенографии, бел неврологичен дефицит; оплакванията за гадене и повръщане са отшумели. В допълнителния лист за преглед от хирург е отбелязана липса на клинични и параклинични данни за травматични увреди на органи в гръдната и коремната кухина. В съответствие с горното, в изпълнение на задача 2 от назначената съдебно-медицинска експертиза вещото лице е отговорил, че в представената медицинска документация от 09.09.2017 г. не са установени травматични увреждания, а са регистрирани субективни оплаквания на пострадалата – болки в тила и гърба, болки по хода на колана и във врата, световъртеж, гадене и светобоязън. Според вещото лице тези оплаквания могат да бъдат получени при механизма на ПТП- камшичен удар на водач на автомобил, блъснат отзад от друг автомобил при спряло или спиращо положение. На 16.09.2017 г. ищцата била приета за преглед и лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ гр. София Клиника по нервни болести, с оплаквания от световъртеж, придружен от гадене и повръщане, силно главоболие, дразнене от светлина (епикриза л. 12). Според заключението на вещото лице в отговора на задача 3 на СМЕ, не може да се изключи причинната връзка между тези оплаквания и претърпяното ПТП на 09.09.2017 г. Съдът отчита и непродължителния период от време между ПТП на 09.09.2017 г. и приемането на ищцата за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ на 16.09.2017 г.. Това дава основание на съда да приеме, че оплакванията на ищцата от световъртеж, придружен от гадене и повръщане, силно главоболие, дразнене от светлина, снети при анамнезата на 16.09.2017 г., са в причинна връзка с ПТП на 09.09.2017 г. На 24.11.2017 г. ищцата е била прегледана в УБЛАЛСМ „Н.И.Пирогов“ по повод падане и травма в областта на кръстната и опашната кост и лявата задно-теменна област на главата. Според заключението на вещото лице, травмата няма причинна връзка с настъпилите при ПТП увреждания (СМЕ стр. 6 л. 138).

На 30.04.2018 г. ищцата била приета в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ след падане и удар в областта на главата 10 дни преди това, с оплаквания за силно главоболие в тилната област и врата, заселващо се при движение на главата, многократно повръщане (епикриза л. 38-39). Поради съмнение за субарахноиден кръвоизлив, било проведено лечение в неврологична клиника за уточняване на диагнозата. Били проведени следните изследвания: рентген на шийни прешлени – изправена шийна лордоза с лека кифоза с център С4- С5, нормална костна структура, запазена височина на дискалните пространства; компютърна томография на главата – без патология; очни дъна – в норма, лумбална пункция – бистър, безцветен ликвор с нормални лабораторни резултати. Ищцата е изписана на 03.05.2018 г. Според заключението на вещото лице, не е налице причинна връзка между ПТП на 09.09.2017 г. и оплакванията, с които ищцата е била приета в УБМАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ на 30.04.2018 г. (СМЕ стр. 6, л. 180).

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, вследствие ПТП на 09.09.2017 г. ищцата е претърпяла лекостепенна черепно-мозъчна травма (мозъчно сътресение) и шийна травма (неуточнена). Според вещото лице, възстановителният период и при двете увреждания е 20-30 дни.

Ищцата не се е явила за при вещото лице преглед за целите на експертизата, като е съобщила на вещото лице за продължаващи оплаквания за болки в кръста и гърба, на моменти силни и затрудняващи походката, и за „гуша“, възникнала „след стрес от катастрофата“.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

Съгласно чл. 394 КЗ, задължението на застрахователя по договор за застраховка да изплати застрахователно обезщетение възниква при настъпване на застрахователно събитие. Когато договорът е за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователното събитие е настъпване на вредите, покрити от застраховката „гражданска отговорност“ като следствие от допуснати от застрахования водач виновни нарушения на правилата за движение при управление на МПС. В конкретния случай, съдът намира за безспорно доказани допуснатите от застрахования водач на л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ••••, - свидетеля И. А. А., нарушения на чл. 21 ал. 1 и чл. 23 ал. от ЗДП ограничаващи скоростта на движение на ППС в населено място и задължаващи водача да поддържа безопасна дистанция от движещо се пред него ППС.

Съдът намира за частично доказани и настъпили увреждания на ищцата вследствие ПТП. Като безспорно доказани се приемат от съда претърпените от ищцата вследствие ПТП лекостепенна черепно-мозъчна травма (мозъчно сътресение) и шийна травма, които наложили прегледи и лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ на 09.09.2017 г. и 16.09.2017 г. Безспорно се установяват и търпени от ищцата болки в областта на главата и шията, гадене, световъртеж, както и болка в тялото от предпазния колан (СМЕ стр. 5, л. 187). Следва да се счита и доказан преживян от ищцата стрес вследствие ПТП, довел до влошаване на емоционално-спихичното и състояние непосредствено след произшествието. Това се установява от част от показанията на свидетеля Л.Н.Г.. Характерът и тежестта на физическите увреждания и търпените от ищцата физически болки и емоционално- психичен дискомфорт дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 5000 лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ е основателен до този размер. Върху тази сума ответникът дължи законна лихва от 24.01.2019 г. до окончателното изплащане.

Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ е неоснователен в частта му над 5000 лева до предявения размер от 30 000 лева. При ПТП не са причинени травматични увреждания с по-голяма тежест или по-голяма интензивност на болковите усещания, нито такива, които да са наложили по-продъмлжителен период на възстановяване от определения от вещото лице период от 20-30 дни. Недоказана е причинната връзка между ПТП на 09.09.2017 г. и оплакванията, с които ищцата е постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на 24.11.2017 г. и оплакванията, с които е била приета за лечение на 30.04.2018 г. в УМБАЛСМ „Царица Йоанна-ИСУЛ“. Според доказателствата по делото и заключението на вещото лице, причини за тези хоспитализации са последващи злополуки (падания), като не е доказана причинната връзка между ПТП и тези последващи инциденти и произшествието. Ищцата не се е явила за преглед при вещото лице, с което сама е препятствала установяване на здравословното и състояние понастоящем. Съдът не приема обяснението на ищцата пред вещото лице за силни болки и затруднение в движението – твърдените обстоятелства не са попречили на ищцата да се яви пред съда в съдебно заседание на 26.01.2023 г., нито за нейното пътуване и престой в чужбина (протокол от 19.12.2022 г. от с.з. на 15.12.2022 г.). Състоянието на ищцата, описано в показанията на свидетеля Глушков, се отнася да период „повече от година“ след ПТП и не се установява дали то е в причинна връзка с ПТП или с последвалите претърпени от ищцата травматични увреждания. Горните съображения дават основание на съда да отхвърли предявения иск в частта му над 5000 лева до предявения размер от 30 000 лева.

Ответникът следва да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 361, 67 лева, а на адвокат В. О. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 610 лева с ДДС, според уважената част от иска.

Ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 1583, 34 лева според отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът