Решение № 20 от 24.6.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 9809/2020 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение от 28.06.2020г., гр.д.2526/20г., СРС, 76 с-в признава за установено на основание чл.124, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, че Изпълнителна Агенция „А.П.“ дължи на ЗД „Д.З.“ АД сумата 1 176.49 лв. – обезщетение по щета № 210228808, ведно със законна лихва, считано от 05.12.2019г. до 13.03.2020г., а след това от 08.04.2020г. до окончателното й изплащане и сумата 311.11 лв. – мораторна лихва за периода от 13.04.2017г. до 20.11.2019г., като осъжда ответника да заплати на ищеца 363.88 лв. – разноски за заповедно производство и 534.13 лв. – разноски за исков процес. Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по него Агенция „А.П.“. Счита за недоказан механизмът на ПТП. Не се установява с каква скорост е управляван застрахования автомобил, нито обстановката на пътя – климатични условия, движение на други МПС-та и разположение на дупката върху платното. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете. Въззиваемият – ищецът ЗД „Д.З.“ АД оспорва жалбата. Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Изцяло обжалваното решението е валидно, но недопустимо. Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Според твърденията в исковата молба, водачът на автомобил, имуществено застрахован при ищеца ЗД „Д.З.“ АД, попада в необозначената и необезопасена дупка от пътната лента на АМ „Хемус“, в тунел „Ечемишка“, км. 41+000, община Ботевград, при движение в посока гр. София. За пътния инцидент е съставен протокол за ПТП № 1637414/16.01.2017г. от автоконтрольор при ОДП - Ботевград Ответникът по исковете Агенция „А.П.“ с отговора на исковата молба и в срока по чл.130, ал.1 ГПК предявява възражение за неподсъдност на спора пред СРС. Същото не е уважено от първоинстанционния съд със съдебния доклад по чл.140 ГПК, по съображения за приложимост на чл.108, ал.1 ГПК. Към момента, когато е подадена исковата молба, релевантен за определяне на местната подсъдност предвид чл.120 ГПК, приложение намира специалния чл.108, ал.2 ГПК (ред. ДВ, бр. 86/2017г.). Разпоредбата предвижда искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните да се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл.109 и чл.110, а когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София. Съобразно чл.119, ал.3 ГПК (нова, в сила от 07.08.2018г.) преценка на подсъдността по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 ГПК се извършва при възражение на ответника в срока за подаване на отговора на исковата молба и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В случая, ответната агенция притежава статут на държавно учреждение по смисъла на чл.108, ал.2 ГПК, в качеството си на държавна администрация на бюджетно финансиране, законодателно овластена с правомощия за осъществяване на държавната политика по управление на републиканските пътища. Според чл.21, ал.2 Закона за пътищата (ред. в сила от 28.09.2018г.) АПИ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. По силата на чл.19, ал.1 от Закона за пътищата, агенцията управлява републиканските пътища. След като правоотношението, от което произтича спорът с ответното държавно учреждение, възниква в община Ботевград, на основание чл.108, ал.2 ГПК местно компетентен да се произнесе по исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД е Районен съд – Ботевград. Решението е недопустимо, като постановено, въпреки основателното възражение за неподсъдност и при неупражнен служебен контрол за спазване на особената местна подсъдност. На основание чл.270, ал.3, изр.2 ГПК изцяло обжалваното решение следва да се обезсили и делото се изпрати на местно компетентния първоинстанционен съд за ново разглеждане. По разноските не се дължи произнасяне с решението за обезсилване, с което не приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК. По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в