РЕШЕНИЕ

№ 179

гр. Велико Търново, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20224100100510 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид:

Ищецът Ц. Г. Б. от с.Б., Община С. чрез пълномощника си адвокат П. К. от САК твърди, че е майка на М.В.Г., починал на 23 години, вследствие на злополука, настъпила на 25.09.2019 г. Между ответниците „Северноцентрално държавно предприятие“ДП – гр.Габрово, ТП ДГС“Горна Оряховица“, със седалище и адрес: гр.Горна Оряховица, ул.“Ангел Кънчев“ № 29, с ЕИК 2016168050121 – от една страна, и „Кедър“ ЕООД, с ЕИК 104633207, със седалище и адрес на управление: гр.Горна Оряховица, ул.“Антон Страшимиров“ № 73, представлявано от управителя Й.К.К.- от друга, е сключен договор№ 26/30.07.2018 г., по силата на който държавното предприятие е възложило на търговското дружество да извърши със свои сили и технически средства дейност по дърводобив - сеч, почистване, извоз, разкройване и рампиране на маркираната дървесина на временен склад. Изпълнителят ползвал работната ръка на хора от близките села, сред които и загиналия й син, за когото заедно с останалите лица по списък е издадено разрешително от ДГС Горна Оряховица за достъп до съответните горски територии. На злополучната дата при товарене на дървесината, товарен автомобил „ЗИЛ“ с рег.№ ВТ 8254 КМ- собственост на „Кедър“ ЕООД се преобръща и го притиска, в резултат на което е починал на 02.10.2019 г. в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД-В.Търново поради получените тежки и несъвместими със живота травми.

Злополуката е настъпила поради неизпълнение от „Кедър“ ЕООД на редица нормативни и договорни задължения /изисквания/, регулиращи дейността по дърводобив относно начина на извършването й, охраната, контрола и осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд: не е провел съответните инструктажи / чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал 1, т. 3 от Наредба № РД 07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, т. 4.26.3 от договора/; не е осигурил необходимите лични предпазни средства на наетите от него лица за своя сметка; не е предоставил на работниците работно оборудване, разписано в технологичния план и необходимо за извоз на дървесината от сечището /в случая животинска сила или специализиран трактор/; не е осъществил организацията и контрола на извоза по съществуващите извозни пътища, отразени в технологичния план/ чл.47, ал.1, т.6 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите/; нарушил е технологичните изисквания за извършване на сечта разписани в параграф III, т. 2 и 3 от самия „Технологичния план“ за добив на дървесина в подотдел 231 “г“- сечта в подотдела е трябвало да се осъществи по определен начин и по определено за това място - с безмоторни триони, а извози на добитата дървесина от сечището до временния склад да се осъществи с животинска сила и/или специализирана техника; не е предприел всички необходими действия по обезопасяването на работния терен на обекта /т. 4.26.4 от договора/; не е предоставил техника, която е регистрирана и преминала съответните задължителни прегледи, а е поверил управлението на товарен автомобил на неправоспособен водач /т. 4.35 от договора/; възложил е на лица без необходимата компетентност извършване на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност по добив на дървесина; нарушил е разпоредбата на чл.118, ал.1 от Правилника за здравословните и безопасна условия на труд в горите „Дърводобивна дейност в дадено сечище“ като не е запознал работниците с технологичния план, както и не е разяснил на работещите на сечището начина, по който следва да се осъществява извод на добитата дървесина от сечището до временния склад съгласно технологичния план; нарушил е чл.203, ал.1 от Правилника: „Площадките за товарене трябва да се избират на равни места, да са почистени и да са с напречен наклон до 5°. Те се обозначават с табели, които предупреждават, че се извършва товарене и преминаването е ограничено и/или забранено“.

Ответникът „Северноцентрално държавно предприятие“ДП –гр.Габрово, ТП ДГС“Горна Оряховица“- Горна Оряховица като възложител по договора не е осъществил организацията и контрола върху спазването на установените за дейността правила и правилата за безопасност на труда като не е спрял изпълнението му или не го е прекратил / чл.3 от договора/.

Внезапната, безвъзвратна и непрежалима загуба на сина й в разцвета на младостта му й причиняват неописуема скръб, мъка и тъга.

Поради това моли съда да постанови решение с което да осъди солидарно ответниците да й заплатят сумата 150 000 лева представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина й, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня на злополуката до окончателното й изплащане, заедно със сторените по производството разноски. Пълномощникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

В случай, че съдът не приеме, че е налице основание за солидарното им осъждане, то да осъди първия ответник да заплати обезщетение в посочения размер, а ако не установи основание за осъждането му, тогава да осъди втория ответник да го заплати.

Ответникът „Северноцентрално държавно предприятие“ДП –гр.Габрово, ТП ДГС“Горна Оряховица“- Горна Оряховица чрез пълномощника си адвокат Н. М. от АК Габрово оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен с възражения/ доводи/, основани на обстоятелствата, че е изпълнил като възложител по договора с „Кедър“ ЕООД всички свои поети задължения и не може да носи отговорност по чл.49 от ЗЗД, тъй-като не е възложил работа на физическо, а на юридическо лице и смъртта е настъпила, както по причина, вменима вина на управителя на търговското дружество, който в разрез с правилата за надлежно осъществяване на дейността – предмет на този договор е допуснал пострадалия в обекта, без да е правоспособен да управлява товарния автомобил „ЗИЛ“, така и по причина изведена от неправомерното поведение на втория/ допринесъл за собствената си смърт/, понеже, освен че е нямал правоспособност и опит да управлява същия е предприел неправилно действие с фатални последици като е променил посоката на движението му със завИ.е волана наляво довело до преобръщането му по склона. Освен това размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

Претендира присъждане на направените по производството разноски. Ответникът „Кедър“ ЕООД чрез пълномощника си адвокат И. И. от ВТАК оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с възражения / доводи/, основани на обстоятелствата, че в конкретния ден на злополуката не е възлагал на пострадалия да работи на обект № 1824, подотдел 231“г“, имал е задължение по договора само да извърши сеч там и да складира добитата дървесина на временен склад в самото сечище, но не и да я извозва, тъй-като не е негова собственост, а на възложителя му; пострадалият по начало е бил включен в списъка на лицата имащи право на достъп до сечището, но в качеството си на общ работник, а не като шофьор на въпросния товарен автомобил, за който е имало издадено от първия ответник разрешително за достъп до горски територии с рег.№ 48/07.01.2019 г., бил е във владение на брат му по силата на сключен с него/ от дружеството / предварителен договор за покупко- продажба от 08.01.2019 г.; пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД по изложените по- горе съображения. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

По силата на договор № 26/30.07.2018г. за добив на дървесина, „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП- Габрово, ТП ДГС „Горна Оряховица“, възлага на „Кедър“ ЕООД- гр.Горна Оряховица да извърши със свои сили и технически средства сечта, включително почистването й, извоза, разкройването, рампирането на временен склад на маркираната дървесина съгласно утвърден технологичен план в обект № 1824, подотдели 231“г“, 131 „з“ и 131“и“ / чл.1.1 на договора- вж. заверено копие на л.4 от делото/. Дейността е извършвана с наета работна ръка на хора от близките села, сред които е бил и М.В.Г./ син на ищеца /, с когото „Кедър“ ЕООД не е сключил трудов договор - факт, установен с показанията на свидетелите Е.Б., Г.Г./ брат на М./, Т.В., обясненията дадени от името на дружеството – ответник, заявление от 03.01.2019 г. от „Кедър“ЕООД до директора на ТП ДГС Горна Оряховица за издаване на разрешително за достъп на лица до насаждения, в които се извършва добив на дървесина/ л.16 от делото, в което под № 12 е записано името му като общ работник / и разрешително №11/07.01.2019 г.издадено от „СДП“ ДП Габрово, ТП СГС Горна Оряховица/ л.17 и л.18 от делото, в което отново под №12 е записано името му на същата длъжност /.

На 25.09.2019 г. преди обяд южно от с.Кесарево в сечище, попадащо в участък на горския масив, в м.“Йонгалъка“, състоящ се от широколистни дървета в отдел 231“г“ е извършван дърводобив в изпълнение на договора, като добитата дървесина се трупала на камари из района на сечището от двете страни на изградената просека за движение на товарни автомобили /неправолинейна и покрита със земна маса и паднали листа от дърветата/ и се натоварвала на товарен автомобил марка „ЗИЛ- 131“, рег.№ ВТ 82 54 КМ/ собственост на „Кедър“ ЕООД, но във владение на Г.В.Г. предоставено му по силата на предварителен договор за продажба и за който е имало издадено разрешително № 48/07.01.2019 г. за достъп до обекта/, движил се между тях. На това мястоq заедно с брат си, баща си в група от няколко човека се е намирал не с работно облекло и М.В.Г., който в един момент се качва на камиона/ натоварен с около 4 м3 дървен материал отдясно и с около 1 м3 отляво / с намерение да го премести няколко метра, за да може да продължи товаренето по удобно. Предприема движение в посока изток, спускайки се с много малка скорост по наклона и в момента, в който предните му гуми достигат координати 43°12“51“ северна ширина и 25°96‘51‘ източна дължина, при 25 % наклон, след което наклонът веднага става 35 %, предната му лява гума опира в препятствие и временно преустановява движението си. Г. подава малко газ и го преодолява, но гумите загубват сцепление със земята и товарният автомобил започва да се плъзга / пързаля/ до точка с с координати 43°12'53“ северна ширина и 25°96‘51“ източна дължина. В този момент рязко свива волана наляво и камионът продължава движението си в посока североизток при страничен наклон 35°, стига до точка с координати 43°12“55“ северна ширина и 25°96“50“ източна дължина, преобръща се надясно и започва да се спуска по склона, въртейки се около надлъжната си ос.

Преобръща се два пъти и спира движението си в дърво с координати 43о12‘57" северна ширина и 25°96'54“, в положение на таван, с колелата отгоре, а М. Г. остава затиснат под него. Вследствие на това произшествие получава мозъчно- черепна травма, счупени долни крайници и откъсната лява ръка и несъвместимия им с живота характер довежда до неговата смърт на 02.10.2019 г. Изложените факти и обстоятелствен механизъм на злополуката и фаталния й резултат се установяват от показанията на свидетелите Е.Б., Х.М., К.К., Г.Г., Н.Н., Т.В. и С.Т., констативен протокол№ Ц5103-04-1/27.04.2020 г. на ТП на НОИ В.Търново, медицинско свидетелство за смърт № 110/02.10.2019 г. на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД В.Търново, заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза на вещото лице д-р Н. Гицов и заключението на изслушаната и приета по делото съдебно- автотехническа експертиза на вещото лице инженер М. Р.. Предявеният иск срещу Северноцентрално държавно предприятие“ДП –гр.Габрово, ТП ДГС“Горна Оряховица“- Горна Оряховица за солидарното му осъждане с „Кедър“ ЕООД- Горна Оряховица, а евентуално, ако съдът отрече солидарността – за самостоятелното му осъждане да заплати обезщетение за неимуществени вреди е лишен от материалноправно основание.

Прочитът на разпоредбата на 49 от ЗЗД, съдържаща норма, с която се вменява имуществена отговорност за вреди на този, който е възложил на друго лице някаква работа, когато това лице ги причини при или по повод изпълнението й, дава следните тълкувателни резултати / заключения/: а/ отговорността на възложителя не е обусловена от някакво собствено виновно/ в правото без правонарушение няма вина и затова поведението, независимо дали и е действие или бездействие, за да се прецени като виновно, обективно трябва да е противоправно- да не съответства на правно дължимото в конкретния случай/ поведение, т.е. законът не поставя такова изискване и следователно тя има безвиновен, обезпечителен характер/ както сполучливо е определена в теорията/; б/ възложител може да бъде всеки правен субект, както физическо, така и юридическо лице / абстрактно употребеното безлично местоимение „този“ може да означава както едното, така и другото /; в/ тъй-като юридическото лице е изкуствен правен субект и няма / немислимо е да има / собствено поведение/ дейността му се осъществява от негово име и за негова сметка чрез хора, имащи права и задължения да я организират, ръководят и вършат/, логически очевидно е, че причинител на вредите може да бъде само физическо лице – нормативни аргументи за правилността на този извод се съдържат в разпоредбите на чл.45, ал.1 и чл.54 от ЗЗД, в които ясно се казва, че за да носи деликтна отговорност, причинителят на вредите трябва да има вина / макар и предполагана като налична в обхвата на небрежната й форма – чл.45, ал.2 от ЗЗД/за тяхното настъпване; г/ следователно изпълнителят, комуто се възлага работата по заложената от историческата правна традиция в този текст на закона идея/ по смисъла на чл.49 от ЗЗД/ е физическо лице; д/ самото възлагане на работата/ която трябва да е с позволен предмет/ е акт на воля с правна обвързаност/ например трудов договор, договор за изработка или друг граждански договор, административен акт, съдебно решение /, изразена в натоварване/най общо вменяване в дълг / на това лице да я извърши или да я извършва за по продължително време в интерес на възложителя или дори в интерес на трето лице; е/ вредите да са в причинна връзка с изпълнението на работата според естеството й или в причинна връзка с някакъв повод на изпълнението й; ж/ трябва да съществува причинна връзка / и то пряка и непосредствена – чл. 51, ал.1, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД/ между поведението / противоправното и виновно действие или бездействие / на лицето изпълнител на работата и вредите, което означава, че те не биха настъпили ако не бе проявено конкретното поведение или в някой случаи настъпването им е резултат на адекватна наложителност, неизбежност, т.е. като една необходимо присъща на това поведение закономерна последица.

. В разглеждания случай „Северноцентрално държавно предприятие“ДП –гр.Габрово, ТП ДГС“Горна Оряховица“- Горна Оряховица не е възложител по смисъла на чл.49 от ГПК, тъй-като договорното възлагане за извършване на дейността по дърводобива не е на хора, с които се намира в трудово правоотношение или в правоотношение на друго гражданскоправно основание, т.е. на негови работници или служители или на физически лица -изпълнители по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, а на юридическо лице – „Кедър“ ЕООД, което е натоварено да изпълни договора със свои сили и технически средства/ чл.1.1/, т.е. със свои работници, служители и подходяща техника. Това неминуемо означава, че организацията за извършването на дейността и контрола как се извършва пряко тежи върху ответното дружество- изпълнител по договора, при все че и държавното предприятие възложител има право да осъществява контрол. А цялата организация и контрол е проникната от изпълнението на изрично предвидени в договора задължения на „Кедър“ ЕООД: да спазва изискванията за техническа безопасност и охрана на труда, предвидени в нормативните актове относно дейността по дърводобив като носи цялата отговорност при злополуки с наетите от него лица във връзка с нарушаването им, включително, ако нарушението е направено от някой от тях / т.4.19, т.4.26.3, т.4.43/; да предприеме всички необходими действия за обезопасяване на работния терен на обекта, като не допуска външни лица по време на работа / т.4.26.4/; да допуска на работа в обекта само правоспособни лица, с които да сключи писмен договор / т.4.31, т.5.1/. Затова, а и доколкото в закона няма предвидена хипотеза, в която да попада разглеждания случай с правна последица вменяване на гражданска отговорност / както солидарна, така и самостоятелна / на юридически лица в положението на първия ответник, искът срещу него подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Вредоносният за майката -ищец резултат / смъртта на сина й/ е настъпил като пряка последица от неизпълнението на безусловно вмененото с нормата на чл. 14, ал.1, вр. с чл.2, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл.6, ал.1 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии общо задължение на ответното дружество да осигури на пострадалия здравословни и безопасни условия на труд, конкретизирано по съдържание според естеството и спецификата на извършваната рискова дейност по дърводобив/ чл.3, ал.1 от ЗЗБУТ/ съгласно изискванията на Правилата за такива в горските територии / обн.ДВ. бр.38/10.05.2019 г./.

Това е така, защото е правен субект, който е допуснал до обектите, където е извършвана тя и безспорно е ползвал под наем работната ръка / като общ работник/ на пострадалия, без да са от значение за изключването на това задължение или за освобождаването му/ не могат да го изключат или да го освободят / от него обстоятелствата, че управителят на дружеството лично не го е уговарял да идва, че лично не му е плащал / а чрез брат му /, както и дали в конкретния ден го е повикал / не е / и дали Г. е дошъл с цел да работи или не, работил ли е заедно с останалите, товарейки дървесината / свидетелските показания по въпроса са противоречиви/ и който е длъжен да организира / чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗБУТ/ и контролира работата / чл.16, ал.1, т.16 от ЗЗБУТ/. Съответно на пострадалия е принадлежало правото на осигуряване на такива технически условия за безопасност при извършването й, които да предотвратят увреждане на здравето и загубата на живота му, без оглед на това дали в конкретния ден е работел като другите лица от групата или само се е намирал на мястото на работата / където се е товарела дървесината/, още повече, че с предприемането на действието по преместването на товарния автомобил, той все пак се счита включен в нея дори за няколко минути, тъй-като целта на преместването е била да се улесни товаренето.

Правилността на този извод лесно се аргументира от съдържащите се в разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ разгърнати хипотези на общото задължение и съответстващото му право: здравословните и безопасни условия на труд се дължат за всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места / както е в случая, ако би се приела хипотезата, че пострадалият него ден въобще не е работил /.

Конкретизираното по съдържание неизпълнение на посоченото задължение включва: а/ неспазване на изискванията на чл, 47, ал.1, т.6 от Наредба №8/2011г. за сечите в горите, вр. с чл.118, ал.1 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии относно това добива на дървесина в подотдел 231“г“да се провежда съгласно одобрения технологичен план във връзка с параграф III, т. 2 и 3 от същия, налагащ извоза на добитата дървесина от сечището до временния склад да се осъществи с животинска сила и / или със специализирана техника, каквато не е въпросния товарен автомобил и то по обозначените в плана извозни пътища, сред които няма спор, че не попада просеката; б/ неспазване на изискването, изведено от нормите на чл. 225, ал.2, чл.14, т.1 и чл.17 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии да не се допускат неправоспособни лица да управляват транспортните средства при извършването на дейността по дърводобив, т.е. нито да им се поверява / казано на житейски език – дава/, нито да се допуска друг да им поверява управлението, а точно такова лице е бил пострадалият / без свидетелство за управление от съответната категория /; в/ неспазване на изискването на чл.203, ал.1 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии площадките за товарене на дървесината трябва да се избират на равни места, да са почистени и да са с напречен наклон до 5 % Неспазването на изредените нормативни изисквания покрива неизпълнението на задълженията по т.4.26.4 и т. 4.31 от договора и се намира в пряка причинна връзка с настъпването на злополуката / в такава причинна връзка не се намира неизпълнението на задължението за инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд на пострадалия, доколкото същият не е трябвало въобще да бъде допускан да управлява въпросния товарен автомобил/.

Понеже няма твърдения и доказателства управителят на „Кедър“ ЕООД/ като едноличен собственик на капитала му / да е възложил от името и за сметка на дружеството на служител / служители и/или друг / други работник / работници да организира/ организират и контролира/ контролират пряко на място дейността по дърводобив относно изпълнението на всички договорно поети и нормативно вменени задължения / изисквания, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, очевидно е, че вредоносното неизпълнение на посочените по-горе би следвало да се вмени вина нему. Тази вина обаче не е достатъчен юридически факт да се обоснове гражданска безвиновна отговорност на дружеството като юридическо лице на основание чл.49 от ЗЗД, тъй-като управителят действащ като органен представител на същото не може да възлага от негово име сам на себе си работа по смисъла на този текст на закона, обяснен по-горе.

Това не означава обаче, че юридическото лице не носи гражданска отговорност, защото да се отрича тя по изложените съображения би се получил безразсъден правен резултат: всяко търговско дружество като правен субект, наемащ работещи в негов интерес хора по смисъла на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, което не е възложило на лица да осъществяват организация и контрол върху съответната работа на наетите във връзка осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, би се освободило от задължението да заплати обезщетение за вреди, настъпили поради неосигуряването им по причина, че виновният за това управител / при условие, че не се намери причина в поведението на някой от наетите работещи / не може да възлага работа сам на себе си!? Отговорността му ще възникне на основание чл. 14, ал.2 от ЗЗБУТ, който изрично я предвижда, макар и с недотам прецизна словоупотреба.

Впрочем в случая, колкото и да е морално тежко, вина за пряко причиняване на вредоносния резултат би могло са вмени и на самия брат на пострадалия, който безспорно е бил лице, комуто дружеството е възложило работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД и същият в нарушение на забраната на чл.102 от ЗДвП и изискването на чл.12 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии / да се грижи за здравето и безопасността на другите лица / е предоставил управлението на товарния автомобил на втория, без да е правоспособен водач, като е знаел / първият/ този отрицателен факт. Ако не бе го предоставил е ясно, че вредоносният резултат нямаше да настъпи.

Но дори и да се отрече приложението на чл.49 от ЗЗД спрямо ответното дружество на това фактическо основание, отговорността му по чл.14, ал.2 от ЗЗБУТ е възникнала и категорично обоснована.Нормата на чл.52 от ЗЗД посочва като определител на правото на обезщетение сложното и неподчинимо на философски домогвания да бъде веднъж завинаги универсално и съвършено обяснено с подредба на думи понятие справедливост. Не случайно никой законодател не е дръзнал да се провали в опит да му даде някакво определение за нуждите на правораздаването, но няма съмнение, че в основата му е заложена идеята за компенсаторното равновесие в живота: всеки да получи това, което друг получава при еднакви или сходни предпоставки / обстоятелства/, които нямаше да съществуват, ако не бе възникнала някаква неправомерност, наречена на житейски език най общо неправда. Справедливостта като определител и по основание / а не само по размер, както привично / но погрешно/ се приема / особено ясно личи при случаите на деликт, причинил смърт, защото тогава потребността да се изясни на кои емоционално и морално увредени от настъпването й лица е оправдано да се признае това право, т.е. кои имат действително сериозно от гледище на утвърдените в обществото разбирания, оправдание да търсят обезщетение, е голяма.Несъмнено това право принадлежи на родителите на починалия.

Функцията на обезщетението за неимуществени вреди от смърт е да овъзмезди чрез потребителната стойност на парите душевни страдания и състояния от загубата на морална опора, подкрепа и емоционална отдаденост, получавана и/или неминуемо би получавана от починалия близък/ ППВС № 4/1961 г./, както и на възможността да му се отдават занапред същите, заедно с чувства, грижи, внимание на сърдечна отдаденост, като чрез тази потребителна стойност, правоимащият би могъл придобие блага, с които по-лесно да преодолее и/или по-леко да понесе душевните страдания / емоционални и морални/ и състояния от лишенията, породени от загубата му като физическо земно присъствие.

Като основен и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди, включително и по настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика за други подобни /съпоставими/ случаи, разбира се при съобразяване на всички конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при „оживяването“ на понятието справедливост.

Съдът като съобрази икономически стандарт на живот в страната към деня на смъртта на сина на майката- ищец, и сега, измерен чрез средностатистическите показатели за доходите, покупателните способности на хората в положението на семейството му, цените на стоките и услугите, възрастта на загиналия / само на 23 години/, както и събраните по делото доказателства за конкретните обстоятелства/ изслушаните показания на свидетелите Стелияна Йорданова и Бисер Борисов и заключението на съдебно - психологическа експертиза на вещото лице Донка Петрова / свързани с преживяването на трагичната и непоправима загуба, преценява, че поисканият размер на обезщетение от 150 000 лева е по начало напълно справедлив.

Емоционалното и като цяло – общото психическо състояние на майката на пострадалия загинал е силно влошено от смъртта на сина й при съществувала помежду им особено силна емоционална връзка на обич, взаимна грижа, доверие, надежда за бъдещето- състояние, повлияно и определено със следното описание: продължителна във времето скръб/ вече три години към датата на беседата с вещото лице, при нормалност около година / и тъга, чувство на безнадеждност и нещастие, чувство на вина, проблеми със съня, често плаче, изгубено желание за живот и невъзможност да изпита радост, наличие на суицидни мисли, траурно поведение / изцяло облечена в черно/.

Правонамаляващото възражение, че пострадалият с поведението си в конкретната ситуация обективно е допринесъл за собствената си смърт, е основателно и следва да бъде зачетено, макар и направено от ответниците след срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Зачитането му е оправдано от гледна точка на положението / което страната е нямало как да предвиди в срока за подаване на отговор на исковата молба -чл.133, накрая от ГПК/, че обстоятелството, даващо представа, че е наличен такъв основен и решаващ за вредоносния резултат принос е възможно да се установи и е установено по-късно с помощта на заключението на приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза. То се състои в това, че фаталното преобръщане на товарния автомобил е нямало да се случи ако пострадалият не бе извършил неправилното действие да промени внезапно посоката на движението му чрез завИ.е наляво с волана, при което надлъжният наклон се е преобразувал в страничен и той е довел до преобръщането. Преди да се прояви тази крайна и решаваща за получените несъвместими със живота тежки травматични увреди причина, пострадалият без да притежава опит и правоспособност да управлява въпросния товарен автомобил и то при трудни условия / наклон надолу, неравна просека/ се е качил да го управлява в нарушение на задължението му и сам да се грижи за безопасността си / чл.12 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии/, с което е поставил в реална опасност здравето и живота си, която за жалост се е осъществила.

Затова приносът му за настъпилия вредоносен резултат съдът определя на 30 процента и с тази стойностна част от цялата сума обезщетението следва да бъде намалено до размер на 105 000 лева.

За разликата до пълния му претендиран размер искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Върху присъденото обезщетение законна лихва за забава се дължи не от деня на злополуката, а от датата на смъртта- 02.10.2019 г., тъй-като в този ден са настъпили подлежащите на овъзмездяване / компенсиране/ неимуществени вреди на майката, т.е. това е денят на непозволеното спрямо нея увреждане по смисъла на чл.84, ал.3 от ЗЗД.

При този изход на спора, пълномощникът на ищеца има право да получи/ чл.38, ал.2 от ЗА/ присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна правна защита, което определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ възлиза на сумата от 8850 лева.

Ответникът „Кедър“ ЕООД – гр.Горна Оряховица следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6, вр. с чл.71, ал.1 от ГПК да заплати по сметката на ВТОС сумата от 4200 лева, представляваща следващата се държавна такса върху уважения иск, както и по сметката на ГОРС сумата от 680 лева, представляваща направени разноски от бюджетните средства на съда / преди делото да бъде изпратено на ВТОС поради променената родова подсъдност/.

Ищецът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „Северноцентрално държавно предприятие“ДП –гр.Габрово, ТП ДГС“Горна Оряховица“, със седалище и адрес: гр.Горна Оряховица, ул.“Ангел Кънчев“ № 29, с ЕИК2016168050121 сумата от 3111 лева, представляваща направени по производството разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение и за призоваване на свидетел, а на „Кедър“ ЕООД – гр.Горна Оряховица сумата от 90 лева, представляваща направени по производството разноски за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Предвид горното, съдът