Решение № 62 от 28.3.2024 г. на Районен съд - Айтос по дело № 261/2024 г.
Районен съд - Айтос28.03.2024 г.докладчик Мария Джанкова Богданова
Диспозитив
НАСТАНЯВА на основание чл.95, ал.1 ЗСУ поставения под пълно запрещение Т. К. Р., ЕГН •••, с адрес: •••, в „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“- гр.Айтос (ЗЖЛУИ) за срок от 3 години, считано от влизане в сила на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение. Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 7 - дневен срок от датата на съобщаване. Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
Мотиви
Производството е образувано по молба на Д. С. П. А. за настаняване на Т. К. Р., ЕГН •••, настоящ адрес: ••• в „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“- гр.Айтос (ЗЖЛУИ) за срок от три години. Молбата е придружена от писмени доказателства, както и подробен социален доклад, които се поддържат в съдебно заседание. Заинтересованото лице М. Г. Г. – настойник на Т. К. Р., заявява пред съда, че последният не е в състояние сам да полага грижи за себе си, а в същото време няма близки при които да бъде настанен. Г. излага мнение, че Т.Р. е настанен в ЗЖЛУИ от 2014 г. и се е адаптирал към средата, има приятели сред ползвателите на услугата и познава персонала на заведението, поради което е изцяло в негов интерес да бъде настанен там по съдебен ред. Заинтересованото лице Т. К. Р., ЕГН ••• при изслушването му пред съда също изразява категорично желание да остане в дома, където живее и към момента. Твърди, че е създал приятелски кръг и се чувства добре в позната му среда. Айтоска районна прокуратура, чрез представителя си прокурор М.Стойчева-Генчева излага становище, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. Молбата е с правно основание чл.95, ал.1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ). От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Т. К. Р. е лице с трайно увреждане, освидетелствано с ЕР на ТЕЛК - гр. Бургас за психични заболявания с № 1318/031/13.02.2015 г., с определени 80% трайно намалена работоспособност, със срок на инвалидността -пожизнен. Водеща диагноза „Умерена умствена изостаналост”. С решение № 284/31.07.2012 г. по гражданско дело № 818/2012 г. на Бургаския окръжен съд, Т. К. Р. е поставен под пълно запрещение. Видно от Удостоверение № 418/22.05.2017 г. на ОНП при Община Айтос, за негов настойник е назначена М. Г. Г., ЕГН ••••••••••, на длъжност социален работник е ЗЖЛУИ гр. Айтос С решение № 260033/09.03.2021 година по гр.д.№ 170/2021 г. на РС-Айтос Т. Р. е настанен в защитеното жилище по съдебен ред за срок от три години. Срокът на договора на услугата изтича на 29.03.2024 година. Лицето е настанено със Заповед за временно настаняване № СУ/Д-А-А/9-1/07.03.2024 година на Директора на ДСП Айтос в защитено жилище за лица с умствена изостаналост от ОНП в Община Айтос. От събраните доказателства и от изготвения социален доклад се установи по безспорен начин, че Т. К. Р. е изоставен от родителите си и поради здравословни проблеми, което обуславя и липсата на близки и роднини, при които да бъде настанен, какъвто е основният приоритет на ЗСУ. Към настоящият момент Т. К. Р. живее в ЗЖЛУИ гр. Айтос, където е настанена от 2014 г. със Заповед на Директора на Д „СП“-гр.Айтос. В жилището Т. пребива в сигурна и безопасна среда. При така изложените факти и по повод основателността на молбата, съдът намира следното: В съответствие с изискванията на чл.95, ал.1, т.2 ЗСУ молбата на Д”СП” Айтос е адресирана до РС-Айтос, който е местно компетентния съд да разгледа искането. Към молбата е приложен социален доклад и изискуемата по чл.16, ал.5 от ЗСП индивидуална оценка на потребностите, от които е видно, че Т. К. Р. има нужда от постоянни грижи и помощ при обличане, хранене и тоалет, като в същото време няма близки и роднини, при които да може да бъде настанен. От приложеното становище по чл.95, ал.3, т.2 ЗСУ на настойника М. Г. е видно, че Т. има умствен дефицит, неясен говор и трайни увреждания, които правят невъзможно да се справи сам извън защитената среда. Към молбата е приложена изискуемата по чл.95, ал.3, т.3 ЗСУ справка относно съществуващите подходящи социални услуги в областта, от която справка е видно, че в жилищата от подобен тип в Област Бургас не са налице свободни места, към които евентуално Т. може да бъде пренасочен за настаняване. Определящият според съда критерий в случая е този, че Т. е настанен в ЗЖЛУИ гр.Айтос от 2014 г. и до настоящият момент се е адаптирал към персонала, средата и живота в защитеното жилище. Изложените от молителя и настойника факти напълно се потвърждават от приложените писмени доказателства и от непосредственото впечатление от Т. пред съда. По време на проведеното изслушването Т. Р. заявява, че се чувства добре в институцията, където е настанен, има създадени приятелски връзки и получава добри грижи. Споделя, че е в отлични отношения с настойника и останалите обитатели и персонал на жилището. В същото време от приложените по делото писмени доказателства се установява, че в ЗЖЛУИ на Т. е осигурена добра среда за живот, за него се полагат необходимите грижи и е установена емоционална привързаност. Съдът, изхождайки от установената фактическа обстановка, нуждите на поставеният под пълно запрещение Т., неговата привързаност към средата и персонала и най – вече с оглед защита на интересите му за адекватното спрямо състоянието му физическо и психическо развитие, намира за основателна молбата на Д”СП” - Айтос за настаняването му в ЗЖЛУИ- гр.Айтос. В подкрепа на този извод е факта, че Т. е изоставен от родителите си и няма близки и роднини, а в същото време страда от умерена умствена изостаналост, което презюмира рисковото му положение – обстоятелство, установено по категоричен начин както от представения социален доклад, така също и от събраните в хода на делото доказателства. Заинтересованата М. Г. – настойник на Т. от своя страна също потвърждава, че момчето се е адаптирало към живота в ЗЖЛУИ, където е настанено от 2014 г и е създало приятелски кръг. Съдът намира подадената молба с правно основание чл.95, ал.1 ЗСУ за основателна и доказана. Несъмнено установено по делото е, че поставената под пълно запрещение Т. К. Р. се нуждае от настаняване в социална услуга от резидентен тип по ЗСП. Съгласно чл.98, ал.3 ЗСУ следва да се определи и срока, за който лицето да бъде настанено в социалната услуга. Съдът като взе предвид разпоредбата на чл.98, ал.3 ЗСУ, както и фактът, че Т. е настанена в ЗЖЛУИ –Айтос от 2014 г и се е адаптирал към мястото и персонала, счита че следва да бъде настанен за максималния срок от 3 години. Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд