РЕШЕНИЕ

№ 498

гр. Перник, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20231720201683 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №23-1158-002118/29.08.2023г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Перник, на Б. П. С., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание глоба в размер 400 /четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането за това, че при проверка, извършена на 10.08.2023 г., 20.57 часа, в гр. Перник, в района на кръстовището от ул. Св. Св. Кирил и Методий и ул. Батак, се установило, че управлява МПС – мотоциклет Хонда ЦБР 125Р с рег. № •••••, собственост на П. С. П., регистрирано на територията на Р. България и неспряно от движение, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането..

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Б. С. - непълнолетен, действащ лично и със съгласие на родител, чрез пълномощник адв. Г. Б., с която моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът му. Делото е разгледано в тяхно отсъствие при изрично съгласие за това. Преди съдебното заседание е подадено писмено изложение за допълване доводите, посочени в жалбата. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски от жалбоподателя за заплатено възнаграждение на адвокат.

Административнонказавщият орган в съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна съдът приема за установено следното: На 10.08.2023г., около 20.57 часа, свидетелят А. Г. Г. и М.П.С. – мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД МВР – Перник се движели със служебния си автомобил по ул. Св. Св. Кирил и Методий. Достигайки кръстовище „Шахтьор“ забелязали приближаващ от дясно /от ул. Батак/ мотоциклет с рег.№ •••••, водачът на който завил на дясно по посока МБАЛ „Р. Ангелова“ – АД град Перник. Служителите на МВР, движещи се в същата посока, подали звуков и светлинен сигнал за спиране, при което водачът спрял на известно разстояние след кръстовището. Въз основа на изисканите и представени от него документи /лична карта, свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС/ била установена самоличността му – Б. П. С., ЕГН ••••••••••, както и че мотоциклетът е собственост на друго лице - П. П.. При извършена справка /чрез разполагаемото служебно техническо устройство – РСОД/ за статута на моторното превозно средство, установили, че същото е регистрирано на територията на Р. България, не е спряно от движение, както и че негов собственик е горепосоченото лице. Чрез посоченото техническо устройство свид. Г. извършил и проверка в регистъра на Гаранционния фонд, от която се установило, че за мотоциклета няма сключен и действащ към датата на проверката договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Въз основа на установеното фактическо положение срещу Б. С. било образувано административнонаказателно производство със съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №969913/10.08.2023г., като актосъставителят – свид. А. Г. приел, че виновно е нарушил разпоредбата на чл.683, ал.3 от Кодекса за застраховането.

При съставяне на АУАН било отразено, че нарушителят няма възражения. Същият подписал акта и приел връченият му препис срещу разписка.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. На 29.08.2023г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането ангажирал административнонаказателна отговорност на Б. С. като наложил административно наказание глоба 400 лева за посоченото нарушение.

В горния обем изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А. Г. Г., както и писмените доказателства: АУАН серия GA, №969913/10.08.2023г. и заповед №313з-491/21.03.2022г. на директор ОД МВР – Перник.

От правна страна съдът намира следното: При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки и възраженията в жалбата, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство, имащи за последица отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.

Съображенията са следните:

Доказателствата събрани по делото безспорно установяват, че соченият като нарушител е бил непълнолетен към датата на нарушението, а и понастоящем /16-годишен/. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗАНН административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

Административнонаказателният правен режим на непълнолетните е подчинен на специални изисквания, отчитащи незавършения процес на формиране на личността, индивидуалната социална опитност, особеностите на психиката и конкретно установената способност да разбират, контролират и оценяват действията и постъпките си. За разлика от пълнолетните, за вменяемостта на които е установена оборима законова презумпция, при непълнолетните извършители на административно нарушение /във възрастовия диапазон от 16 до 18 години/, тя подлежи на доказване и преценка във всеки конкретен случай, доколкото се касае за индивидуални особености в процеса на развитие на отделната личност.

Съгласно чл.103, ал.1 и чл.102 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН в административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като сред подлежащите на доказване обстоятелства са и тези, имащи значение за отговорността на нарушителя. В случая доказателства за наличието на способност непълнолетният да разбира свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си не са събирани към момента на съставяне на акта и преди издаването на наказателното постановление, липсва дори констатация в същия смисъл.

Събирането на доказателства в горната насока е било наложително, тъй като Б. С. е бил на възраст, близка до долната възрастова граница по чл.26, ал.2 от ЗАНН.

В тази аспект АНО не е доказал, че непълнолетният е административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗАНН, водещо до заключение, че отговорността му е ангажирана незаконосъобразно с издаденото наказателно постановление. Без доказана вменяемост вмененото нарушение не може да е съставомерно от субективна страна, включително чрез проявен от дееца умисъл.

Следва да се отбележи още, че съгласно чл.4 от Закона за лицата и семейството лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни и извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители.

От съдържанието на акта за установяване на административно нарушение е видно, че административнонаказателното производство срещу непълнолетния жалбоподател е образувано на мястото на проверката, непосредствено след установяване на нарушението, без да е осигурена възможност за присъствие на родител. Предявяването на акта за запознаване, подписването му от нарушителя, упражняването на правото на обяснения и възражения, връчването и получаването на препис са все правни действия, които съгласно чл.4 от Закона за лицата и семейството непълнолетният приема и извършва със съгласие на родител – изискване, което не е спазено.

Незаконосъобразност е допусната и при административното наказване.

На С. е наложено административно наказание глоба за вмененото му нарушение, каквото наказание Законът за административните нарушения и наказания, към чиито разпоредби препраща чл.647, ал.4 от Кодекса за застраховането, не допуска да се налага на административнонаказателно отговорните непълнолетни лица. Разпоредбата на чл. 15, ал.2 от ЗАНН по императивен начин предписва, че по отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание. Като не е заменил предвиденото за нарушението административно наказание глоба с обществено порицание, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон.

Последното нарушение е отстранимо предвид правомощието на съда да измени издаденото наказателно постановление като замени наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите по чл.15, ал. 2 от ЗАНН, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.3 от ЗАНН /ДВ, бр.109 от 2020г./. В останалата част обаче, к онстатираните нарушения на процесуалните правила във връзка с непълнолетието на нарушителя към датата на нарушението са съществени, неотстраними са и налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят Б. С. е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от 19.09.2023г., сключен между него, със съгласие на родител, и адв. Г. Б., се установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по настоящото административно

наказателно дело в размер 500 лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа, издал отменения административнонаказателен акт. Същото е определено над минималния размер /400 лв./, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, б р. 88 от 2022 г./. В съпроводителното писмо насрещната страна е направила искане при основателност на жалбата и претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски над минималния размер, размерът на същите да бъде редуциран поради прекомерност. С оглед искането и на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН Областната дирекция на МВР – Перник следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение в минимално определения размер /400 лв./ съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. За това решение съдът е мотивиран от обстоятелството, че делото не разкрива фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание без участие на пълномощника.

Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН съдът