РЕШЕНИЕ

№ 19

гр. П., 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я. М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20233130200466 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от „БД АГРИ“ЕООД, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“Княз Борис I“ №111 представлявано от И.Н.С. против наказателно постановление № КГ-2511/14.11.2023 г. на председателя на ДАМТН, с което на основание чл. 43, ал. 3 от ЗЧАВ на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДЕСЕТ ХИЛЯДИ лева за нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано, като в жалбата си и в представената писмена защита изтъква обширни доводи в тази насока.

За ВРП-ТО П. редовно призовани, не се явява представител и не вземат становище.

Представител на административно-наказващия не се явява. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.03.2023г. служители на ДАМТН, една от които- св. Г. П., извършили проверка на бензиностанция „Нафтопункт Г.“, , управлявана от „БД АГРИ“ ЕООД, находяща се в с.Г., Стопански двор, общ.П., обл.В.. Тя протекла в присъствието на Р.Д.-служител във фирмата. В хода на проверката били представени документите с които е пристигнало горивото, като по тях всичко било наред, след което пристъпили към вземане на проби. Взети били 6 проби, които били разпределени, като контролни и арбитражни, след което били запечатани, етикетирани и пломбирани, като една от пробите останали във фирмата, а останалите изпратени в гр.София.

Всичко извършено по време на проверката св. П. отразила в протокол за проверка и взимане на проба от течно гориво № В-0034/15.03.2023г. Протоколът бил подписан от всички участвали при проверката длъжностни лица и от Р.Д.. След изпитване на контролната проба в Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД”ККТГ”- гр. София, със сертификат за акредитация БСА per. № 35 - ЛИ/26.11.2018г, валиден до 30.10.2024г, бил издаден Протокол от изпитване № С-0085/17.03.2023г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД "ККТГ" била извършена експертиза и бил съставен Констативен протокол № КП-0146/17.03.20123г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество. Съгласно него течното гориво за извънпътна техника и трактори по изпитаните показатели и получените резултати се отклонявало от допустимите гранични стойности, тъй като не съответствало на изискванията за качество по показателя "Гранична температура на филтруемост“. Полученият резултат от изпитването бил минус 12 ˚ С при норма максимум минус 15 ˚ С. Отклонението било със 3 ˚ С над максимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259-2 Нефтопродукти и сродни продукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването над минус 13, 7 ˚ С, продуктът не съответства на изискванията за качество.

Протоколите от изпитване и констативния протокол били връчени на представителя на „ БД АГРИ“ЕООД, като искания не били направени.

Поради това, на 02.06.2023г., след отправена покана, св. Г. П. съставила против дружеството акт за установяване на административно нарушение, за това че на 15.03.2023г. на бензиностанция „Нафтопункт Г.“, , управлявана от „БД АГРИ“ ЕООД, находяща се в с.Г., Стопански двор, общ.Провадоя, обл.В., в качеството си на краен разпространител по смисъла на § 1 т.20 от ДР на ЗЧАВ, е разпространявало течно гориво за извънпътна техника и трактори, за което на 17.12.2018г. Констативен протокол № КП-0146/ 17.03.2023г. е било установено несъответствие с изискванията на чл.6 т.6 от НИКТГУРНТК. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.8 ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6 т.6 от НИКТГУРНТК. При предявяване на акта възражения не били направени, като такива постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление № КГ-2511/14.11.2023г.С него административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите, описани в акта и правната квалификация на нарушението – по чл.8 ал.2 от ЗАЧВ във връзка с чл.6 т.6 от НИКТГУРНТК съгласно фирмена техническа спецификация / ФС 08-01-17/ на „Лукойл Бургас“ ЕООД. За него и на основание чл.34 ал.2 от ЗЧАВ на БД АГРИ“ ЕООД ЕИК •••, била наложена „Имуществена санкция” в размер на 10 000лв. и било възложено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в общ размер на 310 лева, от които 270лв. за изпитване и 40лв. за вземане на проба. Депозираните възражения били разгледани и приети за неоснователни.

В хода на съдебното производство бе разпитана свид. Г. П.- актосъставител и ръководител на проверката, чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно. От тях се установи, че пробите са били взети при спазване на съответната процедура. Самата проверка е била извършена на 15.03.2023г., през зимния период и изследваното гориво не е отговаряло на съответните изисквания за този период.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Председателя на ДАМТН на основание члр.43 „а“ ал.3 от ЗЧАВ. Актът също е съставен от компетентно лице-св. Г. П., който съгласно Заповед № А- 115/11.03.2022г. има такива правомощия-да съставя актове за установяване на административни нарушения в случаите на чл.34 от ЗЧАВ.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него, както и в акта, се съдържа пълно описание на нарушението и обстоятелствата при неговото извършване, датата и мястото на извършването му, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Депозираните след предявяване на акта възражения са били разгледани и са били приети за неоснователни. Те не съдържат в себе си спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредба.

Съгласно § 1 т.5 „а” от ДР на НИКТГУРНТК „Горива за извънпътна техника и трактори“ са течни горива, получени от нефт, предназначени за двигатели с компресионно запалване за извънпътна техника и трактори, включени в тарифен номер 2710 19 43 по Комбинираната номенклатура на ЕС. В чл.6 т.6 от същата наредба е посочено, че тези горива, които са със съдържание на сяра до 10 mg/kg, следва да отговарят на техническите спецификации на производителите.От приложената по преписката фирмена техническа спецификация е видно, че техническото изискване към горивото по показател „ гранична температура на филтруемост през студен филтър, CFPP за зима е минус 15. В случая, от писмените и гласни доказателства по делото безспорно се установява, че горивото, което е било изследвано, не е съответствало на този показател, тъй като е било установено отклонение от 3 ˚ С над максимално допустимата стойност.

Разпоредбата на чл.18 ал.1 от НИКТГУРНТК изрично сочи, че проби от течни горива от бензиноколонки се вземат от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до запълване на около 85 на сто от съда. В случая това изискване, а и останалите, визирани в чл.8 за били спазени, като пробите са били взети от дозиращото устройство, съдовете са били промити, след това запълнени до 85 % от обема си, запечатани и пломбирани. За проверяващите не е налице законово задължение да вземат проби и от резервоара, където е било съхранявано цялото гориво, поради което съдът намира, че процедурата по вземане на проби е извършена съгласно нормативната уредба. Следва още да се отбележи, че видно от показанията на св.П. проверката е била извършена на 15.03.2023г., т.е. през зимния период. По това време средната температура на въздуха е била 7, 6 ˚ С, което обстоятелствоот своя страна би могло да окаже влияние. отделноо от това при наличието на останало гориво от летния период би могло да доведе до промяна на показателите на изследваното гориво.

Като неоснователни съдът преценява и възраженията, свързани с твърдението, че дружеството не притежава качеството „ разпространител на гориво“, тъй като бензиностанцията се намира на територията на Г., Стопански двор, общ.П., обл.В. и от нея зареждат единствено селскостопански машини. Съгласно § 1 т.19 от ДР на НИКТГУРНТК „ краен разпространител“ е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства. В този смисъл правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на въззивното дружество именно в качеството му на краен разпространител на гориво. Поради това съдът намира, че нарушението, описано в акта и постановлението, безспорно е било допуснато.

Правилно е била приложена и санкционната норма, тъй като разпоредбата на чл.34 ал.2 от ЗЧАВ предвижда санкция за лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие. Видно от постановлението, дружеството е санкционирано затова, че е разпространявало течно гориво- гориво за извънпътна техника и трактори, неотговарящо на изискванията.

Съобразно събраните по делото доказателства обаче, съдът намира че административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.В конкретния случай видно от показанията на св.П. други нарушения, включително и на документацията, при проверката не са били установени. От друга страна, по делото е безспорно установено, че изследваното гориво е служело за зареждане изключително и само на превозни средства, използвани на територията на стопанския двор, в което пък е налице контролно-пропускателен и охранителен режим.Поради изложеното до тук, съдът намира, че допуснатото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от този вид и че с него не са били нарушени грубо и в съществена степен целите на ЗЧАВ, които са свързани със защита на здравето на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и с предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.

С оглед на изложеното до тук съдът приема, че нарушението е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Поради това и намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. В този смисъл и постановлението, в частта, с която на „БД АГРИ“ЕООД е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 10 000лв. следва да бъде отменено.

С постановлението на „БД АГРИ“ЕООД са били възложени направените в хода на производството разходи за вземане и изпитване на пробата в размер на 310лв., от които 270лв. за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККГТ-ДАМТН- София, и 40лв. за вземане на проба на. Законодателят в чл.25 ал.2 от НИКТГУРНТК е предвидил, че когато горивата не съответстват на изискванията по наредбата, разходите за вземане и изпитване на проби са за сметка на лицата, които ги пускат, разпространяват, съхраняват и/или използват.

Поради това, доколкото безспорно е налице извършено нарушение, въпреки неговата малозначителност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и тъй като за вземането и изследването на пробите са направени разходи, за които са приложени и доказателства, съдът намира че правилно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.25 ал.2 от НИКТГУРНТК и наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН, съдът намира, че следва на въз. „БД АГРИ“ЕООД да се присъдят направените по делото разноски. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в които е посочено възнаграждение. Поради това, съдът намира, че на „БД АГРИ“ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за което по делото са налице доказателства Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът