Решение № 166 от 13.10.2022 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 543/2022 г.

Предявен е иск с правно основание по чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД. Производството по делото е образувано по искова молба от Б. В. Х. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр.••••••••••••, ул.••••••• ••••••• №••, действащ чрез пълномощника си адв.Г.Г. срещу М. Т. М. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес гр.•••••••••••, ул.••••• ••••• №•• - иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗ, в която се сочи, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот с №75 от 10.08.2022г., том III, рег.№4902, дело №390/2022г. на нотариус Милен Крушев с рег.№652 с район на действие Районен съд Свиленград-ответницата дарила на ищеца следният недвижим имот: ¾ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65677.701.964 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свиленград, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изп.директор на АГКК, последно изменение на ККР, засягащо поземлен имот е от 13.06.2022г. с адрес на поземления имот: гр.••••••••, ул.•••••• •••••• №••, с площ от 515кв.метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план 964, квартал 43А, парцел VII, ведно с 3/4идеални части от построените в имота СГРАДА с идентификатор 65677.701.964.2, със застроена площ от 50/петдесет/кв.метри, брой етажи: 1/един/ с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, при граници на поземления имот по скица: поземлени имоти с идентификатори: 65677.701.965; 65677.701.9021; 65677.701.963; 65677.701.970 и65677.701.969. Твърди, се че изповяданият пред нотариуса договор за дарение на недвижим имот бил привиден и прикривал действително уговорения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот. За доказване привидния характер на сключения договор за дарение между страните било изготвено обратно писмо/контра летър/, съдържащо действително постигнатото съглашение между страните, а именно недвижимите имоти да бъдат продадени за сумата от 10 000лева, а не дарени, както било посочено в нотариалният акт. Съгласно чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД привидните договори били нищожни и доколкото ищеца бил страна по такъв имал правен интерес от обявяването му за нищожен. Ето защо моли съда да постанови решение, с което на основание чл.26, ал.2 пр.5 от ЗЗД, да обяви за нищожен Нотариален акт за дарение на недвижим имот с №75 от 10.08.2022г., том III, рег.№4902, дело №390/2022г. на нотариус Милен Крушев с рег.№652 с район на действие Районен съд Свиленград. Не претендира присъждане на направените по делото разноски. В срока за отговор по делото е депозиран отговор от ответника, в който счита иска за допустим, а по същество за основателен, като неоспорва изложеното в исковата молба, че сключения между страните договор за дарение за симулативен. Твърди, че действителната им воля била да сключат договор за покупко-продажба на недвижим имот за сумата в размер на 10 000лева, а не за дарение. Не оспорва, че за разкриване на симулативния характер на сделката били съставили обратно писмо, което било приложено към исковата молба. Твърди още, че продажната цена на имота й била заплатена от купувача, към момента на сключване на сделката и изготвянето на обратното писмо, поради което не оспорва иска, а напротив признава същия и моли съда да уважи исковата претенция на ищеца. В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява лично. От същият е постъпила писмена молба с която моли съда да уважи иска изцяло, тъй като признава за основателна претенцията на ищеца. След извършеното признание на исковата претенция от страна на ответника, с писмено молба ищеца, моли съда на основание чл.237 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с Решение съобразно признанието. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот с №75 от 10.08.2022г., том III, рег.№4902, дело №390/2022г. на нотариус Милен Крушев с рег.№652 с район на действие Районен съд Свиленград-ответницата дарила на ищеца следният недвижим имот: ¾ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65677.701.964 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свиленград, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изп.директор на АГКК, последно изменение на ККР, засягащо поземлен имот е от 13.06.2022г. с адрес на поземления имот: гр.••••••••, ул.•••••• •••••• №••, с площ от 515кв.метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план 964, квартал 43А, парцел VII, ведно с 3/4идеални части от построените в имота СГРАДА с идентификатор 65677.701.964.2, със застроена площ от 50/петдесет/кв.метри, брой етажи: 1/един/ с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, при граници на поземления имот по скица: поземлени имоти с идентификатори: 65677.701.965; 65677.701.9021; 65677.701.963; 65677.701.970 и 65677.701.969. Приобщена по делото е и заверено копие от скица на процесния имот и удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК. Установява се от приетото по делото обратно писмо/контра летър/, съдържащо действително постигнатото съглашение между страните, а именно недвижимите имоти да бъдат продадени за сумата от 10 000лева, а не дарени, както е било посочено в нотариалният акт. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съдът намира предявеният иск по чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, за допустим. Разгледан по същество и предвид направеното признание на иска от страна на ответника, представителят на ищцовата страна е направил искане по смисъла на чл.237 от ГПК съдът да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска, съдът намира следното. Съгласно нормата на чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска и е направено искане от ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска, стига да не са налице отрицателни предпоставки за това, а именно -признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави и или е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Съдът счита, че в конкретния случай искът е допустим и не са налице отрицателни предпоставки за произнасяне по см. на чл.237 от ГПК. Съобразно чл.237 ал.2 от ГПК съдът в съдебното си решение не излага мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК, като указва, че решението се основава на признанието на иска от страна на ответника. По разноските и държавните такси: От страна на ищеца не се претендират разноски по делото, а дължимите ДТ са платени при завеждане на делото. Мотивиран от горното, съдът