РЕШЕНИЕ

№ 925

гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова Членове: Мария Яначкова Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000503265 по описа за 2022 година С решение № 261958 от 13.06.2022 г., постановено по гр. дело № 10451/2020 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете на „Солар инвест трейдинг“ ЕООД срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за заплащане на сумата 49508, 67 лева – имуществени вреди в размер на внесена в държавния бюджет такса за периода 01.01.2014 г.-09.08.2014 г., и сумата 15086, 40 лева – мораторна лихва за периода 25.09.2017 – 25.06.2020 г., на основание чл. 49 и чл.86 от ЗЗД.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът по въззивната жалба я оспорва.

„Солар инвест трейдинг“ ЕООД е предявило срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, искове с правно основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 49508, 67 лева, обезщетение за имуществени вреди – плащане на такси от м. януари до м. август 2014 г., произтичащи от приемането на разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ, обявена за противоконституционна с решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 на КС на РБ, и сумата 15086, 40 лева, обезщетение за забава от 25.09.2017 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска – 25.09.2020 г., до окончателното изплащане, с присъждане на разноски.

Ответникът оспорва допустимостта на исковете; оспорва наличието на основание за ангажиране отговорността на държавата поради липса на противоправно поведение на народните представители, липса на възлагане, вина и причинна връзка с вредата на ищеца. Възразява за погасяване на вземанията по давност.

Между страните не се спори, а се установява от писмените доказателства, че ищцовото дружество „Солар инвест трейдинг“ ЕООД, в качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, е страна по договори от 12.02.2013 г., сключени с „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, в качеството на купувач, за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, определена от КЕВР. По силата на договора производителят продава, съответно купувачът ежемесечно изкупува електрическа енергия на база на издадени от ищеца фактури.

Безспорно е по делото, че с § 6, т. 2 ЗР от Закона за държавния бюджет на РБ за 2014 г., ДВ, бр. 109/20.12.2013 г., е създаден нов чл. 35а от ЗЕВИ, съгласно който за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса. В изпълнение на посочената разпоредба при изплащане на цената по издадените фактури за процесния период купувачът по договорите е превеждал 20% от стойността на фактурите в държавния бюджет.

С решение № 13/31.07.2014 г. на КС по к. д. № 1/2014 г., обн. ДВ, бр. 65/06.08.2014 г. горната разпоредба е обявена за противоконституционна.

Съдът приема, че приемането на закона и бездействието на ответника да уреди правните последици от противоконституционния закон са противоправни (решение № 249 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2019 г., IV г. о., ГК).

Предявените искове са за обезщетяване на вреди, претърпени от ищцовото дружество от противоправно действие на орган на държавата, изразяващи се в заплатени такси въз основа на приети от Народното събрание с т.2 и т.3 от § 6 от ЗР на ЗДБ за 2014 г. норми на чл. 35а, ал. 1-3, чл. 35б, ал. 1-4, чл. 35в, ал. 1-3 от ЗЕВИ поради противоконституционност на тези норми от ЗЕВИ, обявена с Решение № 13/31.07.14 г. по к. д. № 1/14 г. на КС на РБ, обн. в ДВ, бр. 65/06.08.14 г. и в сила от 10.08.14 г. Претенцията за обезщетяване на вредите, релевираните твърдения за противоправност на действието на НС поради обявената противоконституционност на цитираните норми на ЗЕВИ с решение на КС на РБ, обуславят правната й квалификация по чл. 49 от ЗЗД вр. чл.7 от КРБ. Вредите произтичат от приемането на противоконституционен закон и от неизпълнениете на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 от ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици.

Възстановяването на правния ред може да бъде постигнато, като се отмени или прекрати приложението на противоконституционния закон. Предвиденото в чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ неприлагане на обявения за противоконституционен акт, от момента на влизането на решението в сила, е пряка последица от самото решение, което има конститутивно действие, тъй като от момента на влизането му в сила обявения за противоконституционен акт не се прилага. Решението има и установително действие, доколкото установява несъответствието на акта с конституцията. Това несъответствие съществува от момента на приемането на обявения за противоконституционен акт и затова се счита установено от този момент и като последица от него възниква задължението по чл. 22, ал. 4 от ЗКС на органа, постановил акта да уреди възникналите правни последици от прилагането му. Бездействието на НС да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон.

Пред настоящата инстанция не се спори по фактите, на които ищецът основава исковете си. За периода 01.01.2014-09.08.2014 г. по издадените от ищеца фактури са удържани общо 47005, 89 лева, внесени в бюджета за дължими такси в размер на 20% от преференциалната цена, на основание посочените по-горе противоконституционни разпоредби.

Спорът е по основателността на възражението за погасяване на исковете по давност. Настоящата инстанция приема, че възражението за погасяване на вземането по давност е основателно.

На основание чл. 114, ал.1 от ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото да се иска обезщетяване на претърпените вреди. Законодателният орган е длъжен в срок до два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон - чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приет на основание § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКС /ПОДНС, ДВ, бр. 53 от 18.06.2013 г./, чл. 90, ал. 4 ПОДНС /ДВ, бр. 97 от 25.11.2014 г./, чл. 94, ал. 4 ПОДНС /ДВ, бр. 35 от 02.05.2017 г./, чл. 90, ал. 4 ПОДНС /ДВ, бр. 65 от 6.08.2021 г./ и чл. 90, ал. 4 ПОДНС /ДВ, бр. 109 от 21.12.2021 г./. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също представлява противоправно деяние, както и приемането на такъв закон, тъй като в противоречие на императивна правна норма /чл. 22, ал. 4 ЗКС/ не е изпълнено предвиденото в нея задължение. В случая ищецът е имал право да предяви иск за вреди от противозаконното действие – приемането на противоконституционен закон, на 10.08.2014 г., а за вредите от противозаконното бездействие – неприемане на закон, уреждащ последиците от обявения за противоконституционен закон, на 11.10.2014 г. Следователно давността за погасяване вземанията на ищеца за вреди в конкретния случай е започнала да тече на 11.10.2014 г. и към датата на подаване на исковата молба в съда 25.09.2020 г. е изтъкла. Погасено е правото на иск за посочените претенции, поради което те са неоснователни.

Неоснователно се твърди във въззивната жалба, че тъй като вредите са от неизпълнение на публичноправно задължение, претенцията, основана на това неизпълнение, не се погасява по давност. Продължаващото бездействие на НС да изпълни задължението по чл.22, ал.4 от ЗКС не обуславя изключване на процесните вреди от приложението на чл.110 и сл. от ЗЗД. Нормите са императивни (чл.113 от ЗЗД), а хипотезите на спиране и прекъсване на давността, очертани в чл.115 и чл.116 от ЗЗД, не могат да се тълкуват разширително. От цитираните мотиви на решенията по гр.д. № 3804/2019 г. и гр.д. № 2377/2019 г.: „ Докато поддържат с бездействието си конституционния ред накърнен, мнозинството народни представители ангажират отговорността на държавата да обезщети на общо основание увредените от продължаващото да съществува нарушение на Конституцията“ следва, че продължаващото бездействие на НС обуславя право на иск за вреди от същото, но не и че не тече погасителна давност за предявяване на искове за обезщетяване на тези вреди. В случая исковете за обезщетения за вреди са предявени през м. септември 2020 г., след изтичането на погасителната давност, и са изцяло неоснователни.

Като е формирал същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, като въззивникът бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 540 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнагражение, съобразно приложения списък, по който не е заявено възражение.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд