Решение № 1721 от 24.9.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 146/2024 г.

Производството е административно по реда на чл. 145 АПК във вр. с вр. чл. 165 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на С. Х. Б. от ••• против Заповед № 8121К-2502/06.03.2024 г., издадена от Главния секретар на МВР, с която на основание чл. 165 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 14, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. еднократно е удължен с още една година срока на временно преназначаване по мотивирана служебна необходимост с МЗ per. № 8121К-2508/15.03.2023 г. на с.и. С. Х. Б. Н. на Участък (КП) - З. към Районно управление - С. при ОД на МВР - С., на ръководна длъжност Н. на Участък (КП) - Г. към Районно управление - К.при ОД на МВР - С., считано от 16.03.2024 г. В жалбата се твърди, че оспорената заповед противоречи на материалноправните разпоредби. Заявява, че в заповедта липсва конкретно описание на фактите и обстоятелствата, които да обективират и конкретизират изискуемите предпоставки. Твърди, че фактическите основания в заповедта не отговарят на изискванията на чл. 14, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. Формата на мотивиране била бланкетна. Заявява, че на територията обслужвана от Участък - Г. с години няма извънредни промени в оперативната обстановка. Заявява, че не е спазена установената форма и административният акт не съответства на целта на закона. Заявява, че е нарушено правото му на защита, тъй като не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да обжалва акта. Моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание оспорващият лично и чрез пълномощника си адв.Е. П. от АК – С., поддържа жалбата. Счита, че в случая не е спазена разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от наредбата, която изисквала съгласуване с ръководителя на структурата, в която е титуляр жалбоподателя - РУ С.. Твърди, че не е налице служебна необходимост от преназначаването на жалбоподателя в Участък „Г.“. Подробни съображения излага в писмена защита. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендира за направените по делото разноски. Административният орган, се представлява от главен юрисконсулт гл. юриск. Д. Б., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Твърди, че временното преназначаване между РУ – С. и Участък „Г.“ към РУ - К. не представлява преместване и временно преназначаване от една структура в друга, поради което не е необходимо становище на ръководителя на структурата. Излага съображения в писмени бележки. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Оспорващият С. Х. Б., заема длъжност - ВПД н. на Участък „Г." в РУ-К. при ОДМВР-С., считано от 16.03.2023 г. въз основа на Заповед № 8121К-2508 от 15.03.2023 г. на главния секретар на МВР, с която на основание чл. 165 от ЗМВР във връзка с чл.12 ал.1 т.1 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. е преназначен за срок от една година от длъжността н. на Участък (КП) – З.към Районно управление – С. при ОДМВР –С. (л.26) С оспорената Заповед № № 8121К-2502/06.03.2024 г., издадена от Главния секретар на МВР, на основание чл. 165 от ЗМВР във връзка с чл. 14, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. еднократно е удължен с още една година срока на временно преназначаване по мотивирана служебна необходимост с МЗ per. № 8121К-2508/15.03.2023 г. на с.и. С. Х. Б. Н. на Участък (КП) - З. към Районно управление - С. при ОД на МВР - С., на ръководна длъжност Н. на Участък (КП) - Г. към Районно управление - К. при ОД на МВР - С., считано от 16.03.2024 г. (л.27) В мотивите на заповедта е посочено, че се издава във връзка с предложение рег. № 343р-3115/20.02, 2024 г. (по описа на Областна дирекция на МВР- С.) В посоченото предложение изготвено от Директора на ОДМВР С. е мотивирана необходимостта от продължаване временното преназначаване на жалбоподателя на длъжност Н. на Участък (КП) - Г. към Районно управление - К.при ОД на МВР – С., с обстоятелствата, че и към момента на предложението характерно за обслужвания от Участък - Г. район е високата безработица и преобладаващо р. население обособено в [населено място] и в р. махали на селата М. и П. Важно било при разглеждането на тази социална група, нейното активно влияние при формирането на динамиката на престъпността в региона и въпреки голямото етническо многообразие се забелязвал стабилитет на тези показатели единствено при р. етническа група. Значителна част от установените извършители на криминални престъпления били от тази социална група. Анализът в детайли показвал, че този проблем е най-характерен за района на Участък-Г.. Р. население, което се било обособило в отделни квартали и махали на територията обслужвана от РУ - К.предпоставяло и многообразие във вида и характера на извършваните престъпления. Повишената мобилност, постоянното движение на р. семейства на територията на общината и цялата страна създавало големи трудности при провеждането на общата превантивна и профилактична дейност сред този етнос. Острата необходимост от противодействие на тази престъпност оправдавало полагането на най-много усилия, както от страна на служителите в Участък Г., така и от страна на група „КП” в РУ- К.. Подходящ за заемането на длъжността бил с.и. С. Б. - н. на. участък (КП) на участък - З.при РУ- С., който отказвал да заеме длъжността н. на участък (КП)- Г., РУ- К., но виждането на Директора на ОДМВР С. било, че е налице служебна необходимост тази кадрова промяна да се осъществи. Това се налагало и с оглед постигане на целите, заложени от ръководството на МВР, задачите пред ОДМВР - С. и с цел организация на работата, контрол на изпълнението на поставените задачи, дисциплината и дисциплинарнтата практика в участък - Г. при РУ- К.. с.и. С. Х. Б. заемал длъжността н. на РУ- Н. З. и като такъв, бил изпълнявал задълженията си да ръководи и контролира началника на участък - „Квартал шести“- част от структурата на това районно управление. Имал е поглед над особеностите на оперативната обстановка в района, спецификата на населението и криминогенните фактори. Тъй като населението в участък - Квартал шести също било с преобладаващо малцинствено население, изводът бил, че опитът, който имал с.и. Б. може да се приложи и при работата му като р. на участък - Г. при РУ- К., където от една година изпълнява длъжността ВИД н. участък „Г.“. (л.24-25) Посоченото предложение е предоставено за запознаване на жалбоподателя на 20.02.2024 г., който е заявил, че не е съгласен с него и счита, че същото е плод на пряката д. и постоянен т. на водената линия срещу него от директора на ОДМВР С.. (л.25) Видно от писмо рег.№ 34300-7243 от 20.05.2024 г. на Директора на ОДМВР С. (л.39) щатът на участък - Г. при РУ- К.е: 1бр. Началник на участък, 1бр. Разузнавач, 1бр. Младши разузнавач, 1бр.полицейски инспектор, 3 бр.мл.полицейски инспектора, 1 командир на отделение и 5 бр. Полицай- старши полицай. На длъжностите началник на участък и командир на отделение временно били преназначени служители от други звена- за срок от една година. Вакантна била само една длъжност – полицай - старши полицай. Нямало командировани служители в участъка. По делото е представено предложение peг. № 287р-4236/16.03.2023 г. на Началник РУ К.до Директора на ОДМВР С. (л.43-44), с което е обоснована необходимостта от командироване или временно назначаване на двама служители на вакантни щатни бройки - полицай (старши полицай) ППД в Участък „Г. на Районно управление - К.при ОДМВР-С.. Представени са и Отчетен анализ рег.№ 287-760 от 11.01.2023 г. за състоянието на оперативната обстановка през 2022 г. в района Участък „Г. на РУ – К., както и Справка рег.№ 287р-636 от 11.01.2024 г. за състоянието на оперативната обстановка през 2023 г. в района обслужван от Участък „Г. на РУ – К.(л.59-81). По делото е разпитан като свидетел Б. М. Б., който работил в ОДМВР - С., като н. на РУ – С. от месец юни, юли 2023 г. Към момента на второто предложение за преназначаването, оспорващия бил негов подчинен, като свидетеля бил негов п. р. Б. от една година бил н. на Участък „Г.“, като директора и началника на „Човешки ресурси“ в ОДМВР С. коментирали със свидетеля необходимостта да остане още една година и дали това би навредило на работата в РУ - С... Свидетелят дал устно своето съгласие, защото към момента в РУ била създадена организация за колега, който замествал Б., временно преназначен. Според свидетеля С. Б. имал нужните качества за този район, който бил с компактно р. население и лицата, които били криминално проявени с широк спектър на извършване на престъпление. Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото доказателства и показанията на разпитания свидетел. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване. По аргумент от чл. 165, ал. 6 от ЗМВР, оспорената заповед подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В настоящето производство и съгласно разпоредбите на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, Съдът извършва проверка по законосъобразността на оспорения административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен административен орган, при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по неговото издаване и съобразен ли е с целта на закона. Със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на МВР, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г., в сила от 01.02.2017 г., издадена на основание чл. 33, т. 9 и чл. 143, ал. 2 от ЗМВР, е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, съгласно приложение № 1, приложение № 2 и приложение № 3. Според точка 6. от Раздел ІХ.1 "ОДМВР, районни управления" от приложение № 1 към Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г., длъжността „Началник на участък" е ръководна. Следователно компетентен да издаде оспорената заповед с правно основание чл. 165, ал. 2, предл. 2-ро във вр. с ал.3 от ЗМВР, вр. с чл. 14, ал. 1 и ал.5 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. е именно министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството, в правомощията на който съгласно чл. 158, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е да преназначава държавни служители в МВР на ръководни длъжности. С цитирана в оспорения административен акт и служебно известна на съда Заповед № 8121 з-1453/15, 09.2023 г. относно определяне на длъжностно лице за упражняване на правомощия по Закона за Министерството на вътрешните работи, Министъра на ВР е възложил с т.5 от същата на Главния секретар на МВР да преназначава съгласно чл.158 т.4 от ЗМВР държавни служители на определени ръководни длъжност, включително началник на участък. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по чл. 158, т. 4 във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – Главния секретар на МВР, разполагащ с правомощията и компетентността да издава заповеди за преназначаване на държавни служители на ръководни длъжности. Административният акт е издаден и в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. От формална страна са изложени съображения за необходимостта, довела до преназначаване на служителя, чрез позоваване на предложение рег. № 343р-3115/20.02, 2024 г. по описа на Областна дирекция на МВР- С., с което е спазено изискването на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1във вр. с ал.5 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г.. Посочено е и правното основание - чл. 165 от ЗМВР вр. с чл. 14, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г.. Действително в оспорената заповед не е посочено дали подлежи на обжалване и пред който орган, но това не може да доведе до опорочаване на издадения административен акт, а има отношение само към срока за неговото оспорване съгласно чл.140 ал.1 от АПК. Въпрос по същество и на материална законосъобразност доколко заповедта е мотивирана от правна и фактическа страна. Ето защо доводите на оспорващия, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, са неоснователни. При издаване на оспорената заповед не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Служителят е запознат с направеното предложение за преназначаването му на друга длъжност, съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г., като е изразил своето несъгласие с него. Не се споделя довода на оспорващия, че индивидуалният административен акт е издаден в противоречие с чл. 13, ал. 4 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г., тъй като предложението не е съгласувано с ръководителя на структурата, в която служителят е титуляр. Основните структури в МВР са посочени в чл.37 ал.1 от ЗМВР, като сред тях не са РУ на ОДМВР. Съгласно чл.37 ал.3 и ал.4 от ЗМВР устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, като с този правилника могат да се създават и други структури и звена. В тази връзка с ПМС № 207 от 18.07.2014 г., обн., ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г., е приет Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, в чл. 9 ал.1 от който е посочено, че в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.42 ал.2 и ал.3 от ЗМВР, според които ОДМВР са основни структури на МВР, а РУ са звена от по-нисък ранг. Следователно при анализ на посочените разпоредби следва да се приеме, че структура на МВР е ОДМВР С., а районното управление към тази дирекция е нейно звено. В този смисъл РУ С. и РУ К. попадат в една и съща структура съобразно чл. 37 от ЗМВР, а именно тази на ОДМВР С., поради което в закона не е въведено изискване за съгласуване на предложението за преназначаване на държавен служител от едно териториално звено в друго в рамките на една и съща структура. Такова изискване би било налице само при преназначаване на държавния служител в друга структура на МВР по смисъла на чл.37 ал.1 от ЗМВР. Предложението за преназначаване на жалбоподателя изхожда от директора на ОДМВР С., което предполага неговото съгласие за преназначаване на държавния служител. Независимо от това, в случая предложение е коментирано с прекия ръководител на оспорващия – началника на РУ С., който е дал своето устно съгласие. Съдът следва да отбележи още, че в мотивите на оспорената заповед е препратено към предложението на Директора на ОДМВР С. за продължаване преназначаването на оспорващия. Наред с това заповедта препраща и към мотивите на Заповед № 8121К-2508 от 15.03.2023 г. на главния секретар на МВР. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС на НРБ е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В този смисъл следва да се приеме, че мотивите за издаване на процесната заповед са именно тези изложени в предложението за нейното издаване, с което жалбоподателя се е запознал предварително и тези изложени в Заповед № 8121К-2508 от 15.03.2023 г. на главния секретар на МВР, с която първоначално е преназначен оспорващия. Ето защо, съдът намира, че оспорената заповед е мотивирана, описаните в същата факти и обстоятелства са подробно индивидуализирани и съответстват на постановения в административния акт диспозитив, обективиращ взетото управленско решение. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 165 ал.1 от ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно ал.2 на същия текст временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. Според чл.165 ал.3 от ЗМВР временното преназначаване е за срок до една година с възможност за еднократно удължаване срока на временното преназначаване с още една година. Видно от издадената заповед същата е мотивирана със служебна необходимост, като в този случай не е необходимо съгласието на преназначения държавен служител. Съгласно § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, "Служебна необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Граматическото тълкуване на посочената разпоредба води до извода, че са налице три основни случая, за да се приеме, че съществува служебна необходимост по смисъла на ЗМВР. Първият е извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, вторият и третият са нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В случая, както първоначалната заповед за преназначаване на оспорващия, така и последващата за продължаване срока на това преназначение е мотивирано с особеностите на обслужвания участък на РУ К., така и с промени в оперативната обстановка, както и състоянието на престъпността и обществения ред. Съдът намира, че по основния спорен въпрос по делото - дали в конкретния случай е налице служебна необходимост, следва да се даде положителен отговор. Това е така, защото основанието служебна необходимост, както е дефинирано по § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, се установи от данните по делото. Посочени са особеностите на населението в района на Участък Г. към Районно управление - К. при ОД на МВР – С., недостатъчната заетост на този участък поради наличие на вакантни длъжности, състоянието на престъпността и обществения ред, както и качествата на жалбоподателя за заемане на посочената длъжност, като е прието, че това преназначение ще бъде в интерес на работата и изпълнение задачите на ОДМВР С. т.е. налице е първата хипотеза, предвидена в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Обстоятелството, че състоянието на оперативната обстановка, престъпността и обществения ред в участъка където е преназначен жалбоподателя, са усложнени и това е състояние към момента на първоначалното преназначаване на жалбоподателя, се потвърждава от предложение peг. № 287р-4236/16.03.2023 г. на Началник РУ К.до Директора на ОДМВР С., според което голяма част от социална група на територията на участък Г. е издигнала престъпността в основен източник на доходи за преживяване, като най-характерните извършени престъпни посегателства са свързани с битовата престъпност - кражби на движими вещи от частни домове, унищожаване на лично имущество, причиняване на телесни повреди и престъпления свързани с наркоразпространението и незаконно добиване и превозване на дърва за огрев, При обслужване на сигнали от служители на ППД в участък „Г.“ при РУ К. в повечето от 50% от случаите жителите оказвали съпротива спрямо служителите, не изпълнявали техните законови разпореждания. Района се характеризирал и с ежедневно нарушаване на нощната тишина от високо звучаща музика при които сигнали служителите са нападани неведнъж. Имало и случаи на посегателства и причиняване на щети и по служебните автомобили. На територията обслужвана от участъка в селата М., Ж. и К. се развивала с изключително бързи темпове туристическа дейност, като увеличаващото се през ваканционните периоди и празнични дни население на селата нараствало по някога с пъти, което предполагало и присъствието криминално проявени лица. Всичко това водило до формиране на криминогенна среда и натоварвало оперативната обстановка. Във връзка с двете вакантни длъжности в Участък „Г.“ при РУ К. натовареността на служителите изпълняващи ППД щяло да доведе до редица неизпълнения на поставените им задачи и неизпълнение на задълженията им. Нямало да може да се осъществява ежедневния график на наряда. Увеличавала се възможността за възникване на масови нарушения на обществения ред и невъзможност за адекватна реакция от страна на полицейските служители предвид липсата на ресурс. От приложените по делото Отчетен анализ рег. № 287-760 от 11.01.2023 г. за състоянието на оперативната обстановка през 2022 г. в района Участък „Г. на РУ – К., както и Справка рег.№ 287р-636 от 11.01.2024 г. за състоянието на оперативната обстановка през 2023 г. в района обслужван от Участък „Г. на РУ – К., последната от които е изготвена от жалбоподателя, е видно, че и през двата отчетени периода са се увеличили извършените престъпления от общ характер, както и случаите на нарушения на обществения ред. Целта на нормата на чл. 165, ал. 2, предложение второ, вр. ал. 3 от ЗМВР, вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР е да бъдат предвидени механизми за справяне с възможните неблагоприятни последици върху дейността на съответната държавна администрация в случаите на настъпване на стоящи извън волята на органа по назначаване събития, очертани в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. В оперативната самостоятелност на органа по чл. 158, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е да прецени, кой държавен служител би се справил с възникналата служебна необходимост. Действително правото на преценка на органа не е безконтролно, а се подчинява на принципите на законност и съразмерност – чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, като изборът на един от два или повече законосъобразни начина за решаване на случая предопределя съответствието на заповедта с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. Контролът върху самия избор предполага нарочни съображения в акта, които го обосновават. В случая изборът който е направен от административния орган е обоснован с оглед квалификацията на жалбоподателя и особеностите на района, в който е преназначен. В този смисъл е спазено изискването на т. 2 от ТР № 4/2004 г. на ВАС, поради което не може да се приеме, че се касае за превратно упражняване на власт при издаването на оспорената заповед. В тази връзка неоснователни са наведените в жалбата възражения за д. или особено отношение. В правните основанията за издаването на заповедта главния секретар на МВР се е позовал на общото правомощие по чл. 165 от ЗМВР временно да преназначи държавен служител поради служебна необходимост и очевидно на свободна длъжност в териториално звено на ОДМВР С.. Длъжността, на която жалбоподателят е бил преназначен, също е ръководна, както заеманата преди това от него длъжност. Според данните от кадровата справка за служителя, същият притежава квалификации и образование, не е имал дисциплинарни наказания, т. е. явява се изключителен професионалист в своята област. От така изложеното следва извод, че са изпълнени материалноправните изисквания, визирани в чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г.. Доколкото се касае за служебна необходимост на посочените в текстовете от наредбата основание, то съгласно нормата на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР в този случай съгласие не се изисква. Фактическото и правно основание за издаване на заповедта е чл. 165, ал. 2, предл. второ, вр. ал. 3 от ЗМВР - временно преназначаване поради мотивирана служебна необходимост, безспорно се доказа по делото. В случая фактическия състав на цитираната законова разпоредба е осъществен, доколкото служебната необходимост е мотивирана с преназначаването на незаета длъжност, необходимостта от ефективно функциониране на звеното, с оглед промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред. Тези промени са извънредни, доколкото овакантяването на длъжности в участък „Г.“, както и усложняването на оперативната обстановка, повишаването на престъпността и нарушенията на обществения ред, представляват стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че в случая са налице основанията, визирани в нормата на чл. 165, ал. 3 от ЗМВР вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР за временно преназначаване на оспорващия без негово съгласие, поради което заповедта е материално законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. От страна на ответника не е претендирано присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - С.