Решение № 13627 от 17.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1681/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Корпус Груп“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя Н. С. Г. срещу Заповед №3286з-2592/09.07.2024г. на Директор на Главна дирекция “Национална полиция“, с която на дружеството е отнет Лиценз № 1320/08.10.2008 г. за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 4 от Закона за частната охранителна дейност на територията на цялата страна. Твърди, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Определената административна мярка е несправедлива, защото дружеството е в процес на проверка от страна на органите по приходите, която обхваща 5 г. период и едва след това следва да се установят изискуемите публично-правни задължения, а след тяхното уточняване, ако има такива, ще бъдат погасени. Моли съдът да отмени оспорения адм. акт. Ответникът – ДИРЕКТОР на Главна дирекция "Национална полиция" на Министерството на вътрешните работи, оспорва жалбата. Чрез процесуалния си представител юрк. П. в писмено становище поддържа, че оспорваната Заповед е законосъобразен административен акт и не са налице сочените основания за отмяна. Претендира да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доводи за неоснователност на жалбата излага и в представени по делото писмени бележки по същество на спора. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Подадена е в преклузивния срок за оспорване, от активно легитимирано лице – адресат на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната норма на чл. 49, ал. 3 ЗЧОД. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Като взе предвид изложените от жалбоподателя оплаквания и извърши проверка на оспорвания акт на всички основания за законосъобразност, съдът достигна до следните изводи: Заповед № 3286з-2592/09.07.24г. е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 40 ЗЧОД. Цитираните разпоредби изрично предвиждат, че лицензите за извършване на частна охранителна дейност се издават и съответно се отнемат от директора на Главна дирекция "Национална полиция" на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Актът е в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и водещи до неговата отмяна. Настоящият решаващ състав приема, че оспорваната Заповед е съответна на материалноправните норми и на целта на закона. Не е спорно между страните и се установява с приетите писмени доказателства, че на жалбоподателя „Корпус Груп“ ЕООД [населено място] е бил издаден Лиценз с № 1320/08.10.2008г. за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т.1 (лична охрана на физически или юридически лица), т.2 (охрана на имуществото на физически или юридически лица) и т.4 (охрана на ценни пратки и товари) от ЗЧОД (отм. ДВ, бр. 10/30.01.2018 г.). С Уведомление по чл. 221, ал.6 ДОПК с изх.№ [рег. номер]-053-0000203/12.03.24г. ТД НАП [област] е уведомил Главна дирекция "Национална полиция", че дружеството – жалбоподател има непогасени публични задължения към държавата и към осигурителните фондове за обществено осигуряване над 5000лв. Посочено е, че дружеството не погасява задължението си и не е предложил надлежно обезпечение. С Писмо рег. № 328600-19573/26.03.24г. ответникът е изискал информация за наличие на непогасени задължения, установени с влезли в сила ревизионни актове, видът на непогасените задължения и има ли допуснато отсрочване, разсрочване или спиране на събирането на непогасените задължения на дружеството. По повод на това искане е представена Справка за задълженията на “Корпус груп“ ЕООД към 09.05.2024г. С Писмо вх. № 365000-16113/12.03.24г. публичният изпълнител при ТД на НАП е уведомил Главна дирекция "Национална полиция", че по отношение на „Корпус груп“ ЕООД не е допуснато отсрочване или разсрочване на публични задължения, на основание чл. 184 ДОПК и няма спиране на принудителното им събиране. Със Съобщение рег. № 328600-32159/14.05.24г. жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство за отнемане на лицензиите за извършване на частна охранителна дейност, на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. "а", предл. 2 ЗЧОД. Не е спорно между страните и се установява с приетото по делото известие за доставяне (обратна разписка) №ИД PS 1715 0044LW K, че съобщението от 14.05.24г. е връчено на жалбоподателя на 28.05.24г. на вписания в Търговския регистър адрес на управление на търговеца. Не се твърди по делото и не са ангажирани доказателства, в предоставения му 7-дневен срок, дружеството да е направило възражения или съответно да е представило доказателства, оборващи констатациите, че има непогасени публични задължения за ДОО, здравни осигуровки и УПФ. Производството е приключило с постановяване на оспорваната Заповед № 3286з-2592/09.07.24г. В нея е посочено, че задълженията, които обосновават прилагането на чл.47, т.2, б“а“ от ЗЧОД са за ДОО, ЗО, УФП, ДДТПП, ДОО, ЗДДС, НП и са за времето от 01.02.2020г. до 25.01.2024г. В хода на съдебното производство е изпратена информация от ТД НАП [област] с.д.№ 17160/15.11.24г., видно от която срещу дружеството има образувано ИД №200891574/2020г. за изискуеми публични задължения, които към 14.11.2024г. са в общ размер [рег. номер], 28лв., от които главница 137191, 50лв. и лихва 41903, 78лв., които произтичат от декларации обр. №6 за ДОО, ЗО, УФП, ДОД, СД по ЗДДС и влязло в сила НП. Срокът на доброволно плащане на всяко едно задължение е изтекъл и респ. същите стават изискуеми и подлежат на принудително събиране. Наложени са обезпечителни мерки. По делото е представено и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице във връзка с проверка № П-03000324116797-0РП-001/26.06.24г. По отношение на конкретния правен спор са приложими разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност, действащи към момента на издаване на административния акт – 09.07.24г. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК към този момент се осъществява съдебната проверка за съответствие на административния акт с материалния закон. Към този момент е приложим ЗЧОД (обн., ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г.), а не отменения ЗЧОД. В разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗЧОД са регламентирани изчерпателно основанията, при които административният орган може да отнеме издаден лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 ЗЧОД. От анализа на цитираните разпоредби се извежда, че при наличие на което и да е от условията, регламентирани в посочената разпоредба, органът, издал лиценза за извършване на частна охранителна дейност, е длъжен да издаде акт за отнемането му. Това правомощие издателят на акта упражнява в условията на обвързана компетентност. Фактическият състав на приложеното от органа правно основание чл. 49, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 2, б. "а", предл. второ ЗЧОД изисква лицето да има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване и плащането на задълженията да не е разсрочено или отсрочено от компетентния орган. Съдът приема по безспорен начин наличието на двете изискуеми от закона предпоставки, което задължава органа да издаде оспорената заповед. Съгласно чл. 41, ал. 2, т. 2 ЗЧОД за издаването на лиценз за частна охранителна дейност се изисква удостоверяване на задължения към държавата. Съответно, за органа по приходите е достатъчно да е установил неплащане на публичните задължения, за да изпрати уведомление до компетентния орган, издал лицензите на дружеството по реда на Закона за частната охранителна дейност. Именно по силата на този специален закон директорът на ГД "НП" има задължението да отнеме лицензите на дружеството при настъпване на соченото обстоятелство - установени непогасени публични задължения, които не следва обезателно да са с влязъл в сила ревизионен акт. Съгласно приложимата норма на чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗЧОД лицензът за извършване на частна охранителна дейност се отнема от органа, който го е издал, при настъпване на някое от основанията за отказ, изрично и изчерпателно посочени в чл. 47, ал. 1, т. 1 – т. 4 ЗЧОД, сред които и наличие на едноличния търговец (ЕТ) или на юридическото лице (ЮЛ) на задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, освен в случаите, когато компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на тези задължения (т. 2, б. "а"). От анализа на цитираните разпоредби следва извод, че при наличие на което и да е от условията, регламентирани в чл. 47, ал. 1, т. 1 – т. 4 ЗЧОД, органът издал лиценза за извършване на частна охранителна дейност е длъжен, при условията на обвързана компетентност, да издаде акт за отнемането му. В процесния случай жалбоподателят не оспорва, че към датата на постановяване на оспорвания административен акт е имал задължения към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, ДДС и НП в общ размер [рег. номер], 28лв. Следователно за ответника е възникнало задължение да постанови акт за отнемане на лиценза на дружеството, като без значение за спора са мотивите, поради които дружеството не е изпълнявало публичните си задължения към фондовете за задължително обществено осигуряване. Жалбоподателят твърди, че няма нарушения, че липсват изискуеми вземания от ТД НАП [област]. Наличието на изискуеми публични вземания може да бъде установено не само с влязъл в сила ревизионен акт. В оспорената заповед е посочено с какъв източник са задълженията на дружеството- ДОО, ЗО, УФП, ЗДДС и НП, поради което не е налице процесуално нарушение, което да лиши жалбоподателя да разбере какъв е източника на задълженията. Едно процесуално нарушение, извършено от органа ще е с характер на съществено, ако или засяга правото на защита на едно лице до степен, че той обективно не е било възможно да се осъществи пред орган или ако в хода на съдебното производство и след представяне на надлежни доказателства от засегнатото лице, се опровергае крайния правен извод на ответника, до който той не би достигнал, ако не беше ограничил неправомерно правото на защита на засегнатото лице в хода на административното производство. В случая такива данни не са установени пред съда. Налице е надлежно връчване на съобщението по чл.26 АПК на жалбоподателя като същият е имал знания за инициираното против него особено производство и фактите, на които се основава държавната репресия - задължения към държавата в общ размер [рег. номер], 28лв. В съдебното производство оспорващият не представи никакви данни, които да опровергаят релевираните в заповедта факти, обосноваващи акта по чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗЧОД. Това мотивира съда да приеме извод, че не са налице основания по см. на чл. 146, т. 1-3 от АПК, които да обосноват извод за невалидност и незаконосъобразност на процесната заповед. По изложените доводи съдът приема, че Заповед № 3286з-2592/09.07.24г. е законосъобразен административен акт и като такъв не подлежи на отмяна. Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 143, ал. 4 АПК на ответника се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът в съответствие с фактическата и правна сложност на делото определя размер на възнаграждението за юрисконсулт - 100 (сто) лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд - [област], 23-ти състав,