Решение № 1283 от 7.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 457/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260605 от 22.11.2024 г., постановено по гр.д. № 13438/2019 г. от Софийски градски съд е отхвърлил:

• предявения от С. Б. Ц., ЕГН •••••••••• против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с 50 от ЗАдв. и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на сумата от 53 704 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, на основание застрахователни полици № 2114171710000049/15.03.2017 г. и № 211418171000047/08.03.2018 г., от която сума 50 361 лева е сбор от пълната цена на всички съединени искове по прекратено гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС, а сумата от 3 343 лева е сбора от всички разноски, направени от ищцата по прекратено гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху сумата от 53 704 лева, считано от 16.10.2019 г. - предявения от С. Б. Ц., ЕГН •••••••••• против Г. К. Б., ЕГН ••••••••••, при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 51 от Закона за адвокатурата и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на обезщетение за имуществени вреди, поради допуснати нарушения на чл. 51 от Закона за адвокатурата, чл. 11, ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката и т. 3.2.3 от Наредба № 2 – Правила за упражняване на адвокатската професия и професионална отговорност, в размер на сумата от 53704 лева, от която сумата 50361 лева представлява сбора от пълната цена на всички съединени искове по прекратено гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС, а сумата от 3 343 лева са разноски по прекратено гр.д. № 15648/2012 г. на СГС, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 16.10.2019 г. Първоинстанционният съд посоченото решение е осъдил ищцата С. Б. Ц., ЕГН •••••••••• да заплати направените деловодни разноски на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 170 лева Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищцата С. Б. Ц., ЕГН •••••••••• с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Това е довело до кредитиране на показанията на свидетеля А., която е свързана с евентуалния ответник, който като упълномощен от нея адвокат с процесуалните си действия е довел до прекратяване на гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС и я е лишил от възможността да се постанови съдебно решение, с което ответника по това дело да и заплати сумата от 53 704 лева.

Поддържа, че процесуалното поведение на упълномощения от нея адвокат Г. К. Б., ЕГН •••••••••• по гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС е виновно и е основание за отговорност по чл. 51 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 11, ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката и т. 3.2.3 от Наредба № 2 – Правила за упражняване на адвокатската професия и професионална отговорност.

Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо това да осъди предпочитания ответник да заплати обезщетение за имуществени вреди в посочения размер, евентуално да осъди втория ответник да заплати това обезщетение.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който е изразил становище за неоснователност на жалбата. Моли да се потвърди обжалваното решение и да му се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Ответникът Г. К. Б., ЕГН •••••••••• е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който е изразил становище за неоснователност на жалбата, а чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание пред въззивния съд моли да се потвърди обжалваното решение.

Моли да се възложи в тежест на ищцата отговорността за разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищцата С. Б. Ц., ЕГН •••••••••• е предявила против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с 50 от ЗАдв. и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на сумата от 53 704 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, на основание застрахователна полица № 2114171710000049/15.03.2017 г., от която сума 50 361 лева е сбор от пълната цена на всички съединени искове по прекратено гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС, а сумата от 3 343 лева е сбора от всички разноски, направени от ищцата по прекратено гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху сумата от 53 704 лева, считано от 16.10.2019 г. Ищцата С. Б. Ц., ЕГН •••••••••• е предявила против Г. К. Б., ЕГН ••••••••••, при условията на евентуалност, в случай на неоснователност на главния иск или при недостатъчно застрахователно покритие иск с правно основание чл. 51 от Закона за адвокатурата и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата 53 704 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, на основание застрахователна полица № 2114171710000049/15.03.2017 г., от която сума 50 361 лева е сбор от пълната цена на всички съединени искове по прекратено гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС, а сумата от 3 343 лева е сбора от всички разноски, направени от ищцата по прекратено гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху сумата от 53 704 лева, считано от 16.10.2019 г. Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е упълномощила адв. Г. К. Б., ЕГН •••••••••• да я представлява по гр.д. № 15648/2012 г. на СГС, I ГО, първи състав.

Твърди още, че предмет на гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС са: - предявен иск с цена 26 566 лева, на които възлиза стойността на неизпълнени довършителни работи за обекти, посочени в исковата молба по прекратеното дело;

• частичен иск за сумата от 1 000 лева за обезщетяване на имуществени вреди от неточно и некачествено изпълнение на същите обекти при обща претенция от 10 0 лева;

• частичен иск за сумата от 1 000 лева, представляваща имуществени вреди, причинени от неточно и некачествено изпълнение на обектите при обща претенция от 13 795 лева;

• заплатени разноски в размер на сумата по прекратеното гр.д. № 15648/2012 г. на СГС, в размер на сумата от 3 343 лв., от които 1 143 лева държавна такса; 1 000 лева за възнаграждение на вещи лица и 1 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Г. К. Б.;

Делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК и процесуалния представител адв. Б. не е поискал възобновяване на спряното производство.

В резултат на това бездействие съдът е прекратил делото и е отменил допуснатата обезпечителна мярка.

Изтекли са погасителните срокове за завеждане на ново дело с предмет на посочените искове.

Поддържа, че упълномощеният от нея адвокат е допуснал нарушения на чл. 51 от ЗАдв.; на чл. 11, ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката и на т. 3.2.3 от Наредба № 2 – Правила за упражняване на адвокатска професия и професионална отговорност.

Противоправното поведение на адвокат Б. се е изразило в това, че: - не поискал предварително нейното съгласие за спиране на делото и не я уведомил веднага за предприетите от него действия;

• не я информирал за обстоятелството, че ако не поиска в шестмесечен срок възобновяване на спряно по общо съгласие дело, същото ще бъде прекратено;

• не я информирал, че при прекратяване на делото ще настъпи погасителна давност, препятстваща завеждане на ново дело със същия предмет;

• не я информирал, че ще изтече погасителната давност по отношение на непредявената част от общия размер на частичните искове по делото;

• процесуалният представител е бил длъжен и не е следвало да чака инструкции от нея, а да поиска възобновяване на спряното делото, тъй като тя не познава процесуалния закон, срокове и последиците от процесуалните бездействия;

Адв. Б. е имал застраховка „Професионална отговорност на адвокати“ за съответната 2017 г. с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

Подала е писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но застрахователят с писмо от 10.04.2019 г. е отказал да заплати обезщетение с доводи, че застрахованият адвокат, като неин процесуален представител по посоченото не е извършил действия или бездействия, вследствие на които да е претъпяла вреди.

Ищцата с предявените искове е поискала съдът в посочения ред да осъди ответниците и да бъде напълно обезщетена за претърпените вреди.

Поискала присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 подал отговор на исковата молба /л. 105/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че застрахованият адвокат, като неин процесуален представител по посоченото не е извършил действия или бездействия, вследствие на които да е претъпяла вреди от прекратяването на гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът Г. К. Б., ЕГН •••••••••• подал отговор на исковата молба /л. 61/, с който оспорил основателността на предявените при условията на евентуалност искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че добросъвестно е осъществявал процесуалното представителство по гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС. По посоченото дело са били назначени четири технически експертизи и приети заключенията на три експертизи.

Делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, но не е получил указания от ищцата да поиска неговото възобновяване и не е поискал възобновяване за да не препятства сключването на споразумение и да не усложнят роднинските отношения между страните.

Поддържа, че е имал застраховка „Професионална отговорност на адвокати“ за съответната 2017 г., както за следващата с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, поради което моли съдът, ако намери исковете за основателни да осъди застрахователя, посочен като предпочитан ответник да заплати обезщетенията.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че С. Б. Ц., ЕГН •••••••••• е сключила с адвокат Г. К. Б., ЕГН •••••••••• Договор за правна защитна и съдействие, имащ за предмет процесуално представителство и защита по гражданско дело /не е посочен номер/ образувано 2012 г. по описа на СГС, имащо за предмет искове по по чл. 79 от ЗЗД срещу „Планекс Инженеринг“ ООД – л. 21 от първоинст. п-во.

Договорено е адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 1 200 лева.

Договорът не е датиран.

Ищцата е подписала пълномощно /л. 20 от първоинст. п-во/, което също не е датирано, но е посочен съдебния адрес по делото, на който впоследствие са били изплащани всички съобщения и книжа, т.е. адреса на адв. Б.. Ищцата е упълномощила адв. Б. да я „представлява по дело заведено пред СГС по иск с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу „Планекс Инженеринг“ ООД, ЕИК 131086870. Да води делото до окончателното свършване във всички инстанции, както и в производството за отмяна, включително и с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК: да признава искания на противната страна, да се отказва от исканията или да ги увеличава, намалява и изменя, да сключи спогодба и да преупълномощава и други адвокати с правата по настоящото пълномощно.“.

Ищцата е подписала исковата молба, с която е инициирала образуването на гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС.

Предмет на гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС са предявени против „Планекс Инженеринг“ ООД, ЕИК 131086870 осъдителни искове:

• иск с цена 26 566 лева, на които възлиза стойността на неизпълнени довършителни работи за обекти, посочени в исковата молба по прекратеното дело;

• частичен иск за сумата от 1 000 лева за обезщетяване на имуществени вреди от неточно и некачествено изпълнение на същите обекти при обща претенция от 10 000 лева;

• частичен иск за сумата от 1 000 лева, представляваща имуществени вреди, причинени от неточно и некачествено изпълнение на обектите при обща претенция от 13 795 лева;

Ищцата е заплатила 1 143 лева държавна такса – л. 70. Ищцата е заплатила депозит за възнаграждения на вещи лица по посоченото дело общо в размер на сумата от 1 000 лева.

Ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение на адв. Г. К. Б. в размер на уговореното – 1200 лева.

Софийски градски съд, пред който е било висящо гр.д. № 15648/2012 г. по молба на ищцата е допуснал обезпечителната мярка запор на банковите сметки на ответника до размер на сумата от 28566 лева – л. 74 от цитираното дело.

По висящото гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС са били допуснати технически експертизи.

В съдебното заседание по гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС, състояло се на 14.03.2017 г. /л. 254/ адв. Г. Б. е изразил становище да се даде ход на делото и заявил „с представител на ответника постигнахме съгласие да поискаме спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК за постигане на споразумение, поради което моля да отложите делото“.

Съдът с определение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК е спрял производството по делото, указал е правото да се обжалва това определение с частна жалба пред АС София и изрично указал на страните, че ако н е се поиска възобновяване в шестмесечен срок делото ще бъде прекратено.

Адв. Б., като процесуален представител на ищцата не е подал писмено изявление преди да изтече 6-месечния срок, с което да поиска възобновяване на делото, поради което Софийски градски съд с определение № 30243 от 21.11.2017 г., постановено в закрито заседание е прекратил производството по гр.д. № 15648/2012 г. по описа на същия съд.

С определение № 11952 от 28.05.2018 г., постановено в закрито заседание по гр.д. № 15648/2012 г. Софийски градски съд е отменил по реда на чл. 402 от ГПК определението, с което е допуснал обезпечение на предявените от ищцата искове до размер на сумата от 28566 лева.

Софийски градски съд е връчил препис от определението за прекратяване на делото и за отмяната на обезпечението на ищцата на съдебния адрес, т.е. на адв. Г. К. Б.. Съобщенията са приложени на л. 258 и л. 270 от посоченото дело.

Няма данни по това производство адв. Г. Б. да е поискал възстановяване на срока за подаване на молба за възобновяване на спряното производство и да е обжалвал определението за прекратяване на делото.

Ищцата, чрез нейния процесуален представител адв. Б. до прекратяване на производството по гр.д. № 15648/2012 г. Софийски градски съд не е поискала увеличение на предявените частични искове.

Ответникът Г. К. Б. е имал застраховка „Професионална отговорност на адвокати“ в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД /л. 113 от първоинст. п-во/, за периода от 16.03.2017 г. до 15.03.2018 г. с лимит на отговорност за един иск – 10000 лева и лимит за всички искове - 20 000 лева.

По делото е приложена застрахователна полица за периода от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г., който е с лимит при едно събитие 250 000 лева и за всички събития - 500 000 лева.

Ищцата е подала писмена претенция за обезщетяване на 13.03.2019 г. /л.

8 от първоинст. п-во/, по която е заведена щета, но застрахователят с писмо от 10.04.2019 г. е уведомил заявителя, че не е претърпял вреди и не му се следва обезщетение.

В първата инстанция е разпитана като свидетел Ю. С. А., посочена от ответника Г. Б. при режим на довеждане.

При разпита свидетелката е посочила, че е работила като стажант в кантората на адв. Г. Б. от 2008 г. до 2014 г. и към датата на разпита / 29.09.2021г./ не работи в кантората.

Показанията на свидетелката, че адв. Г. К. Б., като процесуален представител на ищцата е разяснил последиците неподаването на искане за възобновяване на спряното производство, както и за отсъствие на потвърждение от ищцата за подаване на искане за възобновяване на делото са твърде фрагментарни, като се има предвид че от месец септември 2017 г. до 2021 г. е изтекъл период от четири години.

Въззивният съд не кредитира показанията на свидетелката А.. Това е така, защото извършена справка в интернет показва, че не само след 2014 г., но и към настоящия момент свидетелката фигурира на сайта на адвокатско дружество „Б. и партньори“ и е втори член адвокат в неговия екип.

Посочена е нейната професионална кариера:

„От 2015 г. и понастоящем – адвокат, Софийска адвокатска колегия От 2007 до 2015 г. – юрисконсулт, „Баристерс Груп” ЕООД, консултант, Адвокатско дружество „Б., Р. и партньори” От 2002 до 2007 г. – консултант в Адвокатска кантора „Б. и партньори” От 2000 до 2001 г. – стаж по специалността към Софийски Градски съд“ От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищцата въззивна жалба и спорът се концентрира до основателността на исковете и размера на обезщетението за претърпените имуществени вреди.

По главният /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди:

Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, а двокатът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Адвокатското дружество е длъжно да застрахова поотделно всеки от съдружниците си.

Минималното задължително застрахователно покритие по застраховките се определя от Висшия адвокатски съвет.

Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

Основателността на иска предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования адвокат, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира.

В случая адв. Г. К. Б. е имал професионална застраховка „Професионална отговорност на адвокати“ в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, за периода от 16.03.2017 г. до 15.03.2018 г. с лимит на отговорност за един иск – 10 000 лева и лимит за всички искове - 20 000 лева.

Съгласно чл. 51 от Закона за адвокатурата, за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз отговаря за причинените на клиента вреди.

Процесуалното поведение на адв. Г. К. Б., като процесуален представител на С. Б. Ц. по гр.д. № 15648: /2012 г. по описа на Софийски градски съд, в периода от спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК до прекратяването на делото с влязло в сила определение е в нарушение на поетите професионални задължения като адвокат и процесуален представител да осъществява професионалното представителство по начин, с който да не се допусне да се увредят интересите на упълномощилата го страна и доверител по договора за правна защита и съдействие.

Представителната власт, с която е бил облечен на основание даденото му пълномощно му е давало правото да извършва всички съдопроизводствени действия посочени в чл. 34 от ГПК.

В тази връзка не е било необходимо да чака указания от страната, а срочно да поиска възобновяване на спряното производство.

Няма значение какво ще е последващото поведение на упълномощилата го страна, да ли ще изрази несъгласие с поисканото възобновяване, дали ще оттегли или ще се откаже от исковете, дали ще се сключи извънсъдебно или съдебно споразумение, важното е да се осигурят процесуалните предпоставки за постановяване на крайния съдебен акт – решението, с което ще се разреши правния спор със сила на пресъдено нещо.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 11, ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката, адвокатът е длъжен да съветва и защитава клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно. Той осведомява клиента си за развитието на възложената му работа и при поискване отговаря на въпроси, поставени му от клиента във връзка с провежданата защита.

Също така, съгласно т 3.2.3. от Наредба № 2 - правила за упражняване на адвокатската професия и професионална отговорност, адвокатът е длъжен да направи необходимото в рамките на закона и правилата за упражняване на професията, за да предпази клиента от вреди.

Доказателствата по делото обосновават извод, че адв. Г. К. Б. е допуснал нарушение на задълженията, произтичащи от поетото пълномощие по гр.д. № 15648/2012 г. по описа на Софийски градски съд, делото е прекратено и упълномощилата го страна е лишена завинаги от правото да иска да се разреши правния спор с влязло в сила решение.

Вредата, която е претърпял ищцата по прекратеното дело е имуществена, която предвид отсъствието на постановено и влязло решение по спора – предмет на прекратено делото следва да е в размер на сумата, до която предявените искове по това дело, като вероятно основателни са били обезпечени и сумата на направените деловодни разноски, т.е. 28 566 лева + 1 143 лева държавна такса + депозит за възнаграждения на вещи лица, общо в размер на сумата от 1 000 лева + заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Г. К. Б., в размер на уговореното – 1200 лева = 31 909 лева.

Поведението на адв. Г. К. Б., като процесуален представител на ищцата по гр.д. № 15648/2012 г. по описа на Софийски градски съд е противоправно; ищцата е претърпяла имуществена вреда, в размер на сумата от 31909 лева; налице е пряка причинна връзка между поведението на процесуалния представител и вредата, като и е виновно, доколкото не е оборена установената от закона презумция.

Предявеният главен иск против предпочитания ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е основателен до размер на лимита на застрахователно покритие - 20 000 лева и следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

Следва да се присъди законната лихва върху обезщетението, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 16.10.2019 г. Недостатъчният лимит на застрахователно покритие е основание да се разгледа евентуалния иск с правно основание чл. 51 от Закона за адвокатурата, предявен от ищцата против втория ответник Г. К. Б.. Последният следва на посоченото основание да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 11909 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 16.10.2019 г., като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

С огледана изложеното, въззивната жалба, подадена от ищцата е частично основателна, поради което следва да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо това:

• да се осъди предпочитания ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди, до размер на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019 г. и да се отхвърли иска, за разликата над сумата от 20 000 лева до пълния предявен размер от 53704 лева;

• да се осъди ответника да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, до размер на сумата от 11 909 /единадесет хиляди деветстотин и девет/ лева, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019 г. и да се отхвърли иска за разликата над уважения до пълни предявен размер от 53 704 лева;

По разноските: - ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД следва да заплати на ищцата деловодни разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 2 268 лева;

• ответникът Г. К. Б. следва да заплати на ищцата направените деловодни разноски за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 1 570.80 лева;

• ищцата следва да заплати направените деловодни разноски на ответника Г. К. Б., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 430 лева;

• ищцата следва да заплати направените деловодни разноски на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата 370 лева;

По тези съображения, Софийски апелативен съд