Решение № 9457 от 22.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1630/2024 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Ж., чрез представител по пълномощие – адвокат С. К. от АК Бургас, срещу решение № 701/08.08.2024г., постановено по АНД № 2312/2024г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-7779-000004/09.05.2024г. на Началника на РУ на МВР Камено при ОД на МВР Бургас, в частта, в която на касатора на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Не се оспорва съставомерността на нарушението, но се възразява, че доколкото в производството пред първата инстанция е проведена процедура на съкратено съдебно производство, то приложение следвало да намери разпоредбата на чл.58а от НК определеното наказание да бъде намалено с една трета. Прави се искане решението на районния съд да бъде изменено като се намали размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от 12 на 8 месеца. Заявена е претенция за присъждане на разноски и за двете инстанции. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба. В съдебно заседание касаторът се представлява по пълномощие от адвокат С. К. от АК Бургас, който поддържа жалбата и направените с нея оспорвания. Ответникът по касация - Началника на РУ на МВР Камено при ОД на МВР Бургас, не изпраща представител и не изразя становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и съответно за потвърждаване на обжалваното решение. Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил НП № 24-7779-000004/09.05.2024г. на Началника на РУ на МВР Камено при ОД на МВР Бургас, в частта, в която на касатора на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, затова че на 15.04.2024г. около 01: 07ч. в [населено място], община Камено, по ул. С. Р. в посока ул. И. В., управлявал лек автомобил Пежо 206 с рег. № [рег. номер], собственост на К. Д., след употреба на алкохол - с концентрация на алкохол в кръвта 1.20 промила, установена с химическа експертиза. НП в останалата му част, с която на касатора на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП е наложено наказание глоба е размер на 1 000 лева, не е обжалвано и е влязло в сила. След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Обосновал е извод, че от събраните по делото доказателства се установявало касаторът да е извършил административното нарушение, за което е наказан. Изложил е доводи, че въпреки проведената процедура на съкратено съдебно производство, с оглед предвидения в разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДП фиксиран размер на наказанието лишаване от право да се управлява МПС от 12 месеца, не е налице основание за изменение на размера на наказанието чрез неговото намаляване. В тази връзка приел, че разпоредбата на чл.63б, ал.6, т.1, б.„а“ от ЗАНН не е приложима в конкретния случая. С оглед изложените мотиви, РС Бургас потвърдил оспореното НП като законосъобразно в оспорената част. Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за неоснователност на жалбата. Делото пред първата инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства. Така постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна. Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият краен извод в проверявания акт е правилен и се споделя от касационната инстанция, която възприема мотивите и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях и ги допълва, както следва: В жалбата срещу НП се твърди, че жалбоподателят платил 80% от наложената глоба, за което представя доказателства, което е основание за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.63б, ал.1, т.2 от ЗАНН, а същевременно заявява, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на НП и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти – основание по чл.63б, ал.1, т.1 от ЗАНН. В съдебно заседание, проведено на 24.07.2024г., съдът постановил определение по чл.63б, ал.4 от ЗАНН, с което обявил на страните, че при постановяване на решението ще ползва признанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на НП. В решението си обаче съдът е анализирал разпоредбата на чл.63, ал.6 от ЗАНН, която е приложима при провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.63б, ал.1, т.2 от ЗАНН. Допуснато е нарушение на процесуалните правила, което обаче не е съществено, тъй като по същество е отговорено на направеното в жалбата искане. От представените доказателства и от твърденията в жалбата, макар и противоречиви, се прави извод, че искането е било за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.63б, ал.1, т.2 от ЗАНН в случаите по чл.79б, ал.3 от ЗАНН. Според посочената разпоредба, в случай че нарушителят не желае да обжалва НП в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на НП 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. Обжалваното НП е връчено на 21.05.2024г., а плащането е с дата 21.05.2024г., поради което НП е влязло в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането, т.е. на 21.05.2024г. Според ал.3, когато с НП е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание. С процесното НП са наложени две административни наказания – глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Тези фиксирани размери са предвидени в санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДП. Предвид извършеното плащане в срока за обжалване на НП, съдът приема, че НП е било обжалвано само в частта му относно наложеното административно наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца с искане за намаляване на неговия размер при приложението на чл.63б, ал.6, т.1, б.“а“ от ЗАНН, според който в случаите на провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.63, ал.1, т.2 от ЗАНН районният съд може да измени НП, като намали размера на наложеното административно наказание временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Спорният по делото въпрос е дали в този случай съдът може да намали размера на наказанието под предвидения в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДП минимален размер. Изцяло несподелими са доводите в касационната жалба за приложение на разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. Тази разпоредба се прилага само по наказателните производства, по които е повдигнато обвинение за извършено престъпление, проведено е съкратено съдебно следствие при самопризнание на подсъдимия по чл.373, ал.2 от НПК и когато съдът определи наказание лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, намалява определеното наказание с една трета. В ЗАНН липсва разпоредба, която да препраща към чл.58а от НК, поради което прилагането й по аналогия е недопустимо, още повече че тя се отнася само до наказанието лишаване от свобода, но не и до другите по – леки наказания, предвидени в чл.37, ал.1, т.2-т.11 от НК. Освен че разпоредбата на чл.58а от НК е неприложима в случая, е недопустимо да се определи наказание лишаване от право да се управлява МПС под предвидения минимален размер. Според разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, не се допуска определяне на наказание под предвидения най – нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените от закон случаи. Изключението е въведено с изменението на ЗАНН, ДВ, бр.109 от 2020г., едновременно с института на съкратеното съдебно следствие и вероятно идеята на законодателя е била да се даде възможност за определяне на наказание и под предвидения от закона размер, без обаче да са разписани правила, по които да се определя размерът. Според чл.63б, ал.8 от ЗАНН, доколкото в ал.1-7 няма особени правила, прилагат се общите правила. Нито в ЗАНН, нито в специален закон, в случая ЗДП, се съдържат правила, по които да се определя размерът на наказанията, вкл. и по ал.5. Тъй като не са били основанията за изменение на НП чрез намаляне на размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца, то правилно районният съд е постановил решение, с което по реда на чл.63б, ал.6, т.2 от ЗАНН потвърдил НП в обжалваната част, поради което решението следва да бъде потвърдено. Предвид неоснователността на касационната жалба, е неоснователна и претенцията за присъждане на направените по делото разноски. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав