Решение № 240 от 16.12.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 481/2024 г.

производството е прекратено и делото е изпратено на ВТОС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. С Определение № 1011/08.11.2022 г. на ВТОС по образуваното в. ч. гр. д. № 778/2022 г. делото е изпратено за разглеждане на РС – Свищов. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ХОПЕС и чл. 6, & 1 ЕКПЧОС. Окръжният съд е следвало да изпълни конституционните си задължения, като изпрати делото за разглеждане и решаване от местно и родово компетентния съд по правилото на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ – в случая РС – Велико Търново. В резултат на това е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания (гняв, ярост, фрустриране – загубил е доверие в правосъдието), житейски дискомфорт от погазване на основните, градивни за държавността устои и най-вече тези в правосъдието. Претендира заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В съдебно заседание уточнява – чрез пълномощника си адв. К. Т., че въз основа на нарушаване на правото на Европейския съюз и неравноправното му третиране, се е стигнало до забавяне на делото. В писмения си отговор ответникът Окръжен съд – Велико Търново чрез Административния ръководител - Председател на ВТОС Т. Д.а е оспорил изцяло иска като неоснователен и недоказан. Установена по делото е следната фактическа обстановка: На 27.10.2022 г. ищецът М. Д. О. е депозирал в РС – Елена искова молба вх. № 3467/27.10.2022 г., с която е предявил иск с пр. основание чл. 2б от ЗОДОВ срещу РС – Елена, по която искова молба е образувано гр. д. № 331/2022 г. С определения от 31.10.2022 г. съдиите от този съд са се отвели от разглеждане на делото и с Определение № 238/01.11.2022 г. същото е прекратено и изпратено на ВТОС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. На същата дата е изпратено на ВТОС. Делото е постъпило във ВТОС на 03.11.2022 г. и е образувано под № 778/2022 г. С определение № 1011/08.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 778/2022 г. ВТОС е постановил на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК делото да се изпрати на РС – Свищов, което е извършено на 11.11.2022 г. След множество производства по чл. 23 от ГПК делото е образувано под № 3023/2023 г. по описа на ВТРС, по което е постановено Решение № 1501/07.12.2023 г. Същото е обжалвано пред ВТОС, където е образувано в. гр. д. № 10/2024 г., по което е постановено Решение № 259/27.04.2024 г. По подадена срещу него касационна жалба, към момента делото е висящо пред ВКС (гр. д. № 2671/2024 г.). Свидетелят С. Х. Д. – познат на ищеца, знае за делата на М. О.. Станал поръчител на свой приятел пред банката и запорирали сметките му. Има четири дела, които ги разпращат някъде, защото РС – Елена отказва да ги гледа. Като се разглеждат на други места, се губи време и пари. М. тежко изживява нещата – че не се разрешават въпросите, променил се. Свидетелят му помагал финансово. При така установеното съдът прави следните правни изводи: Обжалваното решение е валидно, съответно – неоснователни са доводите на жалбоподателя за неговата нищожност. Решението е постановено от надлежен състав съгласно чл. 20, пр. първо от ГПК, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. То е напълно ясно и разбираемо, като изложените от съдебния състав мотиви са подробни и изчерпателни. С оглед на това, волеизявлението на съда е надлежно, съответно – постановеният съдебен акт е валиден. Решението е допустимо и правилно. Предявеният иск е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд. По делото не е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, а именно – чрез свои действия или бездействия ответникът да е причинил забавяне при разглеждане на образуваното пред него производство. То е било висящо пред РС – Елена за периода от 27.10.2022 г. до 01.11.2022 г. – в рамките на 6 дни, от които 4 работни дни, в който съдиите от този съд са се отстранили от разглеждането му, производството по делото е прекратено и изпратено на горестоящия съд за изпълнение на процедурата по чл. 23, ал. 3 от ГПК. Пред ВТОС производството е било висящо в периода 03.11.2022 г. – 11.11.2022 г. – в рамките на 9 дни, от които 7 работни дни. Определението по чл. 23, ал. 3 от ГПК е постановено в много по-кратък срок от този по чл. 235, ал. 5 от ГПК. С оглед на това, не са налице никакви действия или бездействия на ответника, които да са нарушили правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Съдът обсъжда доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 47, ал. 2 от ХОПЕС във връзка с оплакванията за разглеждане на делото в неразумен срок, само доколкото тези нарушения са сходни по смисъл и съдържание с чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС и ги намира за неоснователни. Действително, в производството по чл. 23, ал. 3 от ГПК ответникът е изпратил делото на РС – Свищов, който не е най-близкия родово компетентен районен съд по см. на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ. Това обаче само по себе си не е довело до забавяне на производството, тъй като, видно от представените по делото справки от ЕИСС, производството пред този съд (гр. д. №709/2022 г.) е било висящо в периода от 15.11.2022 г. до 25.11.2022 г., когато е било прекратено поради отвод на съдиите от този съд и делото отново е било изпратено на ВТОС за изпълнение на процедура по чл. 23, ал. 3 от ГПК. В случая следва да се има предвид и друго обстоятелство, служебно известно на настоящия състав. Жалбоподателят-ищец е предявил множество искове с правно основание чл. 2б и чл. 2в от ЗОДОВ срещу почти всички районни и окръжни съдилища от апелативния район и на това основание прави искания за отводи на съдебните състави на осн. чл. 22, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 6 от ГПК (такова искане е направено е пред въззивния съд), което пък от своя страна, в случай на уважаване на исканията, води до процедурата по чл. 23, ал. 3 от ГПК за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото. Първостепенният съд е достигнал до същия извод за неоснователност на претенцията, съответно – обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът: