Решение № 66 от 12.5.2023 г. на Районен съд - Нова Загора по дело № 90/2023 г.

Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН. Настоящата жалба е подадена от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“ /ДПУСЯ/, ЕИК 205756975, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.„Княз Александър I“ № 12, представлявано от инж.Ц.М.Б. - изпълнителен директор, чрез пълномощника му М.В.К - юрисконсулт против Наказателно постановление НП № НЯСС- 162 от 14.12.2022 г. на председателя на ДАМТН, с което на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите.

В жалбата са изложени обширни доводи за отмяна на наказателното постановление. Посочва се, че язовир „Зад баира“, находящ в поземлени имоти № 57371.96.244, № 57371396.245 и № 57371.58.243 в землището на с.Полско Пъдарево, общ.Нова Загора бил предоставен за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ).

Излага се, че на 17.06.2021 г. представители на Главна Дирекция „Надзор на язовирната стена и съоръженията към тях“ (ГД „НЯСС“) към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) извършват проверка, вследствие на която съставят констативен протокол (КП) № 06-03-74/17.06.2021 г., в който било дадено предписание на ДПУСЯ „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи за достигане експлоатационните параметри на преливника“, със срок за изпълнение на предписанието - 20.08.2021 г. На 28.04.2022 г. представители на ГД „НЯСС“ към ДАМТН извършват проверка на язовир „Зад баира“ вследствие на която съставят КП № 06-03-38/29.04.2022 г. Протоколът съдържал констатации за неизпълнение на горецитираното предписание, дадено в КП № 06- 03-74/17.06.2021 г. На 15.06.2022 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 06-006 от 15.06.2022 г. Сочи се, че в законоустановения срок ДПУСЯ изпратило до ДАМТН писмени възражения с изх.№ УСЯ-474 (2) от 21.06.2022 г., по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН против АУАН № 06-006 от 15.06.2022 г. На 14.12.2022 г. било издадено процесното Наказателно постановление (НП) № НЯСС-162 от 14.12.2022 г., получено от ДПУСЯ на 12.01.2023 г. и в него се твърдяло, че на 21.08.2021 г. ДПУСЯ е осъществило фактическия състав на разпоредбата на чл.190а, ал.2, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.

Жалбоподателят заявява, че счита процесното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, за което излага следните аргументите:

1. Констативен протокол № 06-03-74 от 17.06.2021 г., съставен при проверка на язовир „Зад баира“ съдържал предписание „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи за достигане експлоатационните параметри на преливника“, със срок за изпълнение на предписанието 20.08.2021 г. - за което упражнява правата и изпълнява задълженията на собственик на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Зад баира“ - ДПУСЯ. В настоящия случай нарушението било под формата на бездействие - неизпълнение на предписание, и началният момент, от който бездействието било релевантно за съставомерността на деянието и било налице довършено нарушение, бил денят, следващ изтичането на регламентирания срок за изпълнение на задължението. Даденото предписание било със срок за изпълнение до 20.08.2021 г. и индивидуално определено отговорно лице (адресат) - собственика на язовира (ДПУСЯ). За административнонаказващия орган - ДАМТН още със съставянето протокола, с който било дадено предписанието, било налице знание, че задължено лице за изпълнението му е именно ДПУСЯ, на което е предоставено управлението на язовира, и че ако предприятието не изпълни, ще има качеството на нарушител по смисъла на ЗАНН. Т.е. налице били достатъчно данни, от които да е видно кое е отговорното лицето, което е било длъжно, но не било изпълнило предписанието, като с това свое бездействие е осъществило състав на административно нарушение.

Подчертава, че доказателство в подкрепа на това се откривало и в самия АУАН, където било посочено, че твърдяното нарушение е извършено на конкретна дата - на 21.08.2021 г. и от конкретен точно определен нарушител, т.е. самият наказващ орган твърдял, че на тази дата ДПУСЯ имало качеството нарушител, от което можело да се направи категоричният извод, че това именно била датата, на която администартивно наказващият орган е открил нарушителя по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Затова следвало да се приеме, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН започвал да тече от датата, на която конкретният нарушител бил осъществил конкретното нарушение - на 21.08.2021 г. и бил изтекъл на 21.11.2021 г. Обратното разбиране - че началният момент на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е бъдеща дата на последваща проверка, избрана без обективен критерий, а по субективна преценка на самия наказващ орган, създавала неопределеност във времето, несигурност в правния мир и водела до незаконосъобразно удължаване от страна на ДАМТН на сроковете за съставяне на АУАН и за образуване на административнонаказателно производство.

Подчертава и че с оглед изложеното било видно, че АУАН е съставен на 15.06.2022 г., т.е. доста след откриване на нарушителя и срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който бил изтекъл на 21.11.2021 г., което било абсолютна отрицателна предпоставка за образуване и допустимо развитие на административнонаказателното производство. Твърди, че с изтичането на давностния срок административно-наказващият орган - председателят на ДАМТН, бил загубил възможността да реализира наказване на извършителя на нарушението. Като не бил съобразил нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН административно- наказващият орган бил процедирал извън установения тримесечен срок за съставяне на АУАН и е постановил незаконосъобразно наказателно постановление, което подлежи на отмяна.

Сочи, че това било в съответствие с практиката на повечето касационни съдилища, така например Решение № 121 от 21.10.2020 г. по КАНД № 77/2020 г. на Административен съд гр.Кърджали, Решение № 4 9 5 о т 31.03.2021 г. по КАНД № 286/2021 г. на Административен съд гр.Бургас, Решение № 159 от 11.05.2021 г. на Административен съд гр.Враца по КАНД № 22/2021 г., Решение № 187 от 25.05.2022 г. на Административен съд Враца по КАНД № 167/2022 г. 2. В административно-наказателното производство е било допуснато и съществено нарушение на администартивно-производствените правила, състоящи се в несъобразяване на наказващия орган с разпоредбата на чл.54, ал.1, т.2 от ЗАНН, поради това, че нарушението, описано в НП № НЯСС- 162 от 14.12.2022г. на председателя на ДАМТН не било доказано по несъмнен начин. АУАН № 06-006 от 15.06.2022 г. е съставен на... въз основа на КП № 06-03-38/29.04.2022 г. и № 06-03-74/17.06.2021 г. Твърди се, че на 21.08.2021 г. ДПУСЯ било осъществило фактическия състав на разпоредбата на чл.190а, ал.2. Твърди се, че от съдържащото се в акта описание на обстоятелствата, при които е било извършено, респективно установено нарушението не ставало ясно, дали на дата 21.08.2021 г., когато се твърди, че е извършено нарушението, представители на ДАМТН били направили проверка на място, при която да е установено неизпълнението на даденото предписание. Липсвали доказателства, че на 21.08.2021 г. председателят на ДАМТН или определени от него лица са направили проверка, за да установят, че предписанието не е било изпълнено в указания срок, т.е. дали е налице деяние, което може да съставлява нарушение. Проверката за това била направена доста по- късно, едва на 28.04.2022г., когато бил съставен и КП № 06-03-74 от 17.06.2021 г. В този смисъл липсвали и доказателства, от които да е видно, че именно на 21.08.2021 г., т.е. в указания срок, ДПУСЯ не било изпълнило даденото от контролните органи в КП № 06-03-74 от 17.06.2021 г. предписание, както се твърдяло в АУАН. С оглед на горното, от една страна, липсвали доказателства органът, съставящ акта въобще да е установил извършването на деянието, за да направи преценка дали същото съставлява нарушение или не. От друга страна, не можело по категоричен начин да се установи, че описаното в АУАН № 06-006 от 15.06.2022 г. нарушение е доказано по несъмнен начин, както повелявала разпоредбата на чл.54, ал.1, т.2 от ЗАНН.

Изложените аргументи в т.1 и т.2 на настоящата жалба обосновавали извода, че в административнонаказателното производство по издаване на НП НЯСС - 162 от 14.12.2022 г. били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което било основание за отмяна на НП на основание чл.63, ал.3, т.2.

3. Видно от процесното НП № НЯСС-162 от 14.12.2022 г. административно наказателната отговорност на ДПУСЯ била ангажирана за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Съгласно тези разпоредби председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имали право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2 от ЗВ. Правомощията на председателя на ДАМТН и оправомощените от него лица били уредени в чл.190, ал.4, чл.190а от Закона за водите и чл.117 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на. техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата). Правело впечатление, че в нито една от посочените разпоредби в закона и наредбата, на председателя на ДАМТН или оправомощените от него лица не били дадени права да дават предписания за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние. Напротив, предписанията, които имали право да дават председателят на ДАМТН и оправомощените от него лица и които намирали законово основание били „предписания за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обект“ (чл.190а, ал.1, т.3). Правомощията на председателя на ДАМТН и оправомощените от него лица, уредени с чл.190, ал.4, т.1 били само да контролират изпълнението на предписанията на комисиите по чл.138а, ал.3 от Закона за водите. Тези комисии, като колективен орган, назначен от областния управител, включващ в състава си специалист с подходяща професионална компетентност, имали право да дават предписанията за привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние, а председателят на ДАМТН и оправомощените от него лица имали право единствено да контролират изпълнението на подобни предписания. С оглед изложеното било безспорно, че съгласно действащата правна уредба, нормативните правомощията на председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица не включвали право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние, тъй като тези правомощия, съгласно изричната разпоредба на чл.138а, ал.3 от ЗВ, били предоставени на комисия, назначена от съответния областен управител. Въпреки това такива предписания били дадени от ДАМТН, неизпълнението на които било основание за издаване на АУАН № 06-006 от 15.06.2022 г. и на процесното НП.

Твърди се, че изложеното в т.3 на настоящата жалба обосновавало извода, че при издаването на НП № НЯСС - 162 от 14.12.2022 г. е допуснато неправилно приложение на материалния закон, което било основание за отмяна на НП на основание чл.63, ал.3, т.1.

4. В допълнение жалбоподателят сочи, че изцяло поддържа и писмени възражения с изх.№ УСЯ-474 (2) от 21.06.2022 г., по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН против АУАН № 06- 006 от 15.06.2022 г. Заявява, че ако въпреки изложените по-горе аргументи, районният съд, счете, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и от страна на ДПУСЯ е извършено деяние, което съставлява нарушение, за което със закон е определено съответно наказание, то счита, че установеното нарушение представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Счита, че последното безспорно било така, защото посоченото в наказателното постановление нарушение с оглед на липсата на вредни последици представлявало по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Несъмнено, от нарушението, за което е съставено обжалваното наказателно постановление не били произтекли вредни последици. С оглед изложеното, изразява становище, че нарушението, описано в НП № НЯСС-162 от 14.12.2022 г. представлявало маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложеното в жалбата, моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателно постановление № НЯСС-162 от 14.12.2022 г. на председателя на ДАМТН, като незаконосъобразно и/или неправилно и да прекрати административнонаказателното производство, а при условията на евентуалност, да постанови решение, с което да приеме, че е налице хипотезата на маловажен случай, по смисъла на чл.28 от занн, поради което да отмени наказателно постановление № НЯСС-162 от 14.12.2022 г. на председателя на ДАМТН.

Моли също съда да им присъди сторените в процеса разноски и юрисконсултско възнаграждение.

По делото са представени следните писмени доказателства: заверено копие на НП № НЯСС-162/14.12.2022 г., ведно със заверено копие от писмо с изх.№ 85-03-196/23.12.2022 г. и известие за доставяне с № 2110013799187; заверено копие на възражение срущу АУАН № 06-006/15.06.2022 г. с изх.№ УСЯ-474(2)/21.06.2022 г.; заверено копие на покана за съставяне и връчване на АУАН с изх.№ 85-02-72/17.05.2022 г. до инж.Ц.Б - Изпълнителен директор на ДПУСЯ, ведно с известие за доставяне с № 9003068574; Оригинал на АУАН № 06-006/15.06.2022 г., ведно с разписка за връчване; Заверено копие на Заповед № А776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН за оправомощаване на длъжностни лица от ГД НЯСС; Заверено копие на Заповед № РД-129/27.05.2022 г. на изпълнителен директор ДПУСЯ; Заверено копие на писмо за предоставяне на констативен протокол с изх.№ 85-01- 636/27.05.2022 г. ведно с известие за доставяне с № 9003081781; Заверено копие от Констативен протокол №06-03-38/29.04.2022 г.; Заверено копие на писмо за предоставяне на констативен протокол с изх.№ 85-01-1136/21.07.2021 г., ведно с известие за доставяне с № 8100014364632; Заверено копие от констативен протокол № 06-03-74/17.06.2021 г.; Заверено копие на Протокол № 08-БТ-ЗАД БАИРА-244-003/22.03.2022 г. за извършен технически преглед на язовир; Заверено копие на Протокол № 08-БТ-ЗАД БАИРА-244-002/28.10.2022 г. за извършен технически преглед на язовир; Заверено копие на анализ на техническо състояние на язовир ЗАД БАИРА-244, с.Полско Пъдарево, общ.Нова Загора, обл.Сливен ПИ 57371.58.243, ПИ 57371.96.244 и ПИ 57371.96.245; Заверено копие от Акт за публична държавна собственост № 6233/02.09.2020 г.; Заверено копие от класификация по степен на потенциална опастност на язовир „Зад баира“ с.Полско Пъдарево, общ.Нова Загора, обл.Сливен, пълномощни, както и гласните показания на актосъставителя И. П. Т. и свидетеля П. В. К.. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Административно-наказващия орган „Държавна агенция за метрологичен и технически надзор“, гр.София, редовно призован - не се явява представител.

Районна прокуратура Сливен, редовно призована - не се явява представител. Разпитаните свидетели потвърждават изложеното от АНО. АНО - ДАМТН гр.София, в писмено становище с вх.№ 1127/07.03.2023 г. от Е.В.З - старши експерт, юрист към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор със седалище и адрес на управление - гр.София, общ.Столична, бул.„Г.М.Димитров“ № 52 - А, заявява, че подава настоящото становище във връзка с жалба от ДП „Управление и стопанисване на язовири“, представлявано от Ц.М.Б. - изпълнителен директор срещу НП № НЯСС-162/14.12.2022 г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - Е.С.С. Заявява, че подадената жалба била изцяло неоснователна и твърденията в нея не отговаряли нито на действителната обстановка, нито на разпоредбите на закона. Жалбоподателят навеждал съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на НП № НЯСС-162/14.12.2022 г. В становището си административно- наказващия орган сочи, че не споделя твърденията на жалбоподателя в жалбата, че обжалваното НП № НЯСС-162/14.12.2022 г. е неправилно и незаконосъобразно, като твърди че същото е правилно и законосъобразно, тъй като било съобразено с изискванията на ЗАНН, съставено било в писмена форма, издадено било от компетентен орган, съдържало всички необходими и задължителни реквизити по чл.57 и чл.58, ал.1 от ЗАНН, описано било нарушението, посочени били нарушените разпоредби и правилно извършеното деяние било подведено под хипотезата на съответната наказваща правна норма, както и твърди че са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Твърди се, че не били допуснати процесуални нарушения които да налагат отмяната на обжалваното НП. В становището си Държавна агенция за метрологичен и технически надзор чрез ст.експерт-юрист Е.В.З. излага подробно становище в подкрепа на обжалваното НП, като изразява становище по съществото на делото и моли съда да постанови решение с което да отхвърли жалбата на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, представлявано от Ц.М.Б., като неоснователна и недоказана и да остави в сила НП № НЯСС-162/14.12.2022 г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - Е.С.С, като правилно и законосъобразно, и моли съда при потвърждаване на обжалваното наказателно постановление да му бъдат присъдени и сторените в производството разноски, съобразно чл.63д от ЗАНН. В случай, че съдът уважи жалбата на нарушителя, то моли да им присъди адвокатско възнаграждение в размер на законовия минимум.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното: На 28.04.2022 г. представители на Главна дирекция НЯСС инж.И. П. Т. – главен инспектор и П. В. К. – главен специалист, в присъствието на инж.В.Ц. - ръководител регионално звено, ТП на ДПУСЯ, гр.Бургас - представител на собственика са извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Зад баира“, находящ се в поземлени имоти № 57371.96.244, № 57371.96.245 и № 57371.58.243 в землището на с.Полско Пъдарево, общ.Нова Загора, който язовир се явявал собственост на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, съгласно Акт за публична държавна собственост № 6233/02.09.2020 г., с предоставени права за стопанисване и управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“.

Съставен бил констативен протокол от проверката № 06-03-38/29.04.2022 г. Вследствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че не са извършени ремонтно-възстановителни работи на преливника, същия в началото си е с обратен наклон /задигнат/ от наличието на земни маси, което възпрепятства провеждането на водните количества и е предпоставка за авария, горното се потвърждава и от протокол № 08-БТ-ЗАД БАИРА-244-003 от 22.03.2022 г. за извършен технически преглед на язовира от ДПУСЯ, т.е. не били изпълнени от собственика на язовир „Зад баира“ задължителните предписания, дадени в констативен протокол № 06-03-74/17.06.2021 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, да се извършат ремонтно-възстановителни работи за достигане експлоатационните параметри на преливника, със срок на изпълнение 20.08.2021 г. На 15.06.2022 г. свидетелят И. П. Т. - главен инспектор в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях – Югоизточна България” е съставил АУАН № 06-006/15.06.2022 г. в присъствие на свидетелите П. В. К. и Д. Х. Д. – инспектори в РО НЯСС в отсъствие на нарушителя. Ц.Б - Изпълнителен директор на ДПУСЯ е била поканен за съставянето с покана изх.№ 85-02-72/17.05.2022 г. за съставяне на АУАН.

В АУАН е посочено, че се съставя заради това, че по време на проверката, извършена на 28.04.2022 г. се е установило, че не е изпълнено предписанието на контролните органи, дадено в Констативен протокол № 06-03-74/17.06.2021 г. - „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи за достигане експлоатационните параметри на преличника“, със срок за изпълнение 20.08.2021 г. Отбелязано е в Акта, че ДПУСЯ, като не е изпълнила даденото предписание в Констативен протокол № 06-03-74/17.06.2021 г. – „Да се извършат ремонтно- възстановителни работи за достигане експлоатационните параметри на преливника“, със срок за изпълнение 20.08.2021 г., е нарушило чл.190а, ал.2 от Закона за водите.

Главен инспектор при ДАМТН И. П. Т. е осъществил среща с представител на ДПУСЯ В.Ц.Ц. и й е бил връчен препис от акта.

Въз основа на АУАН, АНО е издал атакуваното НП № НЯСС-162/14.12.2022 г. за неизпълнение на предписание по чл.190а ал.1, т.3 от Закона за водите/ЗВ/. На основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Препис от НП е връчено на 12.01.2023 г., а жалбата е входирана при АНО на 24.01.2023г.

В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели са били разпитани актосъставителят – И. П. Т. и свидетеля П. В. К., който в своите показания са потвърдили изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, в това число, че дадените при предходна проверка задължителни предписания по отношение на проверявания язовир, касателно извършането на ремонтно-възстановителни работи за достигане експлоатационните параметри на преливника, което не е било изпълнено. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се явяват логични, последователни и по същество неопровергани от наличните по делото писмени доказателства, в това число и от изложеното в жалбата.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съдът намира, че анализът на събраните по делото доказателства обосновава категоричен извод, че на посочените в АУАН и НП дата и място ДПУСЯ, като адресат на задължителни предписания по смисъла на чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, не е изпълнило същите. Това обстоятелство се установява, както от събраните по делото доказателства – показанията на актосъставителя, свидетеля при съставяне на акта, така и от приобщените писмени доказателства по преписката – в това число Констативен протокол № 06-03-74/17.06.2021 г., с който са били дадени задължителните предписания със срок за изпълнение 20.08.2021 г. и Констативен протокол № 06-03-38/29.04.2022 г., с който е било констатирано неизпълнение на същите. Така или иначе по делото няма данни тези предписания да са били обжалвани, поради което същите са влезли в сила и не подлежат на оспорване в настоящото производство, макар че жалбоподателят оспорва това и твърди, че съгласно разпоредбите на чл.190а от Закона за водите, председателят на ДАМТН, респ. оправомощените от него лица нямат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и пр., което съдът намира за неоснователно и противоречащо на разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3, а именно, че „Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право: да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Видно от приетите писмени доказателства по ясен и недвусмислен начин е вменено в отговорност на ДПУСЯ, като собственик на проверявания язовир задължението за извършането на ремонтно-възстановителни работи за достигане експлоатационните параметри на преливника. Следователно ДПУСЯ е бил наясно какво е трябвало да направи, като релевантно в случая е единствено дали посочените в констативния протокол предписания са били изпълнени или не и доколкото по делото се установява по категоричен начин, че не са, следва да се сподели изводът на наказващия орган, че адресатът на същите следва да бъде подведен под административно-наказателна отговорност.

Относно наведеното от жалбоподателя, че не били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдът също намира за неоснователно, тъй като видно от приложените писмени доказателства по делото давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, са спазени, както за съставяне на АУАН № 06-006/15.06.2022 г., така и за издаване на наказателно постановление № НЯСС-162/14.12.2022 г. и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление на това основание. За дата на извършване нарушението в АУАН и НП правилно е посочена 21.08.2021 г., т.е. деня следващ този, в който срока на даденото предписание е изтекъл. Контролните органи не са длъжни още на следващия ден след изтичане на дадения срок да проверят дали е било предписанието, поради различни обектични причини. В процесния случай нарушение на практика е било осъществено, но не е имало лице, за което да са налице данни, че го е извършило, т.е. че може да му се вмени качеството „нарушител“. Последното е било установено с проверката извършена на 28.04.2022 г. и това е датата, когато е бил открит нарушителя по смисъла на закона. АУАН е бил съставен на 15.06.2022 г., което е в рамките на тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро, предл.1-во от ЗАНН.

Съдът намира възраженията на жалбоподателя свързани с основанието за отмяна на НП изброени в жалбата за неоснователни.

Прави се също и възражение за маловажност на деянието – основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. За съда е налице възможност да приложи горната норма, ако счете, че има достатъчно основания за това. В случая съдът споделя аргументите изтъкнати от АНО в писменото му становище.

Легалното определение на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от НК – това е този случай, при който извършеното престъпление /в случая – административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Нарушението не би могло да се квалифицира по чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, очертани в чл.2, ал.1, т.7 от ЗВ – предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот, и здраве, околната среда, стопанска дейност, свързани с вредното въздействие на водите. А това се постига чрез извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях – чл.2, ал.2, т.8 от ЗВ. Неизпълнението на дадените предписания и респ. занижен контрол за тяхното изпълнение в посочените срокове биха довели до непредвидими последици за аварии и злополуки, а в някои случаи – с огромни мащаби, както това е известно и на съда, и на страните.

С оглед на събраните доказателства, съдът намира, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото същото не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушеният от този вид.

Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, според който се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от 1000 до 20000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществена санкция, който е ориентиран към установения в закона минимум/малко над него/. Съдът намира, че така определеният размер на санкцията се явява съответен на целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, поради което и същият се явява справедлив. Освен всичко друго в самото атакувано наказателно постановление е посочено, че Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е било санкционирано нееднократно за административни нарушения от същия вид с наказателни постановления: НЯСС0-96/09.06.2021 г. влязло в сила на 27.04.2022 г., НЯСС-102/10.06.2021 г. влязло в сила на 18.04.2022 г., НЯСС-241/09.11.2021 г. влязло в сила на 16.06.2022 г., НЯСС-242/09.11.2021 г. влязло в сила на 24.06.2022 г. и същите са били потвърдени от съда и се явяват отегчаващи обстоятелства.

Предвид това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът