Мотиви към Решение № 15 от 3.2.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 6/2025 г.

Поставете съдържанието на • в основната папка на играта;

Започнете от • като администратор. Изчакайте, докато получите „Моля затворете и рестартирайте тази програма!“

Ако получите „Неуспешно сваляна на играта. Моля опитайте отново по - късно“, опитайте отново след 2-3 часа. След като рестартирате програмата, въведете 1 в полето и натиснете Enter. Влезте с който и да е акаунт и играйте!“ и после: „Вие не можете да сваляте игри директно от •! Вместо това ще трябва да свалите дадената игра ръчно от •. Когато свалянето завърши, копирайте съдържанието на архив в главната папка на •. След което стартирайте от • и след като се логнете, дадената игра би трябвало да бъде достъпна в библиотеката Ви! ВНИМАНИЕ!!! АКО ИГРАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СТАРТИРАНА ОТ БИБЛИОТЕКАТА ПО ЕДНА ИЛИ ДРУГА ПРИЧИНА, ОТИДЕТЕ ПРИ ЛОКАЛНИТЕ ФАЙЛОВЕ НА ИГРАТА И Я СТАРТИРАЙТЕ ОТ•!“. Установен бил и файл с ценоразпис в щатски долари и фиксирано изискване за даряване на суми за активиране на игрите в същия твърдия диск марка „•“, със сериен №• и капацитет 3, а именно: $ 10 - за пълен • достъп достъп до всички игри, включително бъдещите, с указание, че потребителят ще бъде добавен в желаната игра чрез заявка на лично съобщение; • и • – $ 1 за неограничени активирания; за „•“ - $ 0, 60 за неограничени активирания (били посочени и други игри извън инкриминираните, а именно: •, •, •, •, •, • •, •, •, •, •, •, а сумите за неограничените им активирания били от 0, 60 до 1, 50 щатски долара). Според указанията даренията се превеждали чрез отделна секция „•“, която пренасочвала потребителя към платформата „•“ и адреса •, който бил пощенска кутия на обвиняемия (вж. л. 27 - 30 и превод на л. 58 - 61 от четвъртия досъдебен том). През януари 2018 г. компанията за киберсигурност „•“ /•/ със седалище и адрес на управление в •, придобила компанията „•“ •. В по-късен момент св. М. А. М. - вицепрезидент по киберсигурността, разпоредил на екип, в който участвал св. А. У. (софтуерен инженер и мениджър „проекти“ в „•“ •), да извърши проверка в интернет за разкриване самоличността на •. При проверката на сайта • служителите на „•“ констатирали множество публично споделени кодове за неоторизиран достъп до защитени компютърни игри, както и над 500 коментари и дискусии за публикуваните • в сайта •. За онлайн личността „•“ се установило, че е обвиняемият Д.. „•“ изготвили доклад с констатациите си и на 25.06.2018г. св. У. подал жалба до ГДБОП - МВР на РБ (вж. л. 5 - 45 от втория досъдебен том). По подадената жалба В. М. – служител в отдел „Киберпрестъпност“ при ГДБОП гр. МВР • – извършил проверка, в хода на която била установена самоличността и адреса на •, а именно С. В. Д., с ЕГН: •••••••••• от гр.•, бул. „•“ № •, вх. „•" ет.•, ап. •. На 24.07.2018 г. в дома, ползван от обвиняемия, било извършено претърсване и изземване. В обитаваната от него стая били намерени и иззети споменатите 2 бр. компютърни конфигурации, както и 1 бр. флаш памет, синя на цвят, марка „•“, с капацитет 16 GB, 1 бр. флаш памет, бяла на цвят с лилав кант, марка „•“ с капацитет 4 GB и 1 бр. флаш памет, черна на цвят, марка „•“ с капацитет 32 GB. За посочените вещи обв. Д. обяснил, че са негова собственост и се ползват от него. С Определение по ЧНД № 407/2018 г. по описа на ОС - Хасково било дадено одобрение на извършено следствено действие. От заключенията на назначените в хода на досъдебното производство компютърно- техническа експертиза и две допълнителни, изготвени от г-н Ц. А., се установява, че в иззетата конфигурация с черна метална кутия с оранжеви кантове били поставени три броя компютърни твърди дискове –

марка „•“ •, модел •, със сериен №• и с капацитет 120 GB,

марка „•“ със сериен номер • с капацитет 2ТВ и

марка „•“ със сериен номер • с капацитет 3 ТВ. В асемблираната компютърна конфигурация в черна метална кутия с надпис на предния панел „•“ се установил един компютърен твърд диск марка „•“ със сериен номер • и капацитет 1 ТВ. В твърдия диск марка „•“ •, модел •, със сериен № 5• вещото лице констатирало инсталирана операционна система „Windows“ и създаден потребителски профил „•“. На твърдия диск марка „•“ •, модел •, със сериен № • били инсталирани и компютърните програми за анализ и редактиране на програмен код, за обратно инженерство и за дебъгване (откриване на грешки), а именно -, , •“, , , •“, , •“, „•“, „•“, „•“, , , •“, „•“, „•“ и „•“. Били открити инсталирани програми за диагностика, тестване и мониторинг на системни ресурси: , •“, „•“, , , •“ и •“, а също така и програми за създаване на видео файлове и скрийншотове (снимки на екрани): , , •“ и „•“. В същия твърд диск, в дигитална папка с местоназначение Потребители\•\Работен плот\• експертът установил четиринадесет броя подпапки, наименувани както следва: „•“, „•“, •“, , , •“, , , •“, „•“, „•“, „•“, „•“, „•“, „•“, , , •“, „•“ и „•“. Според вещото лице имената на папките били съкращение на имената на компютърните игри, както следва: „•“ било съкратеното име на компютърната игра „•“, „•“ – на компютърната игра „•“, •- • кореспондирало на компютърната игра „•“, , , •“ съответствало на компютърната игра „•“, „•“ било съкратеното име на компютърната игра „•“, „•“ на компютърната игра „“, „“ – на компютърната игра „“, „“ било съкратеното име на компютърната игра „“, „“ кореспондирало c името на компютърната игра „“, „“ на компютърната игра „“, , , “ – на компютърната игра, , “, „“ кореспондирало c името на компютърната игра „“, съкращението „“ съответствало на името на компютърната игра „“. В тези папки и подпапки експертът открил наличието на файлове с имена „•“, „•“, „“, , , •“ и „•“, компилирани в архивни файлове /в един архивен файл се съдържат няколко файла/. Архивните файлове представлявали „•“, които след добавянето им към съответната компютърната игра позволявали да се премахнат или преустановят свойствата на защитата на играта, свързани с нейното оторизираното активиране/ползване. В хода на експертното изследване вещото лице е установило, че горепосочените файлове с имена „•“, „•“, „•“, „•“ и „•“, както и създадените от тях архивни такива с имена: „•“, „•“, „•“, „•“, •“, •“, „•, „•“, „•“, •“ •“, •“, представляващи „•“ за неоторизиран достъп до компютърни игри, били създадени в периода от 01.07.2018 г. до 23.07.2018 г. на изследваната компютърна конфигурация в черна метална кутия с оранжеви кантове, със стикер “•“ и сериен номер на задния панел•, основно чрез използване на функционалността на компютърната програма, , •“. В нарочно приложение вещото лице е посочило точните дата и час на създаване на всеки един файл, част от посочените „•“ (изложената по-горе фактология е построена върху информацията от приложението). При изследване на твърдия диск марка „•“ със сериен номер• и капацитет 2ТВ вещото лице е установило, че на него се намират компютърните игри „•“, „•“, „•“ и „•“. На третия твърд диск марка „•“ със сериен номер • и капацитет 3 ТВ било установено, че бил разделен софтуерно на пет логически дяла. В четирите се съдържала системна информация, а в петия - потребителски файлове, между които и „•“, в който на английски език били описани основните лица, стоящи зад •. Също така на този диск в папки, , •“ и, •“ се съдържал файл •, в който отново на английски език били дадени разяснения за ползването на програмните кодове, както и за начините за извършване на дарение на сайта •. Вещото лице е установило и това, че на коментираната компютърна конфигурация били инсталирани програми за интернет комуникация „•“ и „•“ с профили, , •“ и, , •“, от които била водена комуникация. При експертното изследване на втората асемблирана компютърна конфигурация (в черна метална кутия с надпис на предния панел „•“) било установено, че в нея е поставен един твърд диск марка „•“ със сериен номер• с капацитет 1 ТВ. На него било констатирано физическото местонахождение на интернет сайта •. Базата данни на сайта съдържала над милион и половина редове с над 200 000 регистрирани потребители, криптирани пароли, уникални • адреси на потребителите, публикации във форума, лични съобщения между потребителите, версии на браузърите на посетителите и друга системна информация. На сайта • С. Д. бил регистриран с потребителски профил, , •“, пощенска кутия •, а ролята му била на сървър администратор. От хронологията за достъп до сайта се установявало, че, , •“ го е достъпвал от вътрешна частна мрежа /предходно изследвания иззет компютър/ или от самия изследван компютър. При преглед на публикациите в интернет сайта • в.л. А. установил, че наличните на предходно изследваната компютърна конфигурация • за неоторизиран достъп до горепосочените компютърни игри били публикувани. Констатирал и файлове с указания за ползването на •, както и секция, даваща възможност за извършване на дарение чрез системата за разплащане •“ с профил „•. При изследването на папки „•“ и „•“ в интернет сайта • се натъкнал на посещения в периода от 13 октомври 2017 година до 24 юли 2018 година. При своя разпит в с.з. на проверяваната инстанция експертът отбелязал, че на предоставените за изследване компютърни конфигурации се откривали •, както и данни за плащания за тези •, а също данни за разпространението на тези •. Разяснил е, че •, наричани още фиксове, са ключове, които дават възможност за достъп до игрите. Споделил е мнение, че могат да се разглеждат като компютърни данни, тъй като са малка програма, която помага да бъдат избегнати защитите и игрите да бъдат безплатно използвани. Установил и организация по разпространение на наличните •. По-нататък е посочил, че игрите били оригинални версии, като имало два начина за тяхното „сваляне“: или чрез сайта „•“, или чрез сайта „•“, който бил основният сайт за комуникация на групата, съответно за разпространяване на игрите. Авторът на експертизите е разяснил, че със специализираната програма „•“ се „краква“ компютърната игра, като се работи единствено върху защитните файлове, създадени от •, и така, без „да се пипа“ самата игра, се компрометира единствено нейната защита. Изложил е и дефициния на понятието „обратен инженеринг“ - това е програмата, която е написана (компилирана), като за да се види какъв е кодът, трябва да бъде върната към изходния код и съответно да се разбере връзката от този код, тоест става дума за дебъгване, което касае само кода. По-нататък в.л. А. е говорил за понятието достъп до информационна система – разяснило е, че лице без оторизация за извършване на действия в системата може да достъпи до нея, т.е. до съхраняваните данни. Във връзка с отметката на експерта, че не е изследвал в конкретика разпространението на кодовете за достъп в периода от 01.07.2018г. до 23.07.2018г. чрез интернет сайта „•“ ХОС е назначил допълнителна КТЕ, която да отстрани пропуска. В.л. А., автор на изготвената в изпълнение на съдебната задача СТЕ с вх. № 5401/04.06.2024г., приложена на л. 57-86 от първоинст.дело, извършил допълнителен анализ на журналните записи и на следите в уеб сървъра и установил информация, свързана с •/фиксове за компютърни игри. Открил следи от множество провеждани поне до шести юли 2018г. разговори по повод молби на членове на • платформата за достъп до •/фиксове, като един от разговорите на шести юли касаел играта •. Открил също следи, указващи, че разпространението на фиксовете е ставало най-вече чрез • сървъра на• (сървър, предоставящ възможност за обмен на файлове между машини, свързани в локална мрежа или в интернет) и чрез торент сайтове. Нямало следи, свързани с • сървъра, които красноречиво да докажат, че именно от него са „сваляни“ интересни за експертизата •/ фиксове в периода от 1 до 23 юли 2018 г. Що се отнасяло до торент сайтовете, те били хоствани /управлявани и поддържани/ от трети страни, до които експертизата нямала достъп. В един от системните файлове на • уеб сървъра, а именно •, експертът открил две следи от опити за достъпване на фикса за играта • Уеб сървърът връщал • код •, което означавало, че фиксът бил наличен, но с ограничен достъп. Според експерта е вероятно лицата с • адреси • и • и • да не са направили необходимите дарения, за да им бъде разрешен достъп. Единият запис бил от 10 юли 2018 г. и бил свързан с опит да бъде свален фикса от •, а другият - от 15 юли 2018 г. и бил свързан с • сървъра на •. В директорията на •/•/ • били открити няколко поддиректории, носещи имена на интересни за експертизата игри -•/съкратено •/ и • /вероятно съкратено • /. Във всяка една от тях имало специализиран файл с разширение •, който показвал на кои • адреси е било позволено да активират фикснатите игри. Според експерта изследваните данни не били достатъчни, за да бъде даден точен отговор на въпроса как се е извършвало техническото оторизиране на IP адресите на потребителите. Като варианти е посочил: през функционалност на сайта, през • сървъра, чрез директно манипулиране на• файловете на конкретните игри. В секция „•“ от открит на твърдия диск на компютър на Д. файл се съдържали дадени насоки към членовете на кракерската група за качване и разпространение на фиксовете за игри, като е видна създадената стройна организация. Експертът посочил още, че фиксовете за игри били качвани в • сървъра •, облачната услуга • и други сайтове, например торент сайта • /•/. Достъп до качените фиксове в • сървъра на • и тези в облачната услуга • имали освен хората, които са били членове на групата •, също и заплатилите съответната такса. Не са получени сведения за останалите членове на групата •. Членовете били и администратори на сайта, като всеки администратор имал пълен достъп до дейността на форума – можел да гледа коментарите, при необходимост да изтрива определена информация, да добавя и да преглежда файловете в базата данни на форума. В с.з. експертът е казал, че на 15 стр. (в дясната част) има списък с • адресите, на които било позволено да играят съответната игра, като ползват конкретния крак. Файловете са от преди инкриминирания период, но показвали, че след като човекът си плати дължимата сума, в списъка се добавя неговия • адрес и вече може да ползва играта. Специално за времето от 01 до 23 юли е установено, че е разрешаван достъп на такива • адреси. Изтъкнал е, че разпространението не ставало само от компютрите, изследвани при експертизата, а са били използвани и облачни услуги, като нямало как да се установи, че С. Д. е свързан с достъпа, даван за ползване на игрите – в изследваните компютри не били намерени файлове, потвърждаващи, че достъп до фиксове и • бил даван чрез използването им. В.л. А. разяснил понятието компютърна игра – това бил софтуерен код, написан на определен език с предназначение да изпълнява някаква функция, да се играе. След неговото създаване бивал компилиран, тоест бивал изпълнен по такъв начин, че дадената компютърна игра да може да бъде съхранена в някакви определени файлове, структура, с цел по- нататъшното й изпълнение, разпространение или продажба. Почти всички създатели на такива компютърни игри са се стараели да ги защитят, което ставало чрез внедряване в игрите специални защити. Някои от фирмите, допълнително наемали специалист, който се занимавал само с предоставяне на защита на компютърните игри. За целта се пишел допълнителен код, който подсилвал защитата, и се добавял към играта. Обратното инженерство е с предмет оформената защита, в случая – кракерът е получавал това, което са направили „•“ •, разглеждал го, намирал слабите места и разглобявал допълнителния код. Накратко, кракването давало възможност потребителите да ползват играта. Кракът е нов продукт, който след като се добави към директорията на вече инсталираната игра и съответно се изпълни, играта стартира и вече не е необходим лицензионен ключ, за да се ползва функционалността й. ХОС е посочил, че кредитира експертните констатации, разяснения и крайни изводи. Посочил е, че не будят възражения, след като са авторство на специалист в областта на информационните технологии, притежаващ и опит в компютърните криминалистични изследвания. Окачествил е писмените заключения като детайлни, ясни и понятни, а извършият технически анализ на веществените доказателства – като компетентен. Приел е, че вещото лице е успяло точно да изпълни поставената му задача, като установи ползваните електронни данни, файлове, кореспонденция и записи, извършваните системни и потребителски действия, да проследи техните вид, съдържание и структура и да изследва наличието и процеса на създаване на „•“. ПАС споделя констатацията за надеждност и използваемост на експертизите и също основа изводите си на тях. Възприетите фактически положения относно създаването на инкриминираните „•“ от страна на обвиняемия, които следват залегналата в обвинителния акт фактология, са базирани все на годни доказателствени източници (гласни, веществени и писмени), както и на споменатата пълноценна експертна информация. Не се конститират доказателствени непълноти, напротив – били са събрани всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, макар и доста продължително във времето. Не се наблюдава едностранчиво или превратно интерпретиране на тяхното съдържание. ПАС няма възражение и по изложените доказателствени преценки, а счита, че следват правилата на обективната логика. Споделимо е обобщението, че между частите на относимата доказателствена маса няма съществени разминавания по основополагащия проблем за създаването на разискваните кодове за използваемост на процесните игри. Обвиняемият е помогнал с обясненията си за решаване на съдебната задача. Той е признал, че е практикувал обратно инженерство спрямо процесните игри, като е манипулирал придобитите (правомерно) лицензирани копия и действително успял да преодолее защитния код на софтуерния продукт на • компания, получавайки съответните „•“. Впрочем, той и не е имал друг полезен процесуален ход, след като • са открити на личния му компютър, несвързан в мрежа и достъпван единствено от него, а експертизите не са констатирали каквото и да е външно вмешателство. Що се отнася до инкриминираното разпространение на „•“, ХОС е счел, че обвинението не е успяло да докаже това си твърдение. ПАС направи противния извод, осланяйки се предимно на експертните сведения, които констатира, че първоинстанциоинният съд или е подминал, или е изтълкувал некоректно специално по сега коментирания въпрос. Ползва и обясненията на обвиняемия, който е посочил, че се занимавал с обратно инженерство, за да оповести успехите си в пробиването на защитата на софтеура на •. Всъщност той направо е признал, че е апелирал (в интервюта, публикации, интернет коментари) за ликвидиране на тази защита, защото влошавала функционалността на игрите с 10/20 процента и държал да докаже на публиката своята правота. Подобен стремеж към известност никак не се съвместява с другата част от обясненията му, в която е отрекъл да е давал път към получения посредством серията успешни „краквания“ достъп до игрите. Това му отрицателно твърдение има експертно опровержение. С помощта на специални знания е установено, че обвиняемият, който не криел (дори популяризирал) онлайн личността си •, имал неограничен достъп до • форума и до администрирания от него интернет сайт •, където

споделянето на „•“ било предлагано (с конкретни указания) срещу дарение,

• бил сочен за лице за контакт при проблеми с ползването на „•“ и за заплащане на дарения,

била фиксирана собствената на обвиняемия разплащателна сметка в • и персоналния му имейл, а също имал неограничен достъп до • сървъра „•“ с открити подобни указания и кореспонденция относно „•“ (който сървър „връщал“ към въпросния сайт). В назначената от проверяваната инстанция експертиза това обобщение е разгърнато с конкретика, която тук ще бъде синтезирана: • бил съосновател и сървър администратор на • платформата с права да качва, тества и пуска игри, като в директория от един от твърдите дискове били открити файлове със сведения относно разпределение ролите в кракерската група, преместени в тази директория на 01 юли 2018г.; в друга директория в.л. А. е открил създаден пак на 01 юли 2018г. файл с подробни указания за „сваляне“ на игри от •; в друга директория е намерил файл с информация за компютърната игра •, касаеща натоварването на процесора и използването на оперативната памет, вероятно предназначена за оказване помощ на членовете на споменатия • форум чрез демонстрация, че играта работи; в секция от създаден от Д. файл намерил указания до членовете на • групата за това къде да се качват фиксове (т.е. „•“) за игри – в непроследимия „облак“ • и във • сървъра „•“, и къде да се разпространяват – в • форума и в торент сайтове; открил по-нататък файлове, които валидират, че на въпросния сървър и в облачната услуга • са качвани Уеб-ресурси; в две директории намерил журнални записи, свързани с достъпване на • форума от различни • адреси поне до датата 24.07.18г.; в следваща директория открил файлове с информация за комуникация между различни членове на • общността, в точа число с • и с други администратори на форума, интерес от която представляват молби за достъп до фиксове, вкл. за две от инкриминираните игри, потвърждения за достъп след дарение, отнасяне (до •) на проблеми по прилагане на фиксове за други три от игрите (напр. „Хай, •, аз сложих вашия крак за играта •, обаче ми излезе, че не работи“), предложение от страна на „•“ за продажба на собствения му достъп до фиксната игра за един долар (през неговия • адрес); линкове за достъп до фиксове, качени на • сървъра на • групата; в друга директория в.л. А. открил специализиран файл (с разширение •), показващ на кои • адреси е било позволено да активират фикснати игри; в архивен файл върху друг от иззетите от обвиняемия твърди дискове откил указания към желаещия да достъпи дадена фиксната игра – той трябвало да свали последната й (оригинална) версия от указан торент сайт, да се регистрира във въпросния форум и да направи дарение, сетне на • адрес-а му щяло да бъде позволено да активира играта, а при затруднения е трябвало да пише лично съобщение на •; според файл, съхранен на същия твърд диск, някои от процесните фиксове били налични за сваляне от • сървъра; в директория от същия диск, достъпена последно на 06.07.18г., е открит специализиран файл с • адреси, на които било позволено да активират фикснати игри. Възприема се изложеното в протеста становище, че всеки от изброените факти има косвено доказателствено значение, а свързвайки се в система, проявяват способността да докажат изследваното разпространение, след като водят до един-единствено правдоподобен извод в търсения смисъл. Оказва се лишен от доказателствено значение акцентираният от защитата факт (изложен в друга част на експертизата), че нямало конкретни следи за успешна употреба на „•“ от трети лица. Действително не е могло да се оформи експертен отговор на въпроса как точно се извършвало техническото оторизиране на • адресите на третите лица, но въпросната невъзможност не облагодателства бездруго кузата на защитата. От една страна, в.л. А. няколко пъти е наблегнал, че е установил информация за активност в непроследимото облачно пространство •. От друга страна, подлежащият на изследване въпрос е не кога и как потребителите са започвали да играят, а дали •, т.е. обв. Д., предлагал другиму „•“, които създал, и дали предложението му се приемало. Отговорът е категорично положителен, както по-горе беше обосновано. Прав е по-нататък протестиращият да търси и открива логическа връзка между факта на предлагане на „•“ и предизвиканите интерес, коментари в интернет пространството за ефективността им и търсене на контакт с • за отстраняване на пречки за тяхното ползване. Очевидно е, че признатите от Д. интервюта за стъпките, по които се разглобява защитният механизъм на игрите, не са достатъчни (сами по себе си) да породят подобна интернет активност. Неотричайки използването на функционалността на инкриминирания сайт с инкриминираната цел, ХОС е обърнал внимание на установения по експертен път факт на съществуване на кракерската група •, в която членували освен Д. още четирима членове, всеки от които имал ролята на „качващ“ (вж. л. 21 от мотивите). И е направил извод, че въпросният факт разколебавал тезата за разпространение на „•“ от страна точно на Д.. Изводът не е приемлив, защото заобикаля факта, че „•“ били изработени единствено от обвиняемия на достъпвано единствено от него устройство, което бездруго означава, че той ги е разпространил най-малкото на четирима души – другите от групата, за да могат те на свой ред да ги „качват“. Особено показателно в този смисъл е експертното изследване на л. 15 от назначената от ХОС експертиза, а при разпита си на л. 114 от първоинст.дело самият Д. не отрича да е разпространявал на своите другари „•“ (а отбелязва, че не си спомня). Не се приема и доводът на Д. срещу твърдението за разпространяване, изхождащ от факта, че откритите от експерта (и използвани от обвинението) следи за подобна дейност били и в директории и архивни файлове в твърдия диск на неговите компютри, т.е. на непублични места. Този факт няма капацитет да подкрепи защитната теза при положение че обвинението се позовава на съдържанието на въпросните следи. Става въпрос за подробно цитираните по-горе указания и разяснения на конкретните стъпки, които трябва да бъдат направени, за да се открие достъп до функциите на дадената игра, а също инструкции за плащане на дарение. Изключено е да се повярва, че обвиняемият е обяснявал сам на себе си как трябва да използва „•“, най-малкото защото именно той ги е създал (т.е. знае как се въвеждат в игрите). Фактът, че повечето от коментираните файлове са назовани архивни, също не проявявя претендираното от защитата значение, доколкото според разясненията на в.л. А. даден файл може да бъде наречен така, но на практика да не изпълнява ролята на склад на неактуална информация. Не се разбира твърдението на защитата, че Д. стартирал (и приключил) кракерската си дейност преди инкриминирания период. Вярно е, че един от докладите на • компания предхожда м. юли 2018г. Вярно е също, че на л. 7 от назначената от първата инстанция експертиза е констатирано, че файлове с документи, свързани с • форума (открити в архивна папка с наименование „•“) били създадени през 2013г. Вярно е по-нататък, че в няколко пункта от същата експертиза се констатира добавяне на • адреси (на потенциални ползватели) в • платформата преди м. юли 2018г. Тези данни нямат потенциала на контрадоказателства за разглежданото в настоящия казус разпространение на инкриминираните „•“ след създаването им. По делото не се спори, напротив – признава се от обвиняемия, че обратното инженерство му било хоби и го практикувал доста преди 2018г., а през споменатата 2013г. създал групата •. Експертът също пояснява, че на споменатия седми лист от своята експертиза разисквал документи относно организацията на форума и разпределението на ролите на членовете на групата, които очевидно не са били променени, считано от 2013г., след като съдържащите ги файлове били преместени (на први юли 2018г.) в непроменен вид, респ. и преди инкр. период били разпространявани • за игри, като на дадени • адреси бил разрешаван достъп. В предмета на доказване по настоящото дело попада малка част от богатата и стройно регулирана дейност на кракерската група, а именно преодоляване защитата на игрите от последната (към м. юли 2018г.) версия на • и съответно споделяне на изработените за тази версия „•“. Така че откриването на файлове със следи за предхождаща дейност не компрометира времевия параметър на обвинителната постановка. Самият експерт на няколко пъти е отбелязал, че се е занимавал и с информацията за по-ранна кракерска организация, за да покаже как са се случвали нещата и в миналото, респ. липсата на различие спрямо изследвания период. Така че ПАС измени фактологията в протестираното решение, като в последна сметка възприе изложената в постановлението по чл. 375 и сл. от НПК фактическа констатация за разпространителска дейност. Горните разсъждения резултират в извод за осъществяване на обективните и субективни съставомерни признаци на престъплението по чл. 319д, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК. Обвиняемият Д. безспорно е годен субект на въпросното престъпление, за осъществяване на което не се изискват специални качества/квалификация/ положение/отношение. Той е реализирал с действията си и двете изпълнителски форми на посегателството, като по инкриминирания начин създал, а включително чрез инкриминирания интернет сайт • – и разпространил кодове за достъп до функционалността на процесните компютърни игри. Очевидно е имал изискуемия от субективна страна пряк умисъл, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на своите действия, предвиждал е общественоопасните им последици и ги е целял. Действията му били водени и от специална цел – да се извърши престъпление по чл. 319б, ал. 1 НК от страна на трети лица. За довършването на инкриминираното по чл. 319д, ал. 1 НК деяние не се изисква реално изпълнение на споменатото следващо посегателство, а единствено осъществимост на състава му. ПАС възприе обвинителната теза за такава осъществимост, доколкото обв. Д. осигурявал възможността на останалите членове на кракерската му група и на превелите съответното дарение да ползват функционалността на игрите (да ги играят, без да плащат на •). Това можело да стане посредством съставомерното по чл. 319б, ал. 1 НК компрометиране на компютърна информация: бъдещите ползватели трябвало да изпълнят публикуваните на сайта • указания за сваляне на оригиналната последна версия на дадената игра или от торент сайт, или от собствения на Д. сайт • и за заплащане на дарение. Подобно инсталиране на съответната версия е свободно, вкл. от чужд сайт, но свалената игра не може да стартира без код за достъп, представляващ изпълним файл, който я зарежда и активира. В случая Д. предлагал на третите лица именно такъв код, който не бил лицензираният защитен файл, а „•“ (фикс). „Кракът“ – това са компютърни данни, конфигурирани по такъв начин, че да изпълняват функцията по неутрализиране на поставената от носителя на лиценза защита. Или, както сочи в.л. А. – малки програмки, които са в състояние да направят така, че играта да работи, без този потребител да е оторизиран за нейното ползване. Т.е. те отговарят на дефиницията в т. 22 на чл. 93 НК, а доколкото представляват на практика „ключ“, осигуряващ свободен достъп до чуждите игри, са годен предмет на разглежданато престъпление по чл. 319д, ал. 1 НК. След получаване на разискваните „•“ третите лица трябвало да ги въведат в директорията на изтеглената на устройстовата си оригинална последна версия на дадената игра, за да бъдат оторизирани техните • адреси за ползване на тази версия. Въпросното въвеждане на общо основание се характеризира като „добавяне на компютърни данни“ по смисъла на чл. 319б, ал. 1 НК. Изпълнено е и отрицателното изискване на състава относно значимостта на потенциалните въвеждания на „•“ – ползването на чуждите видеоигри по този начин не би представлявало маловажен случай, като се има предвид тяхното множество и широката известност, която добил обвиняеимият. В аспекта на очертания механизъм не е основателно мнението на защитата, че субектът, на който кодът за достъп бивал разпространен (ако се сподели обвинителната теза за разпространение), в последна сметка добивал променено копие и сетне въздействал не върху чуждия, а върху собствения на обвиняемия продукт. Както беше казано, осигуряването на достъп било предпоставено от „свалянето“ на оригиналната игра, т.е. ползвателите получавали не манипулирани игри, а кодове, които не били част от инсталационния пакет на играта. Както е пояснил експертът, „обвиняемият „не „пипал“ игрите, не засягал същинските им файлове, а единствено допълнителния файл, препятстващ свободното ползване“ (вж. л. 23 и л. 24 от първоинст.дело), пък и самият Д. е потвърдил това (вж. л. 114 от първоинст.дело). Казано по друг начин, въпросният „•“-код елиминирал поставения от • защитен файл, но самата игра оставала в непроменен вид, не била преработена или видоизменена, както счита защитата. ПАС не разбира доказателствената цел на многократно повторената от защитата истина, че Д. бил купил от • лицензираните копия на игрите. Да, той е имал право да прави каквото пожелае с правомерно добитите копия, но не и със самата игра. Играта не ставала негово притежание. Той получавал само правото на ползване на копието, не самата игра, което означава, че не можел да оторизира друг • адрес за нейното ползване. Правомерното добиване на основата, върху която практикувал обратно инженерство, не отнема престъпния характер на унищожаването на инсталиран към играта защитен файл, след като преследвало целта за произвеждане и разпространение на „•“ и целта за добавянето им в директориите на игрите от страна на третите лица. Разискваното добавяне на съответния “крак“ в директориите на игрите е равнозначно на въвеждането на този код за достъп в чужда информационна система по смисъла на чл. 319б, ал. 1 НК (принадлежаща на носителя на лиценза •). Споделя се предложеното от прокуратурата окачествяване и на видеоигрите като компютърни данни. Те представляват не друго, а именно съхранявани, обработвани и предавани от устройство, един от елементите на което осигурява, в изпълнение на определена програма, тяхната автоматична обработка с цел опериране с тях, а също защита и поддръжка. Бидейки компютърни данни, видеоигрите са на общо основание информационна система по смисъла на разяснителната норма на чл. 93, т. 21 НК. ХОС е отрекъл тази им принадлежност. Мотивирал се е с редакцията на споменатата разпоредба на чл. 93, т. 21 НК, която счита, че визирала единствено самите устройства, предназначени за автоматична обработка на данни (в случая иззетите като веществени доказателства компютърни конфигурации и твърди дискове). Не е пояснил обаче защо счита, че обработваните от даденото устройство данни нямат характеристиката на информационна система, след като т. 21 на чл. 93 НК визира и тях. Впрочем, мотивите в тази част са и неразбираеми – проверяваната инстанция все пак е приела, че игрите покриват изискването за информационна система, въвеждайки неясното определение „формално“. Не е съобразила, че дадената дефиниция трябва да бъде изпълнена точно, а това не би могло да стане иначе освен „формално“. В следващата част от своите мотиви пък е отрекла този извод и е извела будещо възражение заключение, че компютърните игри всъщност не могат да се счетат за информационни системи. Превела е като „доказателство“ научни разработки, решение на СЕС от 2014г. и норми от международното право, нито един от които актове не отрицава квалифицирането на компютърните игри като информационна система, а визира/коментира различни проблеми, свързани с авторското право, включително върху компютърни игри (нарушение на каквото в настоящия случай не е инкриминирано). Що се отнася до мнението, че дефиницията на чл. 93, т. 21 от НК се базирала на дефиницията на компютърна информационна система в чл. 1, б. „а“ от Конвенцията от Будапеща на Комитета на министрите на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство от 2001г., то категорично не е основателно. Със ЗИДНК, публикуван в ДВ, бр. 101/19 декември 2017г. във въпросната норма-дефиниция е въведено понятието „информационна система“, което е заменило по-тясното – „компютърна система“, включаща само осигуряващото автоматична обработка на информация устойство, т.е. хардуера, за който става дума във въпросната конвенция. Разсъжденията на окръжния съд прилягат на непълнотата на правната уредба в България до споменатата промяна през 2017г. С въвеждането на понятието информационна система, обединяваща и устройствата, и подлежащите на обработка данни, съответно се е разширил предметният обхват на престъпленията по чл. 319б и чл. 319д НК – криминализирано е компрометирането на всички части на информационната система, т.е. включително и обработваните компютърни данни. Явно извън полезрението на ХОС е останала Брюкселската директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013г. относно атаките срещу информационните системи (с която е заменено Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета), транспонирана в българското право със споменатия ЗИД на НК, бр. № 101/19.19.2017г. (вж. пар. 33, представляващ допълнителната разпоредба на закона), а също Мотивите към законопроекта. Именно директивата от 2013г. установява минимални правила за криминализиране на посегателствата в областта на атаките срещу информационните системи с цел цялостна ефективна рамка на наказателноправна реакция спрямо киберпрестъпността. И в тази връзка дава дефиниции на основните понятия, сред които „информационна система“, „компютърни данни“, „незаконен достъп“, и на инструментите за извършване на престъпленията, един от които е кодът за достъп. Не е взел предвид и това, че след транспониране на директивата в главата за компютърните престъпления от българския НК са въведени (изцяло) изложените в нейните норми определения, така че за несъвършенство на дадените правни постановки не може да се говори. В пункт 7 от споменатата директива е наблегнато на необходимостта от приемане на общи определения за киберпрестъпността и общ подход към елементите на престъпните състави за обезпечаване последователност в начернаната линия на наказателна политика. Инкриминираните „краквания“ и разпространяването на добитите кодове за непровомерен достъп се разполагат в непродължителни периоди от време, като са налице и останали изисквания за обединяването им в продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, във връзка с която разпоредба е избраната от прокуратурата квалификация. В заключение: обвинението се оказа основателно, след като носителят на тежестта да го докаже е успял да установи всички съставомерни елементи на престъплението с претендирана квалификация по чл. 319д, ал. 1 НК, включително възможността за осъществяване на съставомерната цел на дееца: извършване на друго престъпление – такава по чл. 319б, ал. 1 НК. Без всякакво съмнение поведението на обв. Д. е накърнило обекта на наказателноправна защита – обществените отношения, свързани с неприкосновеността и функционалността на информационните системи, каквито са и обработваните компютърни данни. Потенциалното накърняване на авторското право на •, на което проверяваната инстанция е отделила ненужно внимание, е категорично неотносимо към настоящия казус. За пълнота на изложението само ще бъде посочено, че се споделя и направеното в протеста разграничение на престъпленията по чл. 319д и по чл. 172а, ал. 1 НК, второто от които би било налице, ако третите лица само ползват фикснатите игри, без да е необходимо за това да добавят кода за неоторизиран достъп в директориите им. Установяването на неинкриминираната користна цел на обвиняемия не променя фактическата рамка на обвинителното постановление, след като не засяга фундаменталните му фактически констатации. Разбира се, не се отразява и на правната квалификация (която остава фиксираната в обвинителния документ по-благоприятна за дееца). Фактът, че проявената корист не е визирана в постановлението, доведе и до невъзможност за нейното съобразяване за индивидуализиране на наказанието. В края на инкриминирания перод (23 юли 2018г.) в санкционната част на приложимата норма на чл. 319д, ал. 1 НК било предвидено лишаване от свобода с двугодишен максимален срок, съставът не е включвал имуществени вреди, които да трябва да бъдат възстановявани, а деецът е с чисто съдебно минало. Следователно са налице всички предпоставки за предложеното с постановлението по чл. 375 НПК освобождаване на обв. Д. от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание глоба в очертаната в чл. 78а НК (приложим на основание чл. 2, ал. 2 НК) санкционна рамка от 1000 лв. до 5000 лв. При определяне размера на глобата беше отчетена степента на обществена опасност на посегателството и на неговия автор, във връзка с което беше оценено съвкупното смекчаващо-отегчаващо влияние на индивидуализиращите обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства бяха съобразени установеният социален статус на обвиняемия – извън престъпленията той води порядъчен живот, съответен на изискванията на обществото. Освен това е и млад. Тези обстоятелства дават добра прогноза за лесно и бързо отстраняване изкривяванията в неговата ценностна ориентация. Обстоятелство с безсъмнен смекчаващ потенциал – това е оказаното от Д. съдействие за изясняване обстоятелствата по делото, изразено в пространните му обяснения по обвинението, част от които носят характеристиката на самопризнания. След като обвинителят е ползвал капацитета на това обстоятелство за улесняване и ускоряване на разследването, реципрочно и Д. следва да бъде облагодетелстван чрез причисляването му към категорията смекчаващи обстоятелства. Обстоятелство със смекчаващи свойства се явява допуснатото нарушение по чл. 22 НПК, свързано с изминалия от деянията продължителен период. Способността на това обстоятелство да повлияе при санкционния избор е голям, от една страна, доколкото закъснялото наказване по принцип носи слаба ефективност, а от друга страна, с оглед необходимостта от равнопоставеност с останалите подведени под отговорност за престъпления с идентична квалификация, за които наказателният процес е приключил своевременно. Отегчаващо обстоятелство се явява усложнената престъпна дейност, включваща отделни деяния и две форми на изпълнителното деяние, а също настъпилите интензивни и разностранни несъставомерни негативи – кодовете за достъп до защитените от софтуерния продукт на • компютърни игри са получили широко разпространение, а интересите на • компания са се оказали сериозно засегнати. Съвсем очевидно е, че носейки всички тези характеристики, престъплението разкрива значителна тежест, която има отегчаващо значение. Изложените обстоятелства обосновават минимума на глобата от 1000 лева, доколкото нетипичната продължителност на наказателното производство проявява изключителни смекчаващи свойства, блокиращи влиянието на отегчаващото обстоятелство. Според ПАС това е подходящото наказание, т.е. наказанието, което е годно да постигне целите на адм.наказателното санкциониране. Иззетите като веществените доказателства принадлежащи на дееца компютърни конфигурации, твърди дискове и флаш памети са послужили за извършване на престъплението. Без всякакво съмнение това оборудване се явява средството за създаването и разпространяването със съставомерната по чл. 319д, ал. 1 НК цел на инкриминираните кодове за достъп. Следователно не може да бъде върнато на извършителя, а на основание чл. 53, ал. 1, б. “а“ НК подлежи на отнемане в полза на държавата. Реализирането на тази гражданскоправна последица от признаването на Д. за виновен за разискваното умишлено престъпление не е зависимо от наказателната отговорност, както се подчертава в споменатата материалноправна норма, респ. е неминуем ефект от приложението на чл. 78а НК. В находящия се в Общата част на НК чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК е визирано универсално правило, т.е. правило, важимо за всяко от престъпленията от Особената част на НК, приложимо и в конкретния случай (на основание препращащата норма на чл. 20 от ЗАНН във връзка с чл. 379 НПК). По тези съображения съдът постанови решението си. ––––––––––––– Членове: 1. ––––––––––––– –––––––––––––––– Председател: