Решение № 264226 от 25.6.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 7706/2017 г.

Предявен е иск от М. С. против СРС с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумата 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се /при условията на и чл. 86 от ЗЗД/ и законна лихва върху посочената сума /главница/ за периода след 21.04.16г. Съображенията на страните са изложени по делото. Не се спори /макар това обстоятелство да не е конкретно установено по делото с писмено доказателство/, че: с определение на СРС /постановено в рамките на производството по ч.г.д. № 13929/15г./ е било разпоредено – принудително довеждане на ищеца /с оглед лично явяване и присъствие в съдебно заседание; в рамките на производство по чл. 427 от НПК - чл. 432 от НПК във връзка с чл. 89 от НК – чл. 92 от НК/ и, че: разпореждането на съда е било изпълнено реално /действително, фактически/. Исковете /главен и акцесорен/ са неоснователни: От една страна: Описаните от ищеца обстоятелства /фактическа обстановка/ не попадат в нито една от изчерпателно изброените хипотези в разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ. Тези /същите/ обстоятелства /от друга страна/ попадат в обхвата на изключението по чл. 5, пар. 1, б. „б“ от КЗПЧОС, преценено в контекста на правилата по чл. 430, ал. 3 от НПК във връзка с чл. 71, ал. 1, предл. – последно от НПК, които текстове /преценени в съвкупност/ изрично позволяват на съдебен орган /в това число и по своя лична преценка – съобразно конкретните обстоятелства по съответното дело/ да постанови – принудително довеждане на подсъдим /или на лице, спрямо което се иска прилагане на принудителни медицински мерки/ в съдебната зала. В такава хипотеза /с оглед изложеното/ следва да се направи извод, че процесното /атакуваното/ действие /акт/ на съда не е било предприето /постановено/ в противоречие с процесуалния закон НПК /съответно правилата на ЗОДОВ и КЗПЧОС/. Този факт /посоченото обстоятелство/ е констатирано изрично /и конкретно/ и от СГС - в рамките на производството по в.н.ч.д. № 5536/17г. /където също - многократно е било разпореждано принудително довеждане на ищеца – заради процесуалното му бездействие/ в рамките на който процес е бил осъществен въззивен - инстанционен контрол на определението на СРС по ч.г.д. № 13929/15г. /като въззивната инстанция е приела конкретно и изрично, че: действията и актовете на СРС – конкретно в частта досежно постановеното принудително довеждане на ищеца - са били предприети и постановени в съответствие с процесуалните правила по НПК, както и, че: първоинстанционният съд е положил „изключително сериозни процесуални усилия“ с оглед установяване на всички релевантни за делото обстоятелства; за установяване на обективната истина/. С оглед изложеното: исковете /главен и акцесорен/ следва да бъдат - отхвърлени. Исковете биха се явили неоснователни и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД: Принципно: Председателят на състава намира, че правилността и законосъобразността в действията и актовете на съдебен орган – могат да бъдат проверявани единствено в рамките на съответен инстанционен контрол, а отговорността на такъв орган може да бъде ангажирана единствено по реда на специалния ЗОДОВ /в изрично и изчерпателно посочените в този закон случаи/, но не и по реда на общия ЗЗД – предвид изричната забрана по чл. 132 от КРБ /която разпростира действието си и спрямо конкретния магистрат в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД, и спрямо работодателя му в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/. Съдът не споделя обратната съдебна практика /обоснована с правилото на чл. 7 от КРБ/ доколкото - този законов текст се явява приложим само за останалите случаи - при които не е налице забраната по чл. 132 от КРБ. Независимо от това – искът /дори и заявен в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/ би се явил неоснователен /предвид горните съображения, обосноваващи извода за отсъствие на противоправност в действията и актовете на първоинстанционния съдия -по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/. На последно място: Ответникът /СРС/ принципно не се явява легитимиран /в материално-правен аспект/ да носи отговорност за действията на службата за охрана към съдебната власт /по фактическото изпълнение на процесното принудително довеждане/. С оглед изложеното, съдът