Решение № 4185 от 10.5.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1715/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.77, ал.3 от Закона за водите (ЗВ).

Община Септември, с адрес: гр. Септември, ул. “Александър Стамболийски“ №37А, ЕИК/БУЛСТАТ •••, представлявана от адвокат П. И.- пълномощник, обжалва Решение №РР-4931 от 03.02.2023г. на директор на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“ (БДИБР), гр. Пловдив, при Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с което е продължен срока на действие и е изменено Разрешително №31510548 от 18.08.2016г. за водовземане от подземни води, от подземно водно тяло с код BG3G00000Pt047 – “Пукнатинни води в Западно Родопски комплекс“, чрез един брой каптиран извор (КЕИ), разположен в [имот номер], в землището на село Варвара, община Септември, с цел на водовземането- “самостоятелно питейно-битово водоснабдяване“ за обект “Съществуващо заведение за обществено хранене и предстоящ за изграждане хотелски комплекс“, издадено от директор на БДИБР на ЕТ “•••“, [ЕИК].

Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност, алтернативно да бъде обявена нищожността му, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 107).

Ответникът- директор на БДИБР - Пловдив, чрез юрисконсулт М. Х.- пълномощник (лист 72, 75, 114, 119), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. На 18.04.2024г. по електронна поща постъпват писмени бележки с Вх.№6903 (листи 111-113) от юрисконсулт Х., поддържащи изразеното становище. Същите писмени бележки (листи 115-118) постъпват и чрез пощенски оператор.

Заинтересованото лице- ЕТ “•••“, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 26.04.2024г. по делото постъпва молба с Вх.№7388 (лист 121) от А. Л., в която изразява становище за основателност на жалбата. Моли жалбата да бъде уважена и обжалваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен и нищожен.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Оспореното решение (листи 32-38, дело №505/2023г.) е изпратено до жалбоподателя по пощата като приложение към писмо с Изх.№РР-06-269(5) от 03.02.2023г. (лист 32, дело №505/2023г.) на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на БДИБР, като по делото не са ангажирани доказателства за датата на получаването му от жалбоподателя. От своя страна, жалбата (листи 5-11, дело №505/2023г.) е подадена чрез Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 17.02.2024г. (лист 4, дело №505/2023г.) или преди изтичането изобщо на 14-дневен срок от издаване на решението, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК.

Първоначално по жалбата на община Септември е образувано дело №505/2023г. по описа на Административен съд- Пловдив.

С Определение №508 от 23.02.2023г. (лист 70, дело №505/2023г.) производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Пазарджик, за което е образувано административно дело №210 по описа на съда за 2023г., V-ти състав. С протоколно определение №771 от 07.06.2023г. (листи 135-136, дело №210/2023г.) е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд- Пловдив и Административен съд- Пазарджик, за което е образувано административно дело №5852 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2023г., Трето отделение.

С Определение №7337 от 04.07.2023г. (листи 3-4, дело №5852/2023г.) по дело №5852/2023г. на ВАС, Трето отделение, за компетентен съд, който да се произнесе по жалбата на община Септември, е определен Административен съд- Пловдив, за което е образувано настоящето дело.

С Определение №1862 от 03.08.2023г. (лист 40) жалбата на община Септември е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено поради липсата на правен интерес по отношение на заявеното оспорване.

По частна жалба на община Септември против Определение №1862 от 03.08.2023г. е образувано административно дело №10500 по описа на ВАС за 2023г., Трето отделение. С Определение №12157 от 07.12.2023г. (листи 28-29, дело №10500/2023г.) е отменено Определение №1862 от 03.08.2023г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, респективно за община Септември е налице правен интерес да оспори Решение №РР-4931 от 03.02.2023г.

Следователно, като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:

От ответника е издадено е Разрешително №31510548 от 18.08.2016г. за водовземане от подземни води, Протерозойски водоносен хоризонт, чрез съществуващи водовземни съоръжения, от подземно водно тяло с код BG3G00000Pt047 – “Пукнатинни води в Западно Родопски комплекс“ (листи 60-63, дело №505/2023г.), с титуляр на разрешителното ЕТ “•••“, [ЕИК]. Целта на водовземането е - “самостоятелно питейно-битово водоснабдяване“ за обект “Съществуващо заведение за обществено хранене и предстоящ за изграждане хотелски комплекс“. Като водовземно съоръжение е посочен каптиран извор (КЕИ), находящ се в [имот номер], в землището на село Варвара, община Септември, държавен горски фонд. Географски и геодезични координати: КЕИ, кота терен 592, 0 м; N 42°08’04, 92’’, E 24°06’44, 10’’ Х- 4541294, 783, Y- 8563743, 224.

Каптирането на извора е извършено примитивно чрез събиране на изтичащите пукнатинни води от ската и концентриране на същите в общ поток, който е включен в тръбопровод ϕ 80 PVC. Площта около точката на изтичане на пукнатинните води е засипана с дренаж от чакъл с различни размери, върху който е изградено полиетиленово покритие. По водопровод, вкопан на дълбочина 0, 40 – 0, 60м под кота терен и с дължина около 1000м, водите се довеждат до “Варварски минерални бани“, където се разпределят по консуматори.

Начален срок: 18.08.2016г., краен срок: 18.08.2021г.

Разрешен средноденонощен дебит- 0, 23 л/сек; разрешен годишен воден обем- 10 500 куб.м./годишно.

Условията за водовземане са изчерпателно изброени в нарочно Приложение (листи 64-68, дело №505/2023г.), представляващо неразделна част от разрешителното.

По делото не са ангажирани доказателства за датата на съобщаване на посоченото разрешително на заинтересуваните лица, но доколкото няма формиран спор между страните по делото, следва да се приеме за установено, че същото е влязло в сила.

На 11.08.2021г. в БДИБР постъпва Заявление Вх.№РР-02-269 (листи 49-51, дело №505/2023г.) от ЕТ “•••“, чрез С. Д. М.- пълномощник (лист 53, дело №505/2023г.), за продължение на Разрешително №31510548 от 18.08.2016г.

Вероятно като приложение към заявлението са представени: вносна бележка за касов превод на сумата от 130, 00 лв. по сметка на БДИБР (лист 54, дело №505/2023г.); скица №15-832424 от 28.07.2021г. (листи 55-57, дело №505/2023г.) на поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с. Варвара, община Септември, област Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-1081 от 10.05.2018г. на изпълнителен директор Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), според която скица посоченият ПИ е заснет в КК с площ от 4037894 кв.м., трайно предназначение на територията (ТПТ)- горска, начин на трайно ползване (НТП)- друг вид дървопроизводителна гора, номер по предходен план 000717, вид собственост- държавна частна; Протокол за вземане на водни проби от 28.07.2021г. (лист 58, дело №505/2023г.), адресиран до ръководител на ОКА (орган за контрол от вид А) при Регионална здравна инспекция (РЗИ) гр. Пазарджик; Протокол от физико-химически контрол на вода №01/350 от 29.07.2021г. (лист 59, дело №505/2023г., ), издаден от ОКА при РЗИ- Пазарджик.

С писмо Изх.№РР-02-269(1) от 08.08.2022г. (листи 37-38, дело №210/2023г.) на ответника по делото се уведомява ЕТ “•••“, на основание §77 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредба №1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредба №1/10.10.2007г.), както и на основание чл.61, ал.3 от ЗВ, че следва в 2-месечен срок от получаване на писмото да представи допълнителна информация, както следва: 1. Обосновка на минималното водно количество, при което е възможно изпълнение на дейностите в обекта, който ще се водоснабдява, съгласно чл.156, ал.1, т.2 от Наредба №1/10.10.2007г.; 2. Заявление за учредяване на санитарно-охранителна зона (СОЗ) около водоизточника – каптиран извор (КИ), ведно с всички изискуеми документи по ЗВ и Наредба №3 от 16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба №3/16.10.2000г.); 3. Информация и документи за отвеждането на отпадъчните води от дейността на обекта, съгласно чл.163, ал.1, т.3б от Наредба №1/10.10.2007г.

На основание чл.61, ал.4 от ЗВ, при непредставяне на необходимите документи в посочения срок, заявлението не се разглежда и не се открива процедура по продължаване срока на действие на разрешителното.

С писмо Вх.№РР-02-269(2) от 10.10.2022г. (листи 42-43, дело №505/2023г.) от проектант инж. геолог В. Н. е поискана отсрочка от два месеца, за да бъде входиран проект за СОЗ, за което директорът на БДИБР ще бъде уведомен писмено.

На 12.01.2023г. в БДИБР постъпва писмо с Вх.№РР-02-269(3) (лист 36, дело №210/2023г., лист 41, дело №505/2023г.) от проектант инж. геолог В. Н., относно писмо Изх.№РР-02-269(1) от 08.08.2022г., с което е заявено искане за удължаване на срока за представяне на проект за СОЗ с още два месеца.

На 23.01.2023г. в БДИБР постъпва Заявление с Вх.№ПУ-09-2 (лист 39, дело №210/2023г.) от “Е.“ ООД, [ЕИК], за издаване на Разрешително за изграждане на СОЗ около водовземно съоръжение, представляващо каптиран извор КЕИ1, подземен воден обект, Протерозой, ПВТ - “Пукнатинни води в Западно Родопски комплекс“, BG3G00000Pt047.

Като приложение към заявлението е представено Разрешително №31510527 от 26.01.2016г. за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения, от подземно водно тяло с код BG3G00000Pt047 – “Пукнатинни води - Западно Родопски комплекс“ (листи 40-43, дело №210/2023г.), с титуляр на разрешителното “Е.“ ООД. Целта (целите) на водовземането- “самостоятелно питейно-битово водоснабдяване“ за обект “Хотел и ресторант“, за други цели /охлаждане на термална минерална вода/, за напояване на земеделски култури /поливане на тревни площи/. Като водовземно съоръжение е посочен КЕИ, находящ се в [имот номер], в землището на село Варвара, община Септември, държавен горски фонд. Географски и геодезични координати: КЕИ, кота терен 592, 0 м; N 42°08’04, 92’’, E 24°06’44, 10’’ Х- 4541294, 783, Y- 8563743, 224. Каптирането на извора е извършено примитивно чрез събиране на изтичащите пукнатинни води от ската и концентриране на същите в общ поток, който е включен в тръбопровод ϕ 80 PVC. Площта около точката на изтичане на пукнатинните води е засипана с дренаж от чакъл с различни размери, върху който е изградено полиетиленово покритие. По водопровод, вкопан на дълбочина 0, 40 – 0, 60м под кота терен и с дължина около 1000м, водите се довеждат до “Варварски минерални бани“, където се разпределят по консуматори.

Начален срок: 26.01.2016г., краен срок: 26.01.2021г.

Разрешен средноденонощен дебит- 0, 48 л/сек; разрешен годишен воден обем- 15 000 куб.м./годишно.

Представен е Проект за оразмеряване, изграждане и експлоатация на санитарно-охранителни зони (СОЗ) около каптиран КЕИ1 (също и КИ1), предназначен за питейно-битово водоснабдяване и водоснабдяване за други цели на обекти на “Е.“ ООД, ЕТ “•••“, “Б.К.“ ЕООД, ([ЕИК]), “СОТ – сигнално охранителна техника“ ЕООД, [ЕИК]), изготвен през месец октомври 2022г. от “А.Т. ВН“ ЕООД, ([ЕИК]), представляващ листи 44-112, 117-120 от дело №210/2023г.

Според въведението на проекта за СОЗ (лист 48, дело №210/2023г.), през 21014г. в БД ИБР – Пловдив е внесен аналогичен проект за СОЗ за същия КЕИ1 с Вх.№СОЗ-38/2014г. от името на “Енергия“ ООД, което към онзи момент също е ползвател на каптирания извор. Поради невнесени допълнително изискани документи с писмо Изх.№СОЗ-38(1)/10.08.2022г. процедурата е прекратена. Това налага да се стартира нова процедура за учредяване на СОЗ на КЕИ1, който се ползва за питейно-битово водоснабдяване на дружествата “Е.“ ООД, ЕТ „•••“, “Б.К.“ ЕООД, “СОТ – сигнално охранителна техника“ ЕООД. След консултация с юрист от БД ИБР – Пловдив се уточни проектът на СОЗ да бъде внесен от името на едно от четирите дружества, които решиха това да е “Е.“ ООД.

Също така по преписката са налични Разрешение за строеж №31 от 15.05.201г. (лист 44, дело №505/2023г.), издадено от главен архитект на община Септември, с което на А. К. Л., [ЕГН], (собственик на ЕТ “•••“), се разрешава да изпълни строеж от шеста категория по смисъла на чл.137 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), представляващ “Водоплътна изгребна яма“, находящ се в УПИ II-търговия и услуги, кв.9 по плана на Варварски минерални бани, община Септември; както и Договор за извършване на услуга от 26.09.2022г. (листи 45-46, дело №505/2023г.), с възложител ЕТ “•••“, изпълнител “Е. 68“ ЕООД, [ЕИК], и предмет на договора- почистване на септични ями и канализации на възложителя със специализиран автомобил.

На 24.01.2023г. в БДИБР постъпва писмо с Вх.№РР-02-269(4) (лист 40, дело №505/2023г.) от проектант инж. геолог В. Н., адресирано до директора на БДИБР, в което писмо се заявява, че проектът (за СОЗ) вече е входиран в БД ИБР – Пловдив с вх.№ПУ-09-2 от 23.01.2023г. от името само на “Е.“ ООД, след което е издадено оспореното по делото решение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя.

На следващо място, по аргумент от разпоредбите на чл.72, ал.1, т.1 и чл.78, ал.2 от ЗВ, изменението на разрешителното, както и продължаване на срока на действие на разрешителното се извършва от органа по чл.52, ал.1 от ЗВ.

Разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗВ установява, че Разрешителното се издава от: 1. министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице за: а) водовземане от язовирите по приложение №1; б) прехвърляне на води между различни райони за басейново управление; в) ползване на воден обект: аа) язовирите по приложение №1, включително за заустване на отпадъчни води; бб) отвеждане на замърсители в подземни води в случаите по чл.118а, ал.2; вв) инжектиране на въглероден двуокис, природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти; г) целите на отбраната и националната сигурност; 2. изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав - за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав; 3. кмета на общината след решение на общинския съвет: а) за водовземане от води, включително от язовири и минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините; б) за ползване на водни обекти - публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл.46, ал.1, т.3; 4. директора на басейновата дирекция - във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти.

В случая, жалбоподателят твърди, че е собственик на процесния КЕИ, посочен като водовземно съоръжение в Разрешително №315110548 от 18.08.2016г., находящ се в [имот номер] (понастоящем ПИ с [идентификатор] по КК и КР на с. Варвара), който имот е частна държавна собственост, ТПТ- горска, НТП- друг вид дървопроизводителна гора.

В тази връзка, като доказателство е прието копие на Акт за публична общинска собственост (АПОС) №2483 от 05.07.2016г. (листи 22-23), съставен на основание §7, ал.1, т.1 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.56 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл.19, ал.1, т.1 от ЗВ, във връзка с чл.19, ал.1, т.5 от ЗВ, чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС, за имот- КЕИ, находящ се в [имот номер] по КВС (карта на възстановената собственост) в землището на с. Варвара, с координати географски: (N) 42°08’04, 921’’, (E) 24°06’44, 096’’ (геодезически): Х- 4541294, 783, Y- 8563743, 224.

Прието е копие на Геодезическо заснемане на Каптажен извор – КИ 1 в [имот номер] по КВС землище с. Варвара с ЕКАТТЕ •••, общ. Септември (листи 24-25), изготвено през месец 06.2016г. от “з-г“ ЕООД, [ЕИК].

Прието е копие на АПОС №2484 от 05.07.2016г. (листи 27-28), съставен на основание §7, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗМСМА, чл.56 от ЗОС, чл.19, ал.1, т.5 от ЗВ и чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС, за имот, представляващ пояс 1 на СОЗ около КЕИ 1, в [имот номер] по КВС в землището на с. Варвара.

Прието е заверено копие на Проект за оразмеряване на СОЗ в землището на с. Варвара контур на Пояс I около КЕИ 1 (листи 29-34), изготвен на 03.06.2016г. от “з-г“ ЕООД.

Прието е копие на Заповед №РД-677 от 24.11.2016г. (листи 12-24, дело №505/2023г.) на министър на околната среда и водите (МинОСВ), с която заповед, на основание чл.151, ал.2, т.3, б.“у“, подбуква “аа“ и чл.119, ал.4, т.2 от ЗВ и след проведена процедура, съгласно чл.39 от Наредба №3/16.10.2000г., се определя СОЗ на находище на минерална вода “Варвара“, записано под №15 в Приложение №2 към чл.14, т.2 от ЗВ, като:

• определя се СОЗ – пояс I-ви около КЕИ №1 “Варвара“ и Сондаж №2, около КЕИ №2 “Ветрен дол“, около Сондаж №3, около Сондаж №4, около Сондаж №5 и около Сондаж №6;

• определя се СОЗ – пояс II-ри около находище на минерална вода “Варвара“, разположено в землищата на с. Варвара и с. Ветрен дол, представляващ правоъгълник с площ 1600 дка, съгласно Приложение №7 (лист 24, дело №505/2023г.);

• определя се СОЗ – пояс III-ти около находище на минерална вода “Варвара“, разположено в землищата на с. Варвара и с. Ветрен дол, представляващ многоъгълник с площ 4430 дка, съгласно Приложение №7 (лист 24, дело №505/2023г.).

Според посочената заповед (листи 15-16, дело №505/2023г.) в пояс II-ри на определената СОЗ се забранява пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества в подземните води, добив на подземни богатства и дейности, нарушаващи целостта на водонепропускливия пласт над подземния воден обект; ограничават се дейности по изграждане на геоложки, хидрогеоложки и инженерногеоложки проучвателни съоръжения, в т.ч. и водовземни съоръжения за подземни води в подземния воден обект.

Пак според посочената заповед (лист 16, дело №505/2023г.) в пояс III-ти на определената СОЗ се забранява пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества в подземните води; ограничават се дейности, нарушаващи целостта на водонепропускливия пласт над подземния воден обект; ограничават се при доказана необходимост добивът на подземни богатства, както и изграждане на геоложки, хидрогеоложки и инженерногеоложки проучвателни съоръжения, в т.ч. и водовземни съоръжения за подземни води в подземния воден обект.

Прието е копие на Решение №74 от 29.05.2018г. (листи 25-29, дело №505/2023г.) на МинОСВ, с което решение за срок до 01.01.2036г. на община Септември безвъзмездно се предоставя за управление и ползване находище на минерална вода, изключителна държавна собственост - №15 от Приложение №2 на ЗВ “Варвара“, с. Варвара, общ. Септември, област Пазарджик, включително водовземни съоръжения – сондаж №3, сондаж №4, сондаж №5 и сондаж №6, каптиран естествен извор №1 “Варвара“ и каптиран естествен извор №2 “Ветрен дол“.

Тук е мястото да се посочи, че КЕИ, посочен в Разрешително №31510548 от 18.08.2016г., находящ се в [имот номер] (ПИ с [идентификатор]), чиито геодезични координати са: Х- 4541294, 783, Y- 8563743, 224 и е с кота терен 592, 0 м, е различен от КЕИ №1 “Варвара“, посочен в Заповед №РД-677 от 24.11.2016г. и в Решение №74 от 29.05.2018г., чиито геодезични координати са: Х- 4541195, 218, Y- 8564811, 224 и е с кота терен 359, 34 м. Според чл.11, т.3 от ЗВ, Публична държавна собственост са следните води и водни обекти- подземните води, с изключение на минералните, независимо от това дали се намират под държавна, общинска или частна собственост.

Според разпоредбите на чл.19, ал.1 от ЗВ, Публична общинска собственост са: 1. водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл.11; 5. земите от пояс I на СОЗ на водовземните съоръжения и съоръженията за водоснабдяване на населените места в общината, с изключение на тези по чл.15 и чл.24, т.11.

Според §7, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗМСМА, С влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти- водоизточниците, включително подземните и минералните води, които се ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения.

В случая, е разрешено водовземане от Подземно водно тяло с код BG3G00000Pt047 – “Пукнатинни води - Западно Родопски комплекс“, като водовземането се осъществява чрез КЕИ, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КК и КР на с. Варвара.

Според информация, достъпна на страницата на БДИБР в интернет, на адрес: https: //earbd.bg/indexdetails.php?menu_id=624&elem_id=1212, подземно водно тяло с код BG3G00000Pt047 – “Пукнатинни води - Западно Родопски комплекс“ се намира на територията на БДИБР и същото е с площ от 845 кв.км., а според информация, достъпна на страницата на община Септември в интернет, на адрес: https: //www.septemvri.org/geogr.htm, общината заема площ от 349, 8 кв.км.

В чисто аритметичен аспект, не може да се приеме за установено, че единствено община Септември, чиято площ е 349, 8 кв.км., е ползвател на подземните води от подземно водно тяло с код BG3G00000Pt047 – “Пукнатинни води - Западно Родопски комплекс“, чиято площ е 845 кв.км.

Също така, процесният КЕИ, посредством който се осъществява водовземането, е разположен в ПИ с [идентификатор] по КК и КР на с. Варвара, който ПИ е частна държавна собственост.

Освен това, актовете за държавна и общинска собственост нямат конститутивно действие, те не създават собственост, а само констатират наличието на собственост на държавата и общината върху описаните в тях имоти.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че оспореното по делото решение, както и Разрешително №31510548 от 18.08.2016г. имат за предмет водовземане от подземни води, представляващи публична държавна собственост по смисъла на чл.11, т.3 от ЗВ, поради което оспореното решение се явява издадено от материално и териториално компетентен орган, какъвто се явява директорът на БДИБР, съгласно чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ.

Съгласно разпоредбите на чл.78 от ЗВ, (1) Заявление за продължаване срока на действие на разрешително се подава преди изтичането му пред органа по чл.52, ал.1. (2) Органът по чл.52, ал.1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е подадена в срока по ал.1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. (3) Разпоредбите на ал.1 и 2 се прилагат и когато се иска едновременно изменение и продължаване срока на действие на разрешително.

В случая, заявлението с Вх.№РР-02-269 за продължаване срока на Разрешително №31510548 от 18.08.2016г. е подадено на 11.08.2021г. или преди крайния срок (18.08.2021г.) на действие на разрешителното.

За нуждите на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице В. А. Г. и задачи, подробно формулирани в нарочна молба (листи 60-62) на процесуалния представител на жалбоподателя.

Според заключението на вещото лице Г. (листи 76-93), прието с изрично заявено оспорване от страна на процесуални представител на ответника по делото, но което съдът намира за компетентно и безпристрастно изготвено и съответстващо н останалите по делото доказателства, водопроводът, прокаран от процесния КЕИ, находящ се в ПИ с [идентификатор], до обекта на ЕТ “•••“, представляващ УПИ II-търговия и услуги, кв.9 по плана на Варварски минерални бани, община Септември, преминава през пояс II-ри и пояс III-ти на СОЗ на находище на минерална вода “Варвара“, определена със Заповед №РД-677 от 24.11.2016г., което обстоятелство е илюстрирано на Приложение №3 (лист 89) и Приложение №4 (лист 90) на заключението.

Пак според заключението на експерта Г., при оглед на място е установено наличие на стар етернитов водопровод, който е в много лошо техническо състояние, с видими течове на няколко места по трасето и вероятно не изпълнява предназначението си, за което са изготвени фотографски заснемания (лист 93). 3а изграждането и експлоатация на процесния каптиран извор и водопровод към него е извършено прокопаване на терена за преминаване на етернитов водопровод от около 1000 м на дълбочина 40-60 см. и е положен върху терена временен PVC водопровод Ф 63.

Няма поставен водомер за измерване на ползваните обеми от процесния КЕИ.

При извършена проверка в Община Септември експертът не установява наличие на издадено разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ на водопроводната система за захранване на водоснабдявания обект от процесния каптиран извор.

В одобрения на 15.05.2015г. проект за водоплътна изгребна яма (неприложен по делото, но цитиран в Разрешение за строеж №31 от 15.05.201г.), същата е предвидена за изпълнение в южния край на УПИ II-търговия и услуги, кв.9 по плана на Варварски минерални бани, но такава не е установена при извършен от експерта оглед на място на 08.03.2024г.

Независимо от посоченото до тук обаче, настоящият състав на съда намира, че не са налице нарушения на условията, посочени в Разрешително №31510548 от 18.08.2016г. (лист 62, дело №505/2023г.), тъй като в същото е изрично посочено, че началният срок за упражняване на правото на водовземане започва при монтиран и пломбиран водомер за измерване на ползваните водни обеми, който водомер следва да се монтира на не повече от 2 м от устието на извора. Монтирането на водомера следва да се извърши не по-късно от 15 дни след влизане в сила на разрешителното.

Липсата на монтиран водомер предпоставя извод, че ЕТ “•••“ изобщо не е започнал упражняване на правата си по Разрешително №31510548 от 18.08.2016г., респективно не е налице водовземане, осъществявано в нарушение на ЗВ, нормативните актове по неговото прилагане или на условията, посочени в Разрешително №31510548 от 18.08.2016г.

Разбира се, според чл.79а, ал.1, т.4 от ЗВ, органът по чл.52, ал.1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия, между които неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок. Но пък в хипотезите на чл.79а, ал.1 от ЗВ органът по чл.52, ал.1 от ЗВ действа в условията на оперативна самостоятелност и въпросът дали да постанови отнемане на разрешителното за водовземане не може да бъде обсъждан в настоящето производство.

Вярно е също така, че с нормата чл.5 от Наредба №3/16.10.2000г. е установена забрана за експлоатация на водоизточник и/или съоръжение, независимо от формата на собствеността му, без установена СОЗ, каквато СОЗ в случая няма установена по отношение на процесния КЕИ, находящ се в ПИ с [идентификатор], но пък доказателствата по делото не позволяват формиране на извод, че е осъществявано водовземане посредством този КЕИ.

От своя страна, в оспореното по делото решение изрично е посочено, че като условие за предоставяне на правото на водовземане е да се завърши производството по учредяване на СОЗ около водоизточника в срок до 31.12.2025г.

Изрично с оспореното решение се добавя и раздел “Условия за отвеждане, заустване и пречистване на отпадъчни води“, според което условие отпадъчните води, формиращи се от обекта, се заустват във водоплътна изгребна яма, която се почиства периодично от специализирана фирма „Е. 68“ ЕООД, съгласно сключен договор от 26.09.2022г.

Доказателствата по делото не позволяват и формиране на извод, че водопроводът, прокаран от процесния КЕИ до обекта на ЕТ “•••“, макар и да преминава през пояс II-ри и пояс III-ти на СОЗ на находище на минерална вода “Варвара“, нарушава забрани и/или ограничения за всеки от посочените пояси, установени със Заповед №РД-677 от 24.11.2016г.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение не е издадено в нарушение на ЗВ, на Наредба №3/16.10.2000г., на Наредба №1/10.10.2007г., на Заповед №РД-677 от 24.11.2016г. на МинОСВ, както и на решение №74 от 29.05.2018г. на МинОСВ, противно на твърденията на жалбоподателя, респективно решението е издадено при наличието на фактическо основание за целта и без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗВ и актовете по неговото прилагане.

Оспореното по делото решение е издадено в съответствие с изискванията за форма на този вид актове, съгласно чл.56, ал.1 от ЗВ и чл.166, ал.1 и ал.2 от Наредба №1/10.10.2007г., както и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното в същото посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото обжалване.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспореното решение за издадено и в съответствие с целта на закона, а именно да бъде осигурено интегрирано управление на водите в интерес на обществото и да създаде условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води, намаляване на замърсяването на водите и предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите.

Предвид гореизложеното, като издадено от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспореното по делото решение е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на БДИБР следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК.

Така мотивиран, съдът