Решение № 1862 от 5.6.2008 г. на Районен съд - Варна по дело № 5865/2007 г.

Производството е образувано по повод предявени от С.И.Г. срещу А. В.Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 99, ал. 1, чл.106, чл.103 от СК. В исковата си молба, ищцата твърди, че с ответника са съпрузи по силата на сключен между тях на 25.11.2000г. граждански брак, от който имат едно дете Антонио, ЕГН ••••••••••. Излага се, че съпрузите са във фактическа раздяла от 2005г., когато ответника е напуснал семейното жилище и след това не се е завръщал. От тогава не е полагал никакви грижи за семейството. Сочи се, че отношенията между страните се влошили една две години след раждането на детето, поради дезинтересованост на съпруга по отношение на ищцата и детето. Детето се отглежда от неговата майка в семейното жилище, собственост на бабата на ищцата. Ответникът не плащал издръжка на детето. Семейното жилище е собственост на бабата на ищцата, находящо се в гр. Варна, ж.к.”Младост”, бл.133, вх.3, ет.4, ап.58. Ето защо се моли да бъде прекратен с развод, съществуващият между страните брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника. Упражняването на родителските права по отношение на детето Антонио да бъде предоставено на ищцата, като се определи на ответника режим на лични контакти, ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80лв., както и издръжка за минало време една година назад считано от датата на завеждане на исковата молба 11.07.2006г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, претендира след развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име Б. В помирително и в следващо съдебно заседание, ищцата лично и чрез процесуалния си представител адв. Л.поддържа предявените искове и желанието си за прекратяване на брака. Ответникът А.В.Г., чрез назначения си особен предстатавител адв. Сираков счита, че исковете са основателни.По отношение на месечната издръжка в полза на детето предоставя на съда. Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Варна чрез процесуалния си представител социален М. Г. изразява становище родителските права да бъдат предоставени на майката. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Удостоверение за сключен граждански брак № 188314 установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 25.11.2000г., за което е съставен Акт за граждански брак № 1701 от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна. От представеното по делото Удостоверение за раждане се установява, че страните по делото са родители на детето А.А. Г., ЕГН ••••••••••. Видно от договор за продажба на недвижим държавен имот от 11.12.1991г. е сключен такъв между зам. Председателя на Общински народен съвет и Ангелинка Тодорова Ставрева с предмет ап.58, находящ се в гр. Варна, ж.к.”Младост”, бл.133, вх.3, ет.4. В хода на производството по делото с оглед установяване на твърдяните от ищцата обстоятелства, същата е ангажирала и гласни доказателства, чрез свидетелските показания на св. Д., майка на ищцата. От свидетелските показания ценени при условията на чл.136 от ГПК /отм./, се установява, че познава двамата съпрузи, тъй като С. й е дъщеря. Адриян от юли 2005г. е напуснал семейното жилище и не се връщал да живее със С. и детето. За детето Адриан от тогава не е полагал грижи, като е имало случаи един – два пъти да вземе детето за няколко часа. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК: От доказателствата по делото се установи и, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството, дома и роденото от брака им дете. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че страните са във фактическа раздяла, предизвикана от ответника, напуснал семейното жилище. Тези обстоятелства са създали отчудение в брачните отношения. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 99, ал. 1 от СК. По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл. 99, ал. 2 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното: по безспорен начин по делото се установи, че страните не живеят заедно в общо семейно жилище, като е налице дълга фактическа раздяла. Ответникът без основателна причина напуснал семейното жилище, оставяйки грижите за детето и домакинството на ищцата. С това си поведение ответникът е дезинтересирал от съпругата и детето, поради което е изпразнил брачната връзка от съдържание, като както съдът отбеляза по - горе е създал отчужденост в брачните отношения, поради което и съдът приема, че с поведението си е допринесъл за разстройството на брачните отношения, поради което следва да понесе отговорността за разтрогването на брака. С оглед горното, съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има мъжа. По иска с правно основание чл. 106, ал. 1 от СК. Досежно упражняването на родителските права съдът взе предвид съвкупността от обстоятелства, характеризиращи конкретния казус, по-съществените от които са: възпитателски качества на родителите, морален лик, полагани грижи, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Детето следва да остане при този родител, който е полагал и полага най – пълноценни грижи за него. В разглеждания случай, по делото се установи, че детето А. към настоящия момент живее при майка си, която полага грижи за него, поради което и съдът намира, че в интерес на детето Антонио е предоставянето на родителските права на нейната майка. По въпроса за режим на лични контакти между баща – деца: Предвид предоставяне упражняването на родителските права спрямо Антонио на майката, на бащата следва да се определи режим на лични контакти. Предвид възрастта на детето и необходимостта от поддържане на емоционална връзка дете-баща и потребността на децата от бащини грижи и ласки, съдът намира, че следващият се режим в конкретния случай следва да бъде всяка първа и трета събота от 09.00 часа до 18.00ч. По въпроса за издръжката на децата: Ответникът следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в полза на своето дете, чрез неговата майка и законен представител. За определяне размера на същата съдът изхожда от възрастта и потребностите на детето и доходите на родителите. Съдът доколкото доказателства за доходи на родителите не са представени, приема, че същите са трудоспособни/доказателства в противния смисъл няма/, поради което същият може да реализира доходи около средните за страната. Детето Антонио е в ранна детска възраст, в тази връзка и предвид икономическата конюнктура в страната, същото се нуждае от издръжка в размер на 120 лв., 80 лв., от която следва да бъде поета от бащата. По-големият паричен принос на бащата, съдът оправдава, с оглед упражняваните непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето от майката. От изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен. За основателна съдът намира, претенция и в частта й, с която се претендира, на основание чл. 87 от СК, издръжката да бъде постановена за една година назад преди завеждане на иска, т. е., считано от 11.07.2006 г. в размер на 80лв. В случая се установи, че страните са разделени от три години и грижи за детето полага неговата майка, ответникът не е осигурявал издръжка, поради което са налице предпоставките на чл. 87 от СК, която предвижда, че може да се търси издръжка и за минало време, но най-много за една година преди завеждане на иска. По иска с правно основание чл. 103, ал. 1 от СК: Предвид искането на ищцата съдът намира, че същата следва да носи предбрачното си фамилно име Бойчева. На основание чл.107, ал.6 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище, представляващо ап.58, находящ се в гр. Варна, ж.к.”Младост”, бл.133, вх.3, ет.4 съдът намира следното: Съгласно чл. 107, ал. 1 СК, при действието на който е поставено решението и който има приложение в случая при допускане на развод, съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината и други обстоятелства. Интересът на детето е главният и решаващ критерий при разрешаване спора за ползване на семейното жилище, защото жилищните условия, при които то ще бъде след развода са важна предпоставка за неговото отглеждане и развитие. В настоящото производство съдът формира извод, че родителските права по отношение на детето Антонио следва да бъдат предоставени на майката. В настоящото производство няма твърдения и доказателства, че семейното жилище да е така устроено, че да може да се ползува поотделно от страните без контакти помежду им, а и семейното жилище е напуснато от ответника. Няма наведени твърдения и доказателства, за това, че някой от съпрузите е във влошено здравословно състояние. В тази връзка, предвид, че съдът намери, че за растройството на брака вина има ответника, че родителските права по отношение на детето Антонио ще се упражняват от майката и че, няма данни жилището да има възможност да бъде разпределено, се налага извода, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на ищцата, където да бъде отглеждано детето. По разноските: Предвид изхода на спора на основание чл.270, ал.1 от ГПК и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да се внесе от ответника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка в рамер на 115.20лв. На основание чл.64, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 110лв. представляваща платени държавни такси и адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ №111632. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд