Решение № 1469 от 16.8.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 318/2024 г.

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „•••“ ООД със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. •••, № 38, представлявано от управителя Л. Д. П., против Решение № КПК-8/19.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена Жалба вх. № 1012-13-25/21.03.2024 г. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-13-01549757/05.03.2024 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник да се впише подадената в срока по чл.57, ал.2 от КСО от наследниците на пострадалото лице С. С. Й. с [ЕГН] Декларация за трудова злополука вх. № 5101-13-3/08.02.2021 г. в регистъра за трудовите злополуки на предприятието на „•••“ ООД – [населено място]. В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Не се оспорва, че С. С. Й. е бил служител в дружеството-жалбоподател, както и че същият е бил намерен умъртвен на строителен обект /метростанция/ в [населено място], [жк], охраняван от „•••“ ООД – [населено място]. Сочи се обаче, че смъртта му не е настъпила вследствие на трудова злополука, а на умишлени действия на друго лице, по време на банкет, на който Й. е отишъл на собствена отговорност като изцяло негово лично мероприятие. Излагат се твърдения, че при постановяването на процесния акт не са взети предвид всички относими обстоятелства в т.ч. несъгласието с подадената декларация за трудова злополука и отразените в нея данни, както и факта, че смъртта на Й. е предмет на разследване по ДП № 230ЗМК 440/2020 г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр.пр. вх. № 7956/2020 г. по описа на СГП. Искането към съда е да отмени като незаконосъобразно решението на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалбата на „•••“ ООД – [населено място] срещу Задължителни предписания № ЗД-1-13-01549757/05.03.2024 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А. А., която поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Разноски не претендира. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Перник не представя отговор на жалбата. В съдебно заседание същият се представлява от главен юрисконсулт С., която изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за нейното отхвърляне и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. А. съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и взе предвид доводите и възраженията на страните, на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК и намери за установено следното: Жалбата срещу Решение № КПК-8/19.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Перник е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт на основание чл.118, ал.1 от КСО, от страна, която има право и интерес от обжалването му. Разгледана по същество тя е неоснователна. Съображенията са следните. Оспореното Решение № КПК-8/19.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Перник /л.11/ е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с Жалба вх. № 1012-13-25/21.03.2024 г. по реда на чл.117, ал.1, т.3 от КСО и в срока за обжалване по чл.117, ал.2, т.2 от КСО. Решението е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО – директорът на ТП на НОИ - Перник. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и със съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано. От обстоятелствената част на решението недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по чл.57, ал.3 от КСО, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредбата за установяване, регистриране, разследване и отчитане на трудовите злополуки /Наредбата/ за издаване на задължителни предписания по отношение на „•••“ ООД – [населено място] да впише подадената от наследниците на починалия С. С. Й. декларация в регистъра за трудовите злополуки в предприятието. Настоящият съдебен състав намира, че така направеният извод съответства на закона. Задължителните предписания № ЗД-1-13-01549757/05.03.2024 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник /л.22/ - предмет на съдебен контрол, са издадени на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО. Тази законова норма у режда правомощието на контролните органи на НОИ, при изпълнение на служебните си задължения, да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ. Задължението за деклариране на трудовата злополука произтича от разпоредбата на чл.57 от КСО. Според ал.2 „Ако осигурителят или предприятието ползвател не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт“. Настоящият случай е точно такъв. От жалбоподателя не се оспорва обстоятелството, че наследниците на С. С. Й. са подали декларация по чл.57, ал.2 от КСО. Оспорват се посочените в нея данни и се твърди, че смъртта на Й. не е настъпила в резултат на трудова злополука. В тази връзка са изложени подробни съображения. Като доказателство е ангажирано и информация, съдържаща се в Писмо вх. № 2003/10.07.2024 г. /л.44/, изходящо от разследващ полицай при 06 СУ – СДВР, според което при 06 РУ – СДВР се води ДП – ЗМ 440/2020 г., пр. пр. № 7956/20 г., за това че за времето от 18: 30 ч. на 28.02.2020 г. до 16: 50 ч. на 29.02.2024 г., в [населено място], [жк], бул. Монтевидео, в охранителна будка на строителен обект – Метростанция № 16, е умъртвил умишлено лицето С. С. Й. – престъпление по чл.115 от НК, и има привлечено като обвиняем лице. Възраженията на жалбоподателя и информацията от цитираното писмо, съдът намира за неотносими към настоящия казус. Те имат значение при разследването и установяването на злополуката като трудова или не. В тази връзка следва да се има предвид, че смъртта на работник или служител винаги и задължително дава повод за разследване от органите на досъдебното производство за установяване на евентуално извършено престъпление с оглед потенциалното нарушаване на правила за безопасност, допускане на смърт и др. Разследването се води по правилата на НПК. Образуваното досъдебно производство обаче не е причина да се спре административното разследване на злополуката, нито да се спре или да се изчака с ангажиране на отговорността на работодателя за трудовата злополука. Това е така, на първо място, защото досъдебното производство и констатациите на следователя и прокурора не обвързват гражданския и административния съд. Н. следващо място, присъдата / осъдителна или оправдателна/ не изключва отговорността по КТ. Отговорността на работодателя е обективна и безвиновна и не се влияе от наказателната отговорност на причинителя на злополуката и вредата / в този смисъл са Определение № 581 от 18.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4041/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 116 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 566 от 19.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5301/2013 г., IV г. о., ГК )/. В случая е релевантен факта, че в срока по чл.57, ал.2 от КСО е подадена декларация от наследниците на починалия Й., от което за ръководителя на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице, по силата на чл.3, ал.3, изр.2-ро от Наредба за установяване, регистриране, разследване и отчитане на трудовите злополуки, възниква задължение да впише тази декларация в регистъра на трудовите злополуки в предприятието. В хода на извършена проверка, възложена със Заповед № ЗР-5-13-01535855/06.02.2024 г. /л.27/, издадена от ръководителя на ТП на НОИ – Перник, е установено, че осигурителят „•••“ ООД – [населено място] поддържа регистър на трудовите злополуки, в който да вписва данните, посочени в чл.14, ал.1 от Наредбата при наличие на такива. Той обаче не е вписал в него Декларация за трудова злополука вх. № 5101-13-3/08.02.2021 г., подадена от наследниците на С. С. Й.. Това е отразено в изготвения във връзка с проверката Констативен протокол № КП-5-13-01545073/22.02.2024 г. /л.23/. От изложеното следва, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.3, ал.1, изр.2-ро от Наредба за установяване, регистриране, разследване и отчитане на трудовите злополуки. Това дава основание по чл.108, ал.1, т.3 от КСО на контролните органи на НОИ, да направят задължителни предписания, каквото правно дължимо действие е извършил главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник, издавайки Задължителни предписания № ЗД-1-13-01549757/05.03.2024 г. Горните факти са установени от директора на ТП на НОИ – Перник, който въз основа на тях е направил изводи, които се споделят напълно и от настоящия съдебен състав. Същите са правилни и законосъобразни. Не са налице твърдяните от жалбоподателя пороци на оспорения административен акт, нито останалите отменителни основания по чл.146 от АПК. Решение № КПК-8/19.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Перник, е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него – неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд – Перник