Решение № 342 от 4.8.2025 г. на Районен съд - Русе по дело № 587/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Т. Б. Ч., чрез адв. А. Е., депозирана против наказателно постановление № BG2024/4000-645/НП от 18.03.2025г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1291, 96 лева, за нарушение по чл. 126, ал. 1 ЗАДС. Със същото наказателно постановление, на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС, вр. чл. 126, ал. 1 ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на стоките предмет на административното нарушение – 135 литра „етилов алкохол“ – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 43, 50 % vol, при 20 градуса целзий. С жалбата се ангажират твърдения, че издаденото наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения при установяване на фактическата обстановка. Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е наказан. В тази връзка се инвокират доводи, че намереното количество алкохол не представлява стока, тъй като жалбоподателят не го е предложил за продажба. Твърди се, че не държи, съхранява и разпространява акцизни стоки. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните си представители, поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В допълнение се инвокират доводи, че не е бил спазен реда и не е било установено, на кого е имота и на кого всъщност е алкохола, тъй като имота се ползва, освен от жалбоподателя и от негови роднини и ракията не е изцяло притежание на жалбоподателя. Моли се да бъде постановено решение, с което наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. В подкрепа на това, в депозирани писмени бележки, развива подробни съображения за доказаност на нарушението и липса на допуснати в хода на производството по издаване на наказателното постановление на твърдените процесуални нарушения. Заема се становището, че правилно е приложен материалния закон и правилно е наложено административното наказание. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност. Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № BG04122024/4000/А-688/04.12.2024г. против жалбоподателя, за това, че на 22.10.2024г., в 13: 00 часа, държал в гр. Глоджево, община Ветово, обл. Русе, ул. „Кирил Методий“ № 37, 135 литра „етилов алкохол“ - дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 43, 50 % vo1. при 20°С, без данъчен документ по Закона за акцизите и данъчните складове или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютьрната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16 или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от страна на актосъставителя като нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове. Въз основа на съставения му АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1291, 96 лева, за нарушение по чл. 126, ал. 1 ЗАДС. Със същото наказателно постановление, на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС, вр. чл. 126, ал. 1 ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на стоките предмет на административното нарушение – 135 литра „етилов алкохол“ – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 43, 50 % vol, при 20 градуса целзий. Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели актосъставител – Ю. С. Кочен и свидетелите С. Й. Д. и Б. Б. А., както и от писмени доказателства и писмените доказателствени средства приобщени в хода на производството по делото. Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля Д., тъй като същите са депозирани от лица, по отношение на които не са налице и най- общи данни за възможна заинтересованост в техните показания. Всеки един от тези двама свидетели безспорно установява, че именно жалбоподателят им е показал, къде се намира установеното в хода на проверката количество ракия, както и че същата е негова, и няма документи за нея. Показанията на тези двама свидетели, в частта им, че установеното количество ракия е на жалбоподателя, напълно кореспондират и се подкрепят и от приложения по делото протокол за вземане на проба (лист 25-27 от делото), в която жалбоподателят изрично е удостоверил с подписа си „Откритата ракия е моя, изварена за лични нужди – 135 литра. Нямам документи за нея. Не продавам. Не знаех, че трябва да имам документ. Безработен съм“. От показанията на свидетеля Б. Б. А., съдът намира за безспорно установено, че недвижимия имот, където е била установена ракия се ползва само от жалбоподателя „Само Т. я ползва тази къща …..“ Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП, не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Описаното в АУАН и НП нарушение съдържа посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, включени в неговия състав и тяхната правна квалификация и въз основа на това, нарушителят е могъл да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, кога е извършено същото и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, да бъде запознат с всички приети за осъществили се факти и да организира защитата си, както по фактите, така и по правото. По гореизложените мотиви, неоснователни се явяват релевираните от страна на жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС На лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага: т. 1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица. В настоящия случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че фактическата власт върху предмета на нарушението е осъществявана именно от жалбоподателя. Самият факт на държане на акцизна стока, по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗАДС, без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, осъществява състава на нарушението по чл. 126, ал. 1 ЗАДС и е без значение, чия собственост са вещите, доколкото формата на изпълнителното деяние е „държане“. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 2/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, субект на административнонаказателната отговорност може да бъде всяко лице, което извърши някое от посочените изпълнителни деяния - държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, без да притежава някой от съответните изискуеми от закона документи, а в настоящия случай от всички доказателства по делото безспорно се установява, че именно жалбоподателят е осъществявал трайна и непрекъсната фактическата власт върху акцизните стоки, без да притежава документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. С оглед гореизложеното процесното нарушение по чл. 126, ал. 1 ЗАДС се явява осъществено от обективна и субективна страна, доказано е по безспорен начин и е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В същия смисъл е Решение № 3651 от 17.12.2024 г., постановено по КАНД № 729/2024 г. по описа на Административен съд – Русе. Неоснователни и без опора в закона са доводите на жалбоподателя, че не е осъществен състава на нарушението, защото не се касае за стока, тъй като не е предлагал същата за продажба. Както беше посочено, в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС са посочени няколко форми на изпълнителни деяния, а именно държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки. В случая се касае именно първата форма на изпълнително деяние, а именно държане и се касае за акцизни стоки, по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗАДС – алкохол и алкохолни напитки. Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията, че не е спазен реда, за вземане на пробите. Стриктно е спазен реда, разписан в Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Правилно е определен и размерът на наказанието, както и постановеното в полза на държавата отнемане на предмета на нарушението. Размерът на наказанието е определен по реда на чл. 41 ЗАДС, чрез умножаване на данъчната основа по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗАДС по акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 5 ЗАДС и размерът на акциза на стоките – предмет на нарушението е 645, 98 лева, а двойният размер на акциза възлиза на 1291, 96 лева и правилно е прието, че не се касае за маловажен случай, съгласно чл. 126б, ал. 2 ЗАДС. По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН в полза на наказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева, съгласно чл.63д, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът