Решение № 3561 от 25.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 972/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Образувано е по жалба на С. В. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], ап. 20, против Заповед № ЗСПД/Д-Е/3110/ 29.05.2025г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ /ДСП/ - Благоевград, в частта й, с която е отказано отпускането на месечна помощ за детето В. Й. К.. В жалбата се правят общи оплаквания срещу незаконосъобразността на оспорения акт, в атакуваната част, като се твърди, че липсват ясни и разбираеми мотиви и се оспорва възможността за налагане на подобна санкция за подобен период. В съдебно заседание оспорващата се явява лично, като поддържа жалбата. Ответникът - Директорът на Дирекция “Социално подпомагане“ - Благоевград, чрез проц. си представител – ст. юрисконсулт Шурдева, оспорва жалбата, като твърди, че оспореният акт е законосъобразен. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, ведно с доводите на оспорващия, намира следното: Не е спорно, че оспорващата С. В. В. се подпомага от ДСП – Благоевград, съгласно условията на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, чрез отпускането на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20г. възраст, досежно малолетните деца – М. Й. К. и В. Й. К., като въз основа на подадено Заявление- декларация вх. № ЗСПД/Д-Е/3227/ 23.05.2024г. и Заповед на Директора на ДСП – Благоевград № ЗСПД/Д-Е/3227/ 27.05.2024г. за посочените деца е отпусната месечна помощ в размер на 55. 00 лв. за всяко едно от тях за срок – до 30.04.2025г. Със Заповед на Директора на ДСП – Благоевград № ЗСПД/Д-Е/3227/ 07.04.2025г. месечната помощ за детето В. Й. К. е прекратена с мотив – “чл. 7, ал. 11, т. 2 от ЗСПД. За м.02.2025г. детето е допуснало отсъствия повече от 3 дни, за които няма уважителна причина. Съгласно чл. 7, ал. 12 от ЗСПД помощта може да бъде отпусната не по- рано от 01.02.2026г.“. Тази заповед е връчена на оспорващата К., като е влязла в законна сила на 10.06.2025г. Със Заявление- декларация вх. № ЗСПД/Д-Е/3110/ 28.05.2025г., подадено от С. В., е поискано отпускането на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20г. възраст, досежно малолетните й деца – М. Й. К. и В. Й. К.. С оспорената заповед - Заповед № ЗСПД/Д-Е/3110/ 29.05.2025г. на Директора на ДСП – Благоевград, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца /ППЗСПД/, на основание чл. 7, ал. 1 и чл. 4а, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗСПД, и въз основа на подадено Заявление- декларация вх. № ЗСПД/Д-Е/3110/ 28.05.2025г. “е отпусната на майката - С. В., месечна помощ за 2 деца – за детето М. Й. К. – размер на помощта – 55 лв. – основание чл. 7, ал. 1, срок – от 01.05.2025г. до 30.04.2026г. и за детето - В. Й. К. - размер на помощта – 0 лв. – основание чл. 7, ал. 1, срок – от 01.05.2025г. до 01.05.2025г. Общ размер на помощта – 55 лв. Мотиви - В. Й. К.: чл. 7, ал. 1: На основание чл. 7, ал. 12 от ЗСПД се отказва помощта за детето, по отношение на което семейните помощи са прекратени и могат да бъдат отпуснати не по- рано от една година от датата на прекратяването им.“. Заповедта е съобщена на В. на 02.06.2025г., като на 11.06.2025г. тя е подала жалба срещу нея в съда и чрез адм. орган. С оглед установената фактическа обстановка, и след като съдът извърши служебна проверка на оспорената заповед, на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, съдът достига до следните изводи: Оспорването е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, от надлежна страна, с правен интерес от оспорването. Разгледано по същество, оспорването се явява основателно, по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентен за това орган по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД. При издаването на заповедта обаче не са спазени изискванията за форма, тъй като същата е немотивирана и вътрешно противоречива, постановена е при наличието на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място – следва да се посочи, че по естеството си, оспореният акт е позитивен за оспорващата, в частта досежно малолетното дете - М. К., и негативен -относно детето В. К.. Принципно няма никаква пречка с един адм. акт да се отпусне искана помощ за едно малолетно дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, а за друго/и – да се постанови отказ. При това положение обаче адм. орган винаги следва ясно и безпротиворечиво да формира волята си. Процесният казус не е такъв. С оспорената заповед едновременно се сочи, че се отпуска помощ за детето В. К., доколкото то е включено в частта “отпускам“ помощ, а същевременно се сочи, че помощта е 0 лв., което сочи на отказ, доколкото по дефиниция отпускането винаги следва да е положителна величина. На второ място – липсват мотиви относно поискания срок за отпускане на помощта по заявлението – 01.05.2025г.- 30.04.2026г. Адм. орган би могъл да се произнесе само относно срок, с който е сезиран. В случая, в оспорения акт, липсва изобщо произнасяне по срока, за който е поискано отпускане на месечната помощ за това дете. Недоумение буди и фактът, че периодът, за който е постановен отказ, практически е само от един ден – 01.05.2025г.- 01.05.2025г. При това положение /и без да е постановяван отказ досежно другия поискан период/ остава неясно – за периода 02.05.2025г.- 30.04.2026г. каква е волята на адм. орган – за отказ или за отпускане на исканата помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. На трето място – едновременно в оспорената заповед се смесват различни фактически състави, обуславящи издаване на различни по естеството си актове, при различни обстоятелства - отпускане на помощ; отказ за отпускане; прекратяване на помощ, като се излагат взаимоизключващи се съображения. На четвърто място – твърди се, че с предходен акт е прекратено получаването на помощта за детето В. К., без да се сочи кой е този акт и поради какви причини е прекратено получаването на помощта, което пренесено на плоскостта на процесната заповед, води до невъзможност изобщо да се разбере защо за това дете не е дължима тя. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите - фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт. Липсата на мотиви в акта представлява нарушаване на изискването за форма. Съдебната практика категорично приема, че неизлагането на мотиви е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Мотивите съдържат обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа да издаде дадения правен акт и то в този му вид и съдържание. Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране на дейността му по издаване на акта както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията. Мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат конкретни съображения, за да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с административния акт. Съдебната практика приема, че се касае за липса на мотиви не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. Мотивирането на административните актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание. В процесния казус липсват каквито и да е мотиви, отразени както в акта, така и евентуално към друг съставен в хода на адм. производство документ, към който той препраща. Ето защо е неразбираемо поради какви причини детето В. К. няма право на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗСПД, месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, се предоставят на семействата, чиито доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, при условие че семейството живее постоянно в страната и детето редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние. Съгласно чл. 17, ал. 6 от ППЗСПД детските градини и училищата в системата на предучилищното и училищното образование предоставят ежемесечно по служебен ред чрез Министерството на образованието и науката на Агенцията за социално подпомагане информация за децата и учениците, за които е подадено заявление-декларация или са отпуснати семейни помощи, относно допуснатите в рамките на един месец от учебната година отсъствия: повече от 3 дни на всяко дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование и 5 учебни часа на всеки ученик, за които няма уважителни причини, съгласно чл. 10 от Наредба № 5/ 2016г. за предучилищното образование и чл. 62 от Наредбата за приобщаващото образование, приета с Постановление № 232 на Министерския съвет от 2017г. Директорът на детската градина /учебното заведение/ ежемесечно изпраща на РДСП по настоящ адрес на семейството справка по образец съгласно съответно приложение, за който е подадено заявление-декларация или са отпуснати семейни помощи, отсъствал през съответния месец повече от 3 дни, за които няма уважителни причини. Следователно, директорът на учебното заведение следва да представя присъствен списък на децата от съответната група пред съответната ДСП, но само когато отсъствията не са по уважителни причини. В § 1, т. 11 от ДР на ЗСПД е предвидено, че по смисъла на чл. 17, ал. 5 “уважителни причини за допуснати отсъствия от ученик“ са определените по реда на Закона за предучилищното и училищното образование. При съобразяване с приложимата в случая правна уредба съдът намира за основателни възраженията, че процесната заповед е издадена в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В обстоятелствената част на заповедта като юридически факти, въз основа на които е издаден актът, дори не е възпроизведено точното правното основание за издаване заповедта, а именно - текста на чл. 7, ал. 11 от ЗСПД /според становището на социалния работник, водещ случая, изпратено заедно с преписката на съда/ - допускането на отсъствия за един месец повече от 3 дни, за които няма уважителни причини, като и чл. 17, ал. 11 от ППЗСПД. Следва да се отбележи, че правното и фактическо основание са два отделни задължителни реквизита на всеки индивидуален административен акт и посочването само на единия от тях не може да замести другия. В случая даже няма посочване нито на конкретното фактическо, нито на правното основание на което се постановява отказ. Органът дължи посочване на правните и фактически основания за постановяване на акта си, като наличието им е гаранция за правото на защита на адресата на акта и гаранция за възможността за извършване на съдебен контрол за спазването на материалния закон. Действително съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта, но в случая подобна хипотеза не е налице и липсва позоваване в административния акт на такива документи, както вече се посочи. В заповедта дори не е посочено от къде е получена информацията за отсъствията на В. К. от детската градина, нито дали същата е потвърдена по предвидения от закона ред нито са представени по преписката данни /извадки/ от тази система. В конкретния случай, административният орган не е посочил дори на кои дати от м.02. 2025г. е налице отсъствие на детето, поради което оспорващата не може да узнае заради кои факти е прекратено нейното право на семейна помощ. Това препятства и ефективното упражняване на правото на защита срещу заповедта, както и възможността на съда да извърши проверка на достоверността на тези факти, респ. да извърши контрол за законосъобразност на упражненото от органа право по прекратяване на отпускането на помощта, а това води на извод за наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, от страна на административния орган при издаване на акта. В настоящия случай, следва да се отбележи и, че производството е било образувано по инициатива на административния орган, което е допустим способ, предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от АПК, но оспорващата не е била уведомена за това образувано производство, въпреки че има процесуалното качеството на страна в процеса. Ответникът не е изпълнил задължението си за уведомяване по чл. 26 от АПК, лишил е страна от участие в процеса, неспазвайки чл. 34 от АПК. Процесуалната пасивност на органа има за резултат липсата на негово знание за твърдението й за наличието на здравословни проблеми у детето, което твърдение той нито е проверил с допустими процесуални средства по чл. 39 от АПК, нито по служебен почин. В контекста на гореизложеното, в поредицата от процесуални пропуски на органа се включва и неспазване на предписанието на чл. 35 от АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. При това положение, като се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и не е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактите по делото, както и без да се мотивира защо едни приема, а други - не, административният орган е постановил един незаконосъобразен административен акт. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че волята на административния орган е неясна, тъй като липсва посочване на адекватни и относими фактически и правни основания в издадената заповед, респ. за постановения отказ /прекратяване на получаваната помощ/. Налице са основанията за незаконосъобразност на оспорения акт по чл. 146, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което оспореният акт подлежи на отмяна. След отмяната на акта следва да се върне делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на В., в частта досежно детето В. К., при спазване на указанията в настоящото решение за изпълнение на вменените задължения от страна на адм. орган в приложима нормативна уредба, както и тези по чл. 7, чл. 9, чл. 35 и 36 от АПК. Воден от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК вр. чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, съдът