Решение № 1373 от 28.10.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 241/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК – Кърджали, подадена чрез пълномощник, против Решение № 244/30.12.2023 г., постановено по анд № 509/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. В жалбата се твърди неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон. Касаторът намира за неправилни изводите на районния съд, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на санкционираното лице. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго такова, с което да се потвърди Наказателно постановление № КЖ-2/19.05.2023 г., издадено от началника на РДНСК – Кърджали. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от ответната страна. Подадена е и частна касационна жалба от пълномощника на Т. Д. М. срещу Разпореждане №515/11.04.2024 г., постановено по анд №509/2023 г. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е отхвърлена молбата му за допълване на постановеното решение в частта за разноските. Ответникът по касация и частен жалбоподател – Т. Д. М., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената частна жалба, като намира за неоснователна касационната жалба на началника на РДНСК – Кърджали. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали намира жалбата за основателна. Счита, че са налице доказателства за нарушението, визирано в издаденото наказателно постановление. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени оспореното решение на районния съд. Изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Административният съд, като взе предвид посочените в жалбите основания, доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбите са подадени в сроковете по чл. 211 и чл. 230 от Административнопроцесуалния кодекс и от лица, с правен интерес от оспорването, поради което са процесуално допустими. По касационната жалба на началника на РДНСК – Кърджали, против Решение № 244/30.12.2023 г. по анд № 509/2023 г.по описа на РС – Кърджали: С оспореното решение, районният съд е отменил Наказателно постановление №КЖ-2/19.05.2023 г., издадено от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол, с което на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията, на Т. Д. М., като заместващ главния архитект на Община Кърджали, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., за нарушение на чл. 145, ал. 2, във вр. с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, вр. с чл.З. ал.2, т. 1 от Наредба № 8 от 28 юли 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места. За да постанови решението си, районният съд е приел, че в АУАН и в НП не са посочени надлежни фактически обстоятелства, като е налице и неяснота относно извършеното нарушение, довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. По съществото на спора районният съд е приел, че вмененото на лицето нарушение не се установява от събраните по делото доказателства, поради което стигнал до извода, че оспореното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора, съдът намерил за неоснователно искането на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства и не страда от пороците, посочени в касационната жалба. В случая, административнонаказателната отговорност на главния архитект е ангажирана за нарушение на чл.145, ал.2, вр. с чл.137, ал.3 от ЗУТ, вр. с чл.3, ал.2, т.1 от Наредба № 8 от 28 юли 1999г., за това, че съгласувал и одобрил технически проект за строеж “Изместване на ВЛНН, изв.1, ТП1 „•••“, в участъка между ст.•• и ст.••, преминаваща през УПИ •••, кв.•••, в нарушение на предвижданията на ПУП. Прието е, че в нарушение на чл.3, ал.2, т.1 от Наредба № 8/28.07.1999 г., инвестиционният проект предвиждал въздушната кабелна линия да се измести, като се разположи под уличното платно. Съгласно чл.145, ал.2 ЗУТ, съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, а според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Съгласно чл.3, ал.2, т.1 от Наредба № 8 от 28 юли 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, силнотоковите кабели за ниско напрежение - до 1 KV, се разполагат под тротоарите. Правилно е прието в оспореното решение, че нарушенията на посочените правни норми са недоказани. Според приложения Инвестиционен проект, част „Електрическа“, раздел II „Техническо решение“, съществуващата въздушна електропроводна линия с голи проводници се предвижда да бъде подменена и да се изгради последователно нова подземно-кабелна електропроводна линия от стълб №•• до нов кабелен разпределителен шкаф (КРШ), както и нова подземно-кабелна електропроводна линия от нов кабелен разпределителен шкаф (КРШ) до стълб №••, изцяло в тротоарната част на уличната регулация на [жк], съобразено с условията на сближаване с подземно изградените електронни съобщителни кабели в същия тротоар, собственост на БТК-ЕАД [област]. Т.е., с инвестиционния проект е предвидено разполагането на новата подземно-кабелна електропроводна линия да е изцяло в тротоарната част на уличната регулация, съобразно изискването на чл.3, ал.2, т.1 от Наредба № 8/28.07.1999 г., поради което не се установи санкционираният главен архитект да е извършил вмененото му нарушение. Правилно съдът е преценил също, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на наказаното лице. Така от фактическите обстоятелства, изложени в АУАН и в НП не става ясно, кое от предвижданията на визирания в наказателното постановление ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №1198/25.11.2016 г. на кмета на община Кърджали, е нарушил главният архитект, при съгласуване и одобряване на техническия проект за разглеждания строеж, тъй като посочения ПУП- ПРЗ, не установява разположението на електропроводни линии /въздушни или подземни/. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила. По частната касационна жалба срещу Разпореждане №515/11.04.2024 г., постановено по анд №509/2023 г. по описа на РС- Кърджали: С горното разпореждане, постановено в производство по чл.248 от ГПК, образувано по молба на Т. М., РС-Кърджали, е оставил без уважение искането за допълване на постановеното по делото Решение № 244/30.12.2023 г., в частта му за разноските. Съдът приел, че въпреки представения договор за правна защита и съдействие от 27.09.2023 г. и адвокатско пълномощно от същата дата, по делото не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Разпореждането е неправилно. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Решението се изменя в случаите, в които има изрично произнасяне на съда по отношение на направените разноски, но то не съответства на разноските, сторени от молителя. Предвидената в чл.248, ал.1 от ГПК хипотеза на допълване на решението в частта му за разноските е налице в случаите, в които съдът е пропуснал да се произнесе по валидно заявено искане за разноски, като настоящия случай касае именно тази хипотеза. Видно от протокола от проведеното на 30.10.2023 г. с.з., в хода на съдебните прения и до приключване на устните състезания пълномощникът на жалбоподателя е представил писмено становище, с копие до другата страна, съдържащо искане за присъждане на деловодни разноски. В същото съдебно заседание пълномощникът на ответната страна е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Крайният момент, до който страните могат да отправят искания до съда за присъждане на разноски е до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая, до приключване на съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя е заявил надлежно искане за присъждане на деловодни разноски, но съдът е пропуснал да се произнесе по него. Т.е., налице е непълнота на постановеното съдебно решение в частта му за разноските, която непълнота може да се отстрани чрез допълване, по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. В тази връзка, според приетото в т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК, препятства единствено възможността да се иска изменение на решението в частта за разноските, не и за допълването му в тази част, при своевременно направено искане и представени доказателства за сторените деловодни разноски. Установи се в случая, че процесуалното представителство на Т. М. е осъществено от надлежно упълномощен адвокат, който своевременно е направил и искане за присъждане на деловодни разноски. По делото е приложен и ДПЗС от 27.09.2023 г., за договорено и изплатено от страната адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Предвид изхода на спора, решен от районния съд, на жалбоподателя се следват деловодни разноски в размер на 400 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, и процесуалната активност на пълномощника, настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид горното, оспореното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 235, ал. 1 от АПК, съдът следва да реши въпроса по частната жалба и да допълни Решение № 244/30.12.2023 г., постановено по анд №509/2023 г., по описа на РС-Кърджали, като осъди Дирекция за национален строителен контрол /юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на наказателното постановление, по аргумент от § 1, т. 6 ДР на АПК, вр. с чл. 2 от УПДНСК/, да заплати на Т. Д. М., деловодни разноски в размер на 400 лв. При този изход на делото и предвид заявеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на Т. Д. М. се следват и разноските в касационното производство, общо в размер на 430 лв., от които 30 лв. за внесена д.т. и 400 лв. за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен ДПЗС от 02.10.2024 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е обосновано и справедливо, предвид фактическата и правна сложност на спора, и е в рамките на минималния размер, предвиден чл.18, ал.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и на основание чл.221, ал.2, чл. 235 от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 отАПК