РЕШЕНИЕ

№ 882

гр. гр. Хасково, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640100072 по описа за 2024 година Предявен е от К. Г. Ш. с ЕГН: •••••••••• от гр.Х., •••••••••, против Община Хасково, •••••••••, представлявана от кмета С.Д., иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът твърди, че на 24.11.2022г. около 19ч. в гр.Х. се разхождал с негов приятел, като от близките храсти изневиделица изскочило бездомно/безстопанствено куче. То имало ушна марка, било голямо на ръст, бяло с черни и кафяви петна и с гладка козина. Бездомното животно започнало непровокирано да лае и ръмжи към приятеля на ищеца и след това се спуснало към последния и го захапало по стъпалото на левия крак. Тъй като изпитал изключително силна болка и стрес, ищецът се развикал и успял да прогони кучето, което преустановило атаката си и избягало в междублоковите пространства. Непосредствен очевидец на инцидента станал приятеля на ищеца, с когото бил заедно на вън.

След инцидента ищецът се прибрал у дома и не потърсил веднага лекарска помощ. Раната му започнала да се възпалява и тогава потърсил медицинска помощ, като бил прегледан в спешното отделение на „МБАЛ- Хасково“ АД. Лекарите констатирали, че в областта на лявото стъпало е ухапан от куче, като раната била 3 – 4 сантиметра. Раната била обработена, сложена била стерилна превръзка и на ищеца била поставена противобясна ваксина. Възстановителния и оздравителен период продължил около един месец, като първите няколко седмици след инцидента изпитвал изключително силни и непрестанни болки в областта на левия си крак, поради което му се налагало да приема болкоуспокоителни и седативни медикаменти, бил и трудноподвижен. Този инцидент се отразил изключително тежко и на психиката на ищеца. И към момента ищецът изпитвал панически страх и напрежение при вида на бездомни кучета, както и на такива, които се разхождат свободно и не са на каишка. След инцидента за продължителен период от време ищецът се чувствал безпричинно тревожен и напрегнат, изпитвал нарушения на съня и вниманието. Редовно сънувал кошмари, свързани с нападения от кучета и животни и се будел нощем облян от студена пот и не можел отново да заспи спокоен сън.

Съгласно нормите на чл.50, т.2, вр. чл.49, чл.40, ал.1, ал.3, ал.4, чл.41, ал.1-3, чл.47, ал.1 и ал.3 и чл.48 от ЗЗЖ, като задължения на служители на общината били възложени действия за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствените кучета, за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни. Общинските власти били длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето им, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти /чл.47, ал.1 от ЗЗЖ/.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответната община да заплати на ищеца сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от инцидент с нахапване от бездомно куче, настъпил на 24.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 24.11.2022г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Според ответника, не е налице бездействие от страна на Община Хасково, не било налице извършено противоправно и виновно деяние. Вредата не била причинена от ухапване на безстопанствено куче и не била налице причинно-следствена връзка между действието/бездействието на ответната община и настъпилата вреда. Оспорват се получените от ищеца психологически увреждания. Според ответника, не можело да се установи по безспорен начин, че ищеца е ухапан от безстопанствено куче, за което следвало общината да носи отговорност. Твърди се, че общината изпълнила нормативно вменените й задължения, като постоянно и своевременно осъществявала всички предписани от закона действия за овладяване популацията на безстопанствени кучета с дължимата грижа. Всички сигнали за безстопанствени кучета се приемали, обработвали и насочвали към екипи, които залавяли кучетата. Животните били отвеждани в приюта, където се кастрирали, чипирали и ваксинирали, съгласно ЗЗЖ и след съответния престой се връщали на местата, където са заловени, освен ако не били територии, на които не се допуска връщането на кучетата /чл.47, ал.3 и чл.48 от ЗЗЖ/. Това били предписаните от закона мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, за упражняване на надзор и за предотвратяване на агресивното им поведение, като същите се явявали адекватни на проблема и съответствали на финансовите, организационните и други възможности на общината. Твърди се, че на територията на Община Хасково е изграден приют за бездомни кучета и кастрационен център, в който се предприемали предвидените в ЗЗЖ действия. В изпълнение на задълженията си общината отделила през 2022г. 135000лв. за предприемане на мерки за овладяване на популацията на безстопанствени животни, приета била програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета 2021г. – 2025г. за трайно решаване на проблема с решение по протокол от заседание на ОбС- Хасково, проведено на 17.12.2021г., където били разписани конкретни мерки, реализирани към момента. В изпълнение на програмата регулярно се извършвало залавяне на кучета и прилагане на мерки за обезпаразитяване, регистриране, ваксиниране и маркиране, необходимите документи. Такива действия били извършвани през цялата 2022г., като били регистрирани, ваксинирани и маркирани 51 кучета.

Твърди, че вредата не е произлязла от посоченото животно, както и че не е налице причинно-следствена връзка между действието/бездействието на общината и настъпилата вреда. Твърди наличието на съпричиняване на вредата, тъй като ищецът провокирал и подразнил кучето при преминаване покрай него, в резултат на което то проявило агресия. Възможно било и самото преминаване на ищеца покрай кучето да е станало причина за ухапването.

При условията на евентуалност възразява относно размера на исковата претенция, като счита същата за прекомерно завишена и твърди, че последиците от инцидента не са с толкова висок интензитет, оправдаващ размера на обезщетението, поради което оспорва размера на предявения иск.

Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен и присъждане на разноските на ответната страна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложения лист за преглед на пациент в спешно отделение от 25.11.2022г., издаден на ищеца, е установена рана от ухапване в областта на ляво стъпало. Като терапия в листа за преглед е отразено ТАТ-1амп.

С решение №515 от 17.12.2021г. на ОбС-Хасково, на основание чл.21, ал.1, т.12, т.23, т.24 и ал.2 от ЗМСМА, чл.28 от ЗНА, чл.76, ал.3, вр. чл.77 от АПК и чл.40, ал.3 от ЗЗЖ, е приета програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Хасково за периода 2021г. – 2025г. С отговора на исковата молба е приложена и и самата общинска програма.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи съдебномедицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че ищецът е получил рана от ухапване от куче. Проведеното му лечение се състояло в поставяне на ваксина против тетанус. Вещото лице сочи, че е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експерта, раната се дължи на ухапване от куче и е в пряка причинна връзка с процесния инцидент. Вещото лице счита, че оздравителния период не превишава 20 – 25 дни. При ухапване от бездомно куче има риск от предаване на бяс или тетанус.

От показанията на свидетеля К. Г. Ш. /дядо на ищеца/ се установява, че е взел внука си от кв.“Б.“ точно след инцидента. В момента, в който спрял колата, видял, че внука му куцука, взел го и го завел в дома му. С него имало още едно момче, което разказало на св.Ш., че както си вървели се появило куче и задърпало якето му, а ищецът замахнал да ритне кучето и тогава то пуснало якето и захапало крака. Според свидетеля, кучето било едро, но не помнел какъв цвят, имало минувачи, които го прогонили. Имало някакъв ярък цвят на едното си ухо. Когато свидетелят качил внука си в колата, видял, че маратонката му при пръстите е пробита. Той се събул и имало кръв. Твърди, че после с течение на времето внука му изпитвал стрес, имал респект от уличните кучета, някакъв страх. Все още изпитвал такъв страх от безпризорни кучета и се оглеждал вечерно време като върви.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи относно основателността на предявения иск:

Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното наличие на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Съгласно разпоредбата на чл.40 и чл.41 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, органите на общината са длъжни да полагат грижи за безстопанствените кучета и оттук именно съответната община, към чиято структура са въпросните служби, има задължението да се грижи за тези животни. Според чл.47, ал.3 от ЗЗЖ, кучета без стопани се маркират и настаняват във временни общински приюти или се връщат по местата, от които са взети, като такива кучета са под надзора и грижите на общината. Нормата на чл.40, ал.4 от ЗЗЖ задължава кмета на общината да организира изпълнението на програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като тези безстопанствени животни се настаняват временно в общински приюти. От изложеното следва, че задължение на кмета на дадена община е да осигури настаняването на безстопанствените кучета в общински приюти, доколкото тези животни са под негова грижа и надзор. В този смисъл общината е длъжна да вземе мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората, както и за това, свободното им живеене в градски условия да не позволява причиняването на вреди на гражданите. Независимо дали безстопанствените кучета са настанени в приют или са върнати на местата, от които са били взети след маркирането им, отговорност за тях винаги, според закона, носи общината.

В конкретния случай се установява, че ищецът е пострадал от ухапване от подобно безстопанствено куче, което според неговите възприятия и тези на св.Ш. е имало сложена ушна марка. Според ЗЗЖ, безстопанствено куче е такова, което не е в определено за това място или в дом и няма стопанин с него, както е било и в случая. Събрани са гласни доказателства, от които става ясно, че описаното от ищеца куче е имало поставена ушна марка, като няма данни с него да е имало лице, което да го е разхождало. Ето защо, съдът приема, че действително в случая се касае до безстопанствено животно, от където произтича и отговорността на ответната община. Общото правило на чл.45, ал.1 от ЗЗД за това, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в настоящия случай обуславя гаранционно- обезпечителната отговорност на общината, която отговаря за вреди, причинени от ухапвания от безстопанствени кучета, тъй като деянието е осъществено на нейна територия. В случая ответникът е проявил бездействие, като не е изпълнил свои задължения по нормативната уредба, свързани със залавяне на безстопанствени кучета, настаняването им в определените за целта приюти, неполагане на дължимата грижа и надзор над тези животни, отсъствие на взети мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хората. При иска по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на общината, тъй като тя е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, дори и когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди. В случая е допусната ситуация, при която безстопанствено куче ухапва случаен човек, независимо от наличието или липсата на създадена организация в общината по предотвратяване на подобни инциденти, резултат не е постигнат и в тази връзка е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, общината следва да носи отговорност.

От данните по делото безспорно се установява, че на 24.11.2022г. в гр.Х. ищецът е ухапан от безстопанствено куче. От приетата медицинска документация и изслушаната съдебномедицинска експертиза се установява, че ухапването от кучето е причинило на ищеца рана на стъпалото на левия крак. Оздравителният процес продължава между 20 дни и 25 дни, като е поставена една ампула ТАТ след ухапването в ЦСМП. Към момента ищецът няма конкретни оплаквания от болки или други усложнения на раната на стъпалото, но твърди, че вследствие на инцидента и преживения стрес все още изпитва страх и чувство на тревожност. Това се потвърждава и от показанията на неговия дядо, разпитан в качеството на свидетел по делото. При тези данни по делото съдът счита, че в случая се доказва наличието на причинна връзка между ухапването от куче по крака на ищеца и настъпили физически и психически /емоционален/ дискомфорт за него, поради което следва да бъде адекватно овъзмезден.

Съдът намира, че от приетите по делото доказателства може да се направи извод за претърпените от ищеца болки и страдания в степен, която налага парично обезщетяване на претендирания иск в размер на 2000лв. Съдебномедицинската експертиза е установила механизма на уврежданията, който съвпада с описания от ищеца, като раните са били обработен и несъмнено е поставена противобясна ваксина. Нарушен е бил обичайният ритъм на живот на лицето, което е създало допълнително неудобства за пострадалия. Също така наличието на стрес, страх и уплаха, както и неприятният спомен от инцидента, макар да се явяват обичайна реакция от преживяното и нормално да са от естество да предизвикат изпитването на подобен дискомфорт от случилото се, следва да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението. Недоказани остават възраженията на ответната община за наличието на съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. Действително от показанията на свидетел се установи, че ищецът е замахнал към кучето, вследствие на което е бил ухапан, но несъмнено това е станало след като животното без да бъде провокирано е захапало якето на неговия приятел. В желанието си да предпази своя приятел ищецът се е опитал да накара кучето да пусне захапаното яке, след което на свой ред е бил захапан от безстопанственото животно. Няма данни по делото, от които да се правят изводи за наличие на провокация от страна на ищеца към кучето, вследствие на което да се е стигнало до проява на агресия към него. Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице за нанесените му увреждания от безстопанственото животно.

В контекста на нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на вредите трябва да се определи съобразно принципите за справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира подробно характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на лечението и понесените болки и страдания. Преценявайки тези обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът намира предявения иск за основателен в размер на 2000 лева, който размер като парична стойност се явява напълно съобразен с процесната фактическа обстановка и реално причинените неимуществени вреди.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер общо на 480лв., от които 80лв. за държавна такса и 400лв. – депозит за вещо лице. Следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца Адвокатско дружество „Генев и Марков“ адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 600лв. с ДДС.

Мотивиран така, съдът