Решение № 862 от 19.3.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 771/2024 г.

Производството е по реда на чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на М. Н. М. от гр. Русе против Решение ППН-01-105 / 2021г. от 05.09.2024г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛЛ/ в състав: председател-В. К., членове – Ц. Ц., М. М. и В. Ц., с което на основание чл. 58, пар. 2, б. „г", за нарушение на чл.5, nap. 1, б. „а", предл.1 от Регламент (ЕС) 679/2016 е издадено разпореждане на жалбоподателката, като администратор на лични данни, да съобрази операциите по обработване на лични данни с процесната система за видеонаблюдение, като за целта премахне камерата. Предоставен е срок за изпълнение на разпореждането от администратора - 10 /десет/ дни от влизане в сила на решението, след което да уведоми КЗЛД за изпълнението, предоставяйки необходимите относими доказателства. В жалбата са изведени кратки доводи за незаконосъобразност на издаденото решение поради неправилно приложение на материалния закон. Изложени са твърдения, че камерата за видеонаблюдение е поставена за да предотврати злонамерени действия на съседи и е насочена така, че заснема единствено пред входната врата на жалбоподателката. Категорично отрича, че има за цел обработване на чужди лични данни. Твърди, че камерата не е включена, не работи и с нея не се заснема. В допълнителни писмени бележки чрез процесуален представител на жалбоподателя се посочва, че жалбоподателката няма качеството администратор на лични данни по смисъла на чл.4, пар.7 и пар.8 от Регламент/ЕС/2016/679. Считат, че не е налице неправомерно обработване на лични данни. Иска се отмяна на решението. Претендират се направените в производството разноски. Ответникът – Комисията за защита на личните данни /КЗЛЛ/, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата. Заинтересованата страна – Д. С. Д., редовно призована, се явява в съдебно заседание. В подадения отговор по жалбата посочва, че процесната камера е монтирана на входната врата на ап.6 на етажната площадка, на която се намира нейното жилище. В обхвата на камерата попада и вратата на аснсьора, който се намира на 3м от камерата. Твърди, че не е провеждано общо събрание на етажните собственици, на което да е гласувано решение за монтиране на видеонаблюдение. Приложени са към отговора данни за техническите параметри на камерата и снимки от етажната площадка. Заявява, че поддържа всичко, което е посочила в жалбата си до КЗЛД. В о.с.з. представя писмени доказателства – копие от протокол№4 от 16.10.2024г. от проведено общо събрание на собствениците на етажната собственост с адрес гр.Русе, [улица], блок“М. гидик“, вх.Б. След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и изложените от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд приема за установено следното от фактическа страна: Производството пред КЗЛД е образувано по жалба с вх.№ ППН-01-105/ 05.05.2021г. от Д. С. Д. от гр.Русе, [улица], вх.2, ет.5, ап.4. Същата жалба е подадена до Директора на ОД МВР Русе с копие до Община Русе с вх.№ 24-294-1 от 02.02.2021г./л.1 преписка/, за извършено нарушение на ЗЗЛД. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразно поставяне на видеокамера за наблюдение на площадката на етаж пети в блока, в който живее от М. Н. М.. Жалбата по компетентност е изпратена от Община Русе до КЗЛД. С писмо рег.№ 33600-402 от 04.02.2021г/л.4 пр./ от ВПД Началник на Второ РУ при ОДМВР Русе до КЗЛД, последните са уведомени за извършената проверка по случая. Не се спори по делото, че Д. С. Д. и М. Н. М. са съседи, които живеят в блок на посочения адрес – гр.Русе, [улица], вх.2, ет.5, като М. обитава ап.6 На основание чл.26 от АПК М. Н. М. е уведомена за образуваното административно производство по жалбата на Д. [населено място] /писмо на л. 5 пр./ В условията на залегналото в административния процес служебно начало и в изпълнение на чл. 26 от АПК, за започване на производството, органът е предоставил възможност по чл. 34, ал. 3 от АПК на М. за изразяване на становище и предоставяне на относими доказателства по предявените в жалбата твърдения. Със Заповед № РД-13-599 от 23.11.2023г./л.22 пр./ Председателят на КЗЛД нарежда да се извърши проверка на М. във връзка с данните за обработване на лични данни на физически лица посредством система за видеонаблюдение, изградена в жилищната сграда, в която живее. Заповедта е връчена на М. на 13.02.2024г. С писмо изх.№ ППН-01-105/2021/#6 от 16.01.2024г./л.23 пр./ КЗЛД уведомява М., че във връзка с постъпилата жалба на 13.02.2024г. от 12ч. ще бъде открита процедура по извършване на проверка на адреса в гр.Русе, като писмото се изпраща, за да бъде осигурено нейното присъствие и съдействие при проверката. Приложен е въпросник във връзка с проверката, като е указано отговорите по него да бъдат изпратени в КЗЛД в 3-дневен срок от получаване на съобщението. Писмото е връчено на 19.01.2024г.с обратна разписка, приложена на л.24преписка. Във връзка с жалбата, била извършена проверка от КЗЛД, при която било установено следното: на посочения в жалбата адрес М. е осигурила възможност за достъп и събиране на доказателства. В осеметажната жилищна сграда с четири входа се намира жилището на М. на петия етаж във вх.Б, като на същата площадка се намира и жилището на Д. Д.. Констатирана е монтирана камера за видеонаблюдение, която по време на проверката не функционира поради техническа неизправност от доставчика на интернет. При функциониране наблюдението от камерата е осъществявано от софтуерно приложение на мобилния телефон на М.. Камерата е насочена към подстъпа на входа на жилището на М.. В камерата не е поставена СИМ карта. Направени са снимки на сградата, камерата и информационния стикер, залепен на входната врата на М.. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол от 13.02.2024г. /л.25преписка/, като към него е приложен и попълнен въпросник от М.. От отговорите във въпросника се установява, че камерата е поставена с цел прекратяване на злонамерени действия на съседи, които си изхвърляли боклуците пред входната й врата в продължение на месеци. Установява се, че видеонаблюдението е изградено от М., поради технически причини камерата не осъществява видеонаблюдение, не съхранява записи, няма поставена в нея карта. С писмо изх.№ ППН-01-105/2021/# 9 от 05.06.2024г./л.39 пр./ КЗЛД уведомява М., че подадената срещу нея жалба ще бъде разгледана открито заседание, насрочено за 26.06.2024г. от 13ч. в адм.сграда на комисията в гр.София. Предоставена е възможност за запознаване с преписката и изразяване на становище. Писмото е връчено на 07.06.2024г.с обратна разписка, приложена на л.40 преписка. С писмо изх.№ ППН-01-105/2021/# 10 от 05.06.2024г./л.41 пр./ за същите обстоятелства и възможности, относно разглеждане на жалбата, КЗЛД уведомява и подателя на жалбата Д. Д.. Писмото е връчено на 11.06.2024г.с обратна разписка, приложена на л.42 преписка. На 24.04.2024г. Комисията провела заседание, на което приела жалбата на Д.Д. за процесуално допустима и като страни в административното производство конституирала: жалбоподател – Д. Д., ответна страна - М. М.. Копие от протокол № 18 от 24.04.2024г. от проведеното заседание е приложен на л. 54 и сл. от преписката. За насроченото за 26.06.2024 г. заседание на Комисията за разглеждане на жалбата по същество, страните са редовно уведомени като им е било указано разпределянето на доказателствената тежест. На 26.06.2024 г. Комисията провела заседание, видно от приложения протокол /л.63 и сл. пр./ и приела проект за решение, с което обявява жалбата за основателна, като решението е прието с пълно мнозинство от 4гласа. С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № ППН-01-105/2021 г. от 05.09.2024 г., състав на КЗЛД: председател-В. К., членове – Ц. Ц., М. М. и В. Ц., на основание чл. 58, пар. 2, б. „г", за нарушение на чл.5, nap. 1, б. „а", предл.1 от Регламент (ЕС) 679/2016 е издадал разпореждане на М. М., като администратор на лични данни, да съобрази операциите по обработване на лични данни с процесната система за видеонаблюдение, като за целта премахне камерата. Предоставен е срок за изпълнение на разпореждането от администратора - 10 /десет/ дни от влизане в сила на решението, след което да уведоми КЗЛД за изпълнението, предоставяйки необходимите относими доказателства. От фактическа страна в решението е прието, че е установена изградена системата за видеонаблюдение, която се състои от (един) брой фиксирана bullet камера Hikvision, модел: DS-2CD2021G1-IDW1, Резолюция: 2 Mpix (FulIHD 1920x1080@25 кад/сек); 1/2.7" Progressive Scan сензор; фиксиран обектив 4 мм (хоризонтален ъгъл 86 градуса); механичен IR филтър; privacy mask, без възможност за запис на звук. Към момента на проверката, извършена от служители към администрацията на КЗЛД същата система не е функционирала поради техническа неизправност, възникнала по вина на доставчика на Интернет услуги, ползван от М., съгласно твърдение на последната. Камерата е била включена в електрическата мрежа, но с нея не може да бъде установена връзка посредством софтуерното приложение, инсталирано на мобилния телефон на М..Установено е, че системата за видеонаблюдение не осъществява запис и съхранение на видеокадри. Не е констатирано наличието на SD карта-памет, инсталирана в камерата за видеонаблюдение. Осъществена е проверка на мобилния телефон на М., при която не е констатирано наличие на записи с видеокадри.Докато камерата е функционирала, достъп до изходящия образ в реално време е осъществявала единствено М., само отдалечено, на софтуерното приложение, инсталирано на мобилния й телефон, съгласно дадени разяснения от самата М.. Целта за извършваното видеонаблюдение, според М. е предпазване от злонамереност от страна на съседи, които изхвърляли боклука си пред вратата на М. в продължение на месеци. Камерата е монтирана лично от М. през 2021 г. Местоположение и насоченост на камерата: монтирана на стената над входната врата на жилището на М. и насочена към площта пред вратата и асансьорната врата. Решението е връчено на оспорващите с придружителни писма, по пощата с обратни разписки, като е получено от тях съответно: М.М. на 11.09.2024г./л.46 пр./, а Д.Д. – на 19.09.2024г./ л.44 пр./ Жалбата срещу Решение № ППН-01-105/2021г. от 05.09.2024г., на КЗЛД е подадена от М. на 25.09.2024г. по пощата и заведена в АС Русе с вх.№ 4379 от 27.09.2024г. Към жалбата е приложена Подписка от собствениците на жилища в блока, в който живее, които са дали съгласие да бъде поставена камера на площадката на етаж 5, която да е насочена към ап.6. При тази фактическа установеност, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирани лица и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, КЗЛД се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви "а" – "з" и "й" от Регламент /ЕС/ 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и по глава девета. Решението се изпраща на субекта на данните / чл. 38, ал. 5 от ЗЗЛД/ и същото подлежи на обжалване по реда на АПК /чл. 38, ал. 7 от ЗЗЛД/. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – КЗЛД в съответствие с предоставените й правомощия по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. Решението е прието на заседание на КЗЛД единодушно, при спазване изискването на чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на комисията да се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. Спазена е установената писмена форма, като оспореното решение съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Мотивирано е в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната му законосъобразност. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Производството е започнало по писмено искане на физическо лице, съдържащо оплакване за нарушаване правата му по ЗЗЛД, изискано е становище от лицата, срещу които е подадена жалбата за нарушаване на правилата за обработване и съхраняване на лични данни. Решението е издадено, след като е дадена възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства съобразно чл. 36 от АПК и след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съобразно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД. Според определението на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на лични данни е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент /ЕС/ 2016/679 и на този закон. Тази своя функция Комисията осъществява, упражнявайки предоставени от закона правомощия, посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД, съответно чл. 57 от Регламента. Комисията анализира и осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламент /ЕС/ 2016/679, на този закон и на нормативните актове в областта на защитата на лични данни - чл. 10, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД. Този административен орган е оправомощен и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон – чл. 38 и чл. 79, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД. С разпоредбата на чл. 12 от ЗЗЛД, на председателя и членове на комисията или на упълномощени от тях лица от администрацията, са възложени правомощия за осъществяване на контрол чрез извършване на проверки /ал. 4/, които съгласно чл. 12, ал. 7 от ЗЗЛД завършват с констативен акт, като в случаите, когато в хода на проверката се установи административно нарушение, се образува административно-наказателно производство /ал. 8 по Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. От анализа на посочените законови разпоредби, се стига до извода, че органите, които осъществяват контрол за спазване на ЗЗЛД са: 1. Комисията на основание чл. 10, ал. 2 по реда на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД и 2. Председателят на КЗЛД и членовете на комисията или упълномощени от тях лица от администрацията на основание чл. 12 от ЗЗЛД. Редът, по който се осъществяват двата вида контрол, е различен. Когато Комисията е сезирана с жалба от физическо лице, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, тя се произнася, съгласно чл. 38, ал. 3 с решение, какъвто е конкретният случай. Съгласно дадените от закона в този случай правомощия, тя постановява решение, с което може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви "а" – "з" и "й" от Регламент /ЕС/ 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях, да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и по глава девета. Видът и размерът на наказанието, зависи от това дали администраторът е юридическо или физическо лице и какво е извършеното нарушение. В конкретния случай, по отношение на оспорващите, са констатирани нарушения по чл. 5, § 1, б. "а", предл.1 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Цитираните разпоредби уреждат принципи, свързани с обработването на лични данни, които, видно от събраните по делото доказателства, са нарушени от оспорващия, а именно: Личните данни са обработвани законосъобразно. Съгласно чл. 6, § 1, б. "а" - обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: субектът на данните е дал съгласие за обработване на Л. му Д. за една или повече конкретни цели. В случая, установените в хода на административното производство данни не се оспорват. Не се спори, че е налице монтирана камера.Възраженията са относно това, че в обхвата на заснемане на същата не попада пространството около входната врата на Д. Д.. В тази връзка следва да се приеме за безспорно установено констатираното от комисията, извършила проверката относно наличието на монтирана камера на площадка на етаж 5 в блока. Съдът намира за неоснователни основните възражения в жалбата, че КЗЛД като надзорен орган не е събрала необходимите основни доказателства относно техническите възможности на камерата чрез назначаване на техническа експертиза, което е довело до неизясняване на фактите по случая. Съгласно разпоредбата на чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Оперативната самостоятелност е възможност да се избира измежду няколко възможни решения, всяко от които е законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. Съгласно чл. 58, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на съвета, всеки надзорен орган има всички от посочените в текста корективни правомощия: a/ да отправя предупреждения до администратора или обработващия лични данни, когато има вероятност операции по обработване на данни, които те възнамеряват да извършат, да нарушат разпоредбите на регламента; б/ да отправя официално предупреждение до администратора или обработващия лични данни, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на регламента; в/ да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да изпълнят исканията на субекта на данни да упражнява правата си съгласно регламента; г/ да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на регламента и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок; д/ да разпорежда на администратора да съобщава на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни; е/ да налага временно или окончателно ограничаване, в т. ч. забрана, на обработването на лични данни; ж/ да разпорежда коригирането, или изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно членове 16, 17 и 18, както и уведомяването за тези действия на получатели, пред които лични данни са били разкрити съгласно член 17, § 2 и член 19; з/ да отнема сертификат или да разпорежда на сертифициращия орган да отнеме сертификат, издаден съгласно членове 42 и 43, или да разпорежда на сертифициращия орган да не издава сертификат, ако изискванията за сертифицирането не са спазени или вече не се спазват; и/ да налага административно наказание "глоба" или "имуществена санкция" съгласно член 83, в допълнение към мерките, посочени в § 2, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай и й/ да разпорежда преустановяването на потока на лични данни към получател в трета държава или към международна организация. Комисията разполага с оперативна самостоятелност, като преценява кое от своите правомощия по чл. 58, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679 да реализира. Видно от текста на разпоредбата, прилагането на мерките е предвидено алтернативно, а не кумулативно. Преценката следва да се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на решението при отчитане особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретното физическо лице – субект на данни, както и на обществения интерес. В случая за установеното нарушение, КЗЛД е избрала ефективни мерки – на основание чл. 58, § 2, б. "г" от Регламент /ЕС/ 2016/679 - разпореждане на администраторите на лични данни да предприемат действия /в срок от 10дни от влизане на решението в сила/, с които да преустановят заснемането на етажната площадка, като премахне процесната система за видеонаблюдение. Според чл. 4, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, "лични Д. " означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано /"субект на данни "/. Физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Съгласно чл. 4, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Визираните норми обосновават извод, че видеонаблюдението безспорно представлява обработване на лични данни, когато се извършва чрез запис на технически средства за видеонаблюдение, който се съхранява. Съдържащата се във видеозаписите от средствата за наблюдение информация за физическото лице, съставляваща негов образ, попада в понятието "лични данни", доколкото позволява неговото идентифициране. Събирането и съхраняването на тези данни, също съставлява обработване на лични данни съгласно чл. 4, § 2 от Регламента. В чл. 6, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 са разписани условията, при наличието на които е допустимо обработването на лични данни на физическо лице. За да е законосъобразно обработването на лични данни, от администратора на тези данни е необходимо наличието на една от следните хипотези: субектът на данните да е дал съгласие за обработване на данни му за една или повече цели /б. "а"/; обработването да е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор /б. "б"/; обработването да е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора /б. "в"/; обработването да е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице /б. "г"/; обработването да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора /б. "д"/; обработването да е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват записването на лични данни, по-специално когато субектът на данните е дете /б. "е"/. Установените в хода на административното производство факти и обстоятелства, не обосновават нито една от визираните хипотези. По делото липсват доказателства за дадено съгласие от страна на Д. Д., която живее на същата етажна площадка и е жалбоподател в административното производство за обработване на лични данни чрез видеозаснемане. Липсват доказателства за дадено надлежно съгласие и от останалите живущи в сградата с режим на етажна собственост. По делото с жалбата е представен списък –„ Подписка на собствениците в ЕС гр.Русе, бл.“Мара Гидик“, вх.Б“. С подписите си живущите са удостоверили съгласието си да бъде поставена камера на етажната площадка на ет.5, която да е насоча към ап.6/ апартамента на М./. От една страна подписката не е датирана, от друга страна подобно волеизявление на живущите следва да бъде обективирано в протокол от събрание на етажните собственици, така както е предвидено в разпоредбите на чл.16, ал.4, вр.чл.11, ал.1, т.10, б.“и“ Закон за управление на етажната собственост /ЗУЕС/. Такива данни по делото не са представени, напротив от заинтересованата страна Д. е представен протокол от проведеното общ събрание на собствениците на етажната собственост с адреса на страните от 16.10.2024г., видно от който подобен въпрос не е обсъждан и не е бил поставен в дневния ред на събранието. Дори да се приеме, че останалите етажни събственици са дали съгласие за поставяне и функциониране на системата за видеонаблюдение, значимо и определящо е становището на заинтересованата страна Д.Д., тъй като камерата е поставена на нейната жилищна площадка. В решението на КЗЛД и от представения снимков материал се установява, че камерата е насочена към входната врата на М. и вратата на асансьора. Дори в обхвата на камерата да не попада вратата на Д., достатъчно е, че с камерата има възможност да се наблюдава вратата на асансьора, което логично предполага, че при ползването му за обичайно придвижване на Д. до жилището и, тя ще бъде заснемана, т.е. ще бъдат обработвани нейни лични данни без нейно съгласие. Несподелима е тезата на оспорващата, че преследваните от нея цели обосновават използването на системата за видеонаблюдение. По делото не са представени доказателства за злоумишлени действия пред вхадната врата на жалбоподателката такива, каквито са посочени в жалбата – че пред входната врата са оставяни боклуци. Така твърденията, че с поставената камера се цели защитаване на жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, остават изцяло недоказани. Като абсолютно неприложима в конкретния случай следва да се приеме хипотезата на чл. 6, § 1, б. "д" от Регламента, доколкото администраторът не е субект, натоварен със задачи от обществен интерес или официални правомощия. Безспорно поставените камери служат за целите на легитимните интереси на администраторите, а именно: охрана на тяхното имущество. На този легитимен интерес на администратора се противопоставят интереси и основните права и свободи на субектите на данни, а именно: живущите на същия адрес, на същата жилищна площадка, които не по свои съображения не желаят да бъдат обект на заснемане. Тези права и интереси са правото на свободно предвижване, забраната за заснемане без съгласие, неприкосновеност на личния живот и т. н. Твърдението на жалбоподателя, че видеосистемата не работи, изключена е, има проблем в интернет връзката, същата няма карта памет и други не са основание да бъде отменено като незаконосъобразно решението на КЗЛД. Всички посочени неизправности и причини камерата да не е в работен режим в един следващ момент могат да бъдат отстранени и същата да функционира по предназначение. Самото и монтиране и присъствие на етажната площадка предполага, че тя е поставена там, за да бъде използвана по предназначение, за което заинтересованата страна Д., като живуща на същатата етажна площадка не е дала съгласие. Изложеното обосновава извод за правилно прилагане на материалния закон в хода на административното производство. Законосъобразно административният орган е приел, че в случая обработването на лични данни чрез евентуално видеонаблюдение чрез поставената камера на площадката на ет.5 в бл.“Мара Гидик“, вх.2 в гр.Русе, е в нарушение на принципа по чл. 5, § 1, б. "а" от Регламента, а именно: че обработването на лични данни на субекта следва да се осъществява законосъобразно само при наличието на някое от условията по чл. 6, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и личните данни, които се обработват следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват С оглед горното, съдът счита, че оспореното решение на КЗЛД е законосъобразно, постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при правилното приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона, поради което следва да бъде оставено в сила, а жалбата следва да бъде отхвърлена. Ответникът и заинтересованата страна не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази посока. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът