РЕШЕНИЕ

№ 4432

гр. София, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря Р. Л. като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110141218 по описа за 2021 година искове с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 365 от ЗЗД, във вр. с чл. 342 от ТЗ; чл. 92 от ЗЗД:

Ищецът - „М. Б." ООД, твърди, че на 27.07.2018г., между него (лизингодател) от една страна, и ответника - АЛ. Г. Г., бил сключен Договор за лизинг. Сделката била развалена на 14.11.2027г., като л.а. бил върнат на 24.06.2020г.

Моли да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи:

• сумата от 198, 99 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.04.2020г. до 24.06.2020г.;

• сумата от 312, 18 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.04.2020г. до 24.06.2020г.;

• сумата от 489, 42 лева, неустойка за прекратяване на договора;

• сумата от 165, 93 лева, разходи за платени застрахователни премии; и - сумата от 540 лева, разходи за възстановяване на Лизиновия актив.

Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът - АЛ. Г. Г., оспорва иска:

• нямало доказателства, че договорът за лизинг е прекратен, още по-малко по вина на ответника;

• навежда и други доводи;

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа:

Сключен е договор за финансов лизинг на 24.11.2017г. Стойността на лизинга е 5 200 лева. Стойността на неустойката е под 10 %.

С Допълнително споразумение и Приемо-предавателен протокол от 24.06.2020г. страните са се споразумели относно следното – договорът се прекратява по общо съгласие (точка 2 от преабюла), като дължимите суми са:

• 196, 75 лева – главница;

• лихва – 308, 98 лева;

• неустойка по чл. 15.5 – 489, 42 лева;

• застрахователна премия – 165, 93 лева (тази клауза от спогодбата представлява доказателство за дължимост. Изложеното се отнася и до следващата точка);

• разходи за репатриране – 540 лева;

Спогодбата е упомената както в заявлението, така и в исковата молба.

Представен е и запис на заповед, но без подпис, която по тази причина докуменът представлява само проект на менителничен ефект. Той е ирелевантен.

Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че следните суми са осчетоводени:

• 198, 99 лева – главница;

• 312, 18 лева – лихва;

• 489, 42 лева – неустойка;

• 82, 62 лева – застрахователна премия; и - 540 лева – възстановяване на лизингов актив. от правна страна:

С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки (чл. 356, ал. 1 от ЗЗД). Тя представлява и индивидуално договоряне на клаузи – по смисъла на ЗЗП.

Доводът, че сделката била прекратена по вина на ответника е некоректен – тя е прекратена, както бе посочено, по общо съгласие.

Вторият довод, че имало разминаване на сумите, предмет за заповедното и на исковото производство, е неоснователен – те са идентични.

Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора (т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладчик председателят Марио Бобатинов и съдията Емил Марков). Този размер, по разбиранията на настоящата инстанция, не е прекомерен – т.е. не е нарушен морала (съответно чл. 26 от ЗЗД).

Както бе посочено, при спогодбата всяка от страните може, а и често прави отстъпки – в случая това се отнася до сумите, които са различни, съобразно договореното (от гледна точка на ищеца) и по отношение на застраховката (от гледна точка на ответника). Това е нов договор и той следва да се спазва и от двете страни.

За горниците сумите са недължими.

ССчЕ има смисъл само доколкото установява, че няма заплащане след момента на сключване на спогодбата. по разноските:

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство – 133 лева, съобразно уважената част от иска.

1. Разноските, сторени пред настоящата инстанция от ищеца, са 670 лева – чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ