Решение № 387 от 5.3.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 571/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл. 348 от НПК. Делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена от „Мега кар груп” ЕООД, ЕИК 207314087, със седалище и адрес на управление с. Мрамор, [улица], представлявано от управителя Л. Н. И., чрез пълномощник адв. И. З. – САК против Решение № 70 от 14.06.2024г. по адм.н.д. № 20243530200091 по описа за 2024 година на РС- Търговище, с което е Изменено Наказателно постановление № 25 – 2300167 от 19.12.2023г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище, като наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 300лева, за нарушение на чл.403а, ал.1, предл.1 от КТ вр. чл.415в, ал.1 от КТ, е намалена на 100 лева В жалбата са изложени твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 АПК като попадащи в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, тъй като касаят допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно недопускане на поискани от жалбоподателя относими гласни доказателства и неправилно приложение на чл. 415г, ал.1 от КТ. Моли се да се постанови решение, с което оспореното въззивно решение бъде отменено, като вместо това обжалваното НП бъде отменено като незаконосъобразно. Ведно с гореописаната жалба е подадена и частна касационна жалба против определение с № 253/09.08.2024г. постановено по АНД №91/2024г. на ТРС, с което се оставя без уважение молбата от „Мега кар груп“ ЕООД, ЕИК 207314087 за изменение на основание чл.248 от ГПК на поставеното по делото решение № 70 от 14.06.2024г., в частта му относно присъдените разноски, като в полза на жалбоподателя се присъдят такива съразмерно с изхода на спора и изменението на наказателното постановление. В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се е явил, като е депозирал писмено становище чрез упълномощен процесуален представител, с което моли да се даде ход на делото, като поддържа касационната жалба и изложените в нея доводи за отмяна на постановеното от въззивния съд решение. Поддържа и подадената частна касационна жалба. Ответникът по касационната жалба е депозирал отговор на касационната жалба. В проведеното открито съдебно заседание адм. орган не се е явил, като чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Р. Х. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд- Търговище е правилно и законосъобразно, мотивирано и постановено, след като са обсъдени всички писмени и гласни доказателства. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила и е постановено при спазване на материалния закон. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че с издаването на наказателното постановление преди изтичането на 30-дневния срок за споразумение по чл. 415г, ал. 1 от КТ, са били нарушени правата на жалбоподателят, тъй като размерът на наложеното му наказание е съобразен с привилегированата разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради правилното приложение от въззивния съд на относимите процесуални и материални норми. Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на оспорване е Решение № 70 от 14.06.2024г. по адм.н.д. № 20243530200091 по описа за 2024 година на РС- Търговище, с което е Изменено Наказателно постановление № 25 – 2300167 от 19.12.2023г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище, като наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 300лева, за нарушение на чл.403а, ал.1, предл.1 от КТ вр. чл.415в, ал.1 от КТ, е намалена на 100 лева. Според обстоятелствената част на наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение, с което е потвърдено, процесното нарушение се изразява в следното: при извършена от инспектори от Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище на 07.11.2023г. проверка в обект, стопанисван от „Мега кар груп” ЕООД с ЕИК 207314087, а именно – кафе–клуб „Енерджи“, находящ се на [улица]в гр.Търговище, осъществена в присъствието на А. А. Ю. – длъжностно лице, определено да представлява работодателя пред контролните органи на инспекцията по труда, съгласно заповед № 8/01.08.2023г. на управителя на дружеството, на контролните органи не е бил представен изискания от тях екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред /ПВТР/ до напускането им на обекта. От фактическа страна, въззивният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показания на свидетеля Г. К., е намерил за установено, че осъществяването на гореописаното деяние на 07.11.2023г. било извършено чрез бездействието на съответното длъжностно лице да осигури в обекта на дружеството - работодател, екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред на предприятието, който да бъде на разположение на контролните органи при поискване. С адресирана до работодателя призовка били изискани документи за проверка, след които и екземпляр от правилник за вътрешен трудов ред /ПВТР/, които били представени на проверяващите на указаната в призовката дата - 10.11.2023г. Резултатите от проверката били отразени в протокол № ПР2342346/20.11.2023г., с който били дадени предписания за отстраняване на констатираните 12 бр. нарушения в срок до 29.11.2023г. С оглед констатираното при проверката, Г. К. – гл.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Търговище съставил на „Мега кар груп” ЕООД в качеството на работодател АУАН № 25-2300167/20.11.2023г. за извършено на 07.11.2023 г. нарушение на чл.403а, ал.1, предл.1 от КТ – за това, че същият не държи на разположение на контролните органи екземпляр от ПВТР в обекта на контрол – кафе-клуб „Енерджи“, намиращ се на посочения по-горе адрес. Актът бил съставен в присъствието на надлежно упълномощения представител на дружеството – А. Ю., на която бил връчен и съответен препис, като не били релевирани възражения. Въз основа на акта, на 19.12.2023г., Директорът на Дирекция “ИТ”- Търговище издал Наказателно постановление № 25- 2300167, с което за нарушение на чл.403а, ал.1, предл.1 от КТ и на основание чл.415в, ал.1 от КТ наложил на „Мега кар груп” ЕООД имуществена санкция в размер на 300лв. От правна страна, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Въз основа на гореприетата фактическа обстановка е достигнал до извод, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, тъй като АУАН и НП съдържат изискуемите по ЗАНН задължителни реквизити. Актовете са издадени в предвидените за това срокове. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението дадено в АУАН и в НП – като фактическа обстановка и правна квалификация. Споделил е извода на административните органи издали АУАН и НП, че предвид установените факти е налице нарушение извършено от жалбоподателя в качеството му на работодател по см. на §1, т.1 от ДР към КТ, на посочената от адм. органи правна норма – чл. 403а, ал.1, предл.1 от КТ, което подлежи на санкция съобразно разпоредбата чл. 415в, ал.1 от КТ. Не е приел възражението на жалбоподателя, че противоречи на закона издаването на НП преди срока за произнасяне по направеното на 05.12.2023г. предложението на „Мега кар груп” ЕООД за споразумение по чл. 415г, ал.1 от КТ, тъй като тази норма предвижда възможност за сключване на споразумение, но при тълкуването й не може да се открие наличието на задължение за наказващия орган да приеме отправеното предложение. Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи: Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането й не е допуснал нарушения на процесуалните правила уредени в Глава „Първа“ Раздел V от ЗАНН и глава „Двадесет и първа“ от НПК вр. чл. 84 ЗАНН. При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, не се установи такова. Настоящият касационен състав намира, че въззивната инстанция е събрала по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени и гласни доказателства. Следва да бъде споделена възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, която съответства на събраните по делото доказателства. Правилни и законосъобразни са изводите в оспореното решение, че НП е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните норми по см. на чл. 348, ал. 3 НПК или противоречие с императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН по отношение на формалните изисквания за изискуемите реквизити при издаването на обжалваното НП. Изводите на Районния съд за доказаност на всички елементи от състава на описаното в НП нарушение се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд счита, че мотивите на въззивния съд в тази насока не следва да се преповтарят, съгласно чл. 221, ал.2 от АПК. Касационният съд не споделя доводите в касационната жалба, че постановяването на наказателно постановление преди изтичането на срока за споразумение по чл. 415г, ал.1 от КТ води до съществено процесуално нарушение - в тази норма не е формирано задължение на адм. орган да сключи споразумение или да проведе процедура по сключването му, което следва от граматическото и смислово тълкуване на използвания глагол в текста й - „До издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган и нарушителят могат да постигнат споразумение“. Дори и да се приеме, че съществува задължение за провеждане на такава процедура, в настоящия случай е налице отправено предложение за сключване на споразумение от нарушителя, което очевидно с конклудентното действие по издаване на процесното наказателно постановление, не е било прието от адм. орган. Задължение за приемане на споразумение не може да бъде допуснато като логична и обоснована правна конструкция. В случая е неприложим институтът на маловажния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като в Кодекса на труда - чл. 415в, изрично е уреден въпросът за отговорността при маловажни нарушения на трудовото законодателство. В, ал. 1 на чл. 415в е дадено определение за „маловажно нарушение“, а в, ал. 2 изрично и изчерпателно са регламентирани нарушенията, които при никакви обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като „маловажни“. В Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на Върховния административен съд (ВАС) по тълкувателно дело № 7/2010 г. е посочено, че специалният състав на маловажно нарушение по чл. 415 КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Наличието на специалната норма на чл. 415в КТ изключва приложението на общата такава по чл. 28 ЗАНН. Не следва да се възприеме като съществено процесуално нарушение отказът на въззивния съд да събери поисканите от жалбоподателя гласни доказателства, предвид обстоятелствата, за които са поискани – кога е донесен в обекта на работодателя Правилника за вътрешен трудов ред. За това обстоятелство е разпитан един свидетел, който е дал подробни показания, като отделно от това е приет по делото изходящ от жалбоподателя, неоспорен от него откъм истинност частен документ – заявление от 05.12.2023г., в което е посочено, че нарушението изразяващо се в липса на екземпляр от ПВТР е отстранено и такъв вече е наличен в обекта, т.е по аргумент на обратното се признава липсата на такъв към момента на проверката. С оглед така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав намира за правилно и законосъобразно и обжалваното определение с № 253/09.08.2024г. постановено по АНД №91/2024г. на ТРС, с което е оставено без уважение молбата от „Мега кар груп“ ЕООД, ЕИК 207314087 за изменение на основание чл.248 от ГПК на поставеното по делото решение № 70 от 14.06.2024г. в частта му относно присъдените разноски, като в полза на жалбоподателя се присъдят такива съразмерно с изхода на спора и изменението на наказателното постановление. Съобразно разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, разноски в полза на жалбоподателя се дължат само при отмяна на обжалвания акт, като наличието на тези специални норми изключва приложимостта на чл. 144 АПК, респ. чл. 78 ГПК при определянето на разноските. В този смисъл са и дадените задължителни указания с ТР № 3/08.04.1985г. по н.д. № 98/84г. на ОСНК на ВС, съгласно което, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. По отговорността за разноски - При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, чл.37, ал.1 от ЗПП, във връзка с чл.27е от НЗПП, в полза на ТД на НАП-Варна следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Поради изложените съображения и на основание чл. 221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд