Решение № 249 от 7.4.2023 г. на Районен съд - Русе по дело № 1731/2022 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Б. Б. Ф. против Наказателно постановление № 7830 / 24.08.2022 год. на началника отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр.София, с което на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, за нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2 от същия закон във връзка с чл.8, ал.2 вр. с ал.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, му е наложена глоба в размер на 3000 лева. Иска се от съда да отмени наказателното постановление, поради неговата незаконосъобразност. Процесуалният представител на жалбоподателя излага съображения, че Ф. не е имал обективната възможност да предотврати нарушението, тъй като изпълнявал възложена му транспортна дейност. Освен това наказанието не било съобразено с имотното му състояние. Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не дава становище по делото. Русенската районна прокуратура, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат отношение по случая. Като съобрази изложените в жалбата и в съдебното заседание от процесуалния представител на жалбоподателя доводи и анализира събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес от легитимирано лице, поради което е допустима. Подлежи на разглеждане по същество и е частично основателна. На 29.07.2022 г. в 10: 45 часа, на главен път I-2, км.12, в посока от гр.Разград към гр.Русе, свид. Б. П. – инспектор в отдел КРПМ при АПИ, спрял за проверка пътно превозно средство „МАН“ с рег.№ Р 24-57 ВР, с четири оси, с две управляеми такива, с водач жалб.Ф., с което се превозвала фракция. При извършеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна се констатирало, че при разстояние на осите 1, 40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща такава е 27, 150 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. При тази констатация и след като установил, че водачът извършва превоза без разрешение ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя, свид.П. съставил срещу него АУАН за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата във връзка с чл.8, ал.2 вр. с ал.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление. АУАН и НП са съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Същите съдържат пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, както и точна цифрова квалификация на нарушените правни норми на Закона за пътищата и подзаконовия нормативен акт – Наредба № 11 от 3.07.2001 г. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности, една от които е движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Според чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2 от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на тежки пътни превозни средства. С оглед изложеното, като физическо лице извършващо управление на ППС по съответния път, водачът носи отговорност, че нарушава забраната за движение на тежки ППС без разрешение. В случая превозното средство се явява тежко, по смисъла на чл.3, т.2 вр. с чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което съгласно изискванията на чл.8, ал.2 от същата наредба следва да има разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя, тъй като не са били налице основания за приложението на регламентираното в чл.8, ал.5 от наредбата изключение от това правило. Така фактическите констатации, отразени в акта и наказателното постановление, се потвърждават от събраните по делото доказателства. По тях страните не спорят. В светлината на изложеното, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателя е извършил движение на тежко пътно превозно средство без разрешение на администрацията, управляваща пътя. Затова законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, но неправилно е определен размера на наложеното наказание, за което ще стане дума по-долу в мотивите на настоящото решение. По повод на наведените от процесуалния представител аргументи за отмяната на наказателното постановление. Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност е лична, а според разпоредбата на чл. 25 от ЗАНН, когато извършителят на административно нарушение е действувал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, той не носи административнонаказателна отговорност, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение. В случая жалб.Ф. е в трудово правоотношение и изпълнява длъжността „шофьор“. Поради това той е длъжен да познава разпоредбите на Закона за пътищата и подзаконовите нормативни актове, свързани с условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Наред с изложеното бил запознат и с теглото на товара, който превозва и в хода на производството не е установено категорично да има издадена изрична заповед от работодателя да бъде извършен превоз с тежко ППС, поради което не би могло да се счете, че са били налице условията на чл.25 от ЗАНН. Дори и да е имало такава заповед, нарушението е било очевидно за жалб. Ф.. В този смисъл то е извършено виновно при пряк умисъл. Именно той, като водач, е следвало да изиска разрешение от собственика, а при непредставане на такова, да не привежда в движение превозното средство. Действително обаче, наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението в размер на 3 000 лв. Липсват каквито и да е данни за извършени от жалбоподателя предходни идентични нарушения, трудовото му възнаграждение е в нисък размер, няма доказателства за други негови доходи и не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид изложеното наказанието следва да бъде ориентирано към минимума. В този смисъл обжалваното наказателно постановление подлежи на изменение, като наложеното наказание глоба в размер на 3000 лева се намали на 1000 лв. Така мотивиран, съдът