Решение № 3270 от 24.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 874/2023 г.

Производството е по реда на чл. 128, ал. 2 от Административно- процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искова молба на К. П. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез проц. представител - адв. Г. Д. - АК - [област], със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. А, офис 22, против ответника - Дирекция “Национален парк Пирин“ - [населено място], представлявана от Директора, с която са съединени, при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК: 1. иск за признаване за установено по отношение на ответника, че е налице служебен стаж в полза на ищеца като служител в администрацията на Дирекция “Национален парк Пирин“, в размер на 9 месеца и 3 дни, за следните периоди /с оглед и направено уточнение в съдебно заседание на 18.12.2023г./: от 25.05.2021г. до 15.07.2021г. и от 13.05.2022г. до 30.11.2022г.; 2. иск за признаване за установено по отношение на ответника, че е било налице валидно осигурително правоотношение между Дирекция “Национален парк Пирин“ като осигурител, и ищеца, като осигурено лице, в размер на 9 месеца и 3 дни, за периодите: от 25.05.2021г. до 15.07.2021г. и от 13.05.2022г. до 30.11.2022г.; 3. иск за признаване за установено по отношение на ответника, че е налице негово задължение, да внесе осигурителните вноски по чл. 9, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, по съответните фондове в Националната агенция за приходите /НАП/ за задължително социално осигуряване в полза на ищеца в размер на 9 месеца и 3 дни, за периодите: от 25.05.2021г. до 15.07.2021г. и от 13.05.2022г. до 30.11.2022г. В исковата си молба, ищецът твърди, че за посочените от него по- горе периоди, е било налице валидно съществуващо осигурително правоотношение, между него и ответника, респ. за същите времето подлежи на зачитане за осигурителен стаж и се дължи внасяне за съответните осигурителни вноски по фондовете в НАП. Отказът на ответника да признае наличието на подобно осигурително правоотношение обусловил интереса на ищеца от предявяване на процесните искове. В съдебно заседание, ищецът, чрез проц. си представител – адв. Д., поддържа исковите претенции. Доразвива доводи в представени писмени бележки. Претендира присъждане и на сторените в настоящото производство разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - Дирекция “Национален парк Пирин“, в депозиран по делото писмен отговор, в съдебно заседание, и в писмени бележки, чрез проц. си представител – адв. Р., оспорва исковите претенции и по основание, и по размер. Твърди се, че между страните не е налице за посочените периоди съществувало осигурително правоотношение, като дори в решението на Върховния административен съд /ВАС/ по адм. д. № 6645/ 2022г. по описа на съда, не е безусловно указано задължение за ответника да възстанови К. на работа, а е указано при новото произнасяне, да се изследват причините за подаването за искането за възстановяване на работа около 10 м. след прекратяване на договора за управление, и наличието и/ или липсата на назначаване на друга длъжност по служебно правоотношение за същите периоди. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, съобразно предоставен списък. Заинтересованата страна – Национален осигурителен институт – чрез проц. си представител – гл. юрисконсулт М., изразява становище за неоснователност на предявените искове и пледира за отхвърлянето им. Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното: Не е спорно, че ищецът К. П. К. е заемал при ответника - Дирекция “Национален парк Пирин“ - [населено място], по силата на валидно възникнало служебно правоотношение, длъжността старши експерт “Поддържащи и възстановителни дейности“, с ранг IV младши. Не е спорно, че със Заповед № РД-06-08/ 08.03.2016г. на Директора на “Национален парк Пирин“ - [населено място], на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ е прекратено служебното правоотношение на ищеца К. за длъжността старши експерт “Поддържащи и възстановителни дейности“, с ранг IV младши, при ответника, поради назначаването му на длъжност Директор на Териториално поделение /ТП/ в Държавно горско стопанство /ДГС/ “[община]“ към “Югозападно държавно предприятие“ /ЮЗДП/ ДП - [населено място], считано от 09.03.2016г. по силата на Договор за управление № ДУ-119/ 09.03.2016г., сключен между него и “Югозападно държавно предприятие“ ДП – [населено място]. Не е спорно също така, че впоследствие, с Договор за управление № ДУ-150/ 25.08.2017г., на основание чл. 173, ал. 3 във връзка с § 12 от ПЗР на Закона за горите /ЗГ/, К. е преназначен на длъжност Директор на ТП в ДГС “Места“ към Ю. Д. - [населено място], като със Заповед № РД-05-11/ 06.08.2020г. на Директора на Ю. Д., е прекратен едностранно договора му за управление, с предизвестие, на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 22 от договора. Не е спорно, че със Заявление от 25.05.2021г. К. К. е поискал отново да заеме длъжността, която е изпълнявал при ответника – старши експерт до 08.03.2016г., като се е позовал на разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗДСл. Приложил е към заявлението копия на: Служебна книжка, Договор за управление № ДУ-119/ 09.03.2016г., Заповед № РД-05-11/ 06.08.2020г. на Директора на Ю. Д., с която е прекратен едностранно договора му за управление. По сезиращото заявление, Директорът на Дирекция “Национален парк Пирин“ е постановил отказ, обективиран в Писмо изх. № НПП-501(1)/ 07.06.2021г. като е отказал да възстанови ищеца на заеманата от него до 08.03.2016г. длъжност, с мотива, че в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие между К. и Директора на Дирекция “Национален парк Пирин“ от 08.03.2016г. не е упоменат изрично § 7 от ПЗР на ЗДСл. и липсва информация къде служителят ще отиде на работа, за да бъде възстановен след прекратяването му на предишната длъжност. Този отказ е обжалван пред Административен съд – гр. [област] като с Решение № 650/ 16.03.2022г. пост. по адм. д. № 575/ 2021г. по описа на съда, съдът е отменил оспорения пред него отказ, обективиран в посоченото писмо и е върнал преписката за ново произнасяне на Директора на Дирекция “Национален парк Пирин“ / л. 11- 14 от делото /. Решението на Административен съд – гр. [област] е обжалвано с касационна жалба пред ВАС, като с влязло в законна сила на 17.02.2023г. Решение № 1834/ 17.02.2023г. пост. по адм. д. № 6645/ 2022г. по описа на съда, първоинстанционното решение е оставено в сила, но изрично състава на касационната инстанция, в мотивите си е посочил, че следва да допълни мотивите на Административен съд – гр. [област], с които преписката е върната за ново произнасяне на адм. орган със следното: “Директорът на Дирекция “Национален парк Пирин“ - [населено място], следва да събере доказателства и да изследва причините, поради които служителят подава заявлението за възстановяване едва на 25.05. 2021г., т.е. около 10 месеца след прекратяване на Договора за управление № ДУ-150/ 25.08.2017г., като установи дали е назначаван на друга длъжност по служебно правоотношение или по § 7 от ПЗР на ЗДСл. Следва да направи преценка и да изложи мотиви относно срока, в който служителят може да упражни правото си по § 7 от ПЗР на ЗДСл. Едва след това да се произнесе по заявлението на К.“ / л. 14 и 15 от делото /. С. З. вх. № НПП-178/ 02.03.2023г. / л. 16 от делото, гръб /, ищецът позовавайки се на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., и с оглед решението на ВАС, е заявил желанието си да заеме длъжността старши експерт “Поддържащи и възстановителни дейности“ при ответника, заемана допреди прекратяване на служебното му правоотношение. Със същото заявление е поискано да се предприемат необходимите действия за вписване на признатите му по закон служебен и осигурителен стаж, за периодите, в които съдебното производство е било в ход, като същият е приложил и служебна книжка. В отговор на подаденото заявление от 02.03.2023г., с Писмо изх. № НПП-178/2/ 13.03. 2023г., връчено на 17.03.2023г. на К., същият е уведомен, че към този момент, предходната заемана от него длъжност - старши експерт “Поддържащи и възстановителни дейности“ при ответника е съкратена, като му се предлага да заеме незаетата длъжност - “старши инспектор в отдел “Контрол и охрана“, Дирекция “Биоразнообразие, контрол и охрана“, с място на работа – Парков участък /ПУ/ – Каменица“ – [населено място]. Дадена е на К. възможност, в деня на получаване на писмото /предложението/, да изрази писмено съгласие/ несъгласие. Указано е, че ако в дадения срок не направи изрично волеизявление за заемане на предложената длъжност, ще се приеме, че предложението не е прието. Писмото е връчено на ищеца на 17.03.2023г. / л. 15 и 16 от делото /. Директорът на Дирекция “Национален парк Пирин“, е издал впоследствие и Писмо peг. изх. № НПП-178/4/ 13.04.2023г. с което е уведомил К., че съобразно мотивите на Решение № 1834/ 17.02.2023г. пост. по адм. д. № 6645/ 2022г. по описа на ВАС е предприел необходимите действия по установяване на основанията за приложение в казуса на § 7 от ПЗР на ЗДСл. като са изискани съответни справки от НАП, НОИ, Агенция по заетостта, и е установено че: ищецът не се е възползвал от възможността веднага след прекратяване на трудовото правоотношение на 06.08.2020г. да се яви при ответника за заемане на длъжността по прекратеното служебно правоотношение, а е сторил това значително по- късно – около 10 месеца след това, като през този период от време, е получавал и парично обезщетение за безработица, вкл. след подаване на искането за възстановяване на 25.05.2021г. Поради това е направен извод, че не са налице основания за възстановяване на К. по реда на § 7 от ПЗР на ЗДСл., респ. за признаване на съответните периоди от време за трудов, служебен или осигурителен стаж, тъй като липсва през тях, реално възникнало служебно правоотношение. Посочен е като допълнителен аргумент и обстоятелството, че ищецът, в дадения му срок, не е направил волеизявление за заемането на предложената му друга, равностойна длъжност – “старши инспектор ПУ – К.“ по силата на Писмо изх. № НПП-178/2/ 13.03.2023г., връчено на 17.03.2023г. / л. 21 гръб и 22 от делото /. Ищецът е подал Декларация по смисъла на чл. 4а от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, като е посочил в същата, че не е осигуряван за м. май и юни 2021г., и за м. от май до декември 2022г. Тя е постъпила в деловодството на ответника с peг. № НПП-178/5/ 01.06.2023г. В отговор на тази декларация, с Писмо peг. № НПП-178/6/ 13.06.2023г., Директорът на Дирекция “Национален парк Пирин“ е посочил, че по подробно изложени вече в Писмо peг. изх. № НПП-178/4/ 13.04.2023г. причини, отказва да признае за осигурителен стаж поисканите от К. периоди, като отново е посочил че същият е пропуснал да се възползва от възможността да упражни в срок правата си по § 7 от ПЗР на ЗДСл. / л. 22, гръб /. Не е спорно, че с последващо заявление, регистрирано с вх. № НПП-251/3/ 19.06.2023г. ищецът отново е приканил Директора на Дирекция “Национален парк Пирин“ да впише твърдения полагащ му се служебен стаж в служебната му книжка, за което същата е приложена към заявлението. В отговор на това, с Писмо peг. № НПП-251/4 от 28.06.2023г. ищецът е приканен да се яви в деловодството на Дирекцията за да получи служебната книжка в оригинал, поради липсата на основания за извършване на вписвания в нея. В хода на съдебното производство, по искане на оспорващия, бе изслушано заключение на съдебно- кадрова експертиза, изготвено от вещото лице А. С., от което се установи, че ищецът е регистриран в Дирекция “Бюро по труда“, като безработно лице, за периода от 10.08.2020г. до 16.07.2021г. Видно от Удостоверение изх. № 8204060000-1/ 05.04.2023г. на НОИ, на К. К. били изплащани обезщетения за безработица в размер на 12 332. 14 лв. за периода - от м.09.2020г. до м.05.2021г., или за общо 9 м., което време, съобразно КСО, се зачитало за осигурителен стаж. Служебният стаж на К. К. общо към 17.02.2023г. бил 10 г., 1 м. и 15 дни. Преди м.05.2021г. ищецът не се възползвал от § 7 от ПЗР на ЗДСл. За периода 25.05.2021г.- 16.07.2021г. К. К. бил регистриран в Дирекция “Бюро по труда“, като за този период не получавал обезщетение за безработица, поради което същото не му се зачитало за осигурителен стаж. Съгласно Писмо с изх. № 7645#1/ 31.03.2023г. на НАП - [област], офис [област], имало регистриран в НАП трудов договор на К. П. К. от 25.11.2022г. сключен с ТП “ДГС“ – [община]. Експертът сочи, че длъжността “старши експерт” в отдел “Поддържащи и възстановителни дейности” в Дирекция “НПП” към датата на подаване на заявлението по § 7 от ПЗР на ЗДСл. – 25.05.2021г. не съществува. Към 25.05.2021г., основното месечно възнаграждение за длъжността “старши експерт“ било 935 лв. Съгласно длъжностната характеристика на длъжността “старши експерт” в отдел “БППП”, Дирекция” БКО” при ответника, равностойната длъжност по § 7 от ПЗР на ЗДСл. към 25.05.2021г. била старши специалист или старши инспектор. Вещото лице прави извода, че предложената длъжност на К. “старши инспектор” отговаря на изискванията за заемане на равностойната длъжност “старши експерт”. По делото са приобщени като писмени доказателства и справки – от НАП, НОИ, Дирекция “Бюро то труда“, длъжностни разписания, поименни щатни разписания, длъжностни характеристики за заемани длъжности в Дирекция “Национален парк Пирин“. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК. Съобразно посочената норма, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. За да бъде допустим иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от АПК, необходимо е кумулативното наличие на двете предвидени с нормата на чл. 128, ал. 2 от АПК предпоставки - наличие на правен интерес за ищеца от предявяване на иска и липса на друг законово уреден ред за защита срещу административния орган. Първият елемент е обусловен от наличието на оспорване на претендираното от ищеца право - такова оспорване съставлява форма на правен спор и поражда нуждата от защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. Втората законова предпоставка, обуславяща правото на установителен иск по чл. 128, ал. 2 от АПК е липсата на друг ред за защита. След като са изчерпани наличните възможности, а твърдяното право не е признато и при положение, че същото не може да се реализира по общия ред - в производства по чл. 128, ал. 1 от АПК, титулярят му не разполага с друг ред за защита. В конкретния казус ищецът твърди, че за два конкретно индивидуализирани периода от време - от 25.05.2021г. до 15.07.2021г. и от 13.05.2022г. до 30.11.2022г. между него и ответника - Дирекция “Национален парк Пирин“ е налице валидно съществувало осигурително правоотношение, респ. посочените два периода поради това, следва да му се признаят за осигурителен стаж, и въз основа на това, следва да се приеме, че е налице задължение за ответника да внесе съответни осигурителни вноски на ищеца за задължително социално осигуряване по съответните фондове в НАП. Ответникът отрича да е носител на твърдените задължения, като твърди, че липсва между страните съществувало за посочените периоди осигурително правоотношение, като в тази връзка, в хода на процеса са представени многобройни писмени доказателства, изходящи от Дирекция “Национален парк Пирин“ – Писма- отговори – л. 21, гръб и 22 от делото вкл. гръб, същото така и тезата на ответника, в хода на настоящия процес. При тези данни, и доколкото не е налице нито в АПК, нито в КСО или в друг нормативен акт, предвиден друг ред за защита на правата на ищеца, следва да се приеме, че защитата се осъществява именно по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК. Отговорът на релевантните за спора въпроси е свързан с приложимостта на нормата на § 7 от ПЗР на ЗДСл., която сочи, че “държавен служител, който бъде избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или бъде избран или назначен за едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност. За времето на отсъствието му на същата длъжност може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато тази длъжност е закрита, на лицето се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация“. Няма спор нито в теорията, нито в съдебната практика за това, че разпоредбата е със задължителен императивен характер, и не зависи от преценката на административния орган, нито от наличието или липсата на свободни, незаети позиции в длъжностното разписание, т.е. следва да бъде тълкувана в смисъл, че държавните служители, които заемат посочените длъжности, имат право да бъдат възстановени на същите, след изтичането на мандата или срока на изпълнението на длъжността по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията /ЗА/, т.е. нормативно им е гарантирано правото да бъдат възстановени на тази или друга равностойна длъжност. Конкретно, в случая не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е заемал длъжността старши експерт “Поддържащи и възстановителни дейности“, с ранг IV младши, при ответника, когато със Заповед № РД-06-8/ 08.03.2016г. на Директора на Дирекция “Национален парк Пирин“, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., е прекратено служебното му правоотношение, тъй като с договор за управление, е назначен за Директор на Т. Д., към Ю. Д. – [населено място], като считано от 06.08.2020г., същият е освободен от длъжността Директор на Т. Д.. Няма спор по това, че изпълняваната от ищеца длъжност - Директор на Т. Д. в ЮЗДП, попада в приложното поле на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА предвижда, че ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции, във връзка с осъществяването на изпълнителната власт се считат за органи на изпълнителната власт. Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ЗГ за управление на горските територии – държавна собственост се създават държавни предприятия, които съгласно чл. 164, ал. 1 от ЗГ имат двустепенна структура: 1. централно управление; 2. териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Правилото на чл. 173, ал. 1 от ЗГ предвижда, че държавните горски стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по смисъла на чл. 163 от ЗГ, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност, като ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че същите се ръководят и представляват от директори. Въз основа на това следва да се направи извода, че държавните горски стопанства са създадени със закон и имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, а именно - управление на горските територии на териториално ниво, поради което, безспорно длъжността - Директор на ДГС законодателно е възприета като орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА. Няма спор, че със Заявление от 25.05.2021г. К. К. е поискал отново да заеме длъжността, която е изпълнявал при ответника – старши експерт до 08.03.2016г., като се е позовал на разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗДСл. както и, че Директорът на Дирекция “Национален парк Пирин“ е постановил отказ, обективиран в Писмо изх. № НПП-501(1)/ 07.06.2021г. като е отказал да възстанови ищеца на заеманата от него до 08.03.2016г. длъжност. Този отказ е обжалван пред Административен съд – гр. [област] като с Решение № 650/ 16.03.2022г. пост. по адм. д. № 575/ 2021г. по описа на съда, съдът е отменил оспорения пред него отказ, обективиран в посоченото писмо и е върнал преписката за ново произнасяне на Директора на Дирекция “Национален парк Пирин“. Решението на Административен съд – гр. [област] е обжалвано с касационна жалба пред ВАС, като с влязло в законна сила на 17.02.2023г. Решение № 1834/ 17.02.2023г. пост. по адм. д. № 6645/ 2022г. по описа на съда, първоинстанционното решение е оставено в сила, но изрично състава на касационната инстанция, в мотивите си е посочил, че следва да допълни мотивите на Административен съд – гр. [област], с които преписката е върната за ново произнасяне на адм. орган със следното: “Директорът на Дирекция “Национален парк Пирин“ - [населено място], следва да събере доказателства и да изследва причините, поради които служителят подава заявлението за възстановяване едва на 25.05.2021г., т.е. около 10 месеца след прекратяване на Договора за управление № ДУ-150/ 25.08.2017г., като установи дали е назначаван на друга длъжност по служебно правоотношение или по § 7 от ПЗР на ЗДСл. Следва да направи преценка и да изложи мотиви относно срока, в който служителят може да упражни правото си по § 7 от ПЗР на ЗДСл. Едва след това да се произнесе по заявлението на К.“ /л. 14 и 15 от делото/. Следователно тук е неприложима изобщо цитираната от проц. представител на ищеца съдебна практика в насока досежно конститутивното действие на съдебното решение при отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Че съдебното решение в този случай има подобно действие не е спорно, но в казуса липсва изобщо като обективно съществуващ факт, издавана заповед за прекратяване на служебно правоотношение с К. К. от страна на Директора на Дирекция “Национален парк Пирин“ за да бъде приложена подобна практика относно конститутивното действие на съдебното решение при отмяна на подобна заповед. Предметът на съдебен контрол по адм. д. № 575/ 2021г. по описа на настоящия съд /първа инстанция/ и съответно по адм. д. № 6645/ 2022г. по описа на ВАС /касационна инстанция/ е бил издаден съвсем друг индивидуален адм. акт - Писмо изх. № НПП-501(1)/ 07.06.2021г. с което е отказано възстановяване на ищеца на заеманата от него до 08.03.2016г. длъжност при ответника по служебно правоотношение, т.е. предвид естеството и предмета на посочените дела, изначално, при какъвто и да е изход по тях, е обективно невъзможно да настъпи като резултат от съдебния акт, каквото и да е конститутивно действие, свързано с автоматично възникване на осигурително правоотношение между страните, с произтичащите от това, права и задължения. И доколкото това е така, безспорно следва да се прецени дадени ли са в мотивите на съдебните актове за адм. орган - Директора на Дирекция “Национален парк Пирин“ при новото разглеждане на преписката /доколкото тя му е върната/ указания и в каква насока. Видно от мотивите на решението на ВАС, Директорът на Дирекция “Национален парк Пирин“ - [населено място], не дължи безусловно възстановяване на ищеца на заеманата допреди прекратяване на служебното му правоотношение длъжност - старши експерт “Поддържащи и възстановителни дейности“, с ранг IV младши, нито на друга равностойна длъжност, доколкото от наличните по делото доказателства, не може да бъде направен еднозначен и безспорен извод относно предпоставките на § 7 от ПЗР на ЗДСл., а изрично му е указано - че “ следва да събере доказателства и да изследва причините, поради които служителят подава заявлението за възстановяване едва на 25.05.2021г., т.е. около 10 месеца след прекратяване на Договора за управление № ДУ-150/ 25.08.2017г., като установи дали е назначаван на друга длъжност по служебно правоотношение или по § 7 от ПЗР на ЗДСл. Следва да направи преценка и да изложи мотиви относно срока, в който служителят може да упражни правото си по § 7 от ПЗР на ЗДСл. Едва след това да се произнесе по заявлението на К. “. При това положение е напълно закономерен и логичен извършения анализ в Дирекция “Национален парк Пирин“ за който К. е неколкократно уведомяван с нарочни писма от представляващия ответника, че не му се дължи възстановяване на заеманата длъжност до 08.03.2016г. нито на равностойна такава, защото е пропуснал срока за явяване пред работодателя по служебното правоотношение. Последното е прекратено на 06.08.2020г. а същият е изявил желание да се ползва от правата /които действително е имал/ по § 7 от ПЗР на ЗДСл., но едва около 10 месеца, по- късно – на 25.05.2021г. Въпреки липсата на изрична правна разпоредба в ЗДСл., която да установява срок за упражняване на правата по § 7 от ПЗР на същия закон, доколкото е абсурдно да се приеме, че същите не са обвързани със срок и могат да се упражняват безсрочно от титуляра им, с оглед и регламентацията на чл. 46 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, който предвижда, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи, да се прилагат разпоредбите, които се отнасят за подобни случаи, ако това отговаря на целта на закона, следва да се приеме, че по силата на цитираното правило на чл. 46 от ЗНА, приложение в казуса относно този срок, намира нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., която предвижда държавният служител да се яви в съответната администрация в двуседмичен срок. Следователно, следва да се счита, че като не се е явил К. в съответната администрация на ответника, в срок до 20.08.2020г., същият е пропуснал възможността в срок да упражни безспорно следващото му се право по § 7 от ПЗР на ЗДСл. и с това, същото се е погасило, и той не би могъл да иска “възкресяването му“ след повече от 9 месеца – на 25.05.2021г. В този смисъл, поради посоченото, за периода 25.05.2021г.- 15.07.2021г., не би могло да е налице валидно осигурително правоотношение, със следващите от това последици по зачитане на осигурителен стаж и необходимост от внасяне за сметка на ответника на съответни осигурителни вноски. Досежно другия исков период 13.05.2022г.- 30.11.2022г. според съда също не е налице възникнало между страните осигурително правоотношение. Отново ищецът се позовава на приложимостта на нормата на § 7 от ПЗР на ЗДСл. с оглед прекратеното му трудово правоотношение със Заповед № РД-05-12/ 13.04.2022г. на Директора на ЮЗДП, ДП – [населено място], за заеманата длъжност Директор на ТП “ДГС [община]“, попадаща в приложното поле на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА. Тук обаче, наред с посоченото относно другия исков период по- горе, следва да бъде подчертано, че липсва не просто в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. /до 28.04.2022г./ подобно искане, но дори за този период, изобщо няма заявено писмено такова искане от страна на К. за упражняване на правото по § 7 от ПЗР на ЗДСл. Няма как да се приеме, че с подаденото година по- рано искане /на 25.05. 2021г./ ищецът веднъж завинаги и занапред е заявил подобно право – както, когато и ако изникне необходимост от упражняването му. Едно право първо следва да възникне като едва тогава, и в рамките на съответния срок, когато такъв се изисква /както е в случая – 14- дневния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл./ следва бъде упражнено то. Ето защо, съдът приема, че изобщо липсва заявено за периода 13.05.2022г.- 30.11.2022г. искане по реда на § 7 от ПЗР на ЗДСл. от страна на ищеца и поради това, и за този период, не би могло да е налице валидно осигурително правоотношение, със следващите от това последици по зачитане на осигурителен стаж и необходимост от внасяне за сметка на ответника на съответни осигурителни вноски. Предвид всичко горепосочено, и трите предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, като не се установи и за двата искови периода да е налице валидно съществувало осигурително правоотношение между страните, със следващите от това последици по зачитане на осигурителен стаж за тях, и необходимост от внасяне за сметка на ответника на съответни осигурителни вноски във фондовете на НАП за задължително социално осигуряване на ищеца. При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в тежест на ищеца, и в полза на ответника, следва бъдат присъдени сторените разноски по водене на делото в размер на 1 000. 00 лв. за адвокатско възнаграждение / договор за правна защита и съдействие – л. 46 от делото /. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, ищецът следва да се осъди да заплати на заинт. страна – НОИ, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100. 00 лв., определено от съда, съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. По изложените съображения, и на основание чл. 128, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът