Решение № 14270 от 19.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 31583/2023 г.

производство по изп. дело № 1330/2023 г. по описа му на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, свидетелстващи, че последното е било образувано по изпълнителен лист, издаден на 11.04.2023 г. въз основа на съдебно решение по гр. дело № 27732/2019 г. по описа на СРС, 30-ти състав и гр. дело № 4131/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV Е състав срещу длъжника М.И.Д.-Г. и с взискател В. А. В., производството по което е прекратено поради заплащане на дължимите суми по изпълнителния лист. За реалното постъпване на сумите по специалната клиентска сметка на ищеца, открита в [фирма] свидетелстват и данните, следващи от изводите на вещото лице в приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, съгласно които на 14.02.2023 г. и на 28.03.2023 г. по клиентската сметка с титуляр адв. В. са констатирани трансакциите по вноска на каса на сумите от 596, 32 лева и от 600 лева с посоченото основание в анализираните платежни документи. Между страните не се спори, че от страна на [фирма] от общо постъпилата сума в размер от 1196, 32 лева по специалната сметка с титуляр ищеца В. В., в качеството му на адвокат, търговската банка е удържала сума в размер от 889, 55 лева, отнесена за погасяване на месечни такси за обслужване на двете платежни сметки, от които 430, 68 лева – такса за обслужване на разплащателната сметка и 258, 87 лева – такса за обслужване на специална клиентска сметка за периода 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. и за изготвяне на извлечение по сметка на хартиен носител за периода 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. в размер от 200 лева. Спорен по делото е въпросът налице ли е основание за това удържане на суми от сметката, предвид релевираното оспорване от ищеца за начисляването на таксите вследствие от неправомерен отказ на търговската банка за закрИ.е на сметките, въпреки изпълнение от негова страна на необходимите действия за това; поради липсата на основание за запориране на суми по специална сметка и поради прекомерния размер на начислените такси по личната сметка на ищеца, което е в протИ.речие с разпоредбите на ЗЗП. Както вече се изясни, по делото не се установи ищецът В. В., като клиент и титуляр по договора за открИ.е и обслужване на клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв и по договора за разплащателна сметка, да е отправил искане за закрИ.е на сметката, респ. за прекратяване на договора. Няма данни в банковата информационно-счетоводна система на [фирма] за отразено искане за закрИ.е на сметките съгласно констатациите на вещото лице в приетата по делото съдебносчетоводна експертиза. Отново експертно се установява, че след м. юли 2019 г. по разплащателната сметка на ищеца В. са начислени единствено такси и олихвявания, без отразени трансакции, каквито са констатирани след този момент по специалната клиентска сметка. Изложено обуславя извода на съда, че включително в рамките на процесния период 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г., за който не се спори, че са начислени и удържани суми за такси за поддръжка и хартиено извлечение, страните са обвързани от договорно правоотношение по силата на договорите за открИ.е и обслужване на сметки, поради което и ищецът В., като клиент и титуляр на същите, дължи заплащането на такси за обслужването на сметките, съгласно установеното задължение в клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора за открИ.е и обслужване на клиентска сметка, както и от клаузата на раздел V.5 от приложимите към правоотношението Общи условия, чието приемане титулярят е удостоверил с подписване на договора за сметка, съответно в размер, определен в приложимата към релевантния период Тарифа на банката. Изясни се, че втората, разплащателна по характера си, сметка е обслужваща такава и свързана с откритата клиентска сметка, както и, че съгласно чл. 12 от договора за клиентска сметка таксите за обслужване на същата се удържат служебно от банката посредством задължаване на обслужващата разплащателна сметка на титуляря, а съгласно клаузите на раздел V.6 от ОУ начислените такси се удържат служебно от банката, като при липсата на достатъчно средства по същата – от други негови разплащателни сметки. Констатациите и изводите на вещото лице в приетата по делото съдебносчетоводна експертиза сочат, че през разглеждания период 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. от страна на ответната търговска банка са начислявани месечни такси за поддръжка на двете сметки с титуляр ищецът В. В., съответно по разплащателната сметка сума от общо 87 лева за поддържка на тази сметка за периода м. януари – м. юли 2019 г. и в размер от 49 лева за поддържка на специалната клиентска сметка за периода м. януари 2019 г. – м. юли 2019 г. Начислени са и такси за поддържка и на двете сметки и по втората, специална сметка на ищеца, съответно в размер от 730, 80 лева за поддържка на разплащателната сметка за периода м. юли 2019 г. – м. юни 2023 г. и в размер от 434 лева за поддръжка на специалната сметка за периода м. август 2019 г. – м. юни 2023 г. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че и двете сметки, открити при ответната търговска банка на ищеца, са заведени и се водят като сметки на юридическо лице, като едната е специална клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв, а начисляваните ежемесечни такси по двете сметки са редовно осчетоводявани и видими за потребителя от месечните извлечения. Изяснява също, че съгласно използвания от банката софтуер начислените такси стават видими в движението по сметките в момента на погасяването им, което не променя извода за редовното им осчетоводяване. Същевременно начислените такси съвпадат и са идентични на тези по приложените по делото Тарифи на банката. Предвид изложеното, от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, както и от изводите в заключението на съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено - от съответен специалист – въз основа на материалите по делото и допълнително представени извлечения от сметки, съдът намира за установено наличието на основание за начисляване на процесните такси за поддръжка на двете сметки от ответната търговска банка за посочения период, съответно в размер от 430, 86 лева за поддръжка на разплащателната сметка (при месечен размер от 13/14 лева) и в размер от 258, 87 лева за поддръжка на специалната клиентска сметка (при месечен размер от 7 лева), при общо начислени такси, съответно в размер от 817, 80 лева по разплащателната сметка и 483 лева за специалната сметка за целия период. В тази връзка и с оглед доводите на ищеца съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно констатациите на експертизата месечните размери на начислените такси за поддръжка на двете сметки са съобразени с Тарифите за таксите и комисионите, прилагани от [фирма] по извършвани услуги на клиенти – юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства, в сила съответно от 27.12.2018 г. и от 30.06.2023 г. и приобщени към доказателствената съвкупност по делото. По делото безспорно се установи, че и двата договора от 04.01.2019 г. са сключени между [фирма] и ищеца В. В., в качеството му на лице, упражняващо адвокатска професия, поради което са открити и водени – съгласно експертните изводи именно като сметки на юридическо лице, едната от които специална такава по см. на чл. 39 ЗАдв, а другата – разплащателна, обслужваща клиентската. Ето защо, по отношение на дължимите такси – по вид и размер, в частност за обслужване на сметките приложение следва да намерят именно Тарифите на търговската банка, относими за релевантния период, приложими към предоставяни услуги на клиенти – юридически лица. Следователно, за ищеца, като титуляр на процесните сметки, е възникнало задължение за заплащане на таксите за обслужването им, включително в рамките на процесния период – м. януари 2019 г. – м. юни 2023 г. Изясни се, че В. В. оспорва наличието на основание за удържане от ответната търговска банка на общо начислената под формата на такси сума от 889, 55 лева, предвид особения характер на сметката, по която е постъпила сумата, а именно клиентска такава по см. на чл. 39 ЗАдв и която сметка не е част от имуществото на адвоката. Съгласно посочената разпоредба паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката могат да се внесат в банка по клиентска сметка, която се разкрива от адвоката и сумите по която не са част от имуществото на адвоката и не подлежат на запориране. В настоящия случай по делото се установи, че макар процесната сметка, по която е постъпила сума в общ размер от 1196, 32 лева, да е открита като специална такава по чл. 39 ЗАДв с титуляр ищеца по делото, в качеството му на адвокат, то постъпилите суми – внесени на каса и в брой от трето лице са с посочено основание – авокатско възнаграждение в полза на адв. В., присъдено в хода на гражданско дело, поради което не може да се приеме, че се касае за удържани суми, чийто титуляр е трето лице, различно от ищеца по делото. Същевременно възможността за автоматично удържане на начислените такси от търговската банка е изрично предвидено в клаузите на 13 от договора за открИ.е и обслужване на клиентска сметка и т. V.6 от Общите условия за открИ.е, водене и закрИ.е на банкови сметки на стопански субекти и други юридически лица в [фирма], приложими към процесното правоотношение. Съдът намира за неоснователно и възражението на ищеца за недължимост на таксите за обслужване на двете сметки, обусловено с твърдения за прекомерния им размер и за неравноправния им характер по см. на чл. 143, което да обуславя недействителността им по чл. 146 ЗЗП, приемайки, че с оглед естеството си възникналото между страните облигационно правоотношение по силата на договорите от 04.01.2019 г., насочено към открИ.е и водене при ответната търговска банка на клиентска сметка и обслужваща я разплащателна такава с титуляр ищеца В. В., в качеството му на адвокат, при което предоставяната по договорите услуга е предназначена за извършване на професионална дейност, не попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и не е със страна потребител по см. на § 13, т. 1 ЗЗП. Ето защо, спрямо същото остават неприложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Същевременно, съдът съобрази, че със сключването на договорите от 04.01.2019 г. ищецът, като страна в качеството си на клиент и титуляр на банковите сметки, е поел задължение за заплащане на възнаграждение на търговската банка, в частност за дейността по обслужване на сметките, съгласно действащата тарифа. Предвид изложеното, начисляването на таксите, съответно в размер от 430, 68 лева - по отношение на разплащателната сметка и в размер от 258, 87 лева – за специалната клиентска сметка за периода 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. и удържането им от наличността по сметката на ищеца В., за която не се установи да касае средства на трети лица, е осъществено на основание клаузите на сключените между страните договори за открИ.е на сметки от 04.01.2019 г. и приложимите Общи условия, в размери, съгласно приложимите тарифи на търговската банка, с което в процеса е доказано основанието за настъпилото имуществено разместване. Ето защо, исковата претенция по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в частта за връщане на тези суми в общ размер от 689, 55 лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По отношение на останалата част от общо предявения размер от 889, 55 лева или за сумата от 200 лева, която по съвпадащи твърдения на страните представлява сума, удържана от [фирма] за начислени такси за изготвяне на извлечения от сметките на хартиен носител през релевантния период, съдът намира за недоказано по делото основанието за начисляване на тези такси, а оттук и за дължимостта им от ищеца. Изясни се, че съгласно клаузите на раздел VII от приложимите към възникналото между страните договорно правоотношение Общи условия титулярят писмено заявява пред търговската банка начина, по който желае да получава извлечение за движението по сметката си, като при липсата на такова изявление, банката изготвя извлечението на хартиен носител ежемесечно и го предоставя на разположение на титуляря. В настоящия случай по делото се установи, че в писменото си искане от 04.01.2019 г. за открИ.е на банкова сметка в ответната търговска банка ищецът В. В. е посочил като начин на получаване на извлечението – по електронна поща, вписвайки и конкретен електронен адрес, с периодичност – седмично. В искането изрично е посочено, че за изпращане на извлеченията по електронна поща не се дължи такса. Същевременно по делото не се установява ищецът да се е възползвал от възможността за промяна в начина на предоставяне на тези извлечения по реда, регламентиран в раздел VII.1 – писмено по образец веднъж месечно. Представените и приети по делото заверени преписи от отчети по сметки (л. 205 – л.256 от делото) за периода 04.01.2019 г. – 31.01.2021 г. и изготвени на 12.01.2024 г., касаещи двете сметки с титуляр ищеца В., не са от естество да установят заявена от същия промяна в начина на получаване на извлеченията и преминаване към хартиено такова, доколкото и не удостоверяват получаването им от клиента от съответния офис на търговската банка, предвид и датата на изготвянето им. От изводите на вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза се установи, че от [фирма] са начислявани такси за хартиено извлечение и по двете открити банкови сметки на ищеца В., като адвокат. В експертизата и при изслушването си в съдебно заседание вещото лице изяснява, че според софтуера на [фирма] автоматично се начислява такса за хартиено извлечение, предвид липсата на отчетено искане от клиента за абонаментно захранване на конкретния имейл адрес. Въпреки тези изводи, съдът намира, че доколкото с искането си от 04.01.2019 г. за открИ.е на банкова сметка ищецът изрично е посочил получаване на извлеченията на електронен адрес и няма данни за последваща промяна, то удържането от наличността по сметката му на процесната сума от 200 лева, под формата на такси за хартиено извлечение, е без доказано основание за това, поради което в тази част претенцията на ищеца за връщане на сумата на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява основателна и следва да бъде уважена. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: Изясни се, че в настоящото производство ищецът претендира от ответната страна и сумата от 306, 77 лева, като постъпила по клиентската му сметка и подлежаща на предаване от [фирма], предвид отправеното искане за това, по силата на съществуващото договорно правоотношение между страните. Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане, предмет на иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е обусловено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване: възникването на облигационно правоотношение по договор/договори за открИ.е на разплащателна клиентска сметка, сключен между него и [фирма], отправено от ищеца валидно нареждане/искане за превод на сумата от 306, 77 лева, изискуемостта на вземането и неговия размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наведените от него с отговора на исковата молба възражения, както и за превод на сумата в случай, че твърди това. Както се изясни, между страните не е спорно, че тази сума реално е постъпила по специалната – клиентска сметка с титуляр В. В., в качеството му на адвокат, като част от общо внесените по сметката суми от 1196, 32 лева в полза на ищеца от третото за процеса лице, чрез две вноски, съответно на 14.02.2023 г. и на 28.03.2023 г., както и, че представлява разлика между общо внесената и удържаната от 889, 55 лева - под формата на начислени такси за обслужване на сметките и за хартиено извлечение. Същевременно, с отговора на исковата молба ответната страна не оспорва, че същата сума е налична по сметката с титуляр ищеца и е на негово разположение с довод, че същият има правото да я получи при изпълнение на договорните и нормативни изисквания и конкретно при искане на титуляря за извършване на платежната операция. За изясняване на фактическата обстановка по делото във връзка с тези твърдения на страните са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ц. М. М. – допуснат по искане на ищеца и на свидетелките С.А. И.ова и И.Н.Г. – по искане на ответната страна. В разказа си пред съда св. М. посочва, че е клиент на ищеца В., като адвокат, по водени лични дела, с когото се познават от няколко години. Свидетелства, че към края на месец април тази година двамата имали среща пред Съдебната палата във връзка с водено дело от съпругата на М., като ищецът се обадил по телефона и съобщил на свидетеля, че ще закъснее, тъй като трябва да изтегли пари. При срещата си с М., В. изглеждал афектиран и ядосан, доколкото не можал да изтегли парите от сметката си в размер от около 300 и няколко лева поради архивиране на сметката, открита в „Юробанк“. В показанията си св. Силвия И.ова – служител при ответната търговска банка понастоящем и включително от края на 2019 г. в офис на адрес: [адрес], а конкретно през 2020 г. – 2021 г. на длъжност „експерт по индивидуално банкиране/обслужване на клиенти“ разказва, че задълженията й включвали всички действия от регистрация на клиента до открИ.е на продукти. Заявява, че в работата си комуникира пряко с клиентите, но не си спомня конкретно ищеца. Свидетелства, че закрИ.ето на сметка е обусловено от нарочно искане от клиента, заплащане на дължими такси, като след закрИ.ето при налични пари по сметката същите се превеждат към друга сметка или се предават на каса. В случай, че по сметката не са заплатени всички такси, то последната не може да се закрие. Разпитана като свидетел по делото св. И.Г. посочва, че от 2019 г. е служител на [фирма] на длъжност „касиер“ в клон „Съдебна палата“, като основно дейността й е свързана с приемане на вноски и предаване на суми при тегления от клиенти в брой, на каса. Посочва, че не си спомня ищеца лично и по имена, тъй като работи с много клиенти на ден. Свидетелства, че при искане за изтегляне на парична сума от клиент и при необходимост от актуализация на данните му, същият се препраща към бюро за оформяне на нещата и тогава идва на каса. Разказва също, че при необходимост от актуализиране на данните в системата последната не допуска свидетелката за работа – нито за приемане на внасяни пари, нито за плащане. Съдът, анализирайки разказа на свидетелите, както и събраните писмени доказателства, намира, че сумата от 306, 77 лева, представляваща част от сумата в общ размер от 1196, 32 лева, постъпила по специалната сметка на ищеца В., открита при ответната търговска банка и внесена от трето за процеса лице именно в полза на ищеца, като дължимо на същия и присъдено адвокатско възнаграждение, представлява ликвидно и изискуемо вземане, възникнало в патримониума на ищцовота страна, поради което предявената осъдителна претенция за заплащане на тази сума следва да бъде уважена. Действително, по делото не се установи В. да е отправил писмено искане за закрИ.е на банковата сметка, а също да е съдействал за актуализиране на клиентските си данни в софтуерната система на търговската банка съгласно клаузата на чл. 28 от сключения между страните договор за открИ.е и обслужване на клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв. Въпреки това, предвид наличността на сумата по откритата му и действаща сметка и изричното искане за предоставяне на паричната сума, то последната, по силата на възникналото договорно правоотношение между страните, подлежи на изплащане на клиента, доколкото това искане не е обвързано с нарочно такова за закрИ.е на сметката. Съгласно чл. 1 от договора от 04.01.2019 г. [фирма] приема да открие и да води специалната клиентска сметка – за съхранение на парични средства и за извършване на плащания в границите на наличните суми, с оглед на което и при установена наличност на тази сума по сметката на ищеца, то последната подлежи на изплащане. В тази връзка съдът съобрази, че актуализацията на данните в системата на търговската банка не е поставено като договорно условие, пряко обуславящо изпълнението на платежните операции по сметката, в частност тегленето на налични парични средства. Ето защо, за ищеца съществува вземане в претендирания размер, което обуславя уважаване на предявения иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Този извод не се разколебава от довода на ответната страна за недължимост на сумата поради допълнително начислени такси по сметката, които да бъдат приспаднати от тази сума, предвид въвеждането му едва в хода на устните състезания пред настоящата инстанция, доколкото дължимостта на начислени такси след процесния период – 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. не е въведена като предмет на делото. Като законна последица от уважаване на исковите претенции в съответния размер, върху присъдените суми е дължима и следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023 г. до окончателното им изплащане. По отговорността за разноски: При този изход на спора – частична основателност на исковете, право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част има всяка от страните. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковите претенции, следва да бъде присъдена сумата от 46, 59 лева, представляваща сторени разноски по делото за държавна такса и депозит за съдебносчетоводната експертиза. Съдът намира, че в полза на процесуалния представител по пълномощие на ищеца – адв. И. Г. не следва да бъде присъждано поисканото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв, доколкото по делото не е представено доказателство относно постигнато съгласие и от двете страни, респ. за изразено такова от представляваното лице – ищеца по делото за защита, и за осъществяване на представителство именно по този ред, предвид подписване на договора от 18.03.2024 г. (л. 291) единствено от упълномощения адвокат, но не и от представляваната страна – клиент. По отношение на сумата от 126 лева, претендирана от ищеца като разноски за държавна такса за налагане на обезпечителна мярка, сторени в образуваното въз основа на издадената по настоящото дело обезпечителна заповед изпълнително дело № 2023•••0402193/2023 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № ••• на КЧСИ и с район на действие СГС, съдът намира, че не е налице основание за присъждането й с крайния съдебен акт в настоящия процес, доколкото същата не представлява разноски, направени в хода на съдебното производство по обезпечението на иска, а във връзка с налагане на допуснатата обезпечителна мярка в хода на изпълнителното дело, при което подлежи на събиране в изпълнителния процес – в този смисъл Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 380, 42 лева – сторени разноски по делото за депозит за съдебносчетоводната експертиза и за юрисконсултко възнаграждение. Последното съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер от 200 лева - по-висок от минималния такъв от 100 лева и по-нисък от максималния от 360 лева, при съобразяване с конкретната фактическа и правна сложност на делото, обусловена от предмета на доказване по предявените две осъдителни искови претенции с различно правно основание, както и извършените процесуални действия от пълномощника на ответната страна, изразяващи се в депозиране на писмен отговор и представителство в проведените две открити съдебни заседания, с ангажиране на разнородни доказателства. Така мотивиран, съдът