Решение № 269 от 24.7.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 4/2023 г.

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№10246/17.11.2022г., подадена от Община Невестино, с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление в с.Н., общ. Н, обл. К., ул.••••••••••, чрез пълномощника адв.Д.З. от АК-Кюстендил, насочена срещу решение №775 от 02.11.2022г., постановено по гр.д.№79/2021г. по описа на РС – Кюстендил.

Решението се обжалва в частта, в която Община Невестино е осъдена да заплати на М. Р. И., с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр.К., ул.•••••••••, сумата от 5 000 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разрушаване на част от оградата и ъгъла на къщата, напукване и падане на стени, пукнатини в подпорния зид на къщата, наводняване на мазето, деформация на дървеното дюшеме в стаята, раздалечаване на дъските и наклон на пода и усукване на цялата къща, находяща се в УПИ V, за имот пл. №32, кв.4, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, находящи се в с.Тишаново, общ.Невестино, ведно със законна лихва, считано от 18.10.2021г. до окончателното изплащане, както и да заплати деловодни разноски в размер на 1 520 лева.

В останалата част, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от М. Р. И. иск с правно основание чл.49 от ЗС, против „Мултигор" ООД, със седалище и адрес на управление в с. Д., общ. Н., с ЕИК ••••••••• и ТД „Държавно горско стопанство Невестино“, с.Н., обл. К., ул.•••••••• за сумата от 5 000 лева, претендирана солидарно с Община Невестино, представляващи обезщетение за имуществени вреди, представляващи разрушаване на част от оградата и ъгъла на къщата, напукване и падане на стени, пукнатини в подпорния зид на къщата, наводняване на мазето, деформация на дървеното дюшеме в стаята, раздалечаване на дъските и наклон на пода и усукване на цялата къща, находяща се в УПИ V, за имот пл.№32, кв.4, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, находящи се в с.Тишаново, общ.Невестино, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в атакуваната му част, като се счита, че районният съд в своята оценъчна дейност неправилно е възприел, че Община Невестино по смисъла на §1, т.14 от ДР на Закона за пътищата, е следвало да поддържа пътя като осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита, водене на техническа отчетност, при което е извел довод, че по общо правило на ЗОС, ЗП и ЗДвП Община Невестино има задължението да стопанисва и поддържа улиците в населените места в интерес на населението, в т.ч. и да поддържа пътя в нормални условия, като носи обективна гаранционнообезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършване на възложената работа по поддръжка на улиците на територията на съответното населено място. Този извод се счита за несъответен на материалния закон, с оглед липсата на причинна връзка между състоянието на пътя и претендираните от ищцата вреди по сградата. Счита се, че причина за увреждане на последната не е преминаването на тежкотоварни автомобили по пътя, а обстоятелството, че сградата е била изградена незаконно – без строителни книжа и документи и не е търпим строеж. В тази връзка се изтъква, че от разпита на вещото лице е станало ясно, че улукът на сградата е бил изнесен на общинския път, което се квалифицира като недопустимо действие. Сочи се, че увреждането на пътя е резултат от преминаването на тежкотоварни автомобили и не е функция на противоправно поведение на служители на Общината, като същевременно се изтъква, че не са били налице основания да се поставят ограничителни знаци за преминаване на камиони над 10 тона. Твърди се, че процесният участък от улицата е отворен за обществено ползване, не е бил с неремонтирана пътна настилка, с налично отводняване, въпреки че в тази посока доказателства не били събирани, а и в доклада на съда липсвали подобни указания. Прави се оплакване за неправилност на извода на съда за наличие на причинна връзка между неполагане на дължимата грижа и настъпилите вреди от вида на описаните в решението, които се счита, че не съответстват на приетите в заключението на вещото лице. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковата претенция срещу Община Невестино да бъде отхвърлена.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна М. И., чрез пълномощника адв.Сл.С. от АК-Кюстендил, е подала отговор на въззивната жалба. изразява се становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита се, че при постановяването на същото съдът не е нарушил процесуалния и материалния закон, като е събрал всички относими доказателства и въз основа на същите е обосновал правилни правни изводи. Счита се за доказано по делото състоянието на пътя и връзката между изровената пътна настилка и настъпилите вреди по жилищната сграда в имота на И.. Изтъква се, че именно след многобройните жалби от нейна страна, на място е бил поставен ограничителен знак за преминаване на тежкотоварни автомобили над 10 тона. Твърди се, че по делото е било доказано, че сградата не представлява незаконен строеж, а допустим и търпим такъв, с оглед годината на построяването й. счита се, че съдът не е излязъл извън обективните предели а иска, с който е бил сезиран. Претендират се разноски.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намери въззивната жалба за допустима, като подадена в срок, от лице, което има право и интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка.

От събраните пред районния съд доказателства, ценени в контекста на оплакванията в жалбата, се установява възприетата и от районния съд фактическа обстановка по спора, а именно:

Ищцата М. Р. И. и нейната сестра Ф. Р. В. са били признати за собственици на основание давностно владение и наследство на недвижим имот, представляващ УПИ, парцел V, имот 32, кв.4 по плана на с.Тишаново, целия състоящ се от 350 кв.м., ведно с построената в него едноетажна, паянтова жилищна сграда с площ от 60 кв.м., което е станало с нотариален акт за собственост върху недвижим имот с №184 т.II, рег.№4394, нот.д.№311 от 2003г. на нотариус с рег.№325 по Регистъра на НК.

С договор за дарение на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт за дарение с №85, т. II, рег.№1755, нот.д.№265 от 2021г. на нотариус рег.№188 по регистъра на НК, Ф. Р. В. е дарила на сестра си М. Р. И. притежававаната от нея 1/2 ид. част от гореописания недвижим имот.

От заключение с вх.№1695/28.02.2022г. на в.л.Н.Г., прието пред РС-Кюстендил, е установено, че сградата в имота представлявала едноетажна сграда със сутерен - голямо складово помещение, полувкопано и паянтов жилищен етаж с вход през външно еднорамово бетоново стълбище и дървен навес, долепен зад сградата. Строителното изпълнение на сградата е с масивен гредоред - ръчно дялани греди, каменни и тухлени зидове в мазето и дървени стълбове, облечени частично с дебела бетонова стена, бетоново укрепване по каменна и тухлена зидария на външните стени. Видимо, допълнително изградените бетонови укрепителни стени в сутерена и извън него, били изпълнени през 2001г.

На първо ниво полувкопаното зимнично помещение под жилищния етаж е с височина от 1.65м до 2.10м над терена и светла височина 2.70 м, с вход откъм дворното място. На второто ниво е разположен паянтов жилищен етаж с външно стълбище, състоящ се от коридор, кухня, две спални, дневна с тоалетна и баня.

През 2014г. бил извършен ремонт на сградата. Бил изпълнен нов покрив с подмяна на керемиди, положени нови улуци без да са заустени във вертикални водосточни тръби, като водата от тях изтичала встрани от къщата, свободно върху пътя. Изпълнени били вътрешни облицовки в жилищните помещения на етажа от гипсокартон с необходимата обработка до латекс и тапети. Подменена била дограмата. Създаден бил и сервизен възел в едно от помещенията.

От същото заключение и от представени скици е установено, че жилищната сграда е съществувала и е била нанесена при попълване на кадастралната основа за изготвяне и одобряване на регулационния план през 1968г. за с.Тишаново, общ.Невестино. Жилищната сграда е с външни застроителни линии, съвпадащи с уличната регулация.

От показанията на свидетелите Д.И.., Ф.В. и С.Г. е установено, че от 2017г.-2018г. насетне по улицата, граничеща непосредствено със сградата са започнали да преминават тежкотоварни камиони, натоварени с дърва.

От заключението на вещото лице е установено, че пътят е тесен, при сградата на И. същият е с конфигурация почти прав ъгъл, което прави много трудно преминаването на тежкотоварен автомобил, натоварен с дървени трупи, като след сградата в посока от гората към междуселския път се налага и преодоляване на стръмен участък. Въпросният път, според експерта, е второкласен, няма статут на междуселищен път, не е трасиран, съобразно регулационния план. Точно срещу ъгъла на сградата ширината му е 3.50м, след което в посока междуселския път следва естествен скат.

От показанията на посочените свидетели и от заключението на вещото лице се установява, че към 2017г./2018г. пътят бил с асфалтово покритие, но поради преминаването на тежкотоварните автомобили, асфалтовата настилка се разрушила, а в участъка около къщата се заличила. Преминаването на камионите довело до образуване на коловози, в които се събирала вода. Същевременно, изяснено е, че теренът около сградата се явява най- ниска част от пътя в двете му посоки – откъм асфалтовия между селски път и откъм двата горски пътя в противоположната посока. Това местоположение предразполага към събиране и задържане на повърхностни води при валежи именно в областта около сградата, което предпоставя и слягане на терена около нея. По протежение на пътя липсват отводнителни канавки за оттичане на събиращите се повърхностни води, което води до повишаване на нивото им и до силно овлажняване на почвата. Преминаването на тежкотоварни автомобили през събралата се вода я изтласква към сградата. Тези обстоятелства способстват в мазето на същата да навлиза вода – през вратата и прозореца на мазето, както и влага - чрез почвата.

Вещото лице е установило, че при изпълнението на покрива на сградата от двете му страни са положени нови улуци, но същите не са заустени във вертикални водосточни тръби, а водата от тях изтича встрани от сградата на известно отстояние свободно върху пътя, което също може да допринесе за събирането на по-голямо количество вода около къщата, но преовлажняването на почвата, според експерта, се дължи основно на теренните условия, включително и на намиращия се в непосредствена близост обрасъл естествен скат.

И тримата посочени по-горе свидетели са заявили в показанията си, че при преминаването на тежкотоварните автомобили в сграда се усещат силни вибрации. На два пъти в периода от 2018г. до 2021г. натоварени с дървесина камиони са удряли и разрушавали части от ъгъла на сградата и оградата.

Собственикът М.И. е подавала жалби до различни институции - Община Невестино, ТП „ДГС Невестино“, Областен управител на област Кюстендил. На 15.03.2021г. била извършена проверка от представители на ТПДГС Невестино и Община Невестино, за която бил съставен констативен протокол, в който е отразено, че на пътя е било извършено частично подравняване на образуваните коловози в периода от подаване жалбата до извършване на проверката, както и, че е установено да има видими напуквания по къщата, намираща се непосредствено до улицата.

В резултат на подаваните сигнали и жалби, през 2021г. били поставени два ограничителни знака за преминаване на автомобили с товари над 10 тона, преди отклонението за сградата на М.И.. Вещото лице е посочило, че сградата, независимо, че е стара и паянтова, е поддържана и допълнително укрепена. Установило е, че по същата има увреждания, най- вероятна причина за които са настъпилите удари и вероятно усукване на сградата, вибрациите върху терена и слягането му, преовлажняването на почвата и събирането на вода. Отразило е, че в близост до процесната сграда има и други сгради, еднакво стари и изградени по идентичен начин, но без увреждания като тези на къщата на И.. Вещото лице е отразило, че по укрепващата бетонова стена под навеса са налице вертикални напуквания по цялата дължина на различни разстояния с височина до 0.90 см, видими откъм дворното пространство. Нивото на двора в този участък било по-ниско от пътя и заравняването му спомагало събиращата се вода да прониква в основите на сградата и да е една от причините за напукванията. Бетоновите укрепвания, извършени от предишния собственик през 2001г. при спокойна обстановка без периодични вибрации, би следвало да изпълняват функцията си за укрепване на сградата. Събиращата се повърхностна и скатна вода при валежи се оттичала единствено през подравнения участък на пътя при жилищната сграда и дворното място. Налице са пукнатини и в мазето - отвън и отвътре по стената към двора, включително и по стената при външното стълбище /участъка претърпял удари/.

Вещото лице е посочило, че са налице пукнатини около дървената подова конструкция на етажа, които е възможно да се в резултат от усукване на конструкцията на сградата при нанесените удари в ъгъла на същата и долепената до нея ограда, а в жилищния етаж има разширение на фугите на дюшемето.

По отношение на наводняване на мазето, възможна причина била изтичане на дъждовна вода от покрива в близост до основите на сутерена, а липсата на отводнителна канавка за оттичане на събиращите се повърхностни е причина за повишаване на нивото на водата и навлизане в мазето. Причина за наводняване на същото е и повредената твърда настилка на пътя, наличието на нанесени земни маси от дъждовните и скатни води, довело до образяване на коловози, тъй като събиращата се там вода нямало къде да се оттича, покачва нивото си, овлажнява силно почвата и движението камионите я изтласква към сградата и принуждава да навлезе в мазето през вратата и прозорците.

Като причина за щетите по къщата, вещото лице е посочило, че напукванията в основите на двете външни стени на сградата, откъм улицата може да са от вибрациите, които предизвикват периодично натоварените камиони, слягането му и предполагаемото усукване на сградата от ударите са причинила процесните щети, тъй като овехтяването на сградата е частично ограничено след извършените ремонти. Същевременно, именно малката ширина на улицата с ограничена транспортна проводимост е вероятна причина за двата удара върху сградата.

Вещото лице е посочило необходимите ремонтни дейности за възстановяване на нанесените щети, установени при огледа и тяхната стойност:

Сваляне стара външна пръскана циментова мазилка и събиране на отпадъци на стойност 263.70 лева; почистване и обработка на фуги, шприцоване с циментов разтвор и на изронените места хастаросване- 651.25 лева; грундиране преди нова мазилка - 91.34 лева; външна пръскана мазилка с циментов разтвор по стени - 256.62 лева; боядисване на фасади - 599.24 лева; попълване на фуги в бетонови стени за ново укрепване - 94.28 лева; изкоп на основи - 38.05 лева; кофраж за бетоново укрепване и демонтаж на малки конструкции - 151.86 лева; изработка и монтаж на армировка – 426.00 лева; бетон за крепителни форми - 103.02 лева; почистване и очукване на порутен участък - 45.24 лева; изкоп на основа за бетонов зид на ограда - 16.01 лева; направа на кофраж - 25.26 лева; бетон - 69.82 лева; доставка и монтаж на кръгли бетонови тръби за отвеждане на дъждовната вода до реката - 623.62 лева; замазване с циментов разтвор - 126.67 лева; изкърпване на пукнатини по таван - 181.30 лева; двукратно боядисване с латекс - 152.76 лева, или общата стойност на ремонтните работи с ДДС е в размер на 5 717.85 лева. В допълнително заключение е посочено, че ремонта на дюшемето - почистване на фуги, пребоядисване на дюшеме с блажна боя е на стойност 532.06 лева с ДДС.

По делото са били разпитани и свидетелите П.Н. и А.Г., от чиито показания е установено, че през периода 2016г. - 2017г. в гори в близост до имота на М.И. е работил свидетелят Н., извършващ дейност с фирма „Мечо 06“ ЕООД. Камионите преминаващи покрай имота на И. били негови и именно те причинили повреди по къщата и оградата. Според него, стърчащи от каросерия дървени трупи закачили оградата и къщата. Негови работници извършили ремонт на увредената мазилка и оградата. Свидетелят Г. е заявил, че именно той като водач на тежкотоварен автомобил веднъж е закачил оградата на къщата и присъствал при извършването на ремонта.

При тези данни районният съд, разглеждайки предявеният иск по чл.49 от ЗЗД за солидарно осъждане на трима ответници, в това число и Община Невестино, да заплатят на ищцата обезщетение за причинините й, като собственик на процесната жилищна сграда, имуществени вреди в размер на сумата от 5 000 лева, е намерил, че исковата претенция е неоснователна по отношение на дружеството „Мултигор" ООД и ТД „Държавно горско стопанство Невестино“, с.Невестино, но я е уважил изцяло по отношение на Община Невестино.

КнРС е приел, че по делото е било установено по безспорен начин, че улицата, на която се намира имота на ищеца е на територията на с.Тишаново и като такъв е общинска собственост на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС във вр. с §7, ал.1 т.4 от ЗМСМА, поради което Общината, съгласно чл.11 ал.1 от ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин. Отбелязал е, че в чл.167 ал.1 изр.1 от ЗДвП е въведено задължение за лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според чл.29 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ и общините са длъжни да поддържат общинските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, а нормата на чл.31 от ЗП изрично предвижда, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съдът е посочил, че в §1 т.14 от ДР на ЗП се съдържа легална дефиниция на понятието „поддържане на пътищата“, което представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

От анализа на тези разпоредби съдът е направил извод, че по силата на ЗОС, на ЗП и ЗДвП на Община Невестино е вменено задължението да стопанисва и поддържа улиците в населените места в интерес на населението, което включва и поддържането на пътя в нормални условия, както и, че Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционнообезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място.

КнРС е изтъкнал, че намира за безспорно установено по длеото, че причината за вредите по сградата на ищеца е състоянието на пътя и преминаването на тежкотоварни автомобили по него. От заключението на вещото лице, което съдът изцяло е кредитирал като обективно изготвено и кореспондиращо с показанията на свидетелите, се установило, че причина за щетите по сградата на ищцата е именно състоянието на пътя. Преминаващите тежкотовани автомобили са увредили пътната настилка, образували се дълбоки коловози при дъждове и снеговалеж, които събирали дъждовна вода, която навлиза в сградата, поради липса на отводнителна канавка. При преминаването на тези автомобили /с тегло над 10 тона/, натоварени с дървен материал цялата сграда вибрирала, а и двата доказани удара върху ъгъла на къщата и долепената до нея ограда довели до причиняване на щетите.

Съдът е приел за неоснователно възражението на този ответника, че причина за настъпилите вреди е поведението на ищцата и начина на изграждане на сградата и извършения ремонт, позовавайки се на показанията на посочените от И. свидетели, от чиито показания се установило, че преди 2017г., когато започнал добива на дървесина в района и преминаването на натоварени камиони, не е имало проблеми с къщата, като е изтъкнал, че в тази насока е и заключението на вещото лице Н.Г., според която сградата е добре поддържана и няма следи от овехтяване и амортизация, които да причинят подобни вреди.

При тези доводи съдът приел, че по делото е доказано противоправно поведение от страна на служителите на Община Невестино под формата на бездействие- неполагане на дължима грижа, тъй като въпреки сигналите от страна на ищцата ограничителни знаци за преминаване на камиони над 10 тона са били поставени едва през 2021г., а пътната настилка не е ремонтирана и не е осигурено отводняване на пътното платно. За доказана съдът е приел и причинната връзка между неполагането на дължимата грижа и настъпилите вреди от вида на описаните.

Относно стойността на причинените вреди, съдът е кредитирал изводите на вещото лице и съобразно същото е приел, че предявеният иск е доказан и изцяло основателен, поради което следва да се уважи, като се присъди претендираната сума ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска - 18.10.2021г., до окончателното изплащане.

Преценявайки горните факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваните части, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.

2. Относно правилността на решението: При преценката за правилността на решението съдът е органичен от посоченото в жалбата. Според съда, решението на КнРС в обжалваната му част е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено. Настоящият състав споделя изцяло изводите на РС-Кюстендил относно осъществяването на всички кумулативно изискуеми се предпоставки на нормата на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на въззивника за репариране на причинени на И. имуществени вреди, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които да се считат и като мотиви на настоящата инстанция относно съществото на спора.

По възраженията във въззивната жалба трябва да се отбележи следното: Оплакванията във въззивната жалба могат да бъдат систематизирани в няколко посоки: неправилно КнРС е приел, че Община Невестино следва да носи отговорност, поради липсата на причинна връзка между състоянието на пътя и описаните от ищцата вреди; липсва противоправно поведение от страна на служителите на Община Невестино под формата на бездействие – неполагане на дължимата грижа – пътната настилка била в добро състояние, а отводняването - съществуващо; липсва съответствие между претендираните да бъдат обезщетени вреди и тези, за които е присъдено обезщетение.

Отговорността на възложителя, съобразно нормата на чл.49 от ЗЗД, е обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи – деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа– чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите правила и характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Съгласно чл.2 ал.1 т.2 във вр. с чл.3 ал.2 т.1 от ЗОС, във вр. с §7 т.4 от ПЗР на ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. Общината е длъжна да управлява предоставената й собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл.140 от КРБ и чл.11 ал.1 от ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила.

В настоящото производство се претендират вреди, настъпили в резултат на противоправно бездействие на Община Невестино да изпълни задължението си да поддържа общинската собственост – улица в с.Тишаново общ.Невестино, в необходимото състояние за безопасно преминаване по нея. От изложеното по-горе е ясно, че когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, същата дължи обезщетение. Обезщетение не би се дължало, ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа, но въпреки това са настъпили вреди.

Наличието на имуществени вреди е доказано по делото. Тези вреди се изразяват в стойността на разходите, необходими за отстраняване на повредите по сграда, собственост на ищцата. Вредите се изразяват в напукване на външни стени и падане на мазилка, напукване на подпорни бетонови зидове, частично разрушаване на бетонова ограда, напукване на вътрешни тавани, разместване на дървено дюшеме, наводняване на мазето на сградата. Същите са детайлно описани от вещото лице. За наличието на тези повреди свидетелстват и разпитаните свидетели, посочени от ищцата.

Спорен по делото е въпросът дали тези вреди са резултат от лошото състояние на пътя, в непосредствена близост до който се намира сградата. Въззивният съд споделя извода на КнРС, че именно лошото състояние на пътя е довело до причиняване на описаните увреди. Този извод следва да бъде подкрепен, тъй като се основава на безпротиворечивите данни по делото, съдържащи се в заключението на вещото лице, показанията на свидетелите и част от приетите документи. Същевременно, липсват доказателства, сочещи на противното.

От заключението на вещото лице Н.Г. е установено, че по сградата, собственост на ищцата, са налични: вертикални напуквания по укрепващата бетонова стена под навеса по цялата дължина на различни разстояния с височина до 0.90 см, видими откъм дворното пространство; частично обрушаване на оградата; усукване на сградата; пукнатини и в мазето - отвън и отвътре по стената към двора, включително и по стената при външното стълбище; пукнатини около дървената подова конструкция на етажа; разширение на фугите на дюшемето в жилищния етаж; наводняване на мазето.

Като се изключи последната посочена щета – наводняване на мазето, относно която съдът ще изложи допълнителни доводи, вещото лице е категорично, че напукванията, разрушената мазилка, разширението на фугите на дюшемето са резултат от вибрациите при преминаване на тежкотоварните камиони по участъка от пътя, в близост до сградата и ударите на тези автомобили в ъгъла на къщата и/или оградата и вероятно усукване на сградата, вибрациите върху терена и слягането му. В подкрепа на този извод вещото лице е изтъкнало, че в близост до процесната сграда има и други сгради, еднакво стари и изградени по идентичен начин, но без увреждания като тези на сградата на ищцата. Същевременно, за транспортните произшествия, основна причина е малката ширина на улицата с ограничена транспортна проходимост, предполагаща затруднено преминаване на тежкотоварни автомобили.

Съгласно чл.31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

Според чл.3 ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Според ал.2, за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредба. Посоченото води до извод, че именно въззивната община е била отговорна да следи за състоянието на пътя и да предприеме нужните действия, за да ограничи преминаването на тежкотоварни автомобили по него, с цел да предотврати разрушаването на пътя, но и да обезпечи безопасното преминаване по него, по начин, че да не създава опасност за живота, здравето и имуществото на гражданите. В случая такива действия не са предприети своевременно, а едва след настъпване на щетите.

Възможни причини за наводняване на мазето, според експерта, са повредената твърда настилка на пътя, наличието на нанесени земни маси от дъждовните и скатни води, довело до образуване на коловози, невъзможност събиращата се там вода да се оттича и покачване на нивото й, при което при движение камионите я изтласкват към сградата. Като причина за тази щета, вещото лице изтъква и липсата на отводнителна канавка за оттичане на събиращите се повърхностни води. Действително, вещото лице сочи, че към тези причини се добавя и факта, че дъждовна вода изтича от покрива на сградата на известно разстояние от нея върху пътя, на който няма твърда настилка, което може да способства за преовлажняване на почвата, но явно е, че това е само един от множеството комплексни фактори, които са довели до тази щета. Не може да бъде игнорирано обстоятелството, че дори улуците на покрива да са били заустени във вертикални водосточни тръби водата от тях би изтичала много по-близо до основите на сградата и при липсата на отводнителна канавка на улицата, това би довело до далеч по-голяма щета.

При горните доводи, явно е, че настъпването на щетите по процесната сграда е в пряка причинно-следствена връзка с лошото състояние на пътя – тесен, с ограничена транспортна проходимост, повредената твърда пътна настилка, с нанесени земни маси от дъждовните и скатни води, с образувани коловози и липса на отводнителна канавка за оттичане на събиращите се повърхностни води.

Община Невестино носи задължението да поддържа улиците в населените места в общината в изправно състояние, така че същите да могат да бъдат ползвани безопасно по предназначение, а движението по тях да не води до причиняване на щети на намиращите се в близост обекти. Това задължение с още по-голяма сила важи за дъждовните месеци от годината, в които поддържането в изправно състояние включва извършването и на съответни дейности, особено в зони, в които се извършва извоз на дървесина с тежкотоварна техника. След като се установи, че процесният път за един дълъг период от време е бил с разрушена твърда настилка, с нанесени земни маси, образувани дълбоки коловози, задържащи вода и без система за оттичане, то явно е, че предприетите от Община Невестино действия не са били достатъчни, за да се обезопаси ползването му по предназначение. Въззивникът не е изпълнил задължението си да съблюдава състоянието на уличната мрежа и съответно да предприема необходимите действия за нейната поддръжка и осигуряване на безопасно преминаване. Категорично не може да бъде споделено за вярно твърдението във въззивната жалба, че пътната настилка била в добро състояние, а отводняването – съществуващо, тъй като доказателствата сочат на обратния извод.

В обобщение може да се отбележи, че изводът на КнРС за доказано бездействие на органи и служебни лица на Община Невестино, се основава на доказателствата по делото, преценени обективно и в тяхната съвкупност, и напълно се споделя от въззивния съд – именно в резултат на неправомерната пасивност на ответника, се е стигнало до процесните вреди. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционният съд, че са налице предпоставките, обуславящи обективната отговорност на Община Невестино, в качеството й на възложител на работата по поддръжка на пътищата, общинска собственост.

Що се отнася до оплакването, че съдът, присъждайки обезщетение, не бил съобразил естеството на претенцията, то следва да се посочи, че това оплакване не кореспондира на данните по делото. В молба-уточнение, находяща се на л.86 от делото на КнРС, ищцата ясно и точно е посочила какви са щетите, които твърди да са налични по сградата, и какви суми претендира да й бъдат изплатени като обезщетение за отстраняването им, чиито общ размер възлиза на 5 000 лева. От конкретизацията, направена в допълнителното заключение по назначената СТЕ (л.159 от делото на КнРС) е видно, че отстраняването на същите щети ще изисква да бъдат сторени разходи за труд и материали в размер на 6 249.41 лева. Ето защо, като е приел да са доказани по основание и размер сочените от ищцата вреди, съдът правилно е присъдил претендираното обезщетение, тъй като увеличение на иска не е било направено в хода на производството.

По изложените съображения, решението на КнРС в обжалваната част се явява правилно и следва да се потвърди, което води и до извод, че не се налага ревизирането му и в частта за разноските.

За въззивното производство, с оглед неоснователността на жалбата, на въззивника не се дължат разноски, а сторените такива остават за негова сметка.

Въззиваемата е направила разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени изцяло от жалбоподателя.

Воден от горното, съдът