Решение № 88 от 8.7.2024 г. на Районен съд - Несебър по дело № 871/2023 г.

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба от „Б.••“ ООД, ЕИК •••, със съдебен адрес в гр. Р., ул. „Д.“ •••, представлявано от управителя М.А.Р., чрез адв. В.В. от АК - Р., срещу наказателно постановление № РД-09-13/28.11.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното /ИАЛВ/, с което на жалбоподателя, на основание чл. 202 от Закона за виното и спиртните напитки /ЗВСП/ и за извършени нарушения на чл. 77, ал. 2 и чл. 83 от ЗВСП е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 лева. Жалбоподателят твърди незаконосъобразността на обжалваното постановление, като издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Насрещната страна по жалба – изпълнителният директор на ИАЛВ изразява становище по оплакванията на жалбоподателя, като намира същите за несъстоятелни по изложени съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното постановление, като законосъобразно. В проведени по делото открити съдебни заседания, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозира молби вх. №№ 1796/22.02.2024 г., 3555/17.04.2024 г. и 5636/19.06.2024 г., с които поддържа депозираната жалба, прави искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един посочен от него свидетел и по поставени в писмен вид въпроси, развива допълнителни съображения за незаконосъобразността на обжалваното постановление, като моли за отмяната му и претендира съдебни разноски. Административно-наказващият орган се представлява в съдебно заседание от юрк. М. Б. и юрк. С.А., които оспорват жалбата, излагат насрещни твърдения за законосъобразността на НП, молят за потвърждаването му от съда и претендират юрисконсултско възнаграждение. Представят писмена защита. Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /съгласно твърденията на жалбоподателя и липсата на ангажирани от наказващия орган доказателства в обратен смисъл/, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното: На 18.07.2023 г. въз основа на заповед на изп.директор на ИАЛВ № РД-12- 306/17.07.2023 г. и във вр. със сигнал вх. № 98-00-5/05.07.2023 г., св. С. Б. – началник на ТЗ на ИАЛВ гр. Бургас, като част от екип, извършила проверка в обект – склад за вино и други стоки „М.“, стопанисван от „Б.••“ ООД, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, за което бил съставен констативен протокол № ТЗ-13-481/18.07.2023 г. По същото време св. П. Н. била на работа в проверявания обект, като изпълнявала длъжността „продавач-консултант“ в склад-магазин „М.“. В обекта имало обособена търговска част, в която били изложени за продажба различни стоки, вкл. алкохолни напитки, като стоката за продажба била изложена на стелажи и била с поставени цени за единична бройка. Друга част от обекта била обособена като склад с ограничен за външни лица достъп, в който се държала стока в кашони и на стекове. Към датата на проверката, св. Н. приемала и обработвала заявки на компютър, а в магазинната част на обекта - на каса - работела нейна колежка. Проверяващият екип на ИАЛВ констатирал, че в магазинната част на обекта се продават продукти в стъклени бутилки със вместимост от 0, 500 л. и 0, 700 л., една от които носела етикет „Червено вино Нар – Natural sweet wine”, и взел с участието на св. Н. проба от същата с протокол № ТЗ-13-481/18.07.2023 г. Проверяващият екип установил, че предлагани в обекта на процесната дата 8 бр. лозаро-винарски продукта, вкл. „Червено вино Нар – Natural sweet wine”, не съдържат по етикет данни за мястото, от където произхождат, наименование на бутилиращото предприятие или производител/търговец, съдържание на сулфити, както и некоректно било обозначена производствената им партида L. Въз основа на тези констатации св. Й. П. – гл.инспектор в териториално звено гр. Бургас на ИАЛВ съставила АУАН № ТЗ-14-15/09.08.2023 г. за това, че жалбоподателят на 18.07.2023 г. в склад „М.“ предлага продукт в стъклена бутилка от 0, 500 л., етикетиран като „Червено вино Нар – Natural sweet wine”, за който не са спазени изискванията за етикетиране съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗВСН и в нарушение на чл. 77, ал. 2 от ЗВСН. Срещу АУАН жалбоподателят подал възражение вх. № 05-02-481/18.08.2024 г. Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, което се обжалва пред настоящата инстанция. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: констативен протокол № ТЗ-13-481/18.07.2023 г.; АУАН № ТЗ-14-15/09.08.2023 г.; възражение вх. № 05-02-481/18.08.2024 г.; фактура № 4/28.06.2023 г.; снимков материал /л. 17-41 от делото/; както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – актосъставителя Й. П. и свидетелите Б. и Н.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Приетата от съда фактическа обстановка е безспорна и с оглед изложеното от жалбоподателя, като оплакванията му касаят единствено правната страна на спора. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган /съгласно чл. 182, ал. 2 от ЗВСН, чл. 2, ал. 2, чл. 5, чл. 7 и чл. 8 от Устройствения правилник на ИАЛВ/ в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, като същевременно АУАН е издаден от гл.инспектор в териториално звено гр. Бургас на ИАЛВ, за който не се спори, че разполага с териториалната и материална компетентност да осъществява контрол и да констатира нарушения по реда на чл. 182, ал. 3 от ЗВСН. Независимо от посоченото, съдът намира, че в случая се констатира посоченото от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, както и тежка материална незаконосъобразност на наказателното постановление, които налагат отмяната му. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 202 от ЗВСН, чиято разпоредба гласи, че който превозва, продава или предлага за консумация вина и/или лозаро-винарски продукти и такива продукти от внос, за които не са спазени изискванията за превозването, етикетирането и представянето им по чл. 75 - 77, чл. 79, 80, 82, 83, 86 - 90, чл. 92 - 98, чл. 101 - 104, чл. 110 и чл. 116, ал. 1, 3 и 4, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. - за физическите лица, съответно с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци. Същевременно, видно от обстоятелствената част на НП са описани няколко деяния, които се твърди да покриват нарушения на ЗВСН. Веднъж е посочено, че санкционираното дружество предлага в обекта си бутилиран продукт „Червено вино Нар – Natural sweet wine”, за който не са спазени изискванията за етикетиране съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗВСН, впоследствие е наведено, че жалбоподателят предлагал на вътрешния пазар на ЕС продукти по ЗВСН, чийто етикети или представяне не отговарят на изискванията на закона – нарушение по чл. 77, ал. 2 от ЗВСН, а на трето място – че въвежда в заблуждение потребителите на лозаро-винарски продукти в нарушение на чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗВСН. В обобщение е заключено, че дружеството предлага в обекта лозаро-винарски продукти, които са в нарушение на ЗВСН, предвид което и на основание чл. 202 вр. чл. 77, ал. 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗВСН му е наложена имуществена санкция от 5000 лева. Действително с разпоредбите на чл. 76, ал. 1, т. 1, чл. 77, ал. 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗВСН се предвиждат правила във връзка с етикетирането и предлагането на вътрешния пазар на ЕС и износа на продукти по приложение № 1 от ЗВСН, като видно от приложението същото изчерпателно посочва категориите лозаро-винарски продукти, които могат да бъдат, както следва: 1. Вино; 2. Младо вино в процес на ферментация; 3. Ликьорни вина; 4. Пенливи вина; 5. Качествени пенливи вина; 6. Качествени ароматизирани пенливи вина; 7. Пенливо газирано вино; 8. Искрящо вино; 9. Искрящо газирано вино; 10. Гроздова мъст; 11. Частично ферментирала гроздова мъст; 12. Частично ферментирала гроздова мъст, получена от стафидирано грозде; 13. Концентрирана гроздова мъст; 14. Ректифицирана концентрирана гроздова мъст; 15. Вино от стафидирано грозде; 16. Вино от презряло грозде; 17. Ароматизирано вино; 18. Ароматизирана напитка на винена основа; 19. Ароматизиран коктейл от лозаро- винарски продукти.; и 20. Винен оцет. От друга страна, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, описанието на нарушението следва да се съдържа в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, като съдържа описание на всички признаци от състава на твърдяното нарушение. В конкретния случай това изискване не е спазено, доколкото в АУАН и НП непълно и неясно са описани релевантните към санкционираното нарушение факти, така че се достига до невъзможност да се установи какво е конкретното нарушение, за което се ангажира отговорността на нарушителя. На първо място, нито в АУАН, нито в НП е посочена форма на изпълнително деяние, която да подлежи на санкциониране съгласно чл. 202 от ЗВСН. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за „предлагане“ на продукт в нарушение на ЗВСН, а съгласно чл. 202 от ЗВСН се санкционира „продажбата“ и „предлагането за консумация“. От обстоятелствената част на АУАН и НП не може да се заключи какъв смисъл се влага в употребеното понятие „предлагане“, съответно – коя форма на изпълнително деяние е осъществена от страна на жалбоподателя, т.е. в какво се състои противоправното му поведение. На следващо място, както бе посочено по-горе законодателят е предвидил санкции във връзка с търговския оборот на вина и лозаро-винарски продукти, като в случая и от НП изцяло неясно е кой вид лозаро-винарски продукт е бил предлаган в обекта на санкционираното дружество. От документите по преписката става ясно, че са били иззети проби от продукт с наименование „Червено вино Нар – Natural sweet wine”, но няма данни за резултатите от изследването им, като отсъства изрично твърдение за категорията на продукта. Така, неясно остава за нарушителя, дали действително продуктът с наименование „Червено вино Нар – Natural sweet wine” попада сред лозаро-винасрките продукти по приложение № 1 към ЗВСН, съответно – дали подлежи на контрол по посочения от наказващия орган ред. Същевременно, с НП са посочени три отделни нарушения на ЗВСН – на чл. 76, ал. 1, т. 1, на чл. 77, ал. 2 и на чл. 83, ал. 1, като всички те подлежат на отделна санкция по реда на чл. 202 от ЗВСН. Въпреки това, наказващият орган е квалифицирал нарушенията по чл. 202 вр. чл. 77, ал. 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗВСН /като две отделни, без нарушението на чл. 76/, а е наложил една санкция, като не става ясно кое от нарушенията бива санкционирано с НП. В случая правото на защита на жалбоподателя безспорно е нарушено, като е препятствана възможността му да разбере за какво деяние, квалифицирано като какво нарушение на закона, се ангажира административно-наказателната му отговорност. Същевременно НП страда и от тежка материална незаконосъобразност, доколкото констатираното деяние на дружеството от процесната дата е неправилно квалифицирано като нарушения на чл. 76, ал. 1, т. 1, на чл. 77, ал. 2 и на чл. 83, ал. 1 от ЗВСН при отсъствие на твърдение жалбоподателят да е извършвал дейност, която да подлежи на санкция по смисъла на чл. 202 от ЗВСН и приложение № 1 към него /в този смисъл и Решение № 1326 от 29.12.2023 г. по к. адм. н. д. № 1762 / 2023 г. на XV състав на Административен съд – Бургас/. С оглед посочено, настоящата инстанция намира, че при издаване на наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което и то следва да се отмени. При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят е извършил разходи за заплатено възнаграждение на един адвокат в размер на 800 лева, което да се възложи в тежест на Изпълнителна агенция по лозата и виното, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи наказващия орган – изпълнителен директор на ИАЛВ. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Несебърският районен съд