Решение № 11648 от 11.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3845/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационната жалба от ЕТ„Ира –Ирена Георгиева“ чрез пълномощник адв. К. П. - САК против Решение № 5885 от 19.12.2023 г., постановено по НАХД № 7829/2023 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 22 състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 249/09.11.2020 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните, София – град. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на решението по съображения за нарушаване на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че СРС изобщо не е взел предвид, че в издаденото наказателно постановление липсвало посочване на конкретното оборудване, с което храната влизала в контакт, което не било ефективно почистено, а при необходимост и дезинфекцирано. Въведени били общи твърдения, че хигиенното състояние на помещенията и инвентара е много лошо, имало налични остатъци от мазнини и храни, установена била посуда с остатъци от храни, кашони с отпадъци, изгнили зеленчуци и др. Освен това, като нарушени законови норми били посочени такива от Регламент на ЕС, без да е посочена законовата разпоредба, която препращала към тяхното приложение, а именно – чл.6 от ЗХ. От текста на издаденото наказателно постановление не ставало ясно с кое от двете деяния, каква законова разпоредба е нарушена, което от своя страна водело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като последното не било в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на административно-наказателното обвинение. По изложените съображения се иска отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което да бъде отменено наказателното постановление. В проведеното по делото съдебно заседание, касаторът не изпраща процесуален представител. В съда е депозирано писмено становище по хода и по същество на делото. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции, за които е представен списък и доказателства за извършеното им плащане. Ответникът – Директор на ОДБХ се представлява от пълномощника си –адв.Б., който излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното в настоящото производство решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Софийска градска прокуратура-прокурор К. моли да бъде оставено в сила оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно. Касационният съдебен състав, след като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съобразно чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Решението на Софийския районен съд е валидно и допустимо. Предмет на производството пред Софийския районен съд е наказателно постановление № 249/09.11.2020 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните, София - град, с което на ЕТ, , Ира - Ирена Георгиева“ са наложени административни наказания, както следва: 1) имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните /ЗХ/, за нарушение на Приложение II, глава V, точка 1, буква, , а“ от Регламент (ЕО) 852/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните, вр. чл. 2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните. 2) имуществена санкция в размер на 4000 лева, на основание чл. 131, ал.2, вр. ал. 1, т. 4 от Закона за храните, за нарушение на глава II, член 5, точка 2, б., , ж“ от Регламент (ЕО) 852/2004 на Европейския парламент и съвета, относно хигиената на храните, вр. чл.2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните. Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна е установено, че на 30.06.2020 г. във връзка с изнесена информация в медиите за предлагане на развалена храна в търговски обект: кетъринг, находящ се на адрес в [населено място], община „Слатина”, [улица], стопанисван от ЕТ „Ира - Ирена Георгиева“ била извършена извънредна проверка от служители в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ – София. В хода на проверката се установило, че не се спазват хигиенните изисквания на всички етапи от производството - хигиенното състояние на помещенията за съхранение, приготвяне и разливане на храна, технологичното оборудване и използваният инвентар било много лошо. Констатирано било, че в топлата кухня по пода, шкафове, работни повърхности, стени, конвектомат са налични наслоени остатъци от мазнини и храни. Налична била посуда с остатъци от храна от предходни дни, кашони с отпадъци, кори от яйца, изгнили зеленчуци, метли и парцали, чували с непочистени лук и моркови. Констатирано било и, че записите по входящ контрол на приетите суровини се водят непълно – в същите не били вписани партиден номер и срок на годност на продуктите; не се водели записи за проследимост на вложените в произведените ястия суровини за м. юни 2020 г.; записи за хигиена на обекта били водени до 09.06.2020 г., а записи за температура на приготвяне на храната не били водени за месец юни 2020 г. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол № 0057558/30.06.2020 г. и в Констативен протокол № 0057559/30.06.2020 г., препис от които били връчени срещу подпис на В. К. –присъствала при извършване на проверката. На 01.07.2020 г. директорът на ОДБХ София –град издал Заповед № 566/01.07.2020 г. за спиране експлоатацията на обекта, стопанисван от ЕТ, , Ира - Ирена Георгиева“. Заповедта била връчена срещу подпис на г-жа Ирена Георгиева Р. на 02.07.2020 г. Впоследствие със заповед от 07.07.2020 г. на директора на ОБДХ е била възстановена дейността на кетъринга. Въз основа на така направените констатации срещу ЕТ, , Ира - Ирена Георгиева“ бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 2001364 от 02.07.2020 г. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по Приложение II, глава V, точка 1, буква, , а“ от Регламент (ЕО) 852/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните, вр. чл. 2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните и по глава II, член 5, точка 2, б., , ж“ от Регламент (ЕО) 852/2004 на Европейския парламент и съвета, относно хигиената на храните, вр. чл.2 от Наредба № 1/2016 г. Актът бил предявен на същата дата на г-жа Ирена Георгиева Р. – представляваща ЕТ, която след като се запознала със съдържанието на АУАН, го подписала без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу акта било депозирано възражение с вх. № 6290/06.07.2020 г. На база на съставения АУАН и след преценка на подадено възражение като неоснователно било издадено процесното наказателно постановление, предмет на обжалване пред СРС. С Решение № 4933/23.07.2021 г. АССГ, 38 състав е отхвърлил жалбата на ЕТ, , Ира - Ирена Георгиева“ срещу Заповед № 566/01.07.2020 г. за спиране експлоатацията на обекта, издадена от директорът на ОДБХ София –град. Решението е било оставено в сила с решение № 2244/09.03.2022 г., постановено по адм.дело №11584/2021 г. по описа на пето отделение на ВАС. Въз основа на така установената фактическа обстановка, районният съд от правна страна е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Изложил е доводи, че установените в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства сочат по несъмнен начин, че административно-наказателно отговорното лице е извършило визираните в наказателното постановление нарушения. Фактът, че описанията на нарушенията са направени в обща текстова част, след което е дадена съответната им правна квалификация, по никакъв начин не ограничавал правото на защита на санкционираното лице да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е и сторил. Решението на Софийския районен съд е правилно. Съдебното следствие в хода на първоинстанционното производство е проведено обективно, всестранно и пълно. По делото не са събрани доказателства, които да оборват установената в наказателното постановление фактическа обстановка. Такива не бяха представени и в касационното производство. Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите на районния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП тези на чл. 57 от ЗАНН. Въззивният съд е изпълнил процесуалното задължение по чл.13, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН, като е събрал съгласно чл.107, ал.2 НПК вр. чл.84 ЗАНН доказателствата от значение за пълното и всестранно разкриване на обективната истина по случая. Преценил е, поотделно и съвкупността им, събраните и в административнонаказателното производство, и в хода на съдебното следствие доказателства, писмени и гласни, които са еднопосочни и достатъчни за установяване на обстоятелствата от предмета на доказване в определените с чл.102 НПК вр. чл.84 ЗАНН граници. След анализ на доказателствата районният съд е приел, че АНО е доказал описаните в наказателното постановление факти относно хигиенното състояние в търговския обект, както и на използвания инвентар и посуда в същия; липсата на записите по входящ контрол на приетите суровини, както и на записи за проследимост на вложените в произведените ястия суровини и др. задължителни за функционирането на обекта записи. Направените изводи са правилни и се споделят напълно от настоящия състав. На следващо място, на касатора на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните е наложено наказание за извършено нарушение на Приложение II, глава V точка 1, буква, , а“ от Регламент (ЕО) 852/2004 във връзка с чл. 2 от Наредба 1/2016 г. за хигиената на храните. Последната разпоредба задължава „производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните“. Съгласно Приложение ІІ, глава V, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 852/2004: всички предмети, инсталации и оборудване, с които храните влизат в контакт, трябва да са: ефективно почистени, а когато е необходимо, дезинфекцирани. Почистването и дезинфекцията да се извършват с честота, достатъчна за избягване на всякакъв риск от замърсяване. Съответен на доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че твърдяното нарушение е доказано по несъмнен начин. В случая е безспорно установено, че ЕТ „Ира - Ирена Георгиева“ като търговец на храни не е спазил изискванията, въведени с цитираните разпоредби. Правилно е приложена и санкционната норма на чл.134, ал.2 от ЗХ, според която се наказват с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева нарушителите на Закона за храните и подзаконовите актове по прилагането му. Такъв подзаконов нормативен акт е Наредба 1/2016 г. за хигиената на храните. За извършеното нарушение имуществената санкция е определена в предвидения в закона минимум от 1000 лева, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за индивидуализацията и ревизиране размера на санкцията. По отношение на второто нарушение, за извършване на което е санкциониран касатора –такова по глава II, член 5, точка 2, б., , ж“ от Регламент (ЕО) 852/2004 във връзка с чл. 2 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните, настоящият състав намира, че констатираните липси на вписвания, изразяващи се в липса на вписвания на партиден номер и срок на годност на продуктите и липса на записи за проследимост на вложените в произведените ястия суровини за м. юни 2020 г., записи за хигиена на обекта след 09.06.2020 г., записи за температура на приготвяне на храната за месец юни 2020 г., несъмнено съставляват нарушение на изискванията на чл. 5 от регламента, тъй като по този начин се възпрепятства установяването на ефективното прилагане на описаните в чл. 5, т.2, б.“ж“ мерки- създаване на документи и записи, съизмерими с характера и размера на предприятието за храни, за да се покаже ефективното прилагане на описаните в букви a) е) мерки. Според приложената санкционна норма на чл. 131, ал. 1, т. 4 от ЗХ се наказва с глоба или имуществена санкция от 4000 до 6000 лева този, който не прилага и не поддържа постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004. И за това нарушение имуществената санкция е определена в предвидения законов минимум от 4000 лева, поради което въпросът за правилността на индивидуализацията на наложената санкция не следва да бъде обсъждан от настоящата инстанция. Само за пълнота на изложението, тъй като не са наведени такива доводи в касационната жалба, съдът ще посочи, че в конкретиката на настоящия казус не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Установените нарушения не са маловажни, тъй като не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. В заключение, в обхвата на извършената проверка по чл.218, ал.2 АПК вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН съдът намира обжалваното решение за валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. В отсъствието на отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 – 2 НПК вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, касационната жалба следва да се отхвърли, като оспореното с нея решение бъде оставено в сила съгласно чл.221, ал.2, пр.1 АПК вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН. При този изход на правния спор, разноски се дължат в полза на ответника, чийто процесуален представител обаче не направи своевременно искане за присъждане на такива, поради които и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Така мотивиран и на основание чл.221, ал. 2 от АПК Административен съд София-град, ІV-ти касационен състав,