РЕШЕНИЕ

гр. Дряново, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно наказателно дело № 20234220200129 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалба срещу наказателно постановление (НП) № 2310500153/ 21.09.2023г. на директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Велико Търново.

Жалбоподателят С. Й. Х. от с. •••, общ. Дряново посочва, че не бил съгласен с констатациите, отразени в констативния протокол, акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП. Заявява, че не бил извършил посоченото нарушение. Твърди, че деянието не било съставомерно по закона за горите (ЗГ), тъй като дървесината била от частните градини на Р. Х. К. и П. С. Б.. Договорката му със собствениците на градини била да им почисти с храсторез, а вместо плащане да получи дървесината, която превозил с ръчна количка на две колела до дома си. Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира разноски за възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

Административнонаказващият орган директора на РДГ – Велико Търново, редовно призован, се представлява от пълномощника юрисконсулт И.. В съдебно заседание на 06.12.2023г. молят съда да потвърди обжалваното НП. Посочват, че процесното нарушение се отнасяло до съхранение на дървесина, а не до нейния добив. Дори да се приемело, че дърветата били придобити извън горска територия, същите следвало да бъдат маркирани с общинска марка и да бъдат придружени с превозен билет. Установило се, че дърветата нямали никаква марка и самият нарушител признал, че няма документи. Разрешителното, издадено от кмета на с. ••• визирало ябълка, круша и слива. Никъде не била спомената акация, която била основния дървесен вид при констатиране на нарушението. Молят съда да потвърди обжалваното НП и да им присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.04.2023 г., св. Б. М. – старши лесничей при ТП ДГС Плачковци посетил дома на жалбоподателя в с. ••• и установил, че пред същия се съхраняват 4 пр. куб. м. дърва за огрев от видовете джанка и круша с дължина от 1 – 2 м., без документ, доказващ законния им произход и немаркирани с КГМ, ПМ и ОМ.

При извършената последваща проверка в същия ден от св. П. П., Г. М. и И. Н. било констатирано, че жалбоподателят съхранява в двора на дома си в с. •••, общ. Дряново 4 пр. куб. м. дърва за горене от различен вид – акация, круша, джанка с дължина от 1 до 2 м., които не са маркирани с контролна горска марка. Актосъставителят приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ) и му съставил АУАН. АУАН е съставен на мястото на нарушението и е връчен на жалбоподателя лично, като същият не е вписал възражения.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното нарушение и посочване, че е нарушена разпоредбата на чл. 213, ал., т. 1 ЗГ на 21.09.2023г. било издадено атакуваното НП, с което на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на по 500 лв. На основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ били отнети в полза на държавата вещите – предмет на нарушението 4 пр. куб. м. дърва за горене от дървесен вид акация, круша, джанка с дължина от 1-2 м. По делото е разпитана св. Р. Х., която посочи, че с жалбоподателя са съселяни.

През ноември месец повикала жалбоподателя да отреже дървета, които били в хармана и чупели дувара и асмалъка. Казала му което прецени, че може да ползва, да го нареже и да си го вземе. Преди почистването на двора поискала разрешително от кмета, което било издадено и в него били записани сливи, круши, ябълки. След извършване на сечта марка не била поставяна.

От показанията на св. П. Ц. и Г. Г. се установи, че жалбоподателят разчистил двора им от плодови дръвчета, които били доста стари. Имало съгласие от тяхна страна отрязаните дървета да бъдат взети от жалбоподателя. Разрешение от кмета не било искано. Според св. Г. дърветата били предимно плодни ябълки, круши, дюли и орехи, но имало джанки и салкъм.

Св. М. Г. и С. П. – служители на РУ Дряново заявиха, че получили сигнал, че пред имота на жалбоподателя имало струпани дърва. Отишли на място и установили тънки дърва за огрев. Жалбоподателят обяснил, че няма документи за тях. След това се обадили на св. М., който отговарял за района.

Св. Т. М. – кмет на с. ••• посочи, че издал разрешение за сеч на Р. Х., но след това не го извикали за поставяне на контролна марка и процедурата не била изпълнена докрай. За св. П. Ц. не бил издавал разрешение, тъй като тя не знаела, че се нуждае от такова. Твърди, че жалбоподателят нямал транспорт и пренесъл дървата с количка или ги дърпал едно по едно.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, които съдът кредитира с доверие, като достоверни и безпристрастни и от приложените по делото писмени доказателства. От доказателствения материал безспорно се установява датата на извършване на проверката, какво е установено по време на същата, както и това, че като нарушител от проверяващите органи е установен именно жалбоподателят. Доколкото обаче изведената фактология се установява безпротиворечиво, не е необходимо по- подробното съвкупно и поотделно анализиране на доказателствената съвкупност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от посочения в НП като нарушител в предвидения от законодателя преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът установи, че АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. НП е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях са описани обстоятелствата, при които е прието, че е извършено нарушението, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

От установеното по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на 04.04.2023 г. жалбоподателят е съхранявал пред дома си в с. •••, общ. Дряново 4 пр. куб. м. дърва за огрев от видовете акация, джанка, круша, на които не била поставена контролна горска марка. По същество жалбоподателят не оспорва тези констатации в акта и НП.

Съдът взе предвид, че съгласно чл. 1 от ЗГ предмет на уредба са обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми. В чл. 2, ал. 3 от ЗГ изрично е указано, че разпоредбите на този закон не се прилагат за: паркове и градини в урбанизирани територии; горите и земите в националните паркове и в резерватите; дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1 и площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища.

Съотнасянето на текста на чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл. 266, ал. 1 от ЗГ с по-горе цитираните текстове от същия закон, налага извода, че фактическият състав на нарушенията, които се твърди да е осъществил жалбоподателят, включва съхраняването на немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет дървесина, която е добита или чийто произход е от гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ или от горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ. Ако съхраняваната дървесина е добита от териториите по чл. 2, ал. 3 от ЗГ, разпоредба на чл. 266, ал. 1 от ЗГ е неприложима. Следва да се отбележи, че според чл. 3, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, на който се позовава процесуалния представител на жалбоподателя, по реда на този закон се опазват намиращи се извън горските територии отделни дървета, като съответно в чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от ЗОСИ е възведена забраната за отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата; както и тези които се намират на стръмни терени с наклон над 12 градуса, в ерозирани земи, във водосборните райони на язовири или край брегове на реки и дерета, където тези дървета служат за противоерозионни или водорегулиращи цели. Отсичането и последващите действия – транспортиране и съхраняване, на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата, се осъществява по реда, установен в чл. 32, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСИ и не изисква дървата да са маркирани с контролна горска марка.

Въз основа на всичко изложено съдът приема, че нито в АУАН, нито в НП се съдържат някакви твърдения или дори предположения, че процесните 4 пр. куб. м. дърва са съхранявани от жалбоподателя при условията и по реда на ЗГ. Не са представени и никакви доказателства, от които да се направи обоснован извод, че съхраняването на дървесината от жалбоподателя следва да бъде осъществено съобразно правилата на ЗГ.

От показанията на свидетелите Р. Х., П. Ц., и Г. Г. се установи, че в края на 2022г. жалбоподателят извършил почистване на дворовете на първите две свидетелки, които се намират в урбанизирана територия, от израсналите в тях дървета. За извършената сеч на 03.11.2022г. кметът на с. ••• св. М. издал разрешение на св. Х. за премахване на 5 броя дървета от вида ябълка, круша и слива, намиращи се в собствен УПИ III-222 от кв. 15 по плана на селото. За св. Ц. се установи, че такова разрешение не е било издавано. Установи се от показанията на св. П., че още в хода на проверката в дома му жалбоподателят е заявил, че извършил сечта в частни имоти на жители на с. •••. В тази връзка административнонаказващият орган вместо да извърши служебна проверка на фактите и твърденията с цел установяване на всички обстоятелства, свързани с нарушението, се е задоволил да констатира, че не била налице контролна горска марка.

Поради което съдът намира, че в случая директорът на РДГ В. Търново се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и преценени всички релевантните факти и обстоятелства, вкл. въведените като спорни такива от санкционираното лице. Това нарушение следва да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, тъй като в конкретния случай има за последица необоснованост и недоказаност на вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Ако административнонаказващият орган беше изпълнил процесуалното си задължение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, това би могло да доведе до възприемане на друга фактическа обстановка и съответно до други правни изводи относно наличието на административно нарушение. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган в резултат на неизпълненото процесуално задължение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин описаната в НП фактическа обстановка, вкл. неправомерно поведение на санкционираното лице, което обуславя извод за материална незаконосъобразност на НП и на наложената с него административна санкция.

По разноските. Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя се следват разноски за производството. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 5 от делото), представителството е осъществено от адв. И. безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на материално затруднено лице. Предвид което и по силата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждението, дължимо на адвоката, в размер на 400 лв.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът