Решение № 119 от 10.1.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1009/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Полицейски орган в Първо районно управление при Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Стара Загора – инспектор Ж. С. З., подадена чрез пълномощника му юриск. А., против Решение № 331 от 01.10.2024г., постановено по АНД № 1863 по описа за 2024 г. на Районен съд – Стара Загора, с което е отменена Заповед за задържане на лице УРИ: 1959зз-255/17.06.2024г. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за недоказано наличие на материалноправната предпоставка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаването на процесната заповед за задържане, като твърди, че прилагането на тази мярка се обуславя от наличието на данни за извършено престъпление, като не е необходимо тези данни да са категорични за съпричастност на лицето към самото престъпление. В случая от приобщените по делото доказателства – [рег. номер] 406/ 2024г. по описа на Първо РУ Стара Загора, както и изготвени докладни записки от служител в същото районно управление, се установявало наличие на данни за съхранение на наркотични вещества в дома на Я. Й., което обуславяло прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. По изложените в жалбата доводи се иска отмяна на решението на Старозагорския районен съд и постановяване на друго по същество, с което да бъде потвърдена издадената заповед за задържане на лице. Ответникът по касационната жалба – Я. В. Й., не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му – адв.Ч., в което излага съображения за неоснователност на подадената жалба. Иска от съда да постанови решение, което да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго по същество, с което да се потвърди издадената заповед. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по АНД № 1863/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора е образувано по жалба на Я. В. Й. против Заповед за задържане на лице УРИ: 1959зз-255/17.06.2024г., издадена от инспектор Ж. С. З. - полицейски орган в Първо районно управление към ОД на МВР – Стара Загора. С оспорената заповед е постановено задържане за срок до 24 часа на Я. Й. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР е обосновано с наличието на данни за престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК – притежание на наркотични вещества, ДП №406/2024 г. по описа на Първо РУ Стара Загора. С обжалваното решение Старозагорският районен съд е отменил Заповед за задържане на лице УРИ: 1959зз-255/17.06.2024г, издадена от полицейски орган в Първо районно управление към ОД на МВР – Стара Загора, по съображения за допуснато нарушение на чл.146, т.2 от АПК, тъй като не е спазена законоустановената форма на административния акт. В съдържанието на обжалваната заповед липсвало посочване на конкретни фактически основания за задържането на лицето, както и каквито и да било обективни данни, сочещи че лицето спрямо което е постановено задържането по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е съпричастно към престъплението за което е било образувано вписаното в заповедта досъдебно производство. В мотивите на съдебния акт са изложени и подробни съображения за несъответствие на приложената принудителна административна мярка с целта на закона. Решението на районен съд – Стара Загора е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Задържането по реда и на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. За прилагането на тази принудителна административна мярка е необходимо осъществяването на фактическия състав на някоя от хипотезите, посочени от т.1 до т.7 на чл.72, ал.1 ЗМВР. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР, а от фактическа страна е обоснована с образувано досъдебно производство № 406/ 2024г. по чл.354а, ал.1 НК – притежание на наркотични вещества. За да бъде законосъобразно приложена ПАМ на това основание се изисква да има данни от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето, спрямо което е постановено задържането, да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Действително за прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление и съотв. да е определена точната наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е наличието на данни обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. А съгласно Решение на ЕСПЧ от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – П. и П. срещу България, "за да е налице обосновано подозрение, следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението", като "подозрението следва да се отнася до конкретно престъпление". По делото обаче такива факти и информация липсват. Противно на твърдяното от касатора, в представената пред първоинстанционния съд административна преписка не се съдържат надлежни доказателства, установяващи, че към момента на издаване на Заповед за задържане на лице УРИ: 1959зз-255/ 17.06.2024г., което е станало в 17.00ч., видно от изрично направеното отбелязване в самата заповед, са били налице данни по смисъла на закона за извършено престъпление от Я. Й. или за неговата съпричастност към извършено престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. От приложените към делото материали от ДП № 1959зм 406/ 2024г. по описа на 01 РУ Стара Загора се установява, че същото е образувано на основание чл.212, ал.2 от НПК, съгласно който досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164. В случая първото действие по разследването, с осъществяването на което се счита за образувано цитираното в заповедта досъдебно производство, е това по извършено претърсване и изземване в ап. № 96 на [улица], вх.Г, ет.2, обитаван от Я. В. Й., обективирано в Протокол за претърсване и изземване от 17.09.2024г. От съдържанието на този протокол обаче се установява, че описаното процесуално действие е извършено за времето от 17: 40ч. до 18: 00 ч. на 17.09.2024г. Следователно и по аргумент от цитираната разпоредба на чл.212, ал.2 НПК досъдебно производство № 406/ 2024г. по описа на 01 РУ Стара Загора е образувано след часа на разпореденото с обжалваната заповед задържане на лицето Я. Й. /17: 00ч/. Въз основа на тези установявания се налага извод, че вписаното в обстоятелствената част на заповедта ДП № 406/ 2024г. по описа на 01 РУ Стара Загора не може да бъде фактическо обстоятелство, обосноваващо прилагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.1 ЗМВР, тъй като към момента на разпореденото задържане това досъдебно производство все още не е било образувано. Поради липсата на други доказателства по делото, които обективно да сочат, че към момента на задържането са били налице данни, релевиращи дори и предположение, че лицето Я. Й. има вероятност да е извършител на престъпление по чл.354а, ал.1 НК, изцяло се споделя извода на Старозагорския районен съд, че упражненото от полицейския орган правомощие за прилагане на ПАМ - задържане за срок от 24ч., е в нарушение на нормативно регламентираните изисквания и при липса на материалноправното основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Ето защо обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона първоинстанционният съд е приел, че обжалваната Заповед за задържане на лице УРИ: 1959зз-255/17.06.2024г. е незаконосъобразна и е постановил нейната отмяна. Предвид горното съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд