Решение № 7869 от 12.9.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1130/2025 г.

Производство по реда на чл. 268 от ДОПК. Съдебното производство е образувано по жалба на К. М. П., [ЕГН], действащ в качеството си на частен съдебен изпълнител, с рег. № ••• на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив против Решение № 104/07.05.2025г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба-възражение с вх. № Ж-16-173 от 22.04.2025г. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив. Процес. представител на жалбоподателя адв. М. моли за отмяна поради неправилност и незаконосъобразност, като посочва, че става дума за суми за неначисляване на данък ДДС по четири публични продажби, извършени от покойната ЧСИ П. Н., в периода октомври – януари 2024г., като тя е починала септември 2024г. Счита, че в период, в който тя е била действащ ЧСИ няма как да бъде ангажирана отговорността на ЧСИ П. и няма как същият да бъде приет за неин правоприемник и да му се търсят тези 435 801, 52 лв задължения за ДДС. Жалбоподателят поддържа становището на адв. М., като уточнява че неправилно му е вменено задължение, в 40-дневен срок да приключи процедурата по приемане на сметките на ЧСИ П. Н. и да подаде информация в Министерство на правосъдието за евентуално установени липси по 8300 изпълнителни дела, т.е. по целия архив. Моли се за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП - Пловдив чрез процесуален представител юриск. Ц. намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне, като подробни съображения са изложени в нарочно писмено становище на л. 10. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА. Административен съд - Пловдив, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното: С оспореното пред настоящата инстанция Решение № 104 /07. 05. 2025г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба/възражение с вх. № Ж-16-173 от 22.04.2025г. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив срещу Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОГ1К, изх. № С250016-149 – 0005759 / 15.04.2025г., издадено от А.-М. Д., на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив. В горното Решение № 104 Директора на ТД на НАП – Пловдив посочва, че жалбоподателя оспорва горепосоченото съобщение за доброволно изпълнение, като счита, че не са налице предпоставки за образуване на изпълнително дело, както и че неоснователно и незаконосъобразно посочените в съобщението неплатени публични задължения в размер на 435 801, 52 лв., които са резултат от действия/бездействия на починалата ЧСИ П. Н. не следва да се претендират за събиране от ЧСИ К. П., тъй като целият служебен архив на ЧСИ П. Н. е прехвърлен на 06.12.2024г. за продължаване на действията от ЧСИ К. П.. П. счита, че осъществява правомощията на съдебен изпълнител по всички изпълнителни дела по описа на ЧСИ П. Н., считано от датата на приемане на архива, а именно от 06.12.2024г. като по задълженията възникнали преди смъртта на ЧСИ П. Н., той не следва да отговаря за тях. Моли да бъдат отписани вменените му задължения в размер на 435 801, 52 лв., , като към жалбата е приложил: 1. Заповед № СД-04-11/01.11.2024г. на Министъра на правосъдието; 2. Заповед № РД 172/12.11.2024г. на председателя на Окръжен съд Пловдив; 3. Протокол №3/06.12.2024г., относно предадените специални банкови сметки; 4. Протокол № 6/06.12.2024г„ относно окончателно предаване на архив; 5. заверено копие на съобщение за доброволно изпълнение с изх. №С250016-149-0005759/15.04.2025г. Съдът констатира, че със съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С250016-149 – 0005759 / 15.04.2025г., издадено от А.-М. Д., на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив ЧСИ П. е уведомен за образувано срещу него изп. Дело № 251693309/2025г. за суми за четири периода в общ размер на 435801, 52лева. При тази фактическа и правна обстановка е издадено оспореното в настоящото производство решение. В хода на настоящото съдебно производство не са ангажирани доказателства от страните. Жалбоподателя представя единствено съдебна практика на други съдилища, касаеща сходни случаи, в подкрепа на изразеното си становище по същество на спора. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: В случая, административното производство е осъществено по реда на чл. 182 и 221 от ДОПК от материално компетентен орган и е завършило с издаването на оспореното в настоящото производство решение. Спорът по делото е правен като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се концентрират в отговора на въпроса, при смърт на ЧСИ, и прехвърляне на архива на друго ЧСИ, съгласно разпореждане на министъра на правосъдието, ЧСИ К. П. дали е следвало да приключи проверка и относно наличностите по специалните сметки на ЧСИ П. Н.. В случая няма спор, че съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЧСИ, архивът на ЧСИ П. Н. е прехвърлен на 06. 12.2024г. и тримесечният срок е изтекъл на 06.03.2025г. В срок до 15.01.2025г., съгласно разпореждане на министъра на правосъдието, ЧСИ К. П. е следвало да приключи проверка и относно наличностите по специалните сметки на ЧСИ П. Н.. След приемане на специалните сметки, ЧСИ К. П. е бил наясно с размера на паричните средства по тях, но към настоящия момент архивът на ЧСИ П. Н. е приет от него. Предвид горното за жалбоподателя, като правоприемник на архива на ЧСИ П. Н. е безспорно задължението, за заплащане на посочените в съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С250016-149 – 0005759 / 15.04.2025г., издадено от А.-М. Д. до ЧСИ П. да образувано срещу него изп. Дело № 251693309/2025г. за суми в общ размер на 435801, 52лева. Съдът счита, че в случая липсва годен за обжалване ИАА, поради което законосъобразно жалба-възражение на ЧСИ П. с вх. № Ж-16-173 от 22.04.2025г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив е оставена без разглеждане като недопустима, поради което се налага отхвърляне на жалбата на П. от 16, 05, 2025г., чрез НАП до АС Пловдив. Съдът обсъди задълбочено представената от жалбоподателя съдебна практика, но не откри относима такава по процесната недопустимост. При този изход на спора, в полза на ТД на НАП – Пловдив, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева, съобразно приложените доказателства на л. 11, 12 по делото и определено по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 9, 07, 2004г за минималните адв. възн-я. Воден от горното, Административен съд – Пловдив, пети състав,