Решение № 622 от 10.10.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 773/2023 г.

Производството е по реда н чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на С. Г. В. – ЕГН ••••••••••, в качеството му на избран за председател на управителния съвет на сдружение с нестопанска цел „Дружество на репресирани македонци в България, жертви от комунистическия терор“ насочена против Решение № 120/23.08.2023 г., постановено по т. д. № 150/2023 г. по описа на ОС Благоевград, с което е потвърден отказа на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ при АВ с № 20230724135207/26.07.2023 г., постановен по подаденото заявление от жалбоподателя с вх. № 20230724135207/26.07.2023 г. за вписване на Сдружение с нестопанска цел „Дружество на репресирани македонци в България, жертви от комунистическия терор“. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на установените от ЗТРРЮЛНЦ правила за вписване на сдруженията с нестопанска цел. Твърди се, че становището на съда за непосочване на точни час и място на приемане на решенията на учредителното събрание е основание за постановяване на отказ за регистрация, не почивало на закона, т.к. такова изискване в него липсвало. Поддържа се още подаденото заявление да е съобразено с приложените към него устав и разпоредбите на ЗЮЛНЦ и изводът на първоинстанционния съд за несъответствието между заявлението и устава по отношение обема на представителната власт на председателя бил необоснован. Такъв бил и изводът относно несъобразяване на устава с изискванията на ЗЮЛНЦ по отношение възникването на членството в сдружението, както и неговото прекратяване. Поддържа се съображенията на първоинстанционния съд да са резултат от превратно и тенденциозно тълкуване на закона и на целите, които сдружението си е поставило и били насочени срещу правата и законните интереси на гражданите на РБългария, заради тяхното македонско самосъзнание и самоопределение, което възпрепятствало тяхното право на сдружаване и нарушавало чл.11, ал.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Във връзка с тези оплаквания се иска отмяна на решението на ОС Благоевград, респ. – на постановения отказ на ДЛР при АВп и задължаване на последната да впише сдружението в ТР. Софийският апелативен съд, в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното: Жалбата на С. В. е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, от надлежно процесуално легитимирано лице - заявителя по заявлението с вх.№ 20230724135207/26.07.2023 г. срещу подлежащ по въззивен контрол съдебен акт. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а при преценка на неговата правилност, решаващият състав съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред АВп е било образувано по заявление с вх. 20230724135207/26.07.2023 г. за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на Сдружение с нестопанска цел „Дружество на репресирани македонци в България, жертви от комунистическия терор“, определено за извършване на дейност в частна полза. Заявлението А15 е било подадено от жалбоподателя С. Г. В., в качеството му на избран за представляващ сдружението /негов председател/, а към него са били приложени общо три протокола от учредително събрание на сдружението от 22.07.2023 г., всички с идентично съдържание, като два от тях са подписани само от посочените протоколчик К. К. И. и председателстващия събранието С. Г. В., а единият от представените протоколи е подписан от всички учредители, списък на учредителите и устав на сдружението, подписани от учредителите, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, документ за платена ДТ. Произнасяйки се по заявлението ДЛР е отказало да впише сдружението с аргумент, че целите на сдружението могат да бъдат определени като противоречащи на конституционно установените принципи в РБългария; че представеният устав е несъответен с постановените от законодателя изисквания за дейността в частна полза по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЮЛНЦ; че сред средствата за постигане на поставените от сдружението цели са визирани мероприятия, присъщи за дейността на класическа политическа партия, което противоречи на § 2 ЗЮЛНЦ; че в информационната система на ТРРЮЛНЦ е установено наличието на предходно постъпили заявления за вписване на идентични с разглежданото такова обстоятелства, по всяко от които е постановен мотивиран отказ, потвърден с влезли в сила решения на съдилищата, поради което и не била приложима разпоредбата на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. С обжалваното решение този му отказ е потвърден по съображения, различни от изложените в мотивната му част, съдържащи доводи в насока приложените документи да не установяват съществуване на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона. След самостоятелна справка на образуваната преписка пред Агенцията по вписвания /по номер на заявлението/, както и на приложенията по делото настоящата въззивна инстанция приема обжалваното решение за правилно като краен резултат. Оплакванията на частния жалбоподател могат да бъдат обобщени в две основни направления, а именно: 1/ такива, касаещи несъществуването на констатираните несъответствия между заявените за вписване обстоятелства и тези, установими от приложенията към заявлението и 2/ такива, касаят както липсата на несъответствие между целите на сдружението и конституционно установени принципи в РБългария от действащата Конституция. По отношение на първото оплакване: На първо място установимо е от справката по номер на процесното заявление в регистъра на АВп, вкл. от приложените по делото документи от самия жалбоподател, че като приложения към заявлението, удостоверяващи редовното провеждане на учредително събрание на сдружението, са приложени общо три протокола, носещи една и съща дата - 22.07.2023 г. и имащи идентично съдържание с изключение на последната страница. Така приложените два протокола по електронното досие и един, наличен по делото /л.53 от първоинстанционното такова/ на последната си страница съдържат текст, според който учредителите единодушно упълномощават председателя на сдружението до предприеме необходимите действия за вписването му в ТРРЮЛНЦ, като носят подписи единствено на председателя и водещ на заседанието С. Г. В. и на протоколчика К. К. И.. Както в електронен вариант, така и приложен по делото е и протокол със същата дата, съдържащ на последната си страница и друг текст, освен горепосочения /за изчерпване на дневния ред на събранието/, вкл. съдържащ имената и подписите на шестимата учредители. Гореустановеното на самостоятелно основание сочи на правилност и обоснованост на извода на първоинстанционния съд, че непосочването на час и точно място на провеждане на учредителното събрание в протокола от провеждане на учредителното събрание е пропуск, препятстващ обосноваването на извод за валидно учредяване на сдружението, доколкото препятства извършването на преценка за наличие на едновременно изразена воля на всички шест учредители, съгласно изискването на чл.19 ЗЮЛНЦ. Констатираните несъотвествия в двата представени протокола от учредително събрание от една и съща дата, но с различно крайно съдържание, вкл. досежно удостоверяването чрез саморъчен подпис на лично направено волеизявление от всеки един от шестимата учредители за учредяване на процесното сдружение в случая безсъмнено препятстват обосноваването на извод, че тези волеизявления са извършени на едно и също място, по едно и също време и са насочени към доброволно учредяване на сдружение с нестопанска цел. В този смисъл и доводите, развити в обратната насока в частната жалба, са необосновани. Що се отнася до установеното несъответствие на текстовете на приложения устав в чл.6, ал.3, т.4 и чл.9 с изискванията на чл.20, т.10 ЗЮЛНЦ, то последното очевидно е налице, предвид създадената неяснота от тестовете на устава досежно това кандидатите за членове на сдружението до кого следва да депозират заявленията си, какво следва да е съдържанието на това заявление, каква точно е функцията на двамата гаранти-членове на „дружеството“, необходимо ли е писмено заявление от тях, до кого ще се отправя то, какво трябва да е съдържанието му и т.н. Изцяло споделим е и изводът да несъотвествие на представения устав с установените правила от ЗЮЛНЦ касателно начина на уреждане на имуществените отношения с изключените членове, вкл. при прекратяване на членството в останалите хипотези - смърт, поставяне под запрещение и др. Частният жалбоподател не оспорва уставът да не съдържа такива правила, но поддържа те да не се необходими, което му становище е в категорично несъотвествие с приложимия материален закон, вкл. при съобразяване на обстоятелството, че по арг. от чл.21, ал.5 ЗЮЛНЦ имуществените членствени права са прехвърлими. В този смисъл и уставът категорично следва да съдържа регламентация на коментираните отношения. Видно от чл.8 от устава, който единствено съдържа регламентация на правомощията на председателя, той представлява сдружението в РБългария пред държавните органи, обществени и международни организации. Гореустановеното предпоставя, че в случая са заявени за вписване обстоятелства, които не кореспондират с приетия от учредителното събрание устав, а според решаващия състав те са и в противоречие с на нормите на чл.25, чл.30 и чл.31 от ЗЮЛНЦ. Така според чл.25, ал.1, т.3 от ЗЮЛНЦ общото събрание /ОС/ избира и освобождава членовете на управителния съвет /УС/, като правата му за тези решения не могат да бъдат възлагани на други органи /ал.2 на с.чл./. Според чл.30, ал.1, УС се състои най-малко от три лица - членове на сдружението, а според ал.2 на с.чл. - УС избира от своя състав председател, като в устава може да се предвиди, че председателят се избира от общото събрание или друг орган на сдружението. Съответно – ал.3 допълва, че няма пречка по решение на общото събрание функциите на управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице - управител. Последното, предвид че чл.31 ЗЮЛНЦ дефинира правомощията на УС, като първото от тях е да представлява сдружението, както и да определя обема на представителната власт на неговите членове. Логическото и систематично тълкуване на обсъдените текстове сочат, че волеобразуващ орган на сдружението с нестопанска цел е общото събрание, а волеизявяващ – управителния съвет - арг. чл.31, т.1 от специалния закон. Последният от своя страна избира от своя състав председател, или – ако това е предвидено изрично в устава - същият може да се избере от общото събрание или друг орган на сдружението, но обема на представителната му власт обаче, както вече се посочи, следва да се определи именно от УС. В случая се установява от протокола от учредителното събрание на сдружението, че е избран управителен съвет от трима души, вкл. и председател на сдружението /т.4 от дневния ред/, което действие съответства на правомощията на ОС, посочени в чл.1, ал.1, т.3 от устава. От приложените документи обаче се установява – чл.8 от устава, че на председателя на сдружението са предоставени представителни функции, каквито специалният закон възлага изрично на управителния съвет /цитирания чл.31, т.1/, без да е налице решение на ОС, нито разпоредба в устава, предвиждащи възможност по решение на ОС тези функции на УС да се изпълняват само от едно лице – председателя на сдружението. В този смисъл и не се твърди от жалбоподателя, нито се установява от приложените към заявлението доказателства, да е налице взето решение на УС, което са определи обема на представителната власт на председателя. И т.к. посочените до тук обстоятелства попадат в обхвата на проверката, която ДЛР извършва задължително по арг. от чл.21 ЗТРРЮЛНЦ, то атакуваният отказ в частта му, касаещ несъответствието между заявените за вписване органи на сдружението и установимите от приложените документи към заявлението, е правилен. Съобразно установеното от чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, в обхвана на задължителната проверка, която ДЛР извършва относно подлежащите на вписване обстоятелства, е установяване съществуването на всяко такова заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона. Тази проверка се извършва във връзка с представените документи от заявителя. Като е достигнал до идентични изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който, само по изложените съображения, следва да се потвърди. По отношение на второто оплакване. Решаващият състав е изразил становище по съществото на същото в предходното свое решение № 423/21.06.2022 г., цитирано в атакувания отказ, като към настоящия момент и с оглед данните по делото не се налице основания за ревизиране на това становище. Както е посочено в него, изискването на съда за спазване императива на материалния закон, установим от ЗЮЛНЦ и ЗТРРЮЛНЦ от всички граждани на РБългария, не е непропорционална намеса в правата на жалбоподателя така, както се поддържа в частната жалба във връзка с мотивите към Решението от 28.05.2020 г. на ЕСПЧ. За яснота следва да се посочи още, че в множество съдебни актове /цитирани в отказа на ДЛР/ съдът нееднократно е давал ясно и последователно тълкуване на приложимия материален закон по повод на идентични заявления за регистриране на същото сдружение с нестопанска цел, с което и към настоящия момент заявителят не се е съобразил. Ето защо и доводите му за наличието на други причини за отказа да се регистрира сдружението, вън от неизпълнение въведените от ЗЮЛНЦ изисквания за това, са несъстоятелни. Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,