Решение № 680 от 26.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1965/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на „Б.н.е.б.“ ЕАД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ••••, представлявано от изпълнителния директор к.в.к., чрез адв.М. Г. П. - САК, с която е предявен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, с искане да бъде обявена недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Е.п.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ••••, на договор за особен залог от 10.10.2018 г., сключен между „Е.б.“ ЕООД и „Е.п.“ ЕООД. Първоначално от ищеца е бил предявен като главен и иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, но от приложена по настоящото дело справка по т.д. № 1955/2021 г. по описа на СГС, VI-15 състав и копие от искова молба към нея (л.60-73) бе установено, че синдикът на „Е.п.“ ЕООД (н) е предявил иск за обявяване за недействителен спрямо длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността на „Е.п.” ЕООД /н/ на сключения между длъжника и „Е.б.” ЕООД, след началната датата на неплатежоспособността на „Е.п.” ЕООД, и в едногодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, Договор за залог на вземания от 10.10.2018 г., вписан в ЦРОЗ под № 2018101002078, с който е учредено обезпечение на необезпечени дотогава вземания на „Е.б.” ЕООД от „Е.п.” ЕООД. От съда е отчетено, че е изпълнено изискването производството да е между същите страни (съгласно чл.649, ал.5 ТЗ влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори), на същото основание и за същото искане. Предвид посоченото, с влязло в сила Определение № 2785/08.09.2022 г. по делото, на основание чл.126, ал.1, вр. с чл. 621 от ТЗ производството по предявения главен иск с правно основание чл.646, ал.2, т.2 ТЗ е прекратено като по-късно заведено. Производството е продължило по евентуалния иск, с който е поискано договорът за особен залог да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Е.п.“ ЕООД (н) на основание чл.647, ал. 1, т.2 от ТЗ – безвъзмездна сделка, извършена от длъжника в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Ищецът твърди, че на 06.11.2018 г. в СГС е постъпила молба с правно основание чл.625 от ТЗ, подадена от „П.и.“ ЕООД, за откриване на производство по несъстоятелност на „Е.п.“ ЕООД, като с Решение № 260112/06.10.2020 г. по т.д. № 2347/2018 г. по описа на СГС, TO, VI-7 състав, е открито производство по несъстоятелност на „Е.п.“ ЕООД, дружеството е обявено в несъстоятелност, а за начална дата на неплатежоспособността е определена 18.09.2018 година. Сочи, че решението на СГС е потвърдено от Софийски апелативен съд с Решение № 393/30.06.2021 г. по т.д. № 385/2021 г. на САС, ТО, 6 състав, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на „Е.п.“ ЕООД (н) е определена датата 18.09.2018 година. В исковата молба се излагат твърдения, че по реда и в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ „Б.н.е.б.“ ЕАД предявило в производството по несъстоятелност на „Е.п.“ ЕООД (н) необезпечени вземания в общ размер на 8 265 198, 91 лева, които синдикът включил в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 27.11.2020 година. Ищецът сочи, че на 10.10.2018 г. „Е.п.“ ЕООД (н), ЕИК ••••, (залогодател) и „Е.б.” ЕООД, ЕИК ••••, (заложен кредитор), сключили договор за особен залог за обезпечаване на вземания на заложния кредитор, произтичащи от Рамково споразумение за доставка и приемане на електроенергия на Европейската федерация на търговците на енергия, предназначено за използване на територията на Република България, сключено на 14.07.2017 г. между „Е.б.” ЕООД, в качеството му на продавач, и „Е.п.“ ЕООД (н), в качеството му на купувач на електрическа енергия, заедно с Анекс № 2а от 29.11.2017 г., както и Споразумение за дължима неустойка между същите страни от 09.10.2018 г., в общ размер на 4 432 254, 79 лева, дължими по 12 бр. неплатени данъчни фактури, издадени за доставени количества електроенергия, Споразумение за прихващане от 26.09.2018 г. и Споразумение за дължима неустойка от 09.10.2018 година. Поддържа, че предмет на договора за особен залог е бъдещо вземане на залогодателя към Националната агенция за приходите, в общ размер на 4 432 254, 79 лева, представляващо подлежащ на възстановяване ДДС по чл.92, ал.1 от ЗДДС. Излага, че „Е.б.” ЕООД предявило вземания в производството по несъстоятелност на „Е.п.“ ЕООД (н) в общ размер на 8 362 133, 80 лева, които били включени от синдика в списъка на приетите вземания, обявен на 27.11.2020 година в търговския регистър. Твърди, че вземанията били частично обезпечени - до размера на 4 432 254, 72 лева, посредством сключения Договор за особен залог от 10.10.2018 г. върху вземане от НАП, вписан в ЦРОЗ под № 2018101002078, с вписано пристъпване към изпълнение под № 2018102600740. Намира процесния договор за особен залог за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ - като безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Поддържа, че заложният кредитор не е предоставил никаква насрещна престация на заложния длъжник (например под формата на намаляване/опрощаване на част от главното вземане, отказ от изтекли лихви, отсрочване или разсрочване на главното обезпечавано задължение или др.), поради което сключеният на 10.10.2018 г. договор се явява безвъзмездна сделка. Сочи, че предмет на договора е вземане, което съгласно императивната разпоредба на чл.190, ал.2 от ДОПК, не подлежи на цедиране, тъй като с посочената разпоредба се забранява цесията на вземания на задължените лица по чл.128, ал.1 от ДОПК - суми, подлежащи на възстановяване от НАП, съгласно данъчното или осигурителното законодателство и на други вземания от надвнесени публични задължения. Излага, че на основание чл.162, ал.1 от ЗЗД не могат да се залагат непрехвърлими вземания, поради което счита, че същите не могат да бъдат залагани и по реда на ЗОЗ, поради което процесното вземане не може да бъде предмет на договор за особен залог, следователно счита договора за особен залог за нищожен. Обобщава, че „Б.н.е.б.“ ЕАД притежава качеството кредитор на несъстоятелността и поради това има правен интерес и е процесуално легитимиран да предяви иск по чл.647, ал. 1, т.2 от ТЗ, а исковата молба е депозирана в едногодишния срок по чл.649 от ТЗ. При тези твърдения ищецът моли договорът за особен залог на вземания от 10.10.2018 г., вписан в Централния регистър на особените залози под № 2018101002078, да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Е.п.“ ЕООД (н), на основание чл.647, ал. 1, т.2 от ТЗ. Към исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания. Моли да му бъдат присъдени разноски в настоящото производство. От синдика на несъстоятелното дружество - Е. Т., конституирана като съищец по делото на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ, е постъпил отговор, с който намира иска с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ за допустим и основателен. Ответникът „Е.б.“ ООД, ЕИК ••••, в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, а в условията на евентуалност - като неоснователен. Оспорва наличието на активна процесуална легитимация на ищеца. Намира за неустановено качеството на кредитор на „Б.н.е.б.“ ЕАД. Ответникът „Е.п.“ ЕООД (н), уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не е подал отговор на исковата молба. От ищеца „Б.н.е.б.“ ЕАД е депозирана допълнителна искова молба във връзка с отговора на синдика, с която намира искът с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ за допустим, а по същество и за основателен. Ищецът „Б.н.е.б.“ ЕАД в срок е представил допълнителна искова молба във връзка с постъпилия отговор от ответника „Е.б.“ ЕООД. Оспорва възражението на ответника за липса на активна процесуална легитимация на ищеца като неоснователно. Счита, че с решението за откриване на производството по несъстоятелност на „Е.п.“ ЕООД (н) е установено, че „Б.н.е.б.“ ЕАД е кредитор на несъстоятелното дружество по търговска сделка, като в тази част съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила. Повтаря исканията и твърденията си, изложени в предходно депозираната допълнителна искова молба. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Видно от приетото като писмено доказателство по делото Решение № 260112/06.10.2020 г. по т.д. № 2347/2018 г. по описа на СГС, TO, VI-7 състав (л.14-22), по молба на „П.и.“ ЕООД и трима присъединени впоследствие по делото кредитори е открито производство по несъстоятелност на „Е.п.“ ЕООД, дружеството е обявено в несъстоятелност, а за начална дата на неплатежоспособността е определена 18.09.2018 година. Със същия съдебен акт за синдик на ответника е назначена Е. Т.. От „Б.н.е.б.“ ЕАД е представено заверено копие от молбата от „П.и.“ ЕООД до СГС за откриване на производство по несъстоятелност на „Е.п.“ ЕООД (л. 161-168), като е видно, че същата е изпратена по пощата на 05.11.2018 г. и е постъпила в съда на 06.11.2018 г., с вх. № 144706, и въз основа на нея е образувано т.д. № 2347/2018 година по описа на съда. Представено е и извлечение от Портала за достъп до съдебни дела на СГС (л.223), от което също се установява, че въз основа на молба с вх. № 144706 от 06.11.2018 г. е образувано т. д. № 2347/2018 година. От представеното Решение № 393/30.06.2021 г. по т.д. № 385/2021 г. на САС, ТО, 6 състав (л.23-29), се установява, че решението на СГС е потвърдено от Апелативен съд - София в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на „Е.п.“ ЕООД (н.) е определена датата 18.09.2018 година. Постановеният от САС съдебен акт е влязъл в сила, тъй като съгласно представеното по делото Определение от 16.03.2022 г. по т.д. № 174 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, I ТО (л.105-109), решението не е допуснато до касационно обжалване. От представения по делото списък на синдика на приетите вземания на кредиторите на „Е.п.“ ЕООД (л.30-32), вписан в търговския регистър на 27.11.2020 г., се установява, че „Б.н.е.б.“ ЕАД е кредитор на ответното дружество с вземане в размер на 8 265 198, 91 лева. С определение от 20.03.2023 г. на съда по несъстоятелността, вписано по партидата на „Е.п.“ ЕООД (н.) в търговския регистър, посоченият списък е одобрен без изменение в частта, в която е прието вземането на „Б.н.е.б.“ ЕАД. От приетите като писмени доказателства по делото удостоверение № 1566850/27.01.2023 г. от Централния регистър на особените залози (л.266-274) и приложен към него договор за особен залог от 10.10.2018 г., сключен между „Е.б.“ ЕООД и „Е.п.“ ЕООД (л.269-271) се установява, че „Е.п.“ ЕООД, чрез управителя К.Г., е учредило особен залог върху свое бъдеще вземане към НАП на стойност 4 432 254, 79 лв. за подлежащ на възстановяване ДДС, дължим съгласно уведомление с вх. № ДДС 2214-2237028/08.10.2018 година. Особеният залог е учреден за обезпечаване на вземания на „Е.б.“ ЕООД към „Е.п.“ ЕООД в общ размер 4 432 254, 79 лв., произтичащи от Рамково споразумение за доставка и приемане на електроенергия на Европейската федерация на търговците на енергия, предназначено за използване на територията на Република България, сключено на 14.07.2017 г., заедно с Анекс № 2а от 29.11.2017 г., както и Споразумение за дължима неустойка между същите страни от 09.10.2018 г., в общ размер на 4 432 254, 79 лева, дължими по 12 бр. неплатени данъчни фактури, издадени за доставени количества електроенергия, Споразумение за прихващане от 26.09.2018 г. и Споразумение за дължима неустойка от 09.10.2018 година. Видно от същото удостоверение, в ЦРОЗ е вписано и пристъпване към изпълнение под № 2018102600740. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.647, ал. 1, т.2 от ТЗ, с който се иска процесният договор за особен залог да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Е.п.“ ЕООД (н) като безвъзмездна сделка, извършена от длъжника в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 649, ал.1 от ТЗ, исковете по чл. 646, 647 и чл. 135 от ЗЗД следва да се предявят в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал.2 от ТЗ. Производството по несъстоятелност на „Е.п.” ЕООД е открито с Решение № 260112/06.10.2020 г. по т.д. №2347/2018 г. по описа на СГС, TO, VI-7 състав. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е депозирана по пощата на 05.10.2021 година, поради което е спазен преклузивният едногодишен срок. На основание чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността безвъзмездни сделки, ако са извършени от длъжника в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Процесният договор за особен залог е сключен на 10.10.2018 г., а молбата за откриване на производството по несъстоятелност е изпратена по пощата на 05.11.2018 г. и е постъпила в съда на 06.11.2018 г., поради което е безспорно, че атакуваната сделка е извършена в рамките на двугодишния срок. С разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ е предвидено, че ищец по исковете по чл. 646, чл. 647 и чл. 135 от ЗЗД може да е синдикът, като в случай на бездействие от негова страна, исковете може да предяви и всеки кредитор на несъстоятелността. Когато искът е предявен от кредитор, както е в случая, съдът служебно конституира синдика като съищец (чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ). Обратната хипотеза не е предвидена в закона – при предявяване на иска от синдика не следва да бъде конституиран като съищец кредитор на несъстоятелния длъжник. Това е така, тъй като кредиторът би бил легитимиран да предяви иска само в случай на бездействие на синдика, което изрично е предвидено като процесуална предпоставки за предявяване на иска от страна кредитор. При предявен иск от синдика кредиторът би имал единствено възможността да встъпи в процеса като подпомагаща страна. В този смисъл е постановеното Определение № 72 от 9.02.2017 г. по т. д. № 2118/2016 г., I т. о., ВКС. Поради посоченото съдът намира за неоснователно възражението на ответника „Е.б.“ ЕООД, че искът по чл. 647, ал. 1, т.2 ТЗ е следвало да бъде предявен от ищеца в производството по т.д. № 1955/2021 г. на СГС, VI-15 състав, като настоящото производство бъде прекратено. В случая е установено, че синдикът на „Е.п. ЕООД“ (н) е предявил иск на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за обявяване за недействителен на процесния договор за особен залог на вземания, във връзка с което е образувано т.д. № 1955/2021 г. по описа на СГС, VI-15 с-в. Това е и причината да бъде постановено Определение № 2785/08.09.2022 г. по настоящото дело за прекратяване на главния иск, предявен от „Б.н.е.б.“ ЕАД, на същото основание и за същото искане. Производството по иска по чл. 647, ал. 1. т. 2 ТЗ е продължило, тъй като е с различно правно основание. С иска по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ се атакува сделка, чието противоправно действие не е свързано пряко с намаляване на масата на несъстоятелността, а с преферентното положение на определен кредитор спрямо всички останали хирографарни кредитори на несъстоятелността. Оспорената сделка касае начинът на разпределение на осребреното имущество на длъжника между кредиторите в производството по несъстоятелност при съобразяване поредността за удовлетворяване, предвидена в чл. 722 ТЗ. В практиката и доктрината такива искове се наричат преферентни искове. От друга страна, искът по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ е сред исковете, основани на увреждане на масата на несъстоятелността, за които е утвърдено да се обозначават като отменителни искове. Следователно, тези искове имат различна цел, макар петитумът и на двата да е за обявяване на сделката за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Обстоятелството, дали са налице предпоставките атакуваната сделка да бъде обявена за недействителна на всяко от двете правни основани поотделно, е въпрос по същество на спора, а не по неговата допустимост. Правната норма, която ще се приложи по конкретния спор касае материалния закон и не засяга допустимостта на иска, като от значение, за валидното му предявяване, е дали са спазени предвидените срокове преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ – за откриване на производството по несъстоятелност (Решение № 224 от 18.12.2017 г. по т. д. № 513/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 238 от 15.01.2019 г. по т.д. № 2668/2017 г., ТК, І т. о. на ВКС). Активната легитимация принадлежи единствено на кредиторите, чиито вземания подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, т.е. кредитори с приети вземания по смисъла на чл. 693 ТЗ. В случая се установи наличие на качеството на кредитор на „Б.н.е.б.“ ЕАД, тъй като вземането му е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ, следователно на основание чл. 693 ТЗ това вземане се счита за прието в производството по несъстоятелност на „Е.п. ЕООД“ (н), а искът по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ е допустим. Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следното: В случая се атакува договор за особен залог, с който са обезпечени вземания на „Е.б.“ ЕООД към несъстоятелния длъжник „Е.п.“ ЕООД. Съгласно правната доктрина и съдебната практика (напр. Решение № 238 от 15.01.2019 г. по т.д. № 2668/2017 г., ТК, І т. о. на ВКС) редът за оспорване на такъв вид договори не е чрез отменителен иск по чл. 647 ТЗ, като е без значение дали сделката има безвъзмезден характер. За атакуване на сключените от длъжника обезпечителни сделки е предвиден специален ред (чл. 646, чл. 2, т. 2 ТЗ) поради обстоятелството, че при обезпечителните договори увреждането на кредиторите не се изразява в намаляване на активите на длъжника, а се създава по-благоприятно положение за определен кредитор спрямо останалите кредитори. С учредяването на обезпечения се поставя в привилегировано положение определен кредитор за сметка на останалите хирографарни кредитори, тъй като той ще се удовлетвори с предимство от предмета на обезпечението съгласно разпоредбата на чл. 722, чл. 1, т. 1 ТЗ. За разлика от преферентните искове, отменителните предполагат извършването на разпоредителна сделка от длъжника, посредством която имуществото му се намалява с права и вещи. Извън обхвата на отменителните искове по чл. 647, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ са оспорените сделки с имущество на длъжника за обезпечаване на негови собствени задължения към кредиторите му - Решение № 224 от 18.12.2017 г. по т. д. № 513/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 647 ал.1, т.2 ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като този ред би бил приложим, когато атакуваната сделка има прехвърлително действие и води до имуществено разместване, но не се прилага по отношение на сделка с обезпечителен характер, при която липсва отчуждителен ефект, както в случая. Предвид извода, че разпоредбата на чл.647 ал.1, т.2 ТЗ е неприложима към процесния договор за учредяване на особен залог, безпредметно е да се изследва дали елементите на този фактически състав са осъществени. По разноските: Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски, нито са представили доказателства за такива. На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ вр. чл. 620, ал. 5 ТЗ по дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността, и по отменителен иск държавната такса не се внася предварително, като при отхвърляне на иска, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността. Правилото по чл. 649, ал. 6 ТЗ обхваща всички хипотези на искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ, без значение дали същите са предявени от синдика или от кредитор (Определение № 50015 от 06.02.2023 г. по ч. т. д. № 2734/2021 г., Т. К., І т. о. на ВКС). Предвид изхода на производството, „Е.п.“ ЕООД (н), ЕИК ••••, следва да бъде осъдено да заплати държавната такса в размер на 177 290, 19 лева. Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд