Решение № 8566 от 16.12.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1142/2025 г.

Производството е по реда на чл.246, ал.1 от Закона за горите (ЗГ) вр. чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Производството по делото е образувано по жалба от „АН ИНДЪСТРИ“ ЕООД – със седалище и адрес на управление в [населено място] и с посочен съдебен адрес: [населено място], •.Д. А., подадена чрез адв. Д. К.-А., против Заповед №ЗАП-415-17.04.2025г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите при МЗХ. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от лице с правен интерес от търсената защита и е насочена, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 241, ал.1 от ЗГ, дейностите по стопанисване на горски територии, добив на дървесина, инвентаризация на горските територии, изработване на планове и програми за управление и развитие на горски територии, както и издаването на съпровождащите ги документи се извършват от търговци, вписани в публичен регистър в Изпълнителната агенция по горите и притежаващи удостоверение за регистрация. В чл. 244 от ЗГ са регламентирани хипотезите, при наличие на които ИАГ се произнася с мотивиран отказ по заявление за регистрация, а в чл. 245 от ЗГ са посочени предпоставките, при които лице, вписано в регистъра по чл. 241 се отписва от същия. Според чл.246, ал.1 от ЗГ, отписването от регистъра се мотивира и може да се обжалва по реда на АПК, а ал.2 на нормата визира случаите, в които заповедта на Изпълнителния директор на ИАГ за отписване от регистъра подлежи на незабавно изпълнение. От анализа на цитираните текстове от ЗГ, може да се направи извод, че отписването от публичния регистър на ИАГ се прави с мотивиран отказ на Изпълнителния директор на ИАГ. Обжалваната заповед изхожда от Изпълнителния директор на ИАГ, който се явява компетентният за издаването й административен орган. Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. От правна страна заповедта е основана на разпоредбата на чл.247 от ЗГ с привръзка към тези на чл.242, ал.1, т.1 и чл.245, ал.1, т.4 от ЗГ. Като фактически основания за издаването й са посочени Протокол №10/02.04.2025г. на комисията, назначена със Заповед №108/27.01.2025г. на Изпълнителния директор на ИАГ, като административният орган изцяло е възприел констатациите и решението на комисията. Посочени са и разпоредените със заповедта правни последици, изразяващи се в отписване на дружеството от регистъра по чл.241 от ЗГ и обявяването за невалидно на издаденото Удостоверение №8819/29.05.2019г., ведно с всички права, произтичащи от него, за което е ясно, че представлява издаденото на дружеството удостоверението по чл.230, ал.2 от ЗГ. Предвид горното, неоснователно е твърдението в жалбата за немотивираност на оспорения акт. Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди издаването й, в изпълнение на изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК административният орган е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства. Действително, няма данни по преписката и не се твърди от административния орган да е изпълнил задължението си по чл.26, ал.1 от АПК, с което безспорно дружеството е било лишено от участие в административното производство по отписването му от регистър по чл.241 от ЗГ. Така допуснатото нарушение обаче в случая не може да се квалифицира като съществено. Следва да се отчете, че разпоредбата на чл.168, ал.4 от АПК, според която съществено нарушение на административно производствените правила е налице при всички случаи, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт, е отменена с §9 от ЗИДАПК, обн. в Д.в. бр.15/2021г. т.е. не във всички случаи неспазването на чл.26, ал.1 от АПК представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателят оспорва фактическата обстановка по случая, като я счита за невярна, но не ангажира доказателства, че към визирания в заповедта период е имал сключени и действащи трудови договори с лица, регистрирани за упражняване на лесовъдска практика. Оспорва конкретно и обстоятелството, че трудовият договор с посоченото в заповедта лице /А. Д./ е прекратен на 26.04.2024г., но в съдебното производство не представя доказателства за противното т.е. не доказва, че визираното лице е с действащ към тази дата трудов договор. Предвид изложеното, не може да се приеме, че неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство и в тази връзка лишаването му от възможността да представи доказателства, е засегнало правото му на защита, нито може да се направи извод, че ако бе спазил задължението по чл.26, ал.1 от АПК, административният орган би достигнал до краен резултат от производството, различен от разпоредения. Оспорената заповед е издадена и в с материалния закон и целта му. Съгласно чл. 245, т.4 от ЗГ, лице, вписано в регистъра по чл. 241, се отписва, когато в резултат на промяна на обстоятелствата не отговаря на изискванията на чл. 242. Съгласно чл. 242, ал.1, т.1 от ЗГ, в публичния регистър по чл. 241 от ЗГ може да бъде вписан търговец, който има сключен трудов договор най-малко с едно лице, регистрирано за упражняване на лесовъдска практика за дейността, която търговецът ще извършва. Съгласно чл. 247 от ЗГ, търговците, вписани в регистъра по чл. 241 са длъжни да уведомяват ИАГ за всички промени във вписаните обстоятелства по чл. 242 в 14-дневен срок от настъпването им. При неизпълнение на задължението, търговецът се отписва от регистъра. По делото няма спор, че жалбоподателят има качество на търговец, вписан в публичния регистър по чл.241 от ЗГ и притежава удостоверение за регистрация. При така установеното, съдът намира за безспорно доказано, че към 13.03.2025г. жалбоподателят няма действащ трудов договор с лице, регистрирано за упражняване на лесовъдска практика. Този извод не се променя от обстоятелството, че в оспорената заповед се визира прекратен на 26.04.2024г. трудов договор с А. Д., за когото не се сочат данни дали именно той е бил лицето по чл. 242, ал.1, т.1 от ЗГ. Същественото в случая е, че за настъпилата промяна в обстоятелството по чл. 242, ал.1, т.1 от ЗГ, каквато промяна безспорно се доказва от писмо изх.№ ЕО-28-26-1#1/14.03.2025г. на ТД на НАП Пловдив, дружеството не е уведомило ИАГ в 14-дневния срок по чл.274 от ЗГ, изтекъл както считано от 18.01.2024г., така и считано от 28.04.2024г. Следва да се отбележи, че от жалбоподателя не се представят доказателства за подобно уведомяване, дори и не се твърди такова да е извършено. Освен това, жалбоподателят не твърди в периода от 13.03.2025г. до момента на издаване на оспорената заповед, да е назначил на трудов договор лице, регистрирано за упражняване на лесовъдска практика. При това положение, правилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 247 от ЗГ, отписвайки дружеството-жалбоподател от регистъра по чл.241 от ЗГ, закономерна последица от което е обявяването за невалидно на удостоверението за регистрация. Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при спазване на изискванията за законосъобразност и не са налице основанията по чл.146 от АПК за отмяната й. Лисват и основания за обявяването й за нищожна. В случая жалбоподателят не навежда доводи за издаването на оспорената заповед при допуснати особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл.146 АПК. Оплакванията в жалбата са свързани с допуснати при издаването й нарушения във формата й, с нарушения на административно производствените правила и неспазване на материалния закон, и касаят законосъобразността й, а твърденията за нищожност на същата са бланкетни и неконкретизирани. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на производството, на жалбоподателя не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът