Решение № 6374 от 14.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10674/2023 г.

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК. Образувано е по жалба подадена от Х. В. П. - длъжник по изпълнително дело № 202392104041415 по описа на ЧСИ С.П. с рег. №921 в КЧСИ срещу постановление от 08.08.2023г, с което е постановен отказ за спиране на изпълнителното производство по отношение на Х. В. П.-А. в лично качество. Взискателят по изпълнителното дело Столична община – район Средец, получил препис от частната жалба, депозира възражение в срока по чл.436 ал.3 от ГПК, в което изразява становище за неоснователност на частната жалба, като счита, че липсва основание за спиране на изпълнителното производство спрямо физическото лице -длъжник. Частен съдебен изпълнител - С.П. по реда на чл.436 ал.3 от ГПК е депозирал мотиви по постановения от него отказ за спиране на изпълнителното дело спрямо длъжника физическо лице, като счита, че спирането на изпълнителното производство спрямо ЕТ поради открито производство по несъстоятелонст, не касае имуществентите права на физическото лице действащо като ЕТ. Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.6 от ГПК обжалване действие на съдебния изпълнител. Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви: Процесното изпълнително дело е образувано по издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК изпълнителен лист № 8512/14.05.2022г. за вземания на Столична община – район Средец срещу Х. В. П., действаща като ЕТ К.Р. –Х. П.. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 05.07.2023г. С постановление от 05.07.2023г. ЧСИ С.П. е образувал изпълнително дело № 20239210401415 срещу Х. В. П. – в лично качество и като ЕТ К.Р. –Х. П. – л.9 от изп.дело. На 07.08.2023г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение – л.45 от изп.д. С молба от същата дата – 07.08.2023г. – л.56 от изп.д. длъжникът чрез процесуалният му представител – адв. М. уведомява съдебния изпълнител, че с решение по т.д. № 2159/2022г. на СГС съдът е обявил в неплатежоспособност ЕТ К.Р. –Х. П., като е определил начална дата – 31.12.2022г. и е открил производство по несъстоятелност и е поискал спиране на изпълнителното производство. С постановление от 08.08.2023г. ЧСИ С.П. е спрял на основание чл.432 ал.1 т.7 вр. чл.638 ал.1 от ТЗ производството по изп.д. №20239210401415 по отношение на ЕТ К.Р. –Х. П. и е отказал спирането на същото спрямо физическото лице Х. В. П. – А.. Разпоредбата на чл.432 ал.1 т.7 от ГПК препраща към други нормативни актове /закони/, в които са предвидени основания за спиране на изпълнителното производство извън изброените по т.1-6. Такава е именно разпоредбата на чл.638 ал.1 от ТЗ, според която с откриване на производство по несъстоятелност се спират изпълнителнителните производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на случаите по чл.193 от ДОПК /каквото изключение в случая несъмнено не е налице/. Безспорно се установява, че спрямо на ЕТ К.Р. –Х. П. с влязло в сила съдебно решение е открито производство по несъстоятелност. /решение 911/13.07.2023г. по т.д. № 2159/2022г. по описа на СГС, VI-15 състав/. Следва да се има предвид, че когато едно физическо лице сключва търговски сделки по занятие, т.е. когато действа като едноличен търговец, той не се различава от правния субект - физическото лице и отговаря за поетите от него имуществени задължения с цялото си имущество, без значение в какво качество се е задължил по арг. от чл. 133 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.614 ал.1 от ТЗ е посочено какво имущество се включва в масата на несъстоятелността /имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и имуществените прави на длъжника, придобити след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност/. Ал.2 на чл.614 от ТЗ внася яснота и изрично посочва, че в имуществото на длъжника – едноличен търговец се включват и ½ идеална част от вещите, правата върху вещи и парични влогове – съпружеска имуществена общност. От систематичното тълкуване на горните разпоредби и от аргумент на по-силното основание от разпоредбата на чл.614 л.2 от ТЗ, както и с оглед обстоятелството, че в нашето право едноличния търговец не е самостоятелен правен субект, различен от физическото лице – чл.56 от ТЗ т.е. не са налице два субекта на правото, които имат самостоятелно и отделно имущество, следва извода за обективна и юридическа невъзможност за разделяне както на субектите /ФЛ и ЕТ/, така и на тяхното имущество. Следователно е налице основание за спиране на изпълнителното производство изцяло на основание чл.638 ал.1 от ТЗ, доколкото длъжник по него е Х. В. П. – А. в качеството й на ЕТ К.Р. –Х. П. /срещу което лице е издаден изпълнителния лист, в същия осъденото лице е именно този длъжник, а не двама – ЕТ и ФЛ/ и спрямо което е открито производство по несъстоятелност. Предвид изложените мотиви обжалваното постановление в частта, с което е постановен отказ за спиране на изпълнителното дело спрямо физическото лице – длъжник на основание чл.432 ал.1 т.7 вр. чл.638 ал.1 от ТЗ следва да бъде отменен. Съобразно изхода на спора и основание чл. 78 ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направени разноски в настоящото производство, които са в размер на 325, 00 лв., от които 25, 00 лв. – заплатена държавна такса и 300, 00 лв. платено адвокатско възнаграждение. Липсват представени доказателства за плащане на такса от 72, 00 лв. на ЧСИ, нито на какво основание и кога е платена от жалбоподателя съответно, че е във връзка с обжалване на процесното постановление, поради което и не подлежи на присъждане като разноски по настоящото дело. Така мотивиран, Софийски градски съд