Решение № 1744 от 8.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1862/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, във вр. с Глава XXI „Обжалване на определенията“ от ГПК. Образувано е по жалба на Р. Д. З., ЕГН ••••••••••, срещу Отказ № 20250905122829/09.09.2025 г. на Агенцията по вписванията, постановен по Заявление с вх. № 20250905122829 за първоначална регистрация на сдружение „Българче“. В депозираната жалба се твърди, че отказът е незаконосъобразен. Жалбоподателят поддържа, че неправилно ДЛР е отказало да впише сдружение „Българче“ в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел поради обстоятелството, че в регистър БУЛСТАТ съществува фондация със същото наименование, регистрирана по ф.д. № 897/2006 г. по описа на ОС - Варна, която не е заличена и поради това не е налице уникалност на наименованието. Жалбоподателят намира, че е нарушена разпоредбата на § 25, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗЮЛНЦ, съгласно която всички юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на отменения Закон за лицата и семейството или по съдебен ред е следвало да се пререгистрират в срок до 31.12.2022 г., а непререгистрираните ЮЛНЦ, каквато е и фондация „Българче“, се считат за прекратени по силата на закона. Сочи, че в ТРРЮЛНЦ няма данни за такава фондация, а в регистър БУЛСТАТ е видно единствено, че такава фигурира, като липсват данни за актуално съществуване. Намира, че постановеният отказ за вписване препятства учредителите да упражнят правото си на сдружаване, като ДЛР се позовава на наличието на правен субект, който вече не съществува в правния мир. Моли отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване. По делото е постъпил отговор от Агенцията по вписванията, съгласно който жалбата е неоснователна. Съдът, като разгледа събраните доказателства, намира следното: Със Заявление А15 с вх. № 20250905122829 от 05.09.2025 г., подадено по електронен път от Р. З., е поискано вписване на първоначална регистрация на сдружение „Българче“. Към заявлението са приложени: решение за учредяване на сдружението, списък на учредителите със саморъчен подпис на всяко лице, образци от подписите на лицата, които представляват сдружението, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, актуален устав. При проверката по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице при Агенция по вписванията е установило, че със същото наименование има вписано друго юридическо лице с нестопанска цел, а именно - фондация „Българче“, с БУЛСТАТ 148019164, рег. по ф.д. № 897/2006 г. на Окръжен съд - Варна. Този извод се потвърждава от служебно извършена справка в регистър БУЛСТАТ от настоящия съдебен състав. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, от оправомощено лице, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На основание чл. 21, т. 7 от ЗТРРЮЛНЦ обхватът на проверката, която ДЛР извършва по подадено заявление за първоначално вписване или промяна на фирмата или наименованието, включва обстоятелството дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и дали те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон, съответно на чл. 7 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. На основание чл. 7, ал. 1 ЗЮЛНЦ наименованието трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с нестопанска цел. Наименованието трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави (арг. от чл.7, ал.2 ЗЮЛНЦ). То е сред индивидуализиращите белези на юридическото лице с нестопанска цел, поради което следва да е в съответствие с принципа на национална уникалност. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗЮЛНЦ, след като юридическо лице с нестопанска цел е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, не може друго юридическо лице с нестопанска цел да бъде вписано със същото наименование. Тази редакция на разпоредбата е в сила от 01.01.2018 година. Преди това нормата е предвиждала, че след като юридическото лице с нестопанска цел е вписано в съдебния регистър, не може да бъде вписано друго юридическо лице с нестопанска цел от същия вид със същото наименование. Следователно, съгласно действащата разпоредба, при вписване, уникалността на наименованието следва да е налице не само спрямо юридически лица с нестопанска цел от същия вид, а по отношение на всички такива – сдружения и фондации. През 2016 г. е приета законодателна промяна, съгласно която воденето на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел от окръжните съдилища се преустановява и се създава единен електронен регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията (ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.). На основание §25, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при окръжните съдилища, са длъжни да подадат заявление за пререгистрация по този закон в срок до 31.12.2022 година. Пререгистрацията се извършва чрез вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията на юридическото лице с нестопанска цел и на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление и удостоверение за актуалното състояние по регистрацията му, в което съответния окръжен съд посочва кода по БУЛСТАТ на юридическото лице, издадено след датата на влизането в сила на закона и съдържащо пълни данни за актуалните вписани обстоятелства. Сдруженията или фондациите представят вписания в съда актуален учредителен акт или устав, заверен от съда по регистрацията или от законния си представител. Когато юридическото лице с нестопанска цел не е пререгистрирано в предвидения срок (31.12.2022 година), това обстоятелство не води до прекратяването му и провеждане на производство по ликвидация. За разлика от пререгистрацията на търговците, регламентирана в ЗТР /ДВ, бр.34/2006 година/, ЗЮЛНЦ не предвижда, че непререгистрираните сдружения и фондация се прекратяват и се провежда ликвидация. При тълкуване на §25 от ПЗР на ЗИД на ЗЮЛНЦ съдът намира, че установеният срок е инструктивен, а не преклузивен. Следователно, изтичането на срока за пререгистрация на ЮЛНЦ не влияе на тяхната правосубектност и правоспособност, нито ограничава дейността им. Доколкото по отношение на непререгистраните в законния срок ЮЛНЦ не е установено прекратяване на същите, единствената неблагоприятна последица от неизпълнение на вмененото им от закона задължение е административнонаказателната отговорност за липсата на заявена пререгистрация. Поради тази причина, дори и след изтичане на срока по §25, ал.1 ЗЮЛНЦ, сдружението/фондацията може да изпълни просроченото си задължение и да се пререгистрира, което е в обществен интерес с оглед публичността на вписванията на обстоятелствата, отнасящи се до техния статут (в този смисъл – Решение № 11 от 08.01.2024 г. по в.т.д. № 1022/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 9 търговски състав). Във връзка с изложените обстоятелства, вписаната в регистъра на юридически лица с нестопанска цел при Окръжен съд - Варна фондация „Българче“ въпреки, че не е пререгистрирана към настоящия момент, продължава да съществува и разпоредбите относно правните последици при липса на упражнено право за пререгистрация при търговските дружества не могат да бъдат прилагани по аналогия. Касае се до празнота в закона относно последиците при неупражнено пререгистриране от ЮЛНЦ, като към момента е предприета законодателна инициатива за попълването чрез закон за допълнение на ЗЮЛНЦ /внесен в НС с вх.№51-502-01-66/18.11.2025 година/. В случая избраното от учредителите наименование на заявеното за вписване сдружение - „Българче“, е напълно идентично с наименованието на учредената през 2006 г. фондация, вписана по ф.д. № 897/2006 г. на Окръжен съд – Варна. Поради това, друго юридическо лице с нестопанска цел, независимо от вида му, не може да бъде вписано със същото наименование при поискана първоначална регистрация. По изложените съображения съдът намира, че в случая не е спазено предвиденото от закона формално изискване за уникалност на наименованието на новоучреденото сдружение. Налице са пречки по чл. 7, ал. 4 от ЗЮЛНЦ за вписването му в РЮЛНЦ, доколкото фондация със същото име съществува в правния мир и с оглед инструктивния срок за пререгистрация е възможно да се пререгистрира в АВ, при липса на законодателно предвидени към момента последици, произтичащи от неизпълнение на това задължение. Следователно, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а постановеният отказ - да бъде потвърден като правилен. Водим от гореизложеното съдът,