Решение № 3594 от 8.11.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 443/2022 г.

Производството по делото е образувано по предявени от С. Д. З., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. А., ул. Вл. В. № •, срещу „М.-д.ц. Д. С.“ ЕООД, ЕИК •, със седалище и адрес на управление: гр. В., м. В.з., ул. • № •, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 15000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили вследствие на поставяне на местна упойка на 2, 3 горен зъб от лекуващия стоматолог на 27.06.2021 г., както и сумата от 661, 70 лв., представляваща стойността на причинените вследствие на лекарската грешка имуществени вреди, изразяващи се в сбор на разходи за лекарства, прегледи при специалисти и цената на самолетен билет Линц - В. - В. - В. - Л. В исковата молба ищецът излага чрез адв. П. С. и адв. Х. Х., че на 16.06.2021 г. посетила стоматологична клиника „Д.“, находяща се в сградата на Г. м. - В., за преглед, провеждане на зъболечение и поставяне на пломба на 2, 3 горен зъб. Била свалена анамнеза от лекуващия стоматолог д-р С. и била направена оферта за денталното лечение, включваща фотополимерна обтурация с две повърхности, кореново лечение на зъб с един канал и поставянето на интраорална инфилтрационна анестезия, на обща стойност 299, 00 лева. Твърди, че на 27.06.2021 г. отново посетила зъболекарския кабинет на д-р С. за провеждане на самото лечение. Излага, че още със започването на манипулациите по поставяне на местна упойка на 2, 3 горен зъб, получила силен оток, посиняване на цялата лява лицева половина и на шията и увисване на левия устен ъгъл, което стреснало лекуващия я стоматолог и пристигнали и други стоматолози от екипа на клиниката с цел да съдействат. Сочи, че временно загубила съзнание и се чувствала много зле. Близките, които я изчаквали в клиниката, били шокирани от видяното след излизането от кабинета на стоматолога и задавали въпроси какво се случило, но д-р С. започнала да се оправдава и описвала проведените от нея манипулации без да дава обяснение какво е причинило този бързо развил се отток върху лявата половина на лицето, като изписала болкоуспокояващо Aulin 100 mg по 1 таблетка на 12 часа. Твърди, че до сутринта на 28.06.2021 г., лицето цялостно се обезобразило, затова посетила спешен кабинет в МБАЛ „Св. А. - В.“ АД, където след преглед от д-р Е., който констатирал изтръпнала горна устна, бързо развил се оток и кръвонасядане, и след направени снимки на челюстта и зъбите, препоръчали консултация с невролог и лицево- челюстен хирург и изписвали Urbason - 40 mg, Medrol - 4mg - по схема. Излага, че се консултирала със специалист, който потвърдил диагнозата хематом в лявата лицева половина на главата в следствие на засягане на лицев нерв, като не била изключена вероятността и от много по-сериозни усложнения. Навежда, че след това посетила различни специалисти за преглед и консултация, тъй като състоянието било тежко, а видът - потресаващ. Твърди, че на 02.07.2021 г. посетила съдебна медицина при МБАЛ „Св.А." гр. В., като при извършения преглед се установил „обширен кръвоизлив, ангажиращ кожа и подкожие в лява лицева половина. Установило се още, че същият бил резултат на увреден артериален съд/ най-вероятно горни леви алвеоларни артерии, а описаните травматични увреждания обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, отзвучавали без дифицит за период от около 20-25 дни, ако не настъпят усложнения“. Ищцата излага, че живеела и работела със семейството си в Република Австрия, като през отпуските се прибирала в родината си при своите родители и близки. В случая престоят бил кратък, тъй като започвал летният сезон, когато имала най-много работа в ресторант, в който работела. Твърди, че трябвало да се прибере в А. на 30.06.2021 г., за което закупила предварително двупосочен самолетен билет с №•, с дестинация Л. - В. - В. - В. - Л., като общата цена на билета била 226, 08 евро, от които 94, 00 евро цена без данъчните такси и 132, 08 евро данъчни такси, както и билети за вътрешния транспорт в Австрия до градчето, в което работела и живеела, но поради влошеното здравословно състояние и неузнаваем външен вид, не могла да отпътува и не могла да си върне парите за предварително закупените билети за целия организиран транспорт. Твърди, че бизнесът бил силно зависим от нейното присъствие, защото освен собственик на фирмата тя осъществявала и голяма част от дейностите, в т.ч. готвач - кулинар, организатор на мероприятията в заведението и др. Сочи, че се прибрала в Австрия на 17.10.2021 г. с друг полет, понеже не е успяла да се възползва от двупосочния билет, закупен на преференциални цени. Навежда твърдение, че нетните приходи през месец юли на 2020 г. от дейността били в размер на 13674, 09 евро. Излага, че в резултат на лекарската грешка за нея са настъпили имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в заплащане на лекарства за лечение, прегледи и процедури, както и претърпени болки и страдания, обезобразяване на лицето и невъзможност да се прибере повече от месец и половина, за да осъществява трудовата си дейност. Поддържа, че вследствие на лекарската грешка е претърпяла следните имуществени вреди: сумата от 20, 00 лв. за преглед при д-р В.Ив., за който е издаден фискален бон № •г., сумата от 35, 00 лв. за преглед при д-р Ст. Е., за който е издаден фискален бон № •г., сумата от 40, 00 лв. за преглед при д-р Д.И.Г., за който е издаден фискален бон № •г.; сумата от 23, 00 лв. за преглед при д-р Сл.К., за който е издаден фискален бон № •г.; сумата от 10, 00 лв. за изследване с рентген, за което е издаден фискален бон № •г.; сумата от 50, 00 лв. за преглед при д-р Ст. В., за който е издаден фискален бон •г.; сумата от 23, 55 лв. за заплатени лекарства от аптека "С." - Агапурин за 6, 43 лв., Медрол за 1, 90 лв. и Милгама за 15, 22 лв., за които е издаден фискален бон № •г.; сумата от 226, 08 евро с данъчните такси за полет с дестинация Л. - В. - В. - В. - Л. с двупосочен билет № •, от които 94, 00 евро без данъчни такси и 132, 08 евро данъчни такси. Ищцата сочи, че ответникът извършва дентални услуги и дейността му се рекламирала, както на интернет страницата му, където били изложени фотографиите и имената на всички стоматолози, осъществяващи тази дейност, така и с множеството изложени рекламни надписи. Сочи, че на интернет страницата за практиката в Гранд Мол - В., било посочено, че ответникът разполагал с четири кабинета и персонал от дванадесет човека, сред които д-р Пламена С., която извършила медицинската манипулация, довела до настъпилите вреди. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „МДЦ Д. С.“ ЕООД е подал писмен отговор чрез адв. М. З., с който исковете се оспорват по основание и размер. Поддържа, че ищцата е пациент на МДЦ „С. Д." ЕООД. Излага се, че ищцата посетила за първичен преглед клиниката в Гранд Мол В. на 16.06.2021 г., когато е обслужена от д-р Пламена С. работеща по трудово правоотношение с МДЦ „С.Д." ЕООД. Било решено, че в началото ще се лекуват зъби 22 и 23 чрез фотополимерна обструкция с две повърхности - пломба, и чрез кореново лечение на зъб 22 с един канал, като е предвидено манипулациите да се извършат с интраорална инфилтрационна анестезия - местна анестезия - 2 броя. Сочи се, че на пациентката са обяснени възможните усложнения от провеждане на лечението, което е насрочено за 27.07.2021 г. Излага се, че ищцата е попълнила Въпросник за установяване на здравословното състояние на пациента, в който е посочила, че не страда от сърдечно‐ съдови, инфекциозни и други заболявания, няма алергии и непоносимост към местна анестезия, болкоуспокояващи или други, до момента не са възниквали проблеми при оперативни интервенции. Поддържа се, че на 27.06.2022 г. доктор Пламена С. отново обсъжда предстоящото лечение с пациентката и тя дава своето съгласие за провеждането му, обективирано в Декларация за информирано съгласие на пациента относно осъществяване на дентална диагностична и лечебна дейност. Сочи се, че при започване на манипулациите по зъб 23 пациентката получава оток в областта на бузата. Излага се, че д-р С. описала действията си в документ, приложен от ищцата. Твърди се, че било назначено медикаментозно лечение с Аугментин и Аулин и на пациентката е указано да посети кабинета за контрола на следващия ден, когато по инициатива на д-р С. е проведена допълнителна консултация с д-р Д. Д. - главен лекар в МДЦ „С.Д.“ ЕАД. Назначено е наблюдение на пациентката от д-р А.М., заета по ТПО при МДЦ Д. с. ЕООД- Град МОЛ В.. Излага се, че междувременно ищцата решила да удължи престоя си в Б., като посетила МДЦ „С.Д.“ ЕООД - клиника Град МОЛ В. още девет пъти в периода 29.06-16.07.2021 г. за промивки и наблюдение до спадане на отока. Твърди се, че на 11.07.2022 г. д-р М. предписва към лечението и Милгама за 1 месец. Сочи се, че проследяването на състоянието на пациентката и коментарите на лекаря са документирани в Карта на извършено стоматологично лечение. Поддържа се, че след възстановяването си пациентката довършва предприетото лечение в МДЦ „С. Д.“ ЕООД - клиника Град МОЛ В. на 14.07.2022 г. Сочи се, че като израз на добра воля и компенсация за възникналото усложнение със съпътстващото го безпокойство клиниката предоставя оферта за безплатно лечение, като по нейно желание безплатно е направена пломба на зъб 22. Излага се, че за цялото проведено лечение пациентката е заплатила единствено проведените на 16.06.2021 г. първичен преглед с почистване на зъбен камък. Твърди се, че получаването на оток, посиняване и изтръпване при поставяне на местна упойка се свързва с естествения ход на манипулацията и може да бъде резултат и от алергична реакция. Излага се, че пациентката е дала съгласие за провеждане на манипулациите и не е посочила наличие на алергия, поради което не може да се ангажира отговорността на лекаря за настъпилото усложнение. Поддържа, че усещането за „неузнаваем“ външен вид е субективна преценка, която не е намалила работоспособността на ищцата, доколкото способността да организира дейността на фирмата си и упражняваната от нея професия на готвач не залагат на външен вид, а изискват знания и умения. Излага, че субективното усещане за нелицеприятен външен вид не може да бъде основателна причина ищцата да не използва обществен транспорт и да не лети. Излага се, че съгласно представената карта на извършено стоматологично лечение, още на 30.06.2021 г. ищцата е съобщила за спадане на отока и външният и вид значително се е подобрил следващите няколко дни, което състояние не е наложило удължаването на престоя на ищцата и отмяната на полета. Излага се, че претенцията за неимуществени вреди е и прекомерна предвид липсата на трайно засягане на орган, съответно сетива, както и доколкото състоянието е било обратимо, не е продължило дълго и е нямало трайни последици за ищцата, както за нейното здраве, така и за външния вид. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. В срока по чл. 131 от ГПК и в условията на последващо евентуално съединяване, в случай, че бъде осъден да плати исковите суми и разноските по делото ответникът по първоначалните искове „М.-д.ц. Д. С.“ ЕООД, е предявил обратни искове с правно основание чл. 435 вр. чл. 469 от КЗ против третото лице - помагач ЗАД „У.“. Сочи, че между него и третото-лице помагач е сключена полица № • за задължителна застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия", със срок на застраховката 26.01.2021 г. - 25.01.2022 г., за застрахован интерес на 13 лица, сред които и д- р П.С. В срока по чл. 131 от ГПК третото лице - помагач ЗАД „У.“ не е подало отговор на обратните искове. Преди о.с.з. третото лице е подало писмено становище, което предвид съдържанието си и с оглед настъпилата преклузия по чл. 131 от ГПК за релевиране на правоизключващи, правонамаляващи и правопогасяващи възражения, съдът приема за общо оспорване на първоначалните и обратните искове. В о.с.з. ищцата не се явява, представлява се от процесуалните си представители, чрез които поддържа изразената позиция по спора. В о.с.з. ответното дружество се представлява от процеусалния си представител, чрез който поддържа изразената позиция по спора. Доразвива доводите си в писмена защита. В о.с.з. третото – лице помагач се представлява от юрк. В. М. Оспорва като недопустими обратните искове, както и изцяло по основание и размер първоначалните. Счита, че отговорността на застрахователя не би могла да се ангажира предвид липсата на валидна полица към датата на събитието. Поддържа изразеното писмено становище. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Представени са сключени от ответното дружество трудов договор № • г. с д-р Пл.С. и трудов договор № • г. с д-р А.М., за изпълнение на длъжността „лекар по дентална медицина“, както и Заповед № • г. за прекратяване на последното ТПО. Представен е електронен инвойс за издаден двупосочен комбиниран-самолетен билет на името на ищцата за влаков превоз от гр. Л. до гр. В. и полет от гр. В. до гр. В. на 16.06.2021 г. и за полет от гр. В. до гр. В. и за влаков превоз от гр. В. до гр. Л. на 30.06.2021 г., на обща стойност 226, 08 евро. Представена е оферта от ответното дружество за дентално лечение на ищцата № • г. с 4 стр. план, на стойност общо 299, 00 лв., включваща и поставянето на 2 бр. анестезии. Ответникът е издал на ищцата фактура № • г. на стойност 92, 10 лв. за първоначален преглед със снемане на зъбен статус, професионално почистване и вода за уста. Ответникът е представил попълнена от ищцата бланка-въпросник за установяване здравословното състояние на пациента от 16.06.2021 г., както и декларация за информирано съгласие на пациента относно осъществяване на дентална диагностика и лечеба дейност от 27.06.2021 г. Ищцата е представила документ с ръкописно изписан текст с поставен печат „Д. С.“, подписан от д-р С., в който са описани проведени стоматологични процедури, както и че на ищцата е предписан аугментин и аулин понеже вследствие на иригациите е получила оток в областта на лечението. Ищцата е представила талон за плащане № • г. на първичен преглед към Университетски медико-дентален център при МУ „Проф. Д-р П. Ст.“ - В., ведно с фискален бон за 35, 00 лв. Видно от представеното медицинско удостоверение № • г., ведно с касов бон за 40, 00 лв., при преглед, на 30.06.2021 г. лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Света А. - В.“ АД е установил следните обективни находки по тялото на ищцата: изразен оток, обширни кръвонасядания, които ангажират изцяло лявата лицева половина - клепач на ляво око, лява скула, лява буза, лявото рамо на долната челюст, областта под него, към лявата половина на шията. Установена е намалена чувствителност в лявата половина на горната устна, към бузата. Заключено е, че се касае за обширен кръвоизлив, ангажиращ кожа и подкожие в лява лицева половина, резултат на увреден артериален съд (най-вероятно горни леви алвеоларни артерии). Отразено е, че описаният обширен кръвоизлив и свързаната с него симптоматика - нарушения в сетивността в лява лицева половина, са в причинно- следствена връзка с проведеното лечение, като са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и отзвучават без дефицит за период от около 20-25 дни, ако не настъпят усложнения. Ищцата е представила и следните медицински документи: резултат от 01.07.2021 г. от образно изследване извършено от д-р С. К. в „ДКЦ 4 В.“ ЕООД – лаборатория, ведно с два касови бона за 23, 00 лв и 10, 00 лв.; медицинско направление и две рецепти от 05.07.2021 г. издадени от ЕТ „АИПСМП д-р В.Ив., с препоръки за рентгенография и заключение за липса на данни за синуит, както и фискален бон за прегледа на стойност 20, 00 лв.; фискален бон от 06.07.2021 г. на стойност 23, 55 лв. за лекарства закупени от Аптека „С.“; рецептурна бланка и документ за извършен преглед от Д-р Ст.Е. от 27.06.2021 г. от УМДЦ; рецептурна бланка от д-р при Спешно отделение МБАЛ „Св. А. В.“ АД от 28.06.2021 г.; рецептурна бланка от д-р Ст.П., невролог; рецептурна бланка от д-р Х.А.; рецептурна бланка от 27.06.2021 г. от д-р С. и рецептурна бланка от 11.07.2021г. от д-р А. М., и двете на бланка на МДЦ „Д. С.“ ЕООД. Видно от приложения амб. лист № • г., ведно с касов бон за 50, 00 лв., издаден от лекар - специалист по нервни болести (съобразно посочения код на специалност - 10) на ищцата е поставена диагноза по МКБ – G50.8 – други увреждания на троичния нерв, като ѝ е предписана медикаментозна терапия. Ищцата е преставила електронна извадка от информация за самолетна резервация на нейно име за двупосочен самолетен билет „В.-В.-В.“ за полети на 17.08.2023 г, съответно 02.10.2023 г. на стойност 348, 00 лв. Съгласно 5 стр. извадка от електронна деловодна система на ответника за извършено стоматологично лечение на С. З., ищцата е посетила неговата клиника на 16.06.2021 г., 27.06.2021 г., 28.06.2021 г., 29.06.2021 г., 30.06.2021 г., 02.07.2021 г., 04.07.2021 г., 06.07.2021 г., 09.07.2021 г., 11.07.2021 г., 14.07.2021 г. Представена е от ответника 4 стр. оферта до ищцата за дентално лечение № • г. валидна до 14.10.2021 г., на обща стойност 0, 00 лв., както и описание на извършено стоматологично лечение № • г. Съгласно застрахователна полица № • г., третото-лице помагач ЗК „У.“ АД е приело да обезпечавана за периода 26.01.2021 г. – 25.01.2022 г. застрахователното покритие по застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинка професия“ за лица работещи при ответното дружество, съобразно списък на лицата, упражняващи медицинска професия в МДЦ „Д. с.“ ЕООД от 25.01.2021 г. Ответникът е представил и застрахователна полица № • г., със същия предмет, но сключена за последващ период с ЗАД „А. Б.“, ведно със списък на застрахованите лица по полицата и общи условия за застраховане на професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита на водените от ищцата свидетели С. П. Й. и А. Б. Б. Първата свидетелка, която е свекърва на ищцата, сочи, че все още си спомня като кошмар гледката на лицето на ищцата, въпреки изминалите малко повече от две години от датата на инцидента. Поддържа, че физиономията не само на жена, но и на човек изцяло се загубила - затворено ляво око, подута лява буза, изкривен нос, изкривена уста и синини. Не можела да се храни, нито да спи, трудно било да общува с дъщеря си и със съпруга си, с всички близки. Не искала да я виждат така, още по-малко съседите и не излизала навън. Трудно било даже да отиде до друго лечебно заведение да я гледат в този вид, защото недоброжелатели я питали бита ли е, паднала ли е и др. Питали дори свидетелката да не би нейният син да е бил ищцата, въпреки, че те били добро семейство. Внучката на свидетелката също много трудно понесла инцидента с нейната майка. Свидетелката сочи, че последно ищцата споделила по повод инцидента, че все едно е под упойка и мястото е изтръпнало. Излага, че заради семейния бизнес на ищцата е нужен усет както за вкус, така и естетически, заради непрекъснатия контакт лице в лице с клиенти. Свидетелката сочи, че психическата травма била много по-силна и трудно ще отшуми както за нея, така и за нейните близка, включително за свидетелката, която снощи не могла да спи. Свидетелката сочи, че ищцата била в България в периода 12.06.2023 г. - 07.07.2023 г. Втората свидетелка, племенница на ищцата, сочи, че леля отишла за пломба, а се върнала обезобразена, като все още не приличала на себе си. Чувствала се ужасно и много плакала. Поддържа, че когато леля се връща от чужбина винаги се виждат и тя винаги иска да види дъщерята. Сега поискала да отиде сама, защото я било страх как ще реагира момичето, макар че самата свидетелка реагирала като я видяла, защото не приличала на себе си. Много била зле и много плачела от това какво ще кажат хората и как въобще ще се върне в Австрия за да продължи да работи. Преди да замине още не били отшумели външните проблеми. Ищцата споделила на свидетелката, че устната изтръпва все едно току що са поставили упойка, даже на моменти има някакъв по-специфичен вкус в устата. Свидетелката сочи, че видимо има проблем с устната на ищцата когато започне да говори. Поддържа, че работата на ищцата е свързана с приготвяне на храна. Сочи, че ищцата споделила, че пречат последиците от инцидента и че не е както преди. Поддържа, че ищцата няма алергии. Като доказателство по делото е прието заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Д. Д., съгласно което на 27.06.2021 г. при извършена дентална манипулация - поставяне на местна упойка, е получила подкожен хематом ангажиращ кожа, подкожие в областта на лицето - лява лицева половина. Експертът сочи, че от медицинската практика е известно, че при извършване на такава манипулация усложненията могат да бъдат - алергична реакция, увреждане на съд с развитието на такъв хематом. Излага, че увреждането е резултат на увреждане на съд - засягане на артерия кръвоснабдяваща горната зъбна поредица в ляво, при което се развива кръвоизлив, оток и сетивна симптоматика (изтръпване на лява лицева половина). Съгласно експерта в своята съвкупност уврежданията са обуславили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Обичайно при проведено адекватно лечение отзвучават в рамките на 2-3 седмици. От приложената медицинска документация вещото лице е установило, че непосредствено след получаване на увреждането е назначена терапия с обезболяващи (Аулин) и антибиотици (Аугментин), поради което са спазени правилата на добрата медицинска практика на специалисти дентална медицина. Съгласно заключението всички приложени касови бонове и фактури са във връзка с полученото увреждане. При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че обичайно видимостта от околните на травматични увреждания като процесните отзвучава в рамките на 2-3 седмици. Експертът сочи, че оплакванията могат да продължат още известен период от време, като това е индивидуално при всеки пациент. Сочи, че несъмнено при засягане на нерв, който е клон на троичния нерв дискомфортът може да продължи значителен период от време, характеризира се точно с тези оплаквания, а именно изтръпване и безчувственост. Сочи, че е възможно да продължи и по-сериозен проблем, защото това е един от основните черепно- мозъчно нерви, които се характеризират с бавно възстановяване и с продължителен дискомфорт след увреждане. Излага, че при прегледа ищцата споделила за продължаващо изтръпване и дискомфорт. Съдът, с оглед установеното от фактическа страна, от правна страна приема следното: Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. За успешното провеждане на исковата защита по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване в процеса: че на посочената дата 27.06.2021 г., при поставяне на местна упойка на 2, 3 горен зъб от д-р Пламена С. - лекар по дентална медицина, по възлагане от ответното дружество, е настъпило травматично увреждане на здравето на ищцата, вследствие на което е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания и имуществени вреди - разходи за лечение и за предварително закупен самолетен билет. За да се ангажира отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД, следва да се докаже, че противоправните действия са извършени от прекият причинител на вредите, те са настъпили именно, поради това негово виновно поведение, и вредите са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа, която би следвало винаги да е позволена от закона. Законът предполага, че възложителя поръчва работа, която е напълно правомерна, и затова именно е недопустимо да се търси причинна връзка между вредата и противоправно поведение на възложителя. В настоящия случай е обявено за безспорно по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, а и от представените по делото писмени доказателства изходящи от самото ответно дружество – трудов договор, списък към застрахователна полица за лица работещи в предприятието на ответника на длъжността лекар по дентална медицина, оферта от 16.06.2021 г. за извършване на дентално лечение и описание на извършено такова, се установява безспорно, че между страните е възникнало валидно неформално облигационно правоотношение с предмет провеждане на дентално лечение на ищцата от лекар, в частност д-р Пламена С., заета при ответното дружество по ТПО към датата на инцидента – 27.06.2021 г. Респективно по делото се установява по безспорен начин възлагането на работата по смисъла на чл.49 от ЗЗД от ответника на твърдяния деликвент. На следващо място въпреки наличието на договорна връзка между страните по възлагане на конкретна дейност срещу заплащане, поради спецификата на медицинската интервенция и съдържащия се в нея риск от засягане на живота и здравето на пациента, отговорността на лекаря в случай на увреждане следва да се определи като деликтна. Съдебната практика дори в случаите, когато признава облигационния характер на правоотношението между лекаря и пациента при осъществяване на медицинска дейност с козметична (естетична) цел приема, че при допускането на лекарска грешка отговорността се реализира на деликтно основание (в този смисъл Решение № 1228/18.12.2008 г. по гр.д. № 4894/2007 г. на ВКС, V г.о.). В цитираното решение е възприета идеята за кумулиране на договорната и деликтна отговорност с оглед по-пълна защита правата на пациента. Споделяйки горното и в контекста на отговорността за вредите, които могат да произтекат при упражняване на лекарската професия, се поставя на първо място въпросът за дължимата „грижа на добрия лекар“, която по необходимост ще бъде различна за различните медицински специалности. Въпреки това може да се извлече една обща формулировка за лекарската грешка като професионално неправилно действие или бездействие на лекар, извършено в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни последици за здравето и живота му, които са могли да бъдат предотвратени. За да се породи отговорност за вреди при условията на чл. 45 от ЗЗД е необходимо описаното по-горе неправилно поведение (действие или бездействие) да е противоправно, т.е. в нарушение на правилата, установени от правните норми. Особената значимост на здравеопазването за обществото е предопределила нуждата от законова регламентация, съдържаща се в редица нормативни актове: Законът за здравето, Законът за лечебните заведения, Законът за здравното осигуряване и др., включително и подзаконови разпоредби. Съгласно чл.80 от Закона за здравето качеството на медицинската дейност се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5 т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. В съдебната практика понятието „лекарска грешка“ се дефинира като всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар, като например неправилно или недостатъчно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др., което се намира в противоречие както с визираните по горе стандарти, така и с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, и в резултат на което поведение е причинено увреждане на пациента. В случая по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е обявено за безспорно между страните, че на 27.06.2021 г. именно при поставяне по възлагане от ответното дружество на местна упойка на 2, 3 горен зъб от д-р Пламена С. – лекар по дентална медицина ищцата е получила травматично увреждане на здравето. В този смисъл е и еднопосочната доказателствена съвкупност, включително заключението на СМЕ, както и представеното съдебно – медицинско удостоверение от 30.06.2021 г., които съвкупно установяват, че именно при стоматологичната интервенция на 27.06.2021 г. ищцата е получила изразен оток и обширни кръвонасядания по цялата лявата лицева половина - клепач на ляво око, лява скула, лява буза, лявото рамо на долната челюст, областта под него, към лявата половина на шията, както и нарушения в сетивността в лява лицева половина. Относно вида и интензитета на установеното увреждане ответникът не е оспорил заключението на СМЕ, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно, наред с което в сроковете по чл. 193 от ГПК страната не е оспорила истиността, в частност верността на съдъражнието на СМУ, съставляващо официален удостоверителен документ, респективно не е преодоляла материалната му доказателствена сила. Че на 27.06.2021 г. са настъпили процесните увреждания по лицето на ищцата се установява и от показанията на водените от същата свидетели, които в тази част кореспондират и допълват останалата доказателствена съвкупност, включително изготвената и представена по делото от самия ответник документ - извадка от електронната му деловодна система за извършено стоматологично лечение (л. 93 – 95 от делото), в които служители на ответното дружество изрично са признали неизгодния за страната факт, че от 28.06.2021 г. са лекували до 14.07.2021 г. оток по лявата страна на лицето на ищцата. Основните спорни въпроси по делото се свеждат до това дали е налице причинно- следствена връзка между поведението на д-р Пламена С. като служител на ответника и възникналите на 27.06.2021 г. травматични увреждания по ищцата, както и неговата противоправност. В случая причинно-следствената връзка според съда се установява по несъмнен начин по делото, най-вече от неоспореното заключение на СМЕ, сочещо, че получените кръвоизлив, оток и сетивна симптоматика по лицето на ищцата се дължат на засягане и увреждане на кръвоносен съд - артерия кръвоснабдяващи горната зъбна поредица в ляво, вследствие именно на извършената на 27.06.2021 г. дентална манипулация – поставяне на упойка. Същевременно заключението не е оспорено от процесуалния представител на ответника, а в преклузивните срокове по ГПК страната не е поискала и нова тройна експертиза, с която да опровергае евентуално изводите на експерта по първоначалната относно механизма на настъпване на процесните увреждания, независимо от липсата на процесуални или други пречки за формулиране на подобно доказателствено искане към съда. На следващо място така установеното от СМЕ Д.ие - увреждане на кръвоносен съд на ищцата при поставяне на упойка от служител на ответното дружество, съдът намира, че безспорно е противоправно, дори само на основание обичайната житейска логика, според която настъпилите като последици от упойката кръвоизлив, оток и сетивна симптоматика по цялата лява половина от лицето, не са нито целен, нито обичайно очакван резултат от процедура по анестезия чрез местна упойка, с оглед последваща дентална манипулация, противно на поддържаната от ответника теза. Че поведението на служителя на ответното дружество д-р П.С. при извършване на манипулацията е било противоправно, се установява по конклудентен път, но несъмнено, и от извънсъдебното поведение на самата страна, която собствено сочи в отговора по чл. 131 от ГПК, а и представя доказателства за това, че манипуацията от 27.06.2021 г. и последващото лечение осъществявано до 14.07.2021 г. е било безплатно за ищцата, като компенсация за настъпилото усложнение, както и че е направена нова оферта от 14.07.2021 г. за безплатно лечение. В тази връзка не съществува никаква икономическа и търговска логика от подобно поведение на ответника - търговец по смисъла на ТЗ, още повече, че преди това е договорена стойност на лечението от 299, 00 лв., извън обяснението кореспониращо с обичайните житейски правила, че Д.ието от 27.06.2021 г. на лекаря по дентална медицина, зает по ТПО при ответното дружеството, в действителност е било противоправно. До извод за противното не води и възражението на ответника, че процесното увреждане е настъпило вследствие алергична реакция, за която ищцата не е информирала лекаря, доколкото данни за подобен механизъм на настъпване на инцидента или наличие на алергия у ищцата не се извлича от нито едно доказателство по делото, включително от заключението на СМЕ, което съдът кредитира като най-информативното и обективно доказателство по делото. Неоснователно и с отговора по чл. 131 от ГПК на практика се поддържа тезата, че предвид даденото на 27.06.2021 г. съгласие от ищцата за провеждане на манипулациите, включително поставяне на упойката, лекарят, съответно ответникът, не носи отговорност. В тази връзка е вярно, че когато пациентът се е съгласил с определено лечение, диагностичен метод, операция или манипулация, какъвто е настоящият случай, след като е получил информацията, посочена в чл. 88, ал. 1 от ЗЗ, рискът от възникването на конкретни усложнения, присъщи за предприетите диагностично-лечебни дейности, преминава върху него. В този смисъл обаче съгласието на пациента представлява акцептиране на възможните рискове, вътрешно присъщи за съответната медицинска интервенция, но не означава акцептиране на лекарската грешка и нейните вредоносни последици, т.е. наличието на дадено в писмена форма съгласие на пациента преди интервенцията, не освобождава лекаря от отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение (в този смисъл изрично Решение № 255/18.03.2021 г. по гр.д. № 985/2020 г. на ВКС, IV г.о.), каквото безспорно е установено в случая. На следващо място доказателствената съвкупност – събраната медицинска документация, заключението на СМЕ и гласните доказателства, както и обичайната житейска логика, установяват, че вследствие на претъпрените травматични увреждания по лявата половина на лицето си ищцата е претърпяла болки и страдания. В обобщение, по делото е доказано както извършването на противоправно Д.ие от лекар по дентална медици при изпълнение на възложена от ответника работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, така и че от същото за ищцата са настъпили неимуществени вреди подлежащи на обезвреда. Следователно искът се явява доказан по основание и следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната орговорност на ответника - възложител. Относно размера: съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът и спецификата на Д.ието, начинът и обстоятелствата, при които е извършено; видът и характерът на увреждането и неговите последици, включително субективните негативни преживявания на ищеца; отражението на противоправния акт върху социалната му сфера, т.е. на контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му; възрастта на увредения, социалното, професионалното и обществено му положение и др. В случая показанията на свидетелите водени от ищцата сочат, че нейното лице е изглеждало обезобразено след инцидента, от което тя била много разстроена и много плакала, а самите свидетели за били шокирани от нейния вид. Вярно е че и двамата свидетели са от близкия роднински кръг на ищцата, а показанията им по същество обслужват нейната теза, поради което същите следва да се кредитират по реда на чл. 172 от ГПК, като заинтересовани. Същевременно извън визираните формални обстоятелства не са налице други данни, които да разколебаят доказателствената стойност на тези показания. Наред с това именно поради близката връзка на родство и сватоство, то и данните изнесени от тези свидетели са плод на преки и задълбочени впечатления за физическото и психическото състояние на ищцата преди и непосредствено след инцидента, както и в последващите седмици. Освен това показанията на свидетелите напълно кореспондират на медицинската документация и СМЕ установяващи вида и интензитета на травмите – масивен оток обхващащ цялата лява половина на лицето на ищцата, съпроводен със синини и неприятни сетивни усещания, които не следва да подлежи на разумно съмнение, че са причинили множество болки и страдания. За интензитета на търпените неимуществени вреди съдът съобрази и че травматичните увреждания са настъпили по главата на ищцата и в частност по лицето, т.е. били са понесени по жизненоважна и едновременно с това деликатна, съответно много чувствителна на болка част от тялото, върху която са разположени фини сетивни и речеви органи. На следващо място пострадалата е семейна жена в активна, макар и напреднала възраст, със собствен семеен бизнес, в който пряко участва, съобразно изслушаните свидетелски показания. Същевременно обективно настъпилото загрозяване по лицето на ищцата я е препятствало да организира по обичайния за нея начин битието си на самостоятелен възрастен член на обществото за период от три – четири седмици в личен и социален план, което се установява от свидетелските показания сочещи, че тя не е искала да общува дори с най-близките си хора и да излиза навън заради деформацията на лицето, така и в професионален план предвид факта, че е била принудена да остане в страната за периода на лечение и наблюдение на получените травми до 14.07.2021 г., въпреки, че е имала запазен полет към държавата на местоживеене на 30.06.2021 г., видно от представения инвойс за закупен самолетен билет до гр. Виена, Австрия. Сериозността на процесните травматични увреждания и болковия синдром се установява и от множеството представени от ищцата рецепти за предписани лекарства непосредствено след инцидента и в следващите го седмици, включително обезболяващи, както и обстоятелството, че в периода 28.06.2021 г. - 14.07.2021 г. общо девет пъти се е наложило да е посещава само клиниката на ответника за прегледи, проследяване и лечение на последиците от деликта, а освен това и спешно отделение, специалист по нервни болести и друг лекар по дентална медицина на 28.06.2021 г. Или за период от малко повече от две седмици единствено противоправното поведение, за което ответникът възложител на работата носи отговорност, е принудило ищцата цели 15 пъти да търси медицинска помощ, включително да търпи нови медицински интервенции, и то в момент, когато е изпитвала най-силни притеснения от настъпилото обективно загрозяване по лицето си поради товаа не е желаела дори да излиза от дома си. От друга страна при преценката относно размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид обстоятелството, че по делото не са налице данни за настъпили трайни или необратими нарушения в адаптацията, физическото и психическо състояние на ищцата вследствие на процесния деликт, както и сравнително краткия възстановителен период за видимата част от уврежданията, съобразно заключението на СМЕ и представеното СМУ от 30.06.2021 г. На следващо място от СМЕ или друго доказателство по делото не се установиха данни за твърдяната от ищцата загуба на съзнание непосредствено след инцидента. Предвид твърде специфичния механизъм на възникване на процесните телесни увреждания и техния вид, съдът не установи формирана съдебна практика по съпоставяеми казуси, която да съобрази при преценката за осреднения размер на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди, произтекли от деликти с параметрите на настоящия. В обобщение, при съобразяване гореустановения вид и естество на противоправното Д.ие и обстоятелствата, при които е извършено; коментираните обективните данни за негативните психически преживявания на ищцата вследствие на увреждането; общоизвестната икономическа конюнктура в страната за процесния период (в този смисъл Решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС), съгласно която според публичнодостъпните данни на Националния статистически институт средната брутна месечна работна заплата в страната към месеца на деликта – юни 2021 г. е възлизала на 1505, 00 лв., съдът счита, че за репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди е необходима сумата от 4500, 00 лв., до който рамер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран от 15000, 00 лв. да се отхвърли като неоснователен. По отношение искът за заплащане на имуществени вреди съдът намира следното: Като доказателства по делото са приети представени от ищцата касови бонове и разписки за извършени плащания на обща стойност 201, 55 лв. удостоверяващи закупуването на лекарства, както и заплащането на прегледи и образни изследвания. Че представените по дело касови бележки и разписки удостоверяват покупки на стоки и услуги направени именно от ищцата се установява и от факта, че тези първични счетоводни документи са в нейно държане, доколкото дори обичайната житейска логика сочи, че единствено страните по съответната покупко-продажба на стока/услуга, имат законово право и задължение да издадат, съответно да получат екземпляр от тях. На следващо място вещото лице изрично в неоспореното заключение на СМЕ е посочило, че визираните разходи са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент и с необходимостта от провеждането на лечение за предоляване на последиците от него, който извод не е оспорен от ответника. Отделно по делото се установява, че ищцата действително е закупила срещу сумата от 226, 08 евро двупосочен комбиниран жп/самолетен билет от Линц до Виена и от Виена до В. на 16.06.2021 г. и от В. до Виена и от Виена до Линц на 30.06.2021 г., но същевременно не е успяла да ползва втория полет и жп-превоз, поради наложилото се лечение вследствие на последиците от деликта, включващо почти ежедневни посещения за преглед, проследяване и манипулации в клиниката на ответника в периода 28.06.2021 г. – 14.07.2021 г. Респективно именно деликтът се явява първопричината за претърпяната от ищцата загуба под формата на предварително сторени разходи за транспорт, който е била обективно препятствана да използва. Доколкото билетът е ползван в едната посока на 16.06.2021 г. то и загубата на ищцата възлиза на половината му стойност или на 113, 04 евро = 221, 09 лв. Следователно доказаните от ищцата имуществени вреди произтекли в пряка причинно-следствена връзка с деликта от 27.06.2021 г. са на обща стойност 422, 64 лв., до която сума искът за имуществени вреди следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 661, 70 лв. да се отхвърли като неоснователен. Предвид сбъдване на вътрешно процесуалното условие, под което са предявени евентуалните обратни искове с правно основание чл. 435 вр. чл.469 от КЗ до размера, до който са намерени за основателни главните искове (Решение № 53/24.07.2020 г. по т.д. № 881/2019 г. на ВКС, II т.о.), същите следва да бъдат разгледани срещу привлеченото трето лице-помагач на страната на ответника ЗК „У.“ АД. Ищецът по обратния иск следва да установи в условията на пълно и главно доказване: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Професионална отговорност" сключена с третото лице - помагач; 2/ настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора; 3/ събитието да представлява покрит застрахователен риск, съобразно уговореното между страните. Не е спорно, че ответното юридическо лице поддържа МДЦ „Д. с.“, което съставлява лечебно заведение за оказване на извънболнична помощ на основание чл. 8, ал.1, б. „в“ ве. чл. 4, ал.1 от ЗЗ, респективно на основание чл. 189 от ЗЗ лечебното заведение задължително застрахова лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. В случая представените по делото доказателства - застрахователна полица № •от • г., ведно със списък на застахованите лица включващ деликвента - д-р П.С., сключена между ответника и третото-лице помагач, се установява, че ЗК „У.“ АД е приело да обезпечава застрахователното покритие по задължителна зстраховка „Професионална отговорност“ за лицата работещи на дължност лекар по дентална медицина за периода 26.01.2021 г. – 25.01.2022 г., за виновно причинените от лицата в списъка иимуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на упражняваната медицинска професия. На следващо място застрахователното събитие - увреждането на ищцата по главните искове, е възникнало по време на действие на тази полица – 26.07.2021 г. Същевременно в срока по чл. 131 от ГПК ответникът по обратните искове не е подал отговор по тях, съответно не е навел изрични правоизключващи, правномалаяващи или правопогасяващи възражения, които съдът да разгледа. Респективно налице е валидно възникнало застрахователно правоотношение, което покрива уговорен застрахователен риск, поради което за застрахования възниква правото ако е удовлетворил увреденото лице да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434 от КЗ. В обобщение съдът намира, че следва да бъдат уважени предявените обратни искове срещу ЗК „У.“ АД, с правно основание чл. 435 вр. чл. 469 от КЗ в размерите на уважените главни претенции, а именно 4500, 00 лв. по претенцията за неимуществени вреди и 422, 64 лв. по претенцията за имуществени. С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от страните съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в процеса съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете, както и по обратните искове. С представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие ищецът е претендирал съдебно-деловодни разноски от общо 2550, 00 лв., от които държавна такса от 650, 00 лв. и адвокатски хонорар от 1900, 00 лв. И докато заплащането на държавната такса се установява от преставеното в оригинал платежно нареждане от 20.01.2022 г., то плащането на адвокатски хонорар не е удостоверен по делото нито с разписка за плащане в брой, нито с официален документ удостоверяващо плащането му по банков път. Респективно доказаният размер на сторените от ищцата разноски в процеса възлиза на 650, 00 лв., от който с оглед уважената част от исковете следва да бъде призната и присъдена сумата от 204, 29 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. С представения списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие, фактури и разписки, ответникът е доказал действително направени разноски по първоначалните искове от общо 1102, 91 лв., от които внесен депозит за вещо лице от 500, 00 лв., 3, 00 лв. държавна такса за хартиен препис за връчване от подадения по ел. път отговор по чл. 131 от ГПК и обратни искове и сумата от 599, 91 лв., съставляваща половината от общо заплатеното по по банков път адвокатско възнаграждение о т 1199, 82 лв. с ДДС, доколкото по делото няма данни каква част от него е уговорена за представителство по първоначалните и каква по обратени искове, съответно съдът приема, че е договорено по равно. Или съобразно отхвърлената част от претенциите, на ответника по първоначалните искове следва да му се присъди сумата от 756, 26 лв. за сторени разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. На ответното дружество и ищец по обратния иск се следват сторени разноски съобразно уважените искове в размер на 204, 29 лв. за заплатена държавна такса и 188, 54 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение или общо 392, 83 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за които следва да бъде осъдено третото лице-помагач. Водим от горното, съдът