Решение № 582 от 15.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2048/2024 г.

С Присъда № 445 от 16.10.2023 г. по НЧХД №8999/2022 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 136 –ти състав е признал подсъдимата Л. Т. И. за НЕВИНОВНА в това, че на 18.03.2022 г. в град С., ж.к. „Факултета“, ул. ••••, като родител не изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно Решение № 464641/31.07.2018 г., постановено по гр. д. № 11655/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав, относно лични контакти на бащата Х. К. Г. с ЕГН •••••••••• е детето С. Х. Г.а с ЕГН ••••••••••, родена на 19.05.2012 г., като не предала детето на бащата, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал.2 от НК. С присъдата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК районният съд е ОСЪДИЛ частния тъжител Г. да заплати на Л. Т. И., ЕГН ••••••••••, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева. Частният тъжител е ОСЪДЕН да заплати по сметка на СРС разноски по делото в размер на 280 /двеста и осемдесет/ лева. По депозирана въззивна жалба е образувано ВНХД 2048/2023 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, с която е атакувана постановената присъда на СРС с доводи за неправилна интерпретация на доказателствения материал и прекомерност на адвокатския хонорар. В проведеното закрито съдебно заседание на 18.04.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че постъпилата жалба е процесуално допустима. В открито съдебно заседание на 03.06.2024 г. бе проведено съдебно следствие и към доказателствената съвкупност съдът приобщи като писмени доказателства представеното становище на ИСДП, приложените съдебни актове, призовка за принудително изпълнение по ИД № 1508/2022 г., протокол от 15.05.2024г., две писма от АСП ДА „Закрила на детето“. По време на хода по същество частният тъжител изразява несъгласие с изводите на проверяваната инстанция. Излага съображения, свързани със заключенията на докладите на АСП за наличие на настъпило отчуждение на детето. Изтъква, че по време на разпита си С. Г.а е дала противоречиви показания, свързани с обстоятелството дали се страхува от баща си. Отправя възражение за прекомерност на отсъденото адвокатско възнаграждение. Критикува районната инстанция, че не се е съобразила с докладите на ДСП „Възраждане“ и ИРСП, в които се констатира липса на насилие към детето. Излагат се твърдения, че майката е възпрепятствала срещите между детето и другия родител. Защитникът на подсъдимата иска от съда да постанови решение, с което да потвърди присъдата на районния съд. Намира, че не са се събрали доказателства, от които да се обоснове извод, че подсъдимата не спазва установения със съдебното решение режим на виждане. Процесуалният представител излага доводи, че на инкриминираната дата Л. И. е довела детето при баща й. Подсъдимата се присъединява към становището на защитника си. В право на последната си дума Л. И. отрича да е възпрепятствала дъщеря си да се среща с баща си. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново. При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него относими гласни и писмени доказателства, в това число: показанията на С. Х. Г.а /л.155 – 156 от СП пред СРС/, И.К.И. /л. 156 от СП пред СРС/, Д.Й.Д. /л. 191 от СП пред СРС/, писмени доказателства и доказателствени средства – копие на постановление за отказ от образуване на ДП /л.5 - 6 от СП пред СРС/, копие на изпълнителен лист /л. 8 от ДП/, копие на Решение № 464641 от 31.07.2018 г. /л. 9 -11 от СП пред СРС/, протокол № 8378 от 23.05.2022 г. по описа на СРС, 129-ти състав /л. 38 – 46 от СП пред СРС / заповеди за незабавна защита /л. 47 – 49 от СП пред СРс/, жалба до СРП и вайбър кореспонденция /л. 50 – 54 от СП пред СРС/, документ с рег. № 328200-15032, изд. от МВР /л. 55 от СП пред СРС/, заявление от 13.04.2022 г. до 03 РУ-СДВР /л. 56 от СП пред СРС/, социални доклади и документация от АСП /л. 69 – 72, 141 – 144, 168 - 171 от СП пред СРС/, докладна записка /л. 77от СП пред СРС/, копие от вайбър кореспонденция /л. 81 – 84 от СП пред СРС/, Решение № 5281 от 04.04.2023 г. /л. 86 – 89 от СП пред СРС/, съдебни актове /л. 122 – 137 от СП пред СРС/, доклад от център „Отворена врата“ / л. 145 – 146 от СП пред СРС/, Решение № 5281 от 04.04.2023 г. /л. 151 – 154 от СП пред СРС/. Пред настоящия съдебен състав бе проведено съдебно следствие и доказателствената съвкупност се допълни с представените като писмени доказателства – писмо от ИСДП, писмо от ДАЗД, съдебни актове.Приобщените доказателства не промениха изводите на настоящия съдебен състав относно правилността на направения от страна на предходната инстанция анализ на събрания по делото доказателствен материал, като споделя доводите и съображенията му относно съставомерните факти. От приобщената доказателствена съвкупност се установи с категоричност, че подсъдимата и частния тъжител имат едно общо малолетно дете – С. Х. Г.а. За присъждане на родителските права, местоживеенето на детето и определения режим на лични отношения между частния тъжител и неговата дъщеря съдът извлече информация въз основа на приложеното Решение № 464641 от 31.07.2018 г. на СРС, III-то ГО, 84-ти състав, както и въз основа на издадения изпълнителен лист от 10.06.2022 г. Като безспорно установено въззивната инстанция намира и обтегнатите взаимотношения между частния тъжител и подсъдимата по повод упражняването на режима за лични отношения спрямо малолетната им дъщеря. Влошените отношения между родителите на С. Г.а се констатират от приложените заповед за незабавна защита и развилото се производство, свързано с тях, завереното копие на Присъда № 181 от 06.04.2023 г. по описа на СРС, 121-ви състав и Решение № 247 от 07.04.2023 г. по описа на 1-ви възз. състав, НО, СГС, Решение $ 918 от 20.12.2023 г. по описа на 9-ти възз. състав, НО, СГС, както и от социалните доклади на АСП. Основен доказателствен източник в настоящото наказателно производство са свидетелските показания на разпитаното малолетно дете – С. Г.а. Въззивният съд се присъединява към преценката на СРС да кредитира показанията на малолетната свидетелката. Пред районния съд разпитаното дете излага подробни твърдения за отношенията между нея и баща й, като отрича подсъдимата да и влияе относно нежеланието й да ходи при частния тъжител. По време на разпита свидетелката споделя и за част от моментите, в които частният тъжител я е вземал и не е искал да я върне. С. Г.а категорично заявява, че не иска да се вижда с баща си по нейно желание. Така изложената информация от страна на детето на частния тъжител и подсъдимата се анализира и от вещото лице, присъствало на разпита на С. Г.а в качеството му на психолог по реда на чл. 140, ал. 1 от НПК. Експертът споделя впечатленията си за свидетелката Г.а, като посочва, че детето е било предразположено и е отговаряло спокойно на зададените му въпроси, като допълва, че малолетният свидетел се чувства добре в средата, която му е осигурена от майката. Изложените обстоятелства от страна на С. Г.а намират опора в свидетелските показания на И.К. и Д.Д.. Двамата свидетели посочват, че детето няма желание да ходи при баща си. В тази насока И.К. излага твърдения, че именно поради нежеланието на С. Г.а да ходи при баща си идва патрулен автомобил, който констатира това. Показанията на свидетеля се потвърждават от приложените снимкови материали на съставени протоколи от Агенция за социално подпомагане от 05.11.2021 и 03.12.2021 г., в които е видно, че детето отказвало да отиде при баща си. За нежеланието на детето да стои при частния тъжител съдът почерпи информация и от страна на приложеното копие на вайбър кореспонденция. Потвърждение на изложените обстоятелства съдът открива и в показанията на свидетеля Д.Д.. В тази връзка съдебният състав изцяло споделя изводите на районният съд, свързани с това, че свидетелят е разказал обективно за възприетия от него отказ на инкриминираната дата на детето да се проведе срещата с него съгласно режима на лични отношения. Изрично се споменава и че подсъдимата не е попречила на срещата между частния тъжител и дъщеря му, като е извела детето и същото е провело свободен разговор. Съдът не кредитира приобщеният доклад- информация от Център отворена врата, касаещи заключението, свързано с въвличането от страна на подсъдимата на С. Г.а в конфликтните отношения между двамата родители. Посоченото заключение не намира опора в останалата доказателствена съвкупност. Същото не кореспондира с изложеното от детето, както и от останалите разпитани свидетели. Така установената фактическа обстановка се потвърждава и от приобщената писмена доказателствена съвкупност. Съдът коментира част от относимите писмени доказателства, заедно с анализа на гласните доказателствени средства, с оглед на което намира за предметното тяхното повторно обсъждане в тази част на съдебния акт. По отношение на съдебното минало на Л. И. съдът се довери на приобщената справка за съдимост, от която извлече данни за необременено съдебно минало към момента на осъществяване на престъплението. С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното: Настоящата инстанция е сезирана с жалба от страна на частния тъжител, в която се излагат общи твърдения за неправилна интерпретация на доказателствения материал, които са доразвити в съдебна зала. Пред въззивният съд свидетелят критикува районният съд, че не е взел предвид докладите на ДСП „Възраждане“ и ИРСП. Съдът намира възражението за неоснователно. На първо място, предходната инстанция е направила достатъчно подробен анализ на доказателствената съвкупност, като е обсъдила относимите към предмета на делото доказателства. В тази връзка дали е упражнено насилие спрямо С. Г.а не е обект на настоящото наказателно производство, в което се изследва съпричастността на подсъдимата към престъплението по чл. 182, ал.2 от НПК и причините, поради които не е изпълнено съдебното решение. Като неоснователно съдът намира и възражението на частния тъжител, че подсъдимата е възпрепятствала срещите между него и детето. За това обстоятелство съдът почерпи информация от съседа на Х. Г. – свидетелят Д.Д., който с категоричност отхвърли възможността майката да е осуетила срещата на инкриминираната дата между малолетното дете и баща му. Въззивната инстанция остави без уважение и твърденията на частния тъжител, че С. Г.а излага противоречиви показания пред съдебния състав на първа инстанция. В анализа на свидетелските показания не се откриха противопоставящи се твърдения. За да достигне до извода, че е налице противоречие частният тъжител е интерпретирал отказа на дъщеря си да остане при него и твърдението и, че ще остане следващия път като противостоящо на изложените обстоятелства за наличие на страх от него пред районния съд. Съдът намира възражението на частния тъжител за предположение за липса на страх и за негова лична интерпретация на поведението на С. Г.а. При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела, че подсъдимата И. не е осъществила с поведението си обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от Н К. От обективна страна, субектът на престъплението има особено качество, това следва да е родител, респективно друг сродник, за който съдебният акт се отнася. В настоящия случай тази предпоставка е налице Л. И. е майка на малолетната С. Г.а. Безспорно се установи наличие на влязло в сила съдебно решение, с което са уредени въпросите, свързани с упражняването на родителските права по отношение на общото на двете страни малолетно дете. Съгласно решението упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата, е определен режим на лични отношения. Престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК може да бъда осъществено чрез предвидените в закона форми – неизпълнение или осуетяване по какъвто и да е начин на влязлото в сила съдебно решение.В настоящия случай, както предходната инстанция е констатирала, не е налице осъществено изпълнително деяние, в която и да е от двете форми, предложени от законодателя. Причината да не е се изпълни съдебното решение се корени в нежелание на детето да се срещне с баща си, което обстоятелство се установи с категоричност в хода на наказателното производство. В тази връзка правилно районният съд е отчел и емоционалното състояние на детето, което е било стресирано от предхождащи прояви от страна на частния тъжител, които същото коментира пред съда. Законосъобразно СРС се е произнесъл относно разноските, които следва да бъдат в тежест на частния тъжител, предвид изхода на наказателното производство. В тази връзка отправеното възражение от страна на защитата относно наличието на прекомерност на претендирания адвокатски хонорар следва да бъде оставено без уважение. Мотивите на въззивния съд са, че в наказателното производство не намира приложение чл. 78, ал. 5 от ГПК. За това обстоятелство е последователна практика и на Върховния касационен съд, в това число - Решение № 121 от 13.07.2018 г. по н. д. № 501/2018 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС, Решение № 266 от 13.12.2017 г. по н. д. № 896/2017 г., н. к., І н. о. на ВКС. С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд